ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 13

Глава 13

Завъртях се. Не, това също не ми се струваше халюцинация. По някакъв начин Боунс беше на около петдесет метра от мен и се приближаваше бързо. Пик беше зад него, движеше се по-бавно, защото имаше подобен на кашон предмет, прикрепен към гърба му, множество колани с боеприпаси, кръстосани по торса му, и две мегаголеми картечници в ръцете му.
– Скъпа – каза Спейд, докато бодливата му черна коса се развяваше около бледите му, красиви черти. – Обичам новия ти външен вид.
Изражението на Денис беше толкова открито шокирано, че трябваше да го снимам.
– Ооо, кой има мобилен телефон под ръка? Дракон, който прави тази физиономия, би бил перфектният мим!
Боунс и Пик си размениха погледи.
– Тя е по-дрогирана и от нас – промълви Спейд.
По-дрогирана от… а?
Със закъснение ми направи впечатление, че обикновено аристократичният тон на Спейд сега е отчетливо нечленоразделен, а Боунс се поколеба малко, докато се приближаваше към мен. Също така не ги бях усетила да се приближават, а те бяха майстори вампири с аури, които разцепваха въздуха около тях със силата си, така че би трябвало да ги усетя.
Освен ако и двамата не бяха изпаднали от въздуха.
– Този лукав демон! – Казах с раздразнение.
Ашаел знаеше, че Денис и аз не сме замесвали съпрузите си, докато сме били заразени, но дали беше уважил желанията ни? Не, той сам ги беше телепортирал тук. Поне изглеждаше така, сякаш първо ги беше напомпал с кръвта си.
Боунс проблясна с кътниците си в нещо твърде диво, за да бъде усмивка.
– Точно това казах, когато научих, че е знаел за положението ви от дни, но това не е по темата. Това, което е на дневен ред – повиши глас, – е, че ако някой иска да си тръгне жив оттук, ще премахне заклинанието от тези жени сега.
– Или ще издиря и ще изколя всички, които обичате, след като приключа с убийството ви по възможно най-болезнения начин – добави Пик с най-студения си тон.
– Това е мрачно – промълвих, докато хорът на вещиците заговори. За съжаление повечето от казаното от тях беше едва разбираемо от накъсания им говор. Зъбите ми се стиснаха.
– Те не могат да развалят проклятието в това си състояние, дори и да искат, а тъй като сега са белязани и като жертви, повечето вероятно искат. Но това заклинание за неподвижност е адски ефективно. Ти-знаеш-кой остави ли ти някаква допълнителна кръв?
– Не – отвърна Боунс, преди да спре по средата на крачката си и да се обърне към най-близката почти замръзнала вещица. Той разкъса китката си със зъб и я поднесе към устните и.
– Пий – каза той сурово.
Очите и се разшириха, но след като Боунс искаше кръвта му в устата и, тя нямаше друг избор, освен да преглътне.
Пик видя това и преметна един от пистолетите си през рамо. После грабна най-близката до него вещица и нахрани и нея с малко от подсилената си от демоните кръв.
– А сега започни да отменяш това проклятие – нареди Боунс.
Двете вещици започнаха да пеят с ясни, несломими гласове. Точно така, можехме да споделим нашата версия на подсилване на заклинанията чрез нашата подсилена с демони кръв. Веднага отворих китката си и я задържах над устата на вещицата до мен. Тя преглътна два пъти, преди очите и да се разширят и да падне.
– Сил… вер – изпъшка тя, преди очите и да се върнат в главата и да се свие, сякаш я бях пробола с нож.
Кръвта ми вече беше вампирска отрова благодарение на тези проклети змии със сребърна отрова. Сигурно щях да съм на земята до тази вещица, ако не беше всичката демонична кръв, която бях изпила. Предполагам, че бях твърде нависоко, за да усетя всички нанесени ми щети, макар че това, което усетих, беше достатъчно жестоко.
Зад гърба ми се разнесе рязко свистене, подобно на влак, който се движеше по релсите. Когато се обърнах, морските пръски се вихреха толкова високо във въздуха, че бяха достигнали върха на скалата. Приличаше на водоскок, ако някой от тях можеше да проследи водопада зад себе си като наметка. Но това не беше природно явление. Морската богиня беше достигнала върха на скалата.
Изведнъж сребърното ми отравяне беше най-малкият ми проблем.
– Трябва да си тръгнеш – казах на Боунс, като се завъртях обратно. – Ти и Пик вече сте изложени на въздействието ни твърде дълго. Ако не си тръгнете сега, накрая също ще бъдете отбелязани като жертви.
– Няма никакъв шанс – изръмжа Боунс. – И ако някоя от тези кучки иска да оцелее през следващите пет минути, ще отмени твоята марка още сега или ще получи това.
Друга вещица внезапно загуби главата си. Може и да не бях овладял още телекинезата си, но Боунс беше хирург със способностите си, ако и този хирург да беше страшно вбесен.
– Чакай, можем да го направим! – Каза вещицата, на която Боунс беше дал кръвта си. – Повечето от нас така или иначе никога не са искали да принасят в жертва деца. Искахме да преследваме убийци или педофили, както каза тя!
– Колко… смело – изръмжа друга вещица. – Ние почитаме… старите начини.
– Времената се менят – каза вещицата, на която Пик беше дал кръв. – Искам да живея достатъчно дълго, за да се променя заедно с тях.
– Мъдър избор – измърмори Боунс. – А сега посочи най-могъщите сред вас и не забравяй да избереш тези, които имат добри инстинкти за оцеляване, защото ако ми попречат, ще изядеш собственото си сърце.
Вещицата посочи и Боунс и Пик започнаха да дават повече от кръвта си на посочените от нея вещици. В същото време драконът рязко се изду, сякаш беше само много сложен балон. След това Денис се изправи гола от остатъците на останалите си люспи.
Пик дръпна робата от вещицата, на която даваше кръвта си, като разкри, че под нея тя носи дънки и риза на Майли Сайръс. След това даде на Денис нейната роба. Тя я облече, сграбчи следващата вещица и разкъса китката си по зъбите на вещицата.
– Не! – Каза Пик, докато демоничната кръв на Денис бликна в устата на вещицата. Само кръвта на Ашаел щеше да е по-силна, а един вкус издаде източника на силите на Дениз. Той също така бележеше Денис като вампирска версия на ходещ наркотик.
Очите на вещицата се разшириха, докато тя преглъщаше. След това засмука китката на Денис, сякаш гладуваше. Когато Денис дръпна ръката си – вещицата изрева: – Чакай! Имам нужда от още!
– Не повече. А сега изпей този заклинание заедно с останалите – каза Боунс със стоманен тон.
Вещицата продължи да пищи за още… докато ръката и се откъсна и собствената и друга ръка и се отдръпна за да я удари в лицето.
– Казах пеене! – Изръмжа Боунс.
Дори да беше дрогирана, ударът със собствения и разчленен крайник беше достатъчен, за да изплаши вещицата и да се подчини. Тя започна да пее.
Денис поклати глава.
– Добре, трябва да дам по-малко от кръвта си на следващата вещица – каза тя под носа си.
Това водно торнадо се приближи. Опитах се да се отдръпна и изведнъж установих, че не мога. Какво? Това не беше поредното действие на заклинанието за неподвижност. Можех да се приближа до извиващата се, въртяща се водна струя. Просто не можех да се отдалеча от нея.
Денис внезапно спря да дава кръв на останалите, предимно замръзнали вещици, а по изражението и личеше, че не е искала. Тогава знаците на челото на Денис започнаха да светят по същото време, когато собственото ми чело започна да гори.
– Кат? – Каза Денис, а разширените и лешникови очи срещнаха моите.
Искаше ми се да изкрещя. Исках също така да хвърля всички оръжия, създавани някога, към извисяващата се водна фуния, която се приближаваше все повече, но не можех. Не можех да направя нищо. Въпреки усилията ми, бях загубила и не бях единственият, който щеше да плати цената.
Сълзите размазваха всичко.
– Много съжалявам, Денис.
Защо не можех да бъда само аз? Защо трябваше да е и тя? Аз бях тръгнала след вещиците! Тя не беше направила нищо, за да заслужи това!
Боунс изведнъж се оказа пред мен, блокирайки гледката ми към приближаващата се морска богиня. Той ме вдигна, но когато се опита да ме отнесе, не можа да ме помръдне, въпреки че краката му издълбаха бразди в земята от усилията му. После силата му пламна, докато кожата ми не изгоря от остатъчната енергия, и въпреки това не помръднах и на йота. Каквато и да е магията, която ме бе маркирала като нейна жертва, сега ме закотви на пътя и, въпреки че Боунс насочи цялата си физическа и телекинетична сила срещу нея.
Аз може и да не можех да си тръгна, но той можеше.
– Боунс, трябва да си тръгнеш сега.
