Глава 12
Моргана се опита да отлети. Денис я отблъсна обратно на земята с едно от масивните си крила. Моргана се претърколи, за миг замаяна, и аз се възползвах от шанса си.
Скочих върху нея. Тя се опита да се отскубне, но аз се изкачих по тялото и със същата бързина, с която се катерех по скалата.
– Взимам си думите обратно – казах, когато пропълзях близо до ухото и. – Нямаш нужда от терапия. Имаш нужда от убийство.
Моргана започна да крещи на онзи непознат език. Мигновено имах чувството, че десетки невидими нокти ме драскат. Нищо друго обаче не се случи, а от шокираното изражение на Моргана личеше, че би трябвало да се случи нещо повече.
Засмях се.
– Добър опит, но имам приятели на ниски, ниски места, така че временно съм имунизиран срещу заклинанията ти.
Тя се втренчи в мен.
– Ще умреш с писъци…
Ръката ми върху гърлото и я прекъсна. Сложих другата си върху нея, като затворих врата и на място между тях. След това обвих краката си около торса ѝ и започнах да дърпам.
Очите и се разшириха, първо от ярост, а после от ужасно разбиране. Тя се хвърли назад, блъскайки ни в земята достатъчно силно, за да предизвика уф! от мен, но не я пуснах. Продължих да затягам хватката си и да дърпам по-силно.
– Моргана! – Изкрещя една от вещиците, виждайки затруднението на водача си. Тя се затича към нея, само за да бъде грабната, преди да е изминала половината път. Няколко хрущящи звука по-късно от вещицата не беше останало нищо освен частите, които Денис изплю.
Лактите на Моргана се удариха в страните ми. Болката избухна, когато ребрата ми се раздробиха. Всяко ново движение предизвикваше ръбести парчета кост да ме бодат, а аз не се излекувах. Бях прекалено пълна със сребро.
Ръката ми се изплъзна малко от врата и. Моргана се възползва от това, търкаляйки ни по земята, докато отново блъскаше лактите си в мен. Скоро повръщах кръв между задъхани писъци, но не се отпуснах. Оставих я да ме блъска, докато пренастройвах хватката си върху врата ѝ и държах краката си около торса и.
Това е само болка. Продължавай да се дърпаш! По-силно, по-силно, по-силно!
Главата на Моргана се откъсна с трясък, който ме накара да се препъна назад. След това седях там, толкова замаяна от агонията, че ми отне няколко мига, преди да отхвърля главата и настрани. Тя се търкулна и спря до тялото и, което сега се свиваше в състояние на истинска смърт за вампирите. Скоро Моргана заприлича на странно плашило без глава, което някой беше облякъл в кървавочервена роба.
Легнах по гръб, а облекчението за кратко време смекчи болката ми. Беше свършило. Моргана беше мъртва.
Ревът ме накара да седна, въпреки че ме болеше. Дениз беше прогонила група вещици до ръба на скалата. Зад гърба им имаше стръмна пропаст, а пред тях – разярен дракон. Може би заслужаваха и те смъртта, но аз нямах търпение да измъкна среброто от себе си, за да мога да започна да лекувам, а за това щеше да ми трябва Дениз в нормалната си форма.
– Стига – извиках аз. – Моргана е мъртва, така че можете да спрете. Не и вие, вещици – добавих, когато те замръзнаха, сякаш се подчиняваха на строго формулирана заповед. – Денис, можеш да спреш.
Тя наистина спря да напредва към тях, но вещиците не помръднаха. Хм. Може би бяха буквално уплашени до смърт… или не.
Седнах по-пълноценно и се огледах наоколо.
Сега никоя от вещиците не помръдваше, дори тези, които тичаха по пътеката далеч от ръба на скалата.
– Заклинанието – изръмжах аз.
Както беше обещано, то беше заразило всички в непосредствена близост до нас. Каква ирония на съдбата, че вещиците бяха попаднали в капана на шестоъгълник, който сами бяха създали. Все пак се предполагаше, че това заклинание щеше да приключи със смъртта на Моргана, а вещиците бяха замръзнали сега, след като Моргана беше мъртва.
Мога да се сетя само за една причина и тя е най-лошият възможен сценарий. Смъртта на Моргана не беше сложила край на проклятието.
– Тя идва! – Изведнъж изкрещя една от вещиците.
Помислих, че има предвид Денис, но тя все още беше във внушителната си стойка пред скалата. Вещиците, насядали на ръба на скалата, се опитаха да се обърнат към морето и не можаха. Все пак успяха да извият малко шии, затова се изправих и проследих посоката на погледа им.
Морето закипя. Това е единственият начин, по който можех да опиша бялата пяна, която се изливаше от върховете на вълните. После тези бели върхове започнаха да се въртят в кръг, образувайки водовъртеж, който бавно се приближаваше към тънката ивица останал плаж.
Приливът беше настъпил. Морската богиня идваше, а ние с Денис все още бяхме магически маркирани като нейни жертви. Но ние не бяхме единствените. Вече не.
– Нов план! – Изкрещях, крачейки към вещиците, въпреки че всяко движение предизвикваше нови пристъпи на агония. – Всяка вещица, която все още може да се движи, по-добре да измисли нещо, което да развали заклинанието на Моргана, иначе всички ще се превърнем в чучулиги на морските богини.
– Блас… феми – изсъска най-близката до мен вещица.
Накъсаният и говор ме тревожеше повече от отказа и. Това означаваше, че заклинанието за неподвижност почти е приключило работата си. Вещиците около нея изглеждаха в също толкова лошо състояние. Те сигурно бяха най-близките до нас, откакто бяхме пристигнали. Дори и да искаха, не можеха да изрекат контразаклинание.
Погледнах разочаровано наоколо. Някой трябваше да е в по-добра форма! През цялото време не бяхме в лицето на всяка вещица.
Чух удар зад себе си, а след това задъхване. Обърнах се, шокирана да видя, че вещицата, която беше казала „богохулство“, сега никога повече нямаше да проговори, и то не заради заклинанието. Не, защото главата и се търкаляше близо до краката ми, докато останалата част от тялото и все още беше застинала в изправено положение.
– Кой друг иска ли да каже на жена ми, че няма да и помогне? – Каза напълно неочаквано британски глас.
Назад към част 11 Напред към част 13
