Глава 10
– Отиваме на екскурзия – обяви Боунс.
Кат го погледна изненадано.
– Сега?
– Да. Знам, че си уморена от тренировките, но това няма да е натоварващо, обещавам. – И трябваше да се направи късно през нощта, макар че той запази тази част за себе си. – Хайде, лунната светлина изгря. Колкото повече се бавиш, толкова по-дълго ще отнеме това.
– Добре – каза тя с въздишка.
Нежеланието и беше подобрение в сравнение с първата седмица след битката им. Тогава тя се бе отнасяла към него само с леден гняв. Втората седмица това беше раздразнение, примесено с неодобрително уважение. Сега, на четвъртата седмица, се отнасяше към него като към прекалено взискателен шеф, като същевременно показваше гордост от напредъка си.
Той не можеше да реши кое го радва повече: повишеният и комфорт в същите тези способности, от които преди се беше срамувала, или това, че сега е толкова спокойна с него, че не се замисля като докосва ръката му, когато се навежда, за да вземе чантата си.
Преди четири седмици щеше да скочи като попарена. Сега вдигна чантата си на рамо и каза:
– Моля те, кажи ми, че няма да вземем твоето Дукати.
Нейната неприязън към мотоциклета му не беше новина за него. Ето защо той каза:
– Няма да го вземем. Ти ще караш.
Изминаха пеша двете мили от пещерата до мястото, където тя беше паркирала стария си пикап. Мотоциклетът му можеше да се справи с обраслия с дървета терен, но тя трябваше да паркира толкова далеч, защото пикапа и щеше да закъса при първия тежък храсталак. Все пак тя обичаше да го кара, така че той не изтъкна това, нито факта, че щяха да стигнат до целта си много по-бързо, ако вземат неговия мотор.
През първия час от пътуването тя беше предимно мълчалива, като отговаряше само на указанията, които и даваше. После, когато светлините на града угаснаха и пред тях не се простираше нищо друго освен самотен селски път, нервността оцвети аромата и.
Боунс се огледа, търсейки причината. Не, нищо друго освен мрачен, безплоден пейзаж и техния еднолентов, неасфалтиран път.
– Тук завий наляво – каза Боунс, когато забеляза табелата за Пийч Трий Роуд.
Тя го погледна съмнително, вероятно защото той я насочваше по-навътре в гората, а не извън нея.
– Знаеш ли, партньоре – каза тя, като наблегна на думата. – Ти се държиш много потайно. За какво е тази екскурзия? Предполагам не си получил ненадеен подтик да доиш крави?
Само за да види изражението на лицето и, той трябваше да и каже, че е така.
– Не – каза Боунс, като истината победи. – Имам нужда от информация от един човек, който живее тук.
Тя се стъписа.
– Отказвам да участвам в убийството на каквито и да било хора, така че ако си мислиш, че ще разпиташ този човек и после ще го погребеш, грешиш.
Всеки друг път той би се обидил. Точно сега обаче се засмя.
– Сериозно говоря! – Изсумтя тя и натисна спирачките.
Той не се засмя отново, но беше близо до това.
– Съвсем скоро ще разбереш шегата. За да те успокоя, обещавам да не докосвам приятеля. Ти си тази, която ще говори с него.
Тя го погледна изненадано, сякаш не можеше да повярва, че и се доверява достатъчно, за да направи това.
Той изчака. Когато тя не свали крака си от спирачката, веждите му се извиха.
– Ще потеглим ли отново в скоро време?
– О – каза тя смутено и натисна газта достатъчно силно, за да ги избута напред. – Не трябва ли да получа повече подробности за това? Като например някаква предистория и какво искаш да знаеш?
– Уинстън Галахар е бил железопътен работник през шейсетте години на миналия век. Имал е и страничен бизнес, свързан с производството на уиски. Един ден един човек си купил продукта на Уинстън и на следващия ден починал. Възможно е Уинстън да е сбъркал съдържанието на алкохол в партидата или пък пияницата да е изпил твърде много. Така или иначе, Уинстън бил признат за виновен в убийство и осъден на смърт.
– Това е възмутително! – Каза тя с целия шок на човек, който е живял модерен, привилегирован живот. – Те нямат нито доказателства, нито мотив, нито умисъл.
– Страхувам се, че съдията, Джон Симс, не беше привърженик на принципа „невинен до доказване на противното“. Той се изявяваше и като екзекутор. Точно преди Симс да го обеси, Уинстън се закле, че никога повече няма да остави Симс на спокойствие. И от този ден насам не го е правил.
Тя се вгледа в него, устните и бяха разтворени от шока.
– Той е обесил човека, с когото искаш да говоря?
