ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 8

Глава 8

Трябваше да направя нещо! Може би можех да използвам силите си, за да изпратя текстово съобщение и да помоля Боунс да ми помогне?
Надеждата ми угасна толкова бързо, колкото и пламна. Дори и да можех да използвам достатъчно от заимстваната си телекинеза, за да го направя, всеки, на когото се обаждах, щеше да бъде поразен от заразната магия само няколко минути след като пристигнеше тук. Може би вече съм осъдила Денис. Не можех да осъдя никой друг…
Изведнъж между мен и Денис се завъртяха сенки. След секунди се появи висок, екстравагантно красив мъж с къси черни къдрици, тъмнокафява кожа и очи с цвят на орех. Никога не бива да се казва, че демоните не са успели да направят запомнящо се влизане.
Взирах се в Ашаел, докато той почистваше въображаеми власинки от скъпия на вид пауновосин костюм. После червеното озари тъмнокафявия му поглед, когато той погледна Денис, мен и после отново Денис.
– Забъркала си се в неприятности, нали? – Каза той с благодарствено подсвиркване.
Денис изстена и седна.
Бях толкова шокирана, че едва забелязах как Ашаел извади мобилния си телефон и каза:
– Не чакай – на този, който беше на линията.
Дали Ашаел беше направил нещо на Дениз, за да може тя отново да се движи? Ако е така, слава Богу! Или да благодари на… когото и да било, тъй като той беше демон.
– Цялото… тяло е… сковано – каза Денис със стон.
Подсмърчането на Ашаел успя да бъде елегантно.
– Разбира се. От това, което виждам, си била залята с мощно заклинание за неподвижност. Нямаше да можеш да се движиш изобщо, особенно с тези марки. Магията не действа върху демони, а ти имаш достатъчно от нашата сила в себе си, за да избегнеш да се превърнеш в жив манекен като твоята приятелка там.
Дори не бях обидена. Бях по-скоро смаяна, че Ашаел знаеше, че Денис е белязана от демон. Това беше строго пазена тайна. Само аз, Боунс, Иън, съпругът на Дениз – Спейд, и роднината на Дениз – Натаниел, знаехме за това, или поне така си мислех. А откъде Ашаел знаеше, че сме били поразени от заклинание?
– Добре, че и двете ми природи ме защитават – продължи Ашаел. – Сега вече знам защо звучеше толкова отчаяно. Всеки друг, когото повикаш, щеше да се окаже поразен от заразата в това заклинание.
„Откъде може да знае всичко това? – избухнах мислено. – Откъде?“
– Можеш ли да махнеш… това заклинание… от нас? – Измърмори Дениз.
Той направи пауза.
– Да и не.
С демоните винаги има сделка, а тези сделки рядко завършваха без много съжаление от страна на договарящия се.
Денис го погледна злобно.
– Направи частта с… да.
Ашаел се приближи.
– Сигурна ли си? Никоя от вас няма да се наслади на това, което се налага.
Това прозвуча зловещо. Може би това не беше добра идея.
Дениз сигурно прочете нежеланието ми от изражението на лицето ми, защото каза:
– Тогава го направи първо на мен.
Чакай! Това изобщо не беше това, което имах предвид!
Устните на Ашаел потрепнаха.
– Ако взимах по един долар за всеки път, когато чуех някоя жена да казва това…
– Щеше да си богат? – Довърши Денис, като успя да завърти очи.
Усмивката му се разшири.
– По-богат.
С вида му на обвит в грях съблазнител не се съмнявах в това, но не това беше, което привлече вниманието ми. Беше мъглата от светлина, която сега светеше от ръцете на Ашаел, и как погледът му от червени отблясъци се превърна в двойни сребърни лъчи.
Боже мой. Това трябва да е другата страна на Ашаел. Никога преди не я бях виждала, предишният ни контакт беше много кратък, но я бях видяла от полусестра му Веритас. И тя почти беше изравнила една къща с тази друга страна след обикновена промяна на настроението.
– Ако си съгласна – каза той на Денис, докато силата сгъстяваше въздуха, – дай ми ръцете си.
Денис протегна ръце. Щом Ашаел ги стисна, онова сияние от ръцете му се засили и Денис изкрещя.
Дори не се наложи да се концентрирам. Всяка една бутилка от бара изведнъж се заби в Ашаел. Стъкло, алкохол, а после и кръв го покриха от всички летящи, режещи парчета.
Погледът му се наклони към мен с досада, но той не се отпусна, а сиянието от ръцете му само се засили. Денис отново изкрещя, а после прехапа устни, сякаш за да сдържи още един писък.
– Добре съм – изсумтя тя. – Знам какво прави той.
Думите и вече не бяха изкривени от полупарализирания и език. Тя също така вече не беше прегърбена. Сега вече седеше изправена, макар лицето и да беше притиснато от болка.
– Колко още? – Попита тя със задъхване.
– Още малко – отвърна той, докато от ръцете му се изливаше още светлина. Тази светлина започна да се абсорбира в кожата на Денис, докато цялото и тяло започна да свети.
– Почти свършихме – каза Ашаел успокояващо.
От съединените им ръце се появиха бели искри. Денис стисна очи, дишайки тежко, докато въздухът се изпълваше със странна сила. Не беше енергията, която смразяваше кожата и белязваше аурите на силните вампири, нито ледените четки на силата, които предвещаваха магията на гроба. Това беше нещо, което никога преди не бях усещала.
Ашаел освободи ръцете и. Денис падна назад. Той я хвана и я спусна на пода срещу мястото, където се намирах аз. За миг очите ни се срещнаха и аз я погледнах невярващо.
Дали тези сребърни проблясъци в погледа на Денис бяха сега?
После тя примигна и видях само нормалните лешникови очи на Денис.
– Уау, това е странно усещане – промърмори тя.
След това тя се изправи, движейки се нормално, както преди заклинанието да я зарази.
Ашаел прегледа Денис и кимна, сякаш беше доволен.
– Това би трябвало да те задържи, но това зареждане със сила е само временно. За да го направим постоянно, ще трябва да сключим сделка, а въпреки това, което знаеш, се съмнявам, че ще искаш да тръгнеш по този път.
– Не искам – каза Денис и добави „не се обиждай“, като му се усмихна криво. После ме погледна. – Не се притеснявай, Кат. Зареждането му с енергия боли само няколко минути…
– Няма да го правя с нея – прекъсна я Ашаел. – Тя няма нищо в себе си, за да се увеличи по начина, по който ти го направи.
Това прозвуча обидно, но по-важното беше дали означава, че не мога да получа помощ дори от полудемон, полубог като Ашаел?
– Мога обаче да и дам нещо, което да отслаби заклинанието за неподвижност, за да може да се движи отново – продължи той.
Ако ръцете ми можеха да се изстрелят в знак на съгласие, щяха да го направят. Направи го! Каквото и да е, давай!
– Но след това тя няма да е добре за много неща и е много важно да убиеш този, който е закърмил и двете ви – завърши той.
– Защо Кат няма да е добре за много неща? – Попита Денис, повтаряйки собствената ми мисъл.
Усмивката му беше ярка като слънце.
– Тя ще бъде твърде високо.
Загледах се в демона. Сега вече знаех какво възнамерява да ми даде, за да противодейства на заклинанието. Кръвта му.
Демоните не бяха просто изобретатели на магията, те бяха нейно ходещо въплъщение. Ето защо заклинанията не действаха върху тях. Кръвта им също така имаше уникално въздействие върху вампирите, а под уникално имам предвид, че вампирите, които пиеха демонична кръв, завършваха по-напушени от момче от братство след състезание по пиене.
И все пак, да бъда пияна би било подобрение в сравнение със сегашното ми състояние. Освен това Ашаел беше само наполовина демон. Другата му страна беше с неопределена небесна природа, така че може би смесената му кръв нямаше да ме надруса толкова, колкото пряката демонична кръв. Дори и да е така, Боунс веднъж беше успял да спечели битка до смърт, докато беше с пълна глава от демонична кръв.
Щом той е могъл да го направи, значи и аз мога да го направя.
Вгледах се в Денис, надявайки се, че тя ще разбере отговора ми.
Тя въздъхна.
– Не ми харесва, но… Кат казва „да“.
Ашаел запретна ръкава си, докато хващаше една от счупените бутилки, които телекинетично бях хвърлила по него. След това се приближи към мен с вълча усмивка.
– В такъв случай, моя прекрасна червенокоска, надявам се, че си жадна.

Назад към част 7                                                                 Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *