ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 2

Глава 2

Изчаках, докато вече не чувах стъпките на Кейти, преди да кажа:
– Тя не прави нищо добро там.
Очите на майка ми се разшириха.
– Тя не пуши, нали?
– Бих искала да е това – отвърнах с чувство.
Джъстина ме погледна ужасено. Погледът ми го отхвърли.
– Това поне щеше да е очаквана форма на юношески бунт. Тя се измъква, за да се упражнява в убиване.
Изричайки го на глас, то стана по-реално. Вината, скръбта и яростта ме попариха с обичайната си токсична смес. Спасих Кейти от човешките чудовища, които я бяха държали в плен, така че защо да не мога да я спася от ужасните неща, които беше научила от тях?
– Ти си я шпионирала? – Боунс звучеше по-изненадан от това, отколкото от това, че е чул за дейностите на Кейти.
– Предпочитам „практикуване на внимателно възпитание“ – измърморих аз.
Погледът му ясно казваше: „Кого заблуждаваш?“
Вдигнах ръце.
– Добре, шпионирането ми е гадно, но едва ли това е основната ни грижа, нали?
– Котенце, казахме на Кейти, че не е правилно да убива всеки, който не се опитва да и навреди, но никога не сме и казвали, че не може да продължи да тренира.
Очите ми се разшириха.
– Това не е ли фокусиране върху буквата на закона, като се пренебрегва намерението?
– Може би тренировките просто са и познати? – Каза майка ми.
Джъстина, оправдаващата я, снизходителна баба? Никога не бих я определила за такава, но ето че тя проявяваше към Кейти повече разбиране за пробните и кланета, отколкото към мен през цялото ми детство.
– Тя не беше просто състезателка по бокс със сенки, мамо. Тя риташе дървета наполовина и после обезглавяваше падналите им пънове.
И изглеждаше, че се наслаждава на това. Това ме притесняваше най-много. Дали в предишния си живот е обичала да убива хора?
Боунс не изглеждаше загрижен. За секунда по лицето му проблесна нещо, което предателски приличаше на одобрение.
– О, хайде – изръмжах аз. – Тя е само дете!
Тъмнокафявите му очи сякаш се взираха в душата ми.
– Да, но тя не е обикновено дете и ти го знаеш. И така, какво наистина те притеснява в това, Котенце?
– Продължавам да провалям нещата с нея!
Думите се изтръгнаха от мен, докато емоциите, за които се опитвах да не мисля, камо ли да показвам, избухнаха свободно като тапа, изстреляна от разклатена бутилка шампанско.
– Не бях там през първите седем години от живота и, когато върху нея правеха експерименти и я принуждаваха да се превърне в убиец – казах аз, опитвайки се да си възвърна контрола. – Сега? Каква майка съм аз? Не мога да готвя, продължавам да пускам ф-бомби, едва успях да зашия разкъсването на любимите и панталони и, о, да, я шпионирам.
Майка ми се изправи, без да забелязва, че с бързите си, отривисти движения е избутала стола си.
– Ти обичаш дъщеря си такава, каквато е. – Гласът и вибрираше и аз бях шокирана да видя как очите и блестят от неизплакани сълзи. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка броя на случаите, в които бях виждала майка си да плаче. – Не успях да го направя с теб, когато порасна, и това почти те уби. Не се притеснявай за другите неща. Продължавай да обичаш дъщеря си безусловно, Катрин, и за разлика от мен винаги ще бъдеш прекрасна майка.
С това тя си тръгна. Миг по-късно чух как колата и запалва, а след това и въртенето на чакъл, докато се отдалечаваше.
– Майка ти е права.
Изказването на Боунс наруши тишината. Обърнах се към него, а устата ми се изкриви от безгрижна усмивка.
– Ти и майка ми сте съгласни? Пак ли е апокалипсисът?
Той ми отвърна с усмивка, въпреки че погледът му беше сериозен.
– Надявам се, че не, но все пак тя е права. Ти също щеше да го видиш, ако не беше толкова заета да се наказваш за това, което се случи с Кейти, преди да я намерим.
Проклетият Боунс. Той винаги стигаше до същността на нещата и, което беше още по-лошо, често използваше логиката като скалпел.
– Знам, че не съм отговорна за това, което беше сторено с Кейти, но се чувствам така – признах аз. – Може би дълбоко в себе си Кейти също се чувства по този начин? Може би затова се държи по този начин?
Боунс изпусна тихо подсмърчане.
– Котенце, Кейти не прави това, защото те обвинява за случилото се с нея.
– Защо тогава?
Боунс ме погледна неразбиращо.
– Попитай я, но не сега. Попитай я, след като си починеш психически от опитите да компенсираш всяко злодеяние, което някой друг е извършил срещу нея. Така ще можеш наистина да чуеш отговора и.
– Как предлагаш да получа тази пречистваща умствена почивка? – Попитах с язвителна насмешка. – Да си направя лоботомия?
Устните му се свиха.
– Те не действат на вампири, така че ще изберем по-ефективния вариант – да се отдалечим.
Изчаках, но той не продължи с „просто се шегувам!
– Мислиш, че ще спра да се притеснявам за Кейти, ако заминем някъде, където никой от нас не може да се увери, че тя е добре?
– Разбира се, че не – отвърна той с непринуден тон. – Ето защо аз ще остана, а ти ще тръгнеш.
Засмях се. Той само смръщи вежди.
– Съвсем сериозен съм. Денис просто каза, че е минало твърде много време, откакто те е виждала. Сигурен съм, че с удоволствие би се възползвала от възможността да наваксате, а Чарлз със сигурност може да я освободи за една седмица.
Чарлз беше най-добрият приятел на Боунс, точно както Дениз беше моят. Не я бях виждала от няколко месеца и ми липсваше, но…
– Не мога просто да стана и да си тръгна. Кейти…
– Ще се справим – прекъсна ме Боунс. Аз ще бъда тук, майка ти и Тейт са точно долу на пътя, а чичо ти все още често минава покрай нас, макар че призрачният гад си мисли, че не го познавам.
– Това звучи чудесно, но… ъъъ…
– Не можеш ли да си представиш да направиш нещо само за себе си? – Изпусна познавателно мърморене Боунс. – Като повечето добри майки, ти си прекалено съсредоточена върху всички останали, а сега си прегоряла от поемането на твърде много задължения. Време е да се презаредиш, любима. Заслужаваш го. Ще ми липсваш, но и двамата знаем, че няма да се отпуснеш, ако не съм тук с Кейти, така че звънни на Денис ѝ и кажи, че я каниш на едно женско бягство. Ще и хареса.
Не се съмнявах. Аз също ще го харесам, макар че вече бях започнала да си мисля за сто причини, поради които не биваше да го правя. Все пак не бях имала ваканция от… Боже, от няколко години.
– Добре. Ще се обадя на Денис.
– Обади и се по-късно. Сега да се възползваме максимално от това, че Кейти е извън къщата. Трябва да ти дам основателна причина да ти липсвам, нали?
Той ме погледна с разпален поглед, докато една далеч по-гореща емоция се плъзгаше през подсъзнанието ми, задушавайки ме с изкусителни усещания. Той ме беше превърнал в пълноправен вампир, а тази връзка означаваше, че усещам емоциите му като свои собствени – ако той искаше. Искаше да го направя сега и когато ме сграбчи, ниският му смях подразни устните ми, преди устата му да покрие моята.
Едва забелязах размазването на домакинските уреди, когато Боунс ни изведе от кухнята и ни качи по стълбите. Когато стигнахме до спалнята ни, вратата се затвори сама зад нас и дрехите ми се свалиха, без никой от нас да ги докосва.
Готвенето не беше единственото нещо, в което Боунс беше отличен. Беше станал и доста силен телекинетик и беше разширил способностите си далеч отвъд преместването на обикновени предмети с ума си. Стонът ми се превърна във въздишка, когато и ръцете му, и силата му се плъзнаха по мен, галейки и дразнейки с познати, умели докосвания. След това въздишките ми се превърнаха във викове, когато устата му замени ръцете му и езикът му изстреля меден огън във вените ми.
Извих се под него, твърде увлечена, за да кажа нещо повече от едно задъхано:
– Сега! – Докато се опитвах да го издърпам от бедрата си.
Смехът му удари плътта ми като еротична четка от пера.
– Още не, котенце. Казах ти, че имаш нужда от малко време за теб, нали? Нека се върна към работата си…

Назад към част 1                                                                    Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!