Не можех да го оставя и той да умре. Предпочитах да нахраня хиляда пъти онова водно чудовище, отколкото да бъда причина за това.
– Моля те, върви. Моля те – казах и го бутнах с всички сили. – Не можеш да и позволиш да вземе и теб.
– Тя няма да вземе никого от нас – изръмжа той.
Искаше ми се това да е вярно, но можех да спася само единия от нас.
– Всичко е наред. – Принудих се да отблъсна всяка крещяща емоция, достатъчно, за да набръчкам лицето си в усмивка. – Малко нещо като смъртта не може да ни раздели. Не и по никакъв начин, който да има истинско значение, така че бъди бащата, от когото Кейти се нуждае, и си тръгни.
Гласът ми се извиси на последната дума, яхнал сълзите, които отказвах да пролея. Не исках да позволя последният му спомен да е, че плача. В толкова много отношения нямаше за какво да плача. Имах толкова, толкова, толкова късмет. Имах повече любов, отколкото някога съм се осмелявала да си пожелая, и щях да отнеса спомена за това със себе си, където и да отида.
Ръцете му само ме обгръщаха по-плътно, докато ме държеше заключена от емоциите си.
– Аз съм бащата, от който Кейти се нуждае. Ето защо не позволявам на тази водниста кучка да вземе майка и. – После повиши глас. – Ако някоя от тях умре, всички до една ще молите за милостив край, така че, по дяволите, пейте!
Гласовете на вещиците се повишиха, докато отчаянието им стана ясно, дори и да не можех да разбера какво казват. След това чух само престрелка, последвана от поредица бумтежи, които разтърсиха земята достатъчно силно, за да се появят пукнатини.
Пик разгръщаше арсенала си.
– Никой не спира да скандира! – Изкрещя над грохота Боунс.
През рамото му видях как водната струя се раздели, а после падна като захвърлена пелерина. На нейно място имаше седем фута висока предимно хуманоидна жена. От главата и се стичаше пенеста морска пяна, която ми напомни за библейския стих „оставя след себе си блестяща следа, сякаш дълбините имат бели коси“. Кожата и беше с цвета на лунна светлина върху вода; нито синя, нито сребристобяла, а променяща се между всеки цвят с всеки поглед. А лицето и… потръпнах, дори когато се борех с желанието да коленича.
Лицето и беше самата същност на морето; в един момент беше зашеметяващо красиво, а в следващия – безмилостно жестоко.
Песните на вещиците се засилваха, докато не станаха по-силни от стрелбата, която нямаше ефект върху морската богиня. Пик можеше да стреля и в най-дълбоката част на океана. Когато стрелбата спря и чух само няколко безполезни щракания, разбрах, че куршумите на Спейд са свършили.
Той нададе мъчителен рев. След това към морската богиня се запъти щурмова пушка. Мина през нея и изчезна зад скалата. По някакъв начин това привлече вниманието и по-добре, отколкото всички куршуми, защото вихрещите се двойни водовъртежи в лицето и, които маркираха очите и, сега се спряха върху Спейд.
– Не! – Изкрещя Денис. – Напусни, Спейд. Бързай!
– По дяволите – изръмжа той и гласът му прозвуча по-близко. – Където и да отидеш ти, и аз ще отида. – После: – Криспин, знаеш какво да правиш.
Морската богиня се приближи, преливайки по земята като река, която се втурва по камъните. Белезите на челото ми, които ме обозначаваха като нейна жертва, продължаваха да горят, сякаш бяха подпалени. Знаех, че е безполезно, но се опитах да се отдръпна отново и не спечелих и сантиметър.
– Последен шанс! – Изкрещя Боунс, а силата му бликна в подвижни вълни, от които писъците за кратко прекъснаха песните на вещиците. След това вещиците започнаха да крещят една-единствена дума толкова силно, че цялата ми глава звънна от звука.
– Устап.
Богинята отмести поглед от Пик, за да фокусира странните си, въртящи се очи върху мен. Бутнах Боунс, молейки го да си тръгне. Той само отново разпали силата си. Виковете на вещиците ставаха все по-силни, докато земята не се разтресе от тях. Въпреки това богинята не откъсваше поглед от мен. После ръката и се вдигна, водата се отрони от пръстите и, когато тя посегна към мен…
– Устап, устап, устап!
Болката в челото ми спря със същата рязкост, с която ръката и падна. След това тя се отдръпна от мен, сякаш бях нечиста. Изведнъж и аз се раздвижих, околността ми се замъгли от скоростта, когато Боунс отлетя с мен.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *