Глава 29
Само вековният опит не позволи на Боунс да я притисне към себе си, когато спусна устата си към нейната. Похотта се бореше с контрола му като диво животно при усещането за меките и устни, а когато ръцете и го обгърнаха, той пламна, сякаш тя го беше запалила.
Бавно, нареждаше си той. Много бавно…
Устните му погалиха нейните, докато тя ги разтвори. Уискито изостряше вкуса ѝ и той се наслади на лекото и задъхване, когато езикът му я погали. Само го докосваше подигравателно, докато не вкара езика и в устата си, където го засмука чувствено и я накара да изстене.
Ръцете и се стегнаха върху яката на ризата му. После започна да разкопчава копчетата му. Очакването го разтърси.
Да. Докосни ме, котенце.
Когато ризата му се разкопча, дланите и окъпаха гърдите му в още повече топлина, докато ноктите и го дразнеха с леки галещи движения. Всяко следващо докосване беше по-пристрастяващо от предишното, докато не се нуждаеше от голата и кожа върху себе си точно сега.
След едно бързо дръпване той разкъса останалата част от ризата си. Носеше само панталоните си, а тя все още беше по сутиен и дънки. Върховете на гърдите и се впиха в гърдите му, когато той я приближи и задълбочи целувката им. Всяко потриване на кожата и увеличаваше чувствеността, а тя ставаше все по-смела с езика си, изследвайки устата му с нюанси на същия глад, който изпитваше и той.
Боже, да се забави беше най-доброто кърваво мъчение!
Искаше му се да напълни ръцете си с гърдите и, но той само погали страните им, преди да погали гърба ѝ и да открие чувствителните места там. Тя хлипаше, притискайки се още по-близо, докато пулсът и се превръщаше в песен на нуждата в ушите му. Той копнееше да захапе този поток, да я изпълни с топлината от отровата си, докато кръвта и го изпълваше, но тя все още не беше готова за това.
Можеше да и подскаже колко добре ще се почувства. Устата му напусна нейната и се плъзна по шията и. Когато езикът му се завъртя около пулсиращата вена и той я засмука, без да разкъсва кожата и, Кат издаде звук на чиста, неподправена нужда.
Пенисът му се втвърди, докато почти не проби панталоните му. Трябваше да чуе този звук отново, по-силно, докато е дълбоко в нея.
– Искам те толкова много – издиша той в ухото и. – Кажи ми, че ме искаш. Кажи „да“.
Тя издаде още един звук, този път с примес на страх.
– Боунс, преди не харесах секса. Мисля, че… нещо не е наред с мен.
Той щеше да се засмее, ако яростта не го беше пронизала от източника на нейната несигурност. Проклет да е този гад, който я беше наранил!
– Нищо не е ненаред с теб и ако кажеш да спра, независимо кога, ще спра. Можеш да ми се довериш, Котенце. Кажи „да“. Кажи да…
Този път той я целуна без задръжки, оставяйки глада си да и каже това, което думите не успяха да предадат. Главата и се отметна назад и задъхани устни покриха устните му, а ноктите и се вкопчиха в раменете му, сякаш щеше да умре, ако го пуснеше.
– Да – задуши се тя, когато той се откъсна, за да я остави да говори.
Похотта почти накара Боунс да ги отлети към спалнята му. Той се овладя навреме и вместо това я отнесе там. Когато я положи на леглото, гледката не просто се запечата в паметта му. Тя разяждаше душата му.
Косата и се развяваше като алена буря около нея, очите и бяха полузатворени от желание, устните и бяха разтворени за целувката му, а тялото и се бе оформило според него…
Нещо се надигна в него, твърде свирепо, за да бъде наречено нужда. Преди слънцето да изгрее, ще разбереш, че си моя.
Боунс разкопча сутиена и. Той падна, оголвайки гърдите и. Той напълни ръцете си с копринената им тежест, преди да опита всеки сочен връх. Тя сграбчи главата му, дишането и идваше на пристъпи, които се превръщаха във викове, когато той засмукваше розовите върхове. Отровата изпълни кътниците му, докато го заболя, но той не прободе върховете, въпреки че това щеше да увеличи удоволствието и.
Вместо това леко ги пощипваше с плоските си зъби, увеличавайки чувствителността им дотолкова, че тя едва забеляза, когато той свали дънките и. Тя подскочи, когато той я погали през бикините, и от него се изтръгна рязък звук, когато усети топлината ѝ и пулса на друг, по-дълбок импулс в нея.
Той отметна бикините и настрани, оставяйки я великолепно гола. Тя трепереше, докато го гледаше, забравила за ефекта от красотата си. Кожата и приличаше на крем, превърнат в коприна, а бледата и кожа се прекъсваше само от тъмночервените къдрици между краката ѝ и розовите върхове, увенчаващи гърдите и.
– О, Котенце, ти си толкова красива. Прелестна си – закле се той, преди отново да поиска устата и. Боже, той обичаше малките стонове, които тя издаваше, и ако си позволеше да се спира на това колко добре се чувстваше голото и тяло срещу неговото, щеше да се разпилее тук и сега.
Бичът. Запомни камшика.
Дори векове по-късно жилото и укрепваше контрола му, който се бе изплъзнал шокиращо много. Не си беше позволявал това още от детството. Боже, не помнеше какво е усещането да бъдеш отнесен и колко бързо може да стане течението.
Щеше да си позволи да го почувства по-късно. Сега беше моментът тя да го почувства.
Боунс напусна устните и, за да напълни отново устата си с гърдите и, докато ръката му се плъзна към бедрата и. Погали ги, преди да се придвижи към топлата, влажна дълбочина между тях. Тя изтръпна, когато той плъзна пръстите си в нея, откривайки местата, които караха гърба и да се извива като огънат лък. После извика, когато палецът му обходи апетитно пулсиращата пъпка на клитора и.
