ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 19

Глава 19

Петнайсет минути по-късно Боунс се приближи до Кат отзад. Тя би трябвало да го усети, но при наличието на десетки вампири, които излъчваха нечовешки вибрации, радарът и не работеше.
– Изчезвай – каза Боунс на двете човешки момчета от двете и страни. По всичко личеше, че е избрала смъртни, с които да прекарва времето си. Когато пясъчнокосото момче се поколеба, хвърляйки на Кат още един изпълнен с похот поглед, Боунс освети погледа му със зелено.
И двете момчета се разпръснаха мъдро. Същото направи и вампирът, който седеше на стола до Кат. Боунс зае това място.
– Какво правиш тук? – Изсъска тя, без да го поглежда. – Ами ако влезе?
Боунс се засмя и протегна ръка.
– Не сме се срещали. Казвам се Криспин.
Тогава тя наистина го погледна. И се загледа.
– Това не е смешно.
– Не искаш да ми стиснеш ръката, нали? – Каза Боунс с присмехулно порицание. – Това не е хубаво възпитание.
– Ще спреш ли? – Още едно яростно съскане. – Имам работа за вършене. Истинският Криспин скоро ще бъде тук и ще се отдръпне от твоите брътвежи!
Боунс използва един пръст, за да я обърне с лице към себе си.
– Но аз се казвам Криспин, домашен любимец. Криспин Филип Артър Ръсел Трети. Разбира се, последната част е просто фантазия на майка ми. По очевидни причини тя нямаше представа кой е баща ми. Все пак сигурно си е помислила, че добавянето на цифри след името ми ще ми придаде малко достойнство. – Той се усмихна за кратко при спомена за нея. – Бедната сладка жена, която все не искаше да се изправи пред реалността.
Очите на Кат се разширяваха с всеки изминал момент.
– Ти си Криспин? Ти? Но ти каза, че името ти е…
– Казах ти, че повечето вампири сменят името си, след като се превърнат от хора – леко я прекъсна Боунс. – Криспин беше човешкото ми име. След като Иън ме превърна, той ме положи в гробището на местното население, докато не възкръсна. В продължение на стотици години те погребваха мъртвите си на едно и също място, при това не много дълбоко. Когато очите ми се отвориха за първи път като вампир, видях около себе си само кости.
И кръв. Всеки вампир възкръсваше с безсмислен, неконтролируем глад. Боунс дори не си спомняше да е направил първото си убийство. Спомняше си само, че се събуждаше и виждаше безизразния поглед на жертвата си, който го гледаше насред море от кости.
– Тогава знаех какво съм – каза Боунс. – Защото от кости се издигнах и в кости се превърнах, всичко това през онази нощ.
Нещо проблесна по лицето на Кат, а ароматът и се промени от раздразнение към нещо по-меко. Обстоятелствата може и да са били различни, но тя знаеше какво е да се преобърне цялото и съществуване за една нощ.
– Добре, ти си Криспин – призна тя. – Каква игра играеш тогава? Искаш отново да се опитам да те убия, така ли?
– Боже, не – каза той със смях. – Всъщност всичко това е твоя работа.
– Моята работа? – Повтори тя с недоверие. – Как мога да имам нещо общо с това?
Той се усмихна.
– Когато снощи се оплакваше от живота си, каза, че никога не си била в клуб само за да се забавляваш. Така че тази вечер ще пием и ще танцуваме и няма да убиваме абсолютно никого. Ти ще бъдеш Кат, аз ще бъда Криспин, а ти ще ме изпратиш вкъщи с пресъхнала уста и болни топки, точно както би направила, ако никога преди не се бяхме срещали.
Мръщене свъси веждите и, но в погледа и проблесна нещо, което тя се опита да прикрие, като отпи дълга глътка от питието си.
– Всичко това беше трик, за да ме накараш да отида на среща с теб?
Абсолютно, и още не съм приключил.
– Все пак те оставих да запазиш гащите си, нали? – Закани се той. – Дори не оценяваш силата на волята, която ми беше нужна. А сега, допий си питието и да танцуваме. Обещавам, че ще бъда перфектният джентълмен… докато не поискаш друго.
Това му спечели още един поглед, докато тя поставяше чашата си на плота със силен звън.
– Съжалявам, Криспин, но така и не се научих да танцувам. Нали знаеш, липсата на социален живот и всичко останало.
– Сериозно? – Онзи другият гадняр дори не я беше извел на дансинга? О, щеше да му хареса да го убие по хиляди причини.
– Да – каза тя, като сега стискаше чашата си прекалено силно.
Беше и неудобно. Сякаш тя беше виновна, че не са я взели на подходяща среща.
Боунс хвана свободната и ръка.
– Сега ще танцуваш.
Кат спореше през целия път до дансинга, но ако наистина не искаше това, беше повече от достатъчно силна, за да го спре. Вместо това дръпването на ръката му беше в най-добрия случай половинчато. Когато се озоваха в средата на вихрещата се тълпа, Боунс я обърна с гръб към него, за да може да види другите танцьори.
– Това е лесно. Гледай ги и се движи по начина, по който те го правят.
Той демонстрира, докато говореше, като прокара свободната си ръка през кръста и, за да направлява движенията и. Другата му ръка все още държеше нейната и пръстите и се стегнаха, когато бедрата им се допряха.
– Кълна се, че ако опиташ нещо – измъкна се тя.
Той позволи на смеха си да засегне чувствителното място на врата и. Треперенето и се усещаше почти толкова добре, колкото и леките докосвания на тялото и.
– Отпусни се. Няма да те ухапя.
Това предизвика нова тръпка, която той хареса. Тогава Кат изгуби колебанието си и започна да се движи сериозно, като копираше другите танцьори. Скоро тялото и се потапяше и извиваше от само себе си. Боунс следваше движенията и, като се съобразяваше с всяка извивка и поклащане, докато топлината се вливаше в него.
Да я усеща по този начин беше по-еротично от всяко действие, на което се беше отдавал преди нея. Не можеше да спре да си фантазира как вкусва потта, която сега покриваше кожата и. Или да я наведе напред, докато дупето и не докосне члена му. Или да се впие толкова дълбоко в нея, че соковете и да зацапат бедрата му от удоволствието и…
Той я завъртя, за да пренасочи мислите си. Грешка. Нейната мечтателна, чувствена усмивка почти го развърза. Никога досега не го беше гледала по този начин, дори когато се опитваше да го съблазни и да го вкара в ранен гроб.
Той я придърпа по-близо, като я галеше с леки, ситни докосвания. Тя вдигна ръце и главата и падна назад, оголвайки гърлото си. Дългата му, сочна линия го молеше да я опита, а извитият и гръб изпъваше гърдите и, докато прелестните кълба се оказаха само на няколко сантиметра под устата му.
Дразнеше го, нали? Двама можеха да играят на тази игра.
Боунс я наведе назад, докато косата и не докосна пода. След това я издърпа нагоре, като остави тялото и да се плъзга по неговото. Удоволствието го прониза при контакта, засилено от ускорения и пулс и лекото и задъхване.
След това веждите и се изкривиха предизвикателно и тя опря ръце в гърдите му, докато въртеше бедрата си срещу него.
– Ти беше прав. Танцуването е лесно – чу я да казва над новия рев в ушите му. – А аз се уча бързо.
Похотта почти го повали. Той и позволи да види частица от това, което изпитваше, преди да наведе уста към ухото и.
– Играеш си с огъня, котенце?
Предупреждение и обещание. Все още можеше да си тръгне невредима, ако спре сега. Все още можеше…
Езикът и се плъзна по шията му и направи топла, влажна пътека.
Зрението му почерня. Само крайната жажда за кръв беше заличавала зрението му преди, и то само когато беше нов вампир. Боунс усети как я хваща за косата, как рязко си поема дъх… и после видя само устните и.
Той ги поиска с целия си глад, който го разкъсваше.

Назад към част 18                                                                 Напред към част 20

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!