ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 22

Глава 22

Боунс се облегна на стъклената половин стена, която маркираше ръба на вътрешния балкон на втория етаж. Под него Кат все още разговаряше с Хенеси. Тя не знаеше, че Боунс я наблюдава, но от време на време Хенеси вдигаше поглед, усмихваше му се и после връщаше вниманието си към Кат.
Устните на Боунс се свиха. Остави Хенеси да се наслаждава на предполагаемата си победа. Това само щеше да направи изражението на лицето му, когато Боунс го убие, още по-приятно.
Все пак не можеше да допусне Хенеси да предположи, че Боунс ще ги последва, щом си тръгнат. Хенеси трябваше да вярва, че Боунс е раздразнен, но и че е продължил напред. Боунс махна с ръка на една от близките човешки жени, която носеше червена панделка на гърлото си; официалният знак на клуба за потенциален кръводарител.
Тя щеше да му послужи като реквизит. Освен това можеше да се възползва от храната.
– Да? – Попита я откровено, когато тя стигна до него. Обикновено Боунс би я заговорил малко, но беше притиснат от времето.
Жената погледна Боунс с гладен поглед, преди да отметне косата си с цвят на мед от врата си. Не беше нужно да прави нищо друго, тъй като роклята и беше без презрамки и достатъчно ниска, за да показва горната част на гърдите и.
– О, да – каза тя.
Боунс позволи на яда да се натрупа в кътниците му. Момичето се приближи, прокарвайки ръце по раменете му с открито желание.
– Можеш да имаш повече от кръв, красавецо – промълви тя.
Боунс отблъсна ръцете и.
– Само кръв.
Тя се нацупи разочаровано, но наклони глава назад.
Вековният навик накара Боунс да открие мястото, което и харесваше най-много. Това, че бързаше, не означаваше, че трябва да се държи грубо по този въпрос. Тя изтръпна, когато кътниците му пронизаха шията и, а после изстена, когато отровата му предизвика фалшиво, но много приятно усещане за топлина.
Кръвта и изпълни Боунс с истинска топлина, както и с прилив на нова енергия. Храненето от кръвни торбички работеше в краен случай, но нищо не беше толкова ободряващо, колкото кръвта от вената. Боунс вече преглъщаше третата си глътка, когато долови познат мирис, и вдигна очи, за да открие Кат, която го гледаше с отворена уста в шокиращо, безмълвно „О“.
Нищо ли нямаше да се получи тази вечер?
Боунс не спря да се храни, въпреки че това беше първият му инстинкт. Не искаше тя да види това, но сега, след като го видя, можеше и да го види цялото.
Боунс продължи да преглъща, докато не изцеди около половин литър. След това прекърши палеца си с един зъб и притисна кръвта си към прободните рани на момичето. Те се затвориха веднага, без да оставят следи от ухапването на Боунс. Накрая откъсна червената и панделка. Сега другите вампири щяха да знаят, че няма да се хранят от нея тази вечер.
– Върви си – каза Боунс, когато момичето не помръдна.
Тя му се усмихна за последен път и си тръгна.
Кат не бе откъснала поглед от него нито веднъж и все още изглеждаше шокирана. Надяваше се да не е по погрешни причини.
– Майка ти не ти ли е казвала, че е невъзпитано да гледаш някого, когато се храни? – Попита я Боунс с неутрален тон.
Кат поклати глава, сякаш за да я прочисти.
– Тя… добре ли е?
– Разбира се – каза Боунс. – Тя е свикнала с това. Ето защо много от хората са тук, както ти казах. Те са избрали да бъдат менюто.
Кат промърмори нещо, което той не долови. Когато Боунс направи крачка към нея, тя се отдръпна.
В него се появи разочарование.
– Обещавам ти, че момичето е добре, така че какво става? Не е все едно да не знаеш, че съм вампир. Нима просто си мислиш, че никога не съм се хранил?
В изражението и пробяга нещо, което той не можа да улови, защото после тя разтри лицето си, сякаш я болеше.
– Дойдох да ти кажа, че с Хенеси си допаднахме – каза тя с дървен тон. – Вероятно скоро ще тръгна.
– Добре ли си? – Попита той, когато тя продължаваше да разтрива лицето си.
Смехът на Кат разряза въздуха като камшик.
– Не, не съм добре. По-рано те целунах, а сега те гледах как правиш „Слърипи“ от врата на едно момиче. Като прибавим това към главоболието, съм много далеч от това да съм добре.
Боунс отново се приближи към нея.
Тя се отдръпна, сякаш той беше отровен.
– Не ме докосвай.
Ледът му се счупи. Да се махне всичко, не можеше да се справи с това точно сега! Тя го изкриви на части, които Хенеси лесно можеше да победи. Боунс не можеше да си позволи това да се случи.
– Добре – каза той с отсечен тон. – Ще поговорим за това по-късно. Връщай се, преди Хенеси да е започнал да се безпокои.
– Няма да говорим за това по-късно – каза Кат, докато се отдръпваше. – Всъщност никога повече не искам да говорим за това.
Жена с магарешка глава! Докога щеше да го наказва за грехове, които други вампири са извършили?
И все пак… Боунс не беше приел това, което беше, през първите две десетилетия, след като стана вампир. Част от него все още негодуваше срещу Иън, че го е превърнал. За пореден път чувствата му пречеха.
Боунс затвори очи, желаейки отново да се заледи. Когато това се случи, той приветства тази тъмна, вътрешна хладина.
Когато отвори очи, Хенеси се приближаваше към него.
– Ти не се учиш, нали? – Съскаше другият вампир.
Боунс погледна към долното ниво на клуба зад себе си. През стъклената стена видя, че Кат вече се е върнала на бара и изглежда развълнувана, но добре.
– Искаш ли да уточниш? – Обърна се към Хенеси Боунс и показа намек за зъби.
Хенеси се усмихна подигравателно и показа собствените си зъби.
– Червенокосата те отхвърли. Престани да бъдеш жалък и го приеми.
Представяйки си как Хенеси проси под ножа му, този път усмивката на Боунс беше искрена.
– За разлика от теб, аз винаги имам само желаещи спътнички, така че го приех. Освен това – погледът му се плъзна към една закръглена брюнетка, която се опитваше да привлече вниманието му, и той и махна с ръка. – Няма да бъда самотен дълго.
Брюнетката веднага прекоси стаята, като се размина с Хенеси, без да го погледне.
– Как се казваш, красавице? – Попита я Боунс.
– Мина – каза тя, като дръпна срамежливо червената панделка около гърлото си. – А ти как се казваш?
– Боунс.
Тя се захили.
– Име и обещание, надявам се.
Боунс се засмя, като докосна върха на носа и.
– Винаги. – После погледна нагоре, сякаш изненадан. – Все още ли си тук, приятелю?
Гневът ухаеше на въздуха около Хенеси като на разядена мъгла. Хенеси не обичаше да бъде пренебрегван, камо ли да му се подиграват.
– Скоро – каза той на Боунс. – Дотогава се наслаждавай на угощението си. Знам, че аз ще се насладя на моето. Джинджифиловите сладки винаги са ми били любими.
Боунс махна с ръка, сякаш яростта не беше пробила ледените му стени и почти ги беше счупила.
– Освен ако нямаш нужда от инструкции, приключихме.
– Засега – измърмори Хенеси, докато се отдалечаваше.
Боунс отново погледна надолу към Кат. Същите две розовобузести човешки момчета, които я бяха заобиколили преди, сега се опитваха да я запратят на дансинга, ако се съдеше по това как единият я хвана за ръката, а другият леко я бутна в гръб. Кат издърпа ръката си и бутна другия, докато той се спъна.
Добре им послужи. Дрънкачи.
– Ей – каза Мина, като прекъсна гледката му. – Какво ще кажете да…
– Спри – каза Боунс, като включи ярките светлини в погледа си. – Ти си хубаво момиче, но това не се случва. Все пак остани тук, докато си тръгна. Щом го направя, забрави всичко за мен.
Мина стоеше там, а усмивката и бе замръзнала на лицето. Може би беше грубо да я използва по този начин, но необходимостта надделяваше над възпитанието. Благодарение на възходящия ъгъл на балкона и Мина пред него, сега Боунс можеше да зърне Кат, без да се вижда сам.
Хенеси се върна с онази мазна усмивка, която се бе запечатала на лицето му. През следващите няколко минути Кат се опитваше да направи отлично впечатление на пияна. Главата и се поклащаше, сякаш и беше прекалено тежко да се държи изправена, а погледът и се отклоняваше, сякаш и беше трудно да се съсредоточи върху лицето на Хенеси.
Хенеси накара Кат да излезе през вратата за десет минути.
Боунс го последва, като използва тайния авариен изход на покрива. Беше научил за него преди години, след като беше измъкнат от служителка, чийто съпруг се беше върнал от работа по-рано от очакваното. Сега Боунс беше благодарен за тази прекъсната незаконна среща. Когато си тръгваха, Хенеси на няколко пъти погледна към вратите на клуба, но нито веднъж не погледна към покрива.
Кат помогна да задържи вниманието на Хенеси върху себе си, като направи обичайната си пиянска походка към колата му. Хенеси помогна на Кат да се качи в нея и след това двамата потеглиха.
Боунс полетя след тях. Едва ли би могъл да я преследва в нейния шумен, тромав камион, макар че това означаваше, че по-късно ще трябва да обяснява внезапната си поява на Кат. Ех, нямаше значение. В крайна сметка тя щеше да научи, че той може да лети. Можеше и да е тази вечер.
Липсата на улично осветление по селските пътища караше черния мерцедес на Хенеси почти да се слива с околната среда. Разположението на клуба в слабонаселен, селски район правеше тези самотни участъци от пътя идеални за засада. Кат щеше да направи своя ход скоро. Трябваше и само още малко разстояние от клуба, за да е сигурна, че никой от останалите посетители няма да се натъкне на тях.
Боунс остана нависоко, за да е сигурен, че Хенеси няма да го усети. Дори и с подтисната аура, Боунс все още не можеше да рискува да се приближи. Хенеси беше майстор вампир като Боунс, а възрастта не гарантираше този статут. Само необичайната сила и способности го правеха.
Червените спирачни светлини светнаха, когато колата рязко спря. Боунс се спусна малко по-ниско, докато вътрешните светлини на колата не показаха, че от предната пътническа врата пада Кат. Тя остана на земята, като се мяташе насам-натам като птиченце, което се опитва да полети. Хенеси изскочи от същата врата след нея. Жалко. Боунс можеше да простреля Хенеси, ако беше излязъл от неговата страна и след това беше заобиколил колата до Кат.
Хенеси сграбчи Кат за косата и я повлече към отклонение на пътя. Кат го остави. Умно момиче. Сега този път беше безлюден, но можеше и да не остане така.
Бледата кожа на Кат внезапно контрастираше със земята, когато Хенеси разкъса горната половина на роклята и. Сутиенът на Кат последва примера и, оставяйки я гола от кръста нагоре. Хенеси захлупи гърдите ѝ и яростта едва не свали Боунс от небето.
Защо, по дяволите, му позволяваше да прави това?
После Хенеси се наведе към шията ѝ и по кремавата кожа на Кат се проточиха две алени ивици.
Ледът на Боунс се взриви с такава сила, че Хенеси го усети на повече от сто метра под себе си. Хенеси вдигна глава точно когато мобилният телефон на Боунс завибрира с единственото предупреждение, което беше програмирано да получи тази вечер: Паникьосаният текст на Кат.
Това не беше отмъщение, защото Кат беше гледала как Боунс се храни от някой друг по-рано, така че сега караше Боунс да гледа как Хенеси се храни от нея. Беше в беда.
Боунс се насочи към Хенеси и се спусна.

Назад към част 21                                                                        Напред към част 23

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!