ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 25

Епилог

Бъдни вечер

Дори с допълнителните столове, добавени към масата в трапезарията, все още трябваше да се натъпчем, за да направим място за всички. Само един от единайсетте души тук ядеше храна за хора, но масата беше отрупана с всички традиционни ястия и всички вампири се преструваха, че са гладни за нея.
Боунс издълба пуйката, докато останалите натрупаха чиниите си с гарнитури. С удоволствие бих сготвила, но странно – и отказвах да призная, че това може да е свързано с кулинарните ми умения – всеки настояваше да донесе нещо. Боунс изпече пуйката, Кира направи дресинг, Дениз изпече пайовете, Менчерес приготви някакво близкоизточно ястие, което не познавах, Пик осигури картофеното пюре, Анет захароса сладките картофи, майка ми изпече зеления боб, а Иън донесе вино.
Днес усетих силно липсата на един човек. С чичо ми все още не си говорехме, но се радвах, че майка ми е тук и с лъжица нанася дресинг в чинията си, преди да подаде контейнера на Денис. Фабиан и Елизабет също бяха тук, носеха се над двата стола, които бяхме оставили свободни за тях. В края на краищата те бяха толкова важни за мен, колкото и всички останали на масата. Просто не заемаха толкова много физическо пространство.
Чукнах чашата си с вилица, като шумът от звъненето привлече вниманието на всички.
– Бих искала да предложа тост – казах, станах и вдигнах чашата си. – За семейството, независимо дали е по кръв или по обич. Без тях всички ние бихме били по-малко хора.
Няколко чаши се чукнаха, но преди да успея да седна, Иън заговори.
– Още един тост, този за почетния виконт Мейнард. Макар да си бил гадняр, който не е помогнал на сестра си Пенелопе, когато е била изхвърлена от баща и, поне си бил разхайтено момче, което е чукало слугинята си, иначе аз нямаше да се родя.
– Точно така – каза Боунс и се усмихна, докато се чукаше с чашата на Иън.
Сега вече знаех защо Иън изглеждаше толкова шокиран, когато Боунс разкри, че майка му всъщност е Пенелопе Мейнард, дъщерята на виконта. Иън беше извънбрачен син на по-младия виконт Мейнард, така че добре познаваше тази фамилия. След като бе изхвърлена от семейството си, Пенелопе сигурно се бе нарекла с фамилията на бившия си любовник, така че Боунс щеше да израсне като Криспин Филип Артър Ръсел Трети – името, което го обозначаваше като първородния син на херцога на Рътланд за малцината хора, които го познаваха с това вместо с титлата му. Пенелопе може и да не беше казала на Боунс за истинския му баща, но му беше оставила следа, чието разгадаване отне двеста години.
Понякога животът беше повече от труден, но не всяка крива топка, която хвърляше, беше лоша. В крайна сметка Боунс прекарваше празниците със семейството си. Макар че това семейство се оказа един извратен, самовлюбен вампир, който редовно ме дразнеше до смърт, о, добре. Човек можеше да избира само приятелите си, но не и семейството си, а чрез брака ми с Боунс Иън вече беше и мое семейство. Бях сигурна, че това е карма, която идва да ме вземе, но щях да се справя. С Боунс на моя страна можех да се справя с всичко.
Докоснах чашата си до тази на Иън с унищожителна усмивка.
– Весела Коледа, братовчеде.
Той ми намигна.
– Сега вече никога няма да се откачиш от мен, Жътварке.
Вероятно това беше вярно. И тъй като се оказа, че сме роднини, се почувствах задължена да направя на Иън коледен подарък. Парче въглен седеше в ярко опакована кутия под елхата, а името му беше изписано с големи смели букви отпред.
Иън може и да е роднина, но все пак тази година беше много непослушно момче.

Назад към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!