Трябваше да я опита там. Точно сега.
Устата му се плъзна надолу по корема и. Почти беше стигнал до наградата си, когато тя каза:
– Боунс, почакай!
Той замръзна, без да помръдне нито един мускул.
– Искаш да спра?
Щеше да го направи, ако тя му кажеше. Бил е преживявал и по-лошо. В момента не можеше да си спомни какво, но беше сигурен, че е преживявал.
Багрите украсиха бузите на Кат с руменина, и тя почти заекна в отговора си.
– Ъм, не искам да спреш, просто не мисля, че това… е уместно…
Уместно? Сякаш благоприличието надделяваше над удоволствието!
– Но аз мисля – каза той и облиза малката, вибрираща точка под себе си.
Тя потръпна, сякаш поемаше смъртоносен удар. Гръбнакът и се изправи, а очите и пламнаха в толкова зелено, че приличаха на изумруди, потопени в огън.
Още едно вихрено облизване и краката и се разтрепереха, а от нея се изтръгна вик.
– Да!
Боунс придърпа бедрата и към раменете си, а езикът му се плъзгаше все по-надолу и по-надълбоко. Тя извика отново, а той изстена дълбоко в гърлото си. Тя имаше вкус на цветя, смачкани с мед, и той не можеше да и се насити.
Сърцебиенето и гърмеше като безкрайна буря, докато той продължаваше да изследва плътта и. Всяко загребване на ноктите ѝ и завъртане на бедрата и го подтикваше към това, както и виковете, които ставаха все по-остри и по-силни. Боунс я придърпа по-близо с едната си ръка, а с другата дръпна панталоните си надолу.
Материята се разцепи от силата му и той отхвърли останалата част от панталоните си настрани. След това, при триенето на крака и в члена му, кръвта се раздвижи в него, сякаш сърцето му отново биеше, и той се почувства пиян от усещанията.
Бичът. Помисли за камшика!
Този път дори напомненото и убождане не беше достатъчно, за да си възвърне контрола. Виковете ѝ и горещият мед, покрил устата му, го изтръгнаха. Тя беше на път да свърши, а невероятно, той също.
Така да бъде. Тя никога нямаше да разбере.
Той сграбчи члена си, като го помпаше заедно с всеки въртящ се замах на езика си. Краката и изведнъж се стегнаха, ноктите и се впиха в ръцете му и тя извика толкова силно, че заглуши рева на кръвта и от бедрената артерия, притисната до ухото му.
В същото време през него премина кулминацията на Боунс. Нервните му окончания изпищяха от удоволствие, когато тези изблици покриха ръката му. Когато спря, той грабна остатъците от панталоните си, избърса доказателствата, докато се наслаждаваше на изражението на лицето и.
Устните и все още бяха разтворени от изтръгналия се покрай тях писък, а гърбът и все още беше наполовина извит от спазмите, които той беше вкусил и усетил. Но именно чувствената изненада в чертите и му запечата още един траен спомен.
Боунс забърса лицето си в чаршафите, преди да се плъзне по дължината на тялото и. Очите и се срещнаха с неговите, яркозелени и с тежки клепачи от светлината. Пръстите му се плъзнаха по косата и, докато приближаваше лицето и към своето.
– Никога не си изглеждала по-красива.
Усмивка подразни устните и, но когато бедрата му се настаниха между нейните, тя се скова и по-тъмна емоция замъгли погледа и.
Преди не ми хареса.
Слабо казано, като се има предвид това, което му беше описала, а тя все още не знаеше, че това ще бъде много различно.
– Не се страхувай – промърмори той.
Никога няма да те накарам насила. Ти ще искаш всичко това.
Боунс само позволи на устата си да поиска нейната, въпреки че слабините му горяха от усещането за меката и, влажна топлина. След няколко мига тя се разтопи в целувката му, а твърдостта напусна крайниците и.
Тя се върна, когато пенисът му докосна цепнатината и със същото бавно търкане, което и направи езикът му. Той отдръпна и двата едновременно, а след това повтори двойното търкане и отдръпване, когато тя отново се отпусна. Този път дъхът и застина от нещо различно от страх, а ръцете и се стегнаха върху ръцете му.
„Харесва ли ти това?“б- Помисли си той, като задълбочи целувката. – „И на мен.“
Боунс продължаваше да я опипва, като синхронизираше дразнещите движения с докосванията на езика си, докато страхът не напусна погледа ѝ и тя се изви към него, вместо да се отдръпне. Соковете и се плъзгаха по члена му и желанието скъсяваше дишането и, но той не натисна вътре в нея, въпреки че всяка клетка в тялото му крещеше да го направи.
Тя щеше да иска това достатъчно, за да го каже, а ако не го направи, значи той не е успял да я накара да го иска достатъчно.
– Кажи ми кога – издиша той срещу устата и. – Или изобщо не. Все още не е нужно да продължаваме. Ще прекарам остатъка от нощта, дегустирайки те, Котенце, това ми хареса. – Гласът му се задълбочи, докато се плъзгаше надолу по тялото и. – Позволи ми да ти покажа колко много.
Тя се хвана за раменете му, спирайки го. Той се върна нагоре с вълнообразни целувки, които изтръгнаха стон от гърлото и. Гърбът и се изви, а очите и пламнаха с още повече изумруден огън.
– Кажи ми – призова той, а гласът му беше дрезгав от нужда.
Сърцето и биеше по-бързо от нервност, но бедрата и се повдигнаха, за да обгърнат бедрата му.
– Сега.
Назад към част 28 Напред към част 30