– Спри до знака „забранено влизането“, котенце – каза и той. Тя го направи, като все още го гледаше невярващо. – Уинстън не иска да говори с мен, тъй като нашите видове не се разбират – обясни Боунс. – Той обаче ще говори с теб, но те предупреждавам, че е толкова весел, колкото си ти в момента.
– Една част от това не разбирам? – Попита тя с гореспоменатата му пресметливост. – Не каза ли, че съдията го е обесил?
– Окачи го направо на дървото, стърчащо над онази скала – каза Боунс. – Все още можеш да видиш следи от въжето по него. Много хора загубиха живота си там, но не си прави труда да говориш с когото и да било от тях. Те са остатъчни. Уинстън не е.
– Искаш да кажеш, че Уинстън е… призрак?
Устните му потрепнаха от тона и. Никога ли не и беше хрумвало, че ако съществуват вампири, съществуват и други свръхестествени видове?
– Призрак, привидение, фантом, избирай. Най-важното е, че той е съзнателен, а това е рядкост. Повечето призраци са само повторения, които правят едни и същи неща отново и отново, подобно на плоча, зациклила грамофонна плоча. Дявол го взел, никой не използва грамофонни плочи в днешно време! – Разсъждаваше той. – Въпросът е, че Уинстън е бил толкова луд, когато е умрял, че съзнанието му е останало. Това се дължи и на местоположението. В Охайо има по-тънка мембрана за отделяне на естественото от свръхестественото, така че е по-лесно душата да остане тук. Този конкретен район е и като пътепоказател, тъй като петте гробища образуват пентаграм. – Той поклати глава. – Това е като пътна карта за духовете. Благодарение на кръвната ти линия би трябвало да можеш да виждаш духове. Може би ще успееш и да ги усетиш. Енергията им е като трептене на напрежение във въздуха.
Веждите и се свъсиха, а след това по чертите и премина почуда. Значи тя може да усеща духове. Нейната човечност наистина беше по-малката половина от нея.
– Каква информация може да иска един вампир от един призрак? – Попита го тя.
– Да накара Уинстън да ти каже имената на всички млади момичета, които наскоро са починали по тези места. Не го оставяй да ти каже, че и той не знае, а аз се интересувам само от смъртните случаи по неестествени причини. Никакви автомобилни катастрофи или болести.
Тя отново го погледна. С онзи поглед, който казваше, че не може да разбере дали е сериозен или просто я дърпа за крака.
– Ти сериозно искаш да отида на гробището и да попитам един дух за мъртви момичета?
Устните му се свиха.
– Хайде, Котенце, ти си наполовина вампир. Не мисля, че призраците са толкова далече от въображението ти.
– Предполагам, че не – каза тя след пауза. – А и призраците не обичат вампири, така че не бива да споменавам смесения си произход. Трябва ли да знам защо призраците не харесват вампири?
– Те са ревниви. Ние сме толкова мъртви, колкото и те, но можем да правим каквото си искаме, докато те са заклещени като мъгляви призраци. Това ги прави направо раздразнителни, което ми напомня. – Той извади бутилката, с която се беше сдобил, преди тя да дойде на обучение. – Това ще ти трябва.
Тя я вдигна и я разклати. В прозрачната течност за кратко се появиха мехурчета, които показваха високото съдържание на алкохол.
– Какво е това? Свещена вода?
Той се засмя.
– За Уинстън е. Това е бяла светкавица. Чист контрабанден алкохол, скъпа – добави той, когато стана ясно, че тя не е запозната с термина. – Гробът на Симс е покрай тази редица дървета. Може и да се наложи да вдигнеш малко шум наоколо, за да привлечеш вниманието на Уинстън. Призраците често задрямват, но веднъж щом го събудиш, се увери, че е видял бутилката. Ще ти каже всичко, което поискаш да знаеш.
– Нека се изясним. Искаш да тръгна да вдигам шум из гробището, размахвайки заплашително бутилка с пиячка, за да събудя някакъв неспокоен дух и да го разпитам – измърмори тя под носа си. – Идеално.
– Точно така. И не забравяй това – добави Боунс, като и подхвърли блокче и химикалка. – Не забравяй да запишеш имената и възрастта на всяко момиче, за което Уинстън ти разказва. Ако може да включи и как са умрели, толкова по-добре.
– Би трябвало да откажа, защото разпитването на призрак не беше част от споразумението ни – каза тя, но в очите и пламна недвусмислена искра на интерес. Можеше да го отрече пред него – и най-вече пред себе си, – но перспективата я заинтригува повече от добре.
– Ако съм прав, тази информация ще доведе до група вампири, които трябва да бъдат убити – изкуши я Боунс. – Ловът на вампири е част от споразумението ни, нали?
Тя поклати глава, но протегна ръка. Той и подаде писалката, бележника и бутилката нелегален алкохол, след което се престори, че не забелязва бързината в стъпката и, докато напускаше пикапа.
Назад към част 9 Наред към част 11
