ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 15

Глава 15

– Един?- Повтори Иън със същото недоверие, което изпитвах и аз.
– „Името ми е Легион, защото сме много“ – цитира Балчек с дъгообразна усмивка. – В този случай това бяха няколко демона в един човек, но може да се случи и обратното. Един демон се разделя на няколко части и едновременно обсебва различни хора. Това обаче е трудно да се направи, защото…
– Мълчи или ще те убия! – Изръмжа Боунс, а гласът му вече беше напълно женски и неузнаваем.
-… можеш да се разклониш само в членове на семейството на котвата си – продължи Балчек, като подхвърли усмивка на Боунс. – Първо трябва да се вкопчиш в един човек добре и здраво. Това е твоята котва. След това изпълняваш ритуал върху себе си, за да се отделиш в членове на семейството му и да ги контролираш дистанционно, но като отцепник ще изглеждаш като размазано копие за другите демони. И ако всичко това ти звучи трудоемко, то при вампирите е още по-трудно да се направи.
– Как така? – Попитах почти изтръпнала.
– Като начало, можеш да обладаеш вампир само ако си бил в него още когато е бил човек, след което си се задържал през трансформацията в превръщането му в безсмъртен. Трябва да си безумно силен, за да го направиш, но още по-силен, за да се опиташ да обладаеш едновременно други вампири. Положителното е, че ако успееш да го направиш, не се ограничаваш само до обладаване на човешкото семейство на котвата си. Можеш да стигнеш и до третото или четвъртото поколение на роднините на твоята котва. Все пак ще трябва да останеш в непосредствена близост до своите безсмъртни марионетки от плът и да държиш вниманието им фокусирано върху теб, защото в противен случай някой вампир може да си върне юздите.
Всички тези истории, които Рейф продължаваше да разказва. Това ли беше неговият начин да задържи вниманието на всички върху себе си, за да може да остане демонично имплантиран? Това звучеше твърде невероятно дори за мен, а аз бях виждала – и правила – много странни неща през живота си. Сигурно част от това се беше отразило на лицето ми, защото Балчек въздъхна.
– Искаш да ти го докажа, нали? Добре. Нека твоето момче отново да е на върха. Той е достатъчно далеч от главната котва на демона, така че би трябвало да му е по-лесно да изскочи нагоре. Сега, какво наистина, наистина би го разстроило?
Искаше ми се да мога да обявя тайм-аут, за да асимилирам всички различни парчета информация, които ми се подхвърляха, но промълвих отговора си без пауза.
– Боунс за кратко време пое контрола, когато летяхме. Той ме прободе, но вместо да завърти ножа, го издърпа и го заби в себе си.
И каза, че трябва да умре, докато все още я държи под контрол. О, Боже, Балчек беше прав. Боунс не беше закърмен, беше обладан и не знаех как да изкарам демона, без да го убия.
Изтрих сълзата, която се откъсна от окото ми. Плачът нямаше да донесе никаква полза, а и нямаше време за него.
– Така че ме прободете – завърших аз, свивайки рамене.- В сърцето.
Иън се приближи, но вместо да извади едно от сребърните остриета, които знаех, че носи в себе си, той ме дръпна към себе си.
– Имам друга идея – промълви той точно преди устата му да се плъзне по моята.
Бях толкова зашеметена, че няколко секунди не помръднах. Това беше достатъчно време, за да може Иън да ме хване за дупето и да прилепи ханша ми към своя. Устата му се отвори, езикът му се стремеше да влезе, но аз отвърнах глава.
– Умът ли си загуби? – Изисках, зашлевявайки го.
Иън се усмихна.
– Напомня ми за деня, в който се запознахме. Както си спомняш, нямах нищо против да се държиш грубо. Всъщност това ме възбуждаше.
После хвана косата ми достатъчно силно, за да откъсне няколко кичура, и използва това като лост, за да притисне устата си към врата ми. Свих юмрук и се приготвих да го ударя в следващата секунда.
– Ако Криспин е там, това ще го разгневи да се появи – прошепна Иън близо до ухото ми.
Малко неща бяха вкоренени толкова дълбоко във вампирите, колкото териториалността. Тя беше достатъчно силна към всеки, когото вампирът смяташе за свой, но на практика бясна, ако се прибави и любов. Освен това можеше да нямам късмет и да не остана жива следващия път, когато някой забие в сърцето ми сребро. Няколко погрешни дръпвания и беше здравей, вечна смърт.
Наистина не ми трябваше доказателство, за да разбера, че Боунс е обладан, но ако целувката с Иън даваше на Боунс възможност да стъпче демоничната кучка в себе си, тогава щях да го направя с удоволствие.
– О, да, това е толкова хубаво усещане – изстенах и вместо да ударя Иън, го придърпах по-близо.
Дъхът му гъделичкаше врата ми, докато той се смееше.
– Знам. Наистина съм надарен.
Наистина си нарцистичен, помислих си, но се притиснах към него и прокарах ръце през кестенявата му коса, дърпайки я достатъчно силно, за да предизвикам одобрително ръмжене. Това не беше първият път, в който трябваше да се целувам по команда; старата ми ежедневна работа, в която играех на стръв за лов на вампири, на практика го изискваше. Но се чувствах повече от странно, че Иън хапе и ближе кожата ми, докато аз издавам някакви стонове и призиви за още.
И макар че никога нямаше да го призная, не всичките ми стонове бяха фалшиви. Иън беше вкарал в ефективна употреба разпуснатостта си, защото гадината беше добър в това, което правеше.
– Ооо, секс шоу. – Звучеше, сякаш Балчек се бе свлякъл на пода за по-удобно гледане. – Хубаво. А аз си мислех, че идването тук ще е скучно.
За да има по-добър достъп до врата ми, Иън дръпна яката от рамото ми, като при това разкъса няколко копчета. За да не остана по-назад, разкъсах ризата му докрай, като захапах част от разкритата кожа, преди да го плесна по лицето още два пъти. Силно.
– Радвам се, че ти харесва грубо, защото ще те разцепя цялата.
Иън обърна лице от Боунс, но аз улових как устните му потрепват. Очите му определено блестяха, докато издърпваше остатъците от ризата ми от мен, оставяйки ме само по сутиен и дънки. Засъхналото петно от кръв близо до средата на гърдите ми беше останалото доказателство за това колко близо съм била до смъртта. Иън наведе глава там и го облиза.
От лявата ни страна се чу ниско ръмжене. Веригите скърцаха и дрънчаха. Не погледнах в посоката, а притиснах главата на Иън по-близо.
– Точно така, изпий кръвта ми – казах аз, гласът ми беше нисък и гърлен. – Сега аз ще опитам твоята.
Силата се разнесе из въздуха, ставайки все по-силна, но и с усещане за накъсване, като ръбове на счупено стъкло, които се опитват да се сглобят отново. Не се обърнах към Боунс, а стиснах с юмрук косата на Иън и дръпнах главата му настрани, разкривайки бледата му, опъната шия.
Още едно дрънчене на вериги, последвано от женско съскане. Игнорирах и това, облизвайки устни, сякаш в очакване на кръвта на Иън. След това бавно спуснах глава надолу. Наклоних лицето си под такъв ъгъл, че прикованият към стената вампир да има най-добрата гледка как впивам кътници във врата на създателя му, а после засмуках пълна уста с кръв.
Но когато погълнах тази богата течност, стонът ми наистина не беше фалшив. Той ми напомни, че не бях яла повече от седмица, и макар че може би бях твърде разсеяна, за да мисля за храна, тялото ми явно не беше забравило за какво жадува. Контролът ми се пропука и аз отново го захапах, разкъсвайки плътта му в бързината си да погълна още от тази вкусна малинова течност.
– Точно така, ти, малка гадна лисице, захапи ме по-силно – подкани ме Иън. Той загреба с нокти по гърба ми и придърпа краката ми около кръста си, подкрепяйки ме с твърда хватка на дупето ми.
Веригите се блъскаха една в друга, докато онова женско съскане се превръщаше в пълно гърло, мъжки рев.
– Махни проклетите си ръце от жена ми!

Назад към част 14                                                                 Напред към чст 16

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *