Глава 32
Вампирът влезе в клуб „Пламък“ почти точно в два часа сутринта. Боунс нямаше описание на Чарли, така че не беше сигурен дали кафявокосият младеж с леко мускулесто телосложение е той. Ако беше така, Чарли беше висок около метър седемдесет и пет без високите си каубойски ботуши и се движеше с лекота, която говореше, че се чувства много добре в тялото си.
Шумоленето за момент заглуши музиката в клуба. Кат не знаеше това, но в малката и чантичка имаше нов аксесоар. Малко подслушвателно устройство, любезно предоставено от Тед. Кат имаше своите непоклатими приоритети. Боунс имаше своите и да се увери, че тя няма да умре, беше на първо място сред тях. Паник бутонът в часовника и не се беше оказал достатъчен, така че ако отново се забърка в нещо, сега той щеше да го чуе, преди да е станало твърде късно да и помогне.
В крайна сметка щеше да и каже за това. Но не тази вечер.
– Не съм те виждал тук досега, черешов пай – чу Боунс южняшкия глас малко по-късно. – Казвам се Чарли.
Боунс изпусна презрително хъркане, което Кат не чу, тъй като бръмбарът в чантата и работеше само в едната посока.
Няма псевдоним? Аматьор.
– Сладка за ядене и също така лесна – отвърна Кат подигравателно. – Среща ли си търсиш, скъпи?
– Можеш да се обзаложиш, черешов пай – отвърна Чарли.
– Хей, господине, аз я забелязах първи! – Каза раздразнен мъжки глас.
Боунс разпозна този глас, а Кат вече беше казала на мъжа по категоричен начин, че не се интересува от него. Упоритият глупак очевидно не приемаше „не“ за отговор.
– Защо не се вдигнеш оттук и не се прибереш вкъщи? Най-добре е да побързаш – каза Чарли. – Не обичам да се повтарям.
Още шумолене, този път по-силно. Някой от тях трябва да е блъснал дамската чантичка на Кат.
– Не мисля, че ме чу – настояваше войнстващият пияница. – Казах, че аз я видях първи.
– Няма нужда от караници и вдигане на врява. – Отвърна Чарли с гениален тон. – Ще поиграем на ези – тура за теб, захарче. Чувствам се късметлия.
Минути по-късно Кат измърмори нещо, което звучеше като „задници“. Боунс се заслуша, но не чуваше нищо друго през бръмбара освен музика и другите посетители на бара. После чу много по-близкия звук от отварянето на задната врата на клуба.
Боунс замръзна, когато аурата на Чарли го докосна. Разделяше ги само тънката бетонна стена, зад която Боунс се криеше.
– Какво за…? Чакай, не! – Изпъшка пияният човек, последван мигновено от силен пукот.
– Казах ти да не ме караш да се повтарям – каза Чарли, когато сърцето на пияния спря да бие.
Челюстта на Боунс се стегна. Чарли беше безмилостен убиец, сякаш Боунс имаше нужда от още едно доказателство, че това е контактът на Стефани, а не някой случаен вампир със същото име.
Един багажник се отвори и затвори. После Боунс чу как задната врата се отвори и отново се затвори. Минути по-късно гласът на Чарли се върна по слушалката в чантата на Кат.
– Оказа се, че тази вечер имам късмет. Въпросът е дали ще ме направиш много, много късметлия?
– Разбира се – отвърна Кат с кокетен тон. – Само че първо ми трябва малко помощ за наема.
– Какъв е наемът ти, черешов пай?
– Сто долара. Ще си доволен, че си дарил, обещавам.
– Скъпо дете, като те гледам, бих казал, че това е изгодна сделка – отвърна Чарли.
– Не се притеснявай, чака те истинско удоволствие – каза Кат с най-копринения си глас.
Устата на Боунс се стегна. О, наистина беше така.
Чарли се върна в задната част на клуба, за да прибере колата си. Боунс беше предвидил това и вече беше в автомобила си под наем, готов да го последва от разстояние. Тази част на града беше твърде добре осветена, за да рискува Боунс да полети, при положение че всички имаха записващи устройства, вградени в мобилните си телефони.
Кат се качи в колата, като продължаваше да се държи като секс работничка. Чарли също продължаваше да се държи като добро момче, докато Кат не изкоментира колко далеч я води от клуба.
– Млъкни, по дяволите, кучко. – избухна Чарли.
Кат не каза абсолютно нищо в отговор. Чарли сигурно беше запалил погледа си, когато говореше, затова Кат се преструваше, че това и е подействало.
Чарли шофираше почти час извън града до един полуселски район. Там той спря до малък комплекс от типа „мама и татко“, съдържащ по-малко от половин дузина апартаменти. Повечето изглеждаха празни. Боунс чуваше само едно сърцебиене, освен това на Кат.
Боунс мина покрай него, за да не заподозре Чарли. С оглед на това колко тъмно беше в този район, той можеше да отлети обратно, щом се освободи.
– Дом, сладък дом, черешов пай – чу Боунс да казва Чарли. – Поне за малко. След това ще напуснеш града.
Кат не отговори. Последната заповед на Чарли беше тя да млъкне и той все още не я беше отменил.
Браво, Коте.
Боунс паркира на няколко пресечки разстояние, преди да отлети обратно. Пристигна навреме, за да види как Чарли вкарва Кат във вратата с надпис 2D на втория етаж. След това вратата се хлопна зад тях.
– Доведох още една, Дийн – извика Чарли. – Ела да я видиш.
Благодаря, че ми каза номера си, приятелю, помисли си жестоко Боунс. Тъй като все още не беше чул Кат да ги удря, Боунс направи бърз оглед на периметъра.
– Тя е прекрасна – чу той да отговаря нов мъжки глас.
– Аз я намерих – каза Чарли. – Аз съм първи.
Отвратителен звук напусна Кат и сърдечният и ритъм заработи на нова скорост. Беше и писнало.
На него също. Боунс полетя към втория етаж и се приземи на 2D. Ударът накара Дийн да каже:
– Очакваш ли някой…?
Разбиването на вратата прекъсна въпроса на Дийн. Кат се възползва напълно от отвличането на вниманието, като прободе тъмнокосия гол вампир право в бебешкото му устройство.
Боунс се хвърли към Чарли, който загуби крачка, взирайки се с ужас в прободената слабина на приятеля си. Боунс беше забил острието си в гърдите на Чарли, преди другият вампир да свърши да се превива от раздиращия ухото писък на Дийн. Боунс обаче не го изкриви, което беше повече предвидливост, отколкото показа Кат. Тя беше забила сребърния нож в гърба на Дийн и го беше изкривила, преди Боунс да успее да каже „чакай“. След това Кат ритна голия вампир, когато слезе от изсъхващото му тяло.
– Предполагам, че все пак ти беше пръв, задник.
Боунс издърпа Чарли към дивана. Другият вампир не се съпротивляваше. Боунс имаше сребърен нож в сърцето му и едно завъртане щеше да го довърши. Освен това пробождането на сърцето със сребро почти парализираше вампира от слабост и агония.
– Добре, че не се нуждаех от другия, любима. – каза Боунс, а извитото му чело посочи тялото на Дийн.
Кат само сви рамене.
– Тогава трябваше да ми кажеш.
– Очите ти – прошепна Чарли, взирайки се в Кат.
Бяха светнали веднага след като тя прободе Дийн, а двойните им изумрудени светлини сега се приземиха върху лицето на Чарли.
– Прекрасни са, нали? – Мъркаше Боунс. – Толкова са в противоречие с биещото и сърце. Чувствай се свободен да бъдеш шокиран, приятелю. Знам, че бях, когато ги видях да светят за първи път.
– Но те са… тя не може… – Продължи Чарли.
– О, не се тревожи повече за нея. Трябва да се тревожиш за мен.
Погледът на Чарли се стрелна по посока на Боунс, а мускулите му потрепнаха, сякаш се готвеше да се бие.
Боунс се усмихна и плъзна ножа малко по-дълбоко. Чарли замръзна и устните му побеляха.
Добре. Той разбра, че движението означава смърт.
– Котенце, някой е в другата стая. Те са хора, но не приемай, че това означава, че са безобидни.
Тя кимна кратко и извади три сребърни метателни остриета. След това тръгна по коридора, като се движеше с внимателна прецизност. Предателството на Стефани я беше научило добре.
– Правиш грешка, приятелю – започна Чарли.
– Замълчи – каза Боунс, като се ослушваше за някакъв признак на опасност.
Острият вик на Кат накара Боунс да се напрегне. Той се канеше да убие Чарли и да полети след нея, когато тя извика:
– Имаме нужда от линейка!
Боунс се принуди да се отпусне и да не се съсредоточава повече върху нея. Изявлението на Кат означаваше, че тя не е в опасност. Тя просто беше намерила това, което той очакваше да намери на място като това.
Погледът на Чарли отново се стрелна към него, като по чертите му пробяга наполовина предизвикателен, наполовина пресметлив поглед.
– Това момиче е добре. Ние не ги убиваме.
– Казах ти да млъкнеш – каза Боунс с още едно движение на ножа.
Няколко разкъсващи звука по-късно Кат се върна, носейки кавказко момиче с тъмнокафява коса. Момичето беше покрито с чаршафи, а Кат беше разкъсала още от чаршафите, за да направи превръзки за китките, бедрото и гърлото на момичето. Момичето не говореше. От остъкления поглед на кафявите и очи личеше, че е хипнотизирана да не говори, или е в шок, или и двете.
– Трябва да я закарам в болница! – Каза Кат.
– Чакай, котенце – отвърна спокойно Боунс.
Тя го погледна ужасено.
– Но тя е загубила много кръв! И по-лошо!
Да, той усещаше частта „и по-лошо“, но Кат не мислеше за последствията.
– Закарай я в местната болница и все едно вече си я убила. Хенеси ще изпрати някой да и затвори устата, тя знае твърде много. Аз ще се погрижа за нея, но нека се разправя
първо с този.
Чарли наклони глава, за да погледне по-отблизо Боунс.
– Не знам кой си, но ако знаеш името на Хенеси, трябва да знаеш, че правиш голяма грешка. Ако се махнеш оттук сега, може би ще живееш достатъчно дълго, за да съжаляваш за това.
Боунс се засмя студено.
– Браво, приятелю! Някои от другите веднага се поклониха, а знаеш колко е досадно това. Прав си, не са ни представили. Аз съм Боунс.
Очите на Чарли се разшириха за миг, преди изведнъж да се усмихне с фалшива веселост.
– Няма защо да се държиш нецивилизовано за нещата. Хенеси каза, че си го дебнел, но защо не постъпиш по – разумно? Не можеш да го победиш, тъй че трябва да се присъединиш към него. Мамка му, той би се радвал да има в отбора си някой като теб. Това е голям, вкусен пай, приятелю, и няма някой, който да не иска част от него.
Боунс наклони глава, за да види по-добре лицето на Чарли. – Така ли? Не съм убеден, че Хенеси ще ме иска. Видял съм сметката на ужасяващо много от неговите момчета. Може и да е афектиран от това.
Чарли се засмя.
– По дяволите, за него това е като интервю за работа! Не се притеснявай за това. Ще разбере, ако са били достатъчно тъпи да бъдат пресушени от теб, той не би ги искал в редиците си.
– Нямаме време за това. – В гласа на Кат се разнесе ярост. – Това момиче кърви до смърт, докато ти се сприятеляваш с него!
Боунс я погледна остро. Той не спираше да си размърдва брадичката без основателна причина.
– Един момент, коте. С Чарли си говорим. Сега относно този пай, друже. Голям и вкусен казваш? Опасявам се, че ще е необходимо повече поощрение от „голям и вкусен“, за да
те оставя жив. Познаваш името ми, значи знаеш с какво си изкарвам прехраната, и съм сигурен, че мога да намеря някой, който ще плати доста пари за трупа ти.
– Не толкова, колкото можеш да получиш, ако играеш на страната на Хенеси, вместо срещу него – каза Чарли и тръсна глава към Кат. – Виждаш ли момичето, което твоята дива котка люлее? Всяка от тези меденки струва поне шест цифри, когато всичко приключи. Нагиздваме ги и първо ги караме да работят на почивки, а след това ги продаваме на търг на някой от нашите срещу пълноценно хранене, без да се налага да се мият чиниите след това. А след това те са идеална храна за гладен гули! Искам да кажа, че тези момичета никога не са били по-полезни в живота си…
– Ти, парче говно! – Изкрещя Кат и се насочи към Чарли с изваден нож.
– Стой, където си! – Заповяда Боунс с тон, който никога досега не беше използвал спрямо нея. – И ако се наложи да ти кажа да млъкнеш още веднъж, ще ти строша проклетата глава!
Кат спря, загледана в Боунс с нещо по-лошо от неверие. Болка и предателство кипнаха в погледа ѝ и макар че вече не помръдваше, кокалчетата на ножа и побеляха.
Разочарованието почти го накара да се откаже от фарса. Нима тя не знаеше „доброто ченге, лошото ченге“, за жалост? Или предразсъдъците и бяха толкова дълбоки, че наистина вярваше, че той има предвид тази постъпка?
Смехът на Чарли привлече вниманието на Боунс обратно към него.
– Уау! Твоето коте е под високо напрежение, а? По-добре внимавай с атрибутите си преди да си ги е окачила на колана.
Боунс се присъедини към смеха му.
– Няма шанс за това, приятелю. Твърде много и харесва това, което правят с нея, за да ме лиши от тях.
Кат побеля и той чу как стомахът и се свива. След всичко, през което бяха преминали, тя наистина вярваше в това.
Боунс погледна настрани, трупайки лед. Имаше работа за вършене. Щеше да я свърши, а после щеше да се справи с ниското и мнение за него. Той отпусна хватката си върху ножа в сърцето на Чарли. Чарли го усети и надеждата озари погледа му.
– Поне по шест цифри, това е хубаво – каза Боунс замислено, – но разделени по колко начина? Не е много, ако го пръскаш по голямото езеро.
Чарли го побутна с глава, сякаш бяха приятели.
– Пресметни тази бройка спрямо стотиците кучки и ще се окаже, че само около двайсет от нас печелят от това. Плюс това Хенеси се стреми да стане глобален със своите услуги, но иска да запази вътрешната си структура малка. Достатъчно, за да може колелата да се движат по сладкия път към щастливата земя. Не се ли умори да живуркаш прескачайки от работа на работа? Доход на хонорар, това е ключът. Изчерпахме последната партида момичета, така че отново е време за обход. Още няколко месеца, а след това ще седнем и ще гледаме как банковата сметка расте. Сладко е, казвам ти. Много сладко.
– Наистина? – Засмя се Боунс. – Рисуваш примамлива картина, приятелю. Все едно, има някои от момчета на
Хенеси, с които не се обичаме, така че, кажи ме, кой друг е на този влак? Не могат да ме запишат, ако съм чукал някоя от жените им, или съм утрепал брат им, нали?
Кат издаде звук, сякаш щеше да повърне.
Чарли се вцепени и усмивката му избледня, когато най-накрая осъзна какво се случва.
– Майната ти – каза той без намек за южняшки акцент.
Устните на Боунс се свиха и хватката му се затегна върху ножа.
– Точно така. Знаех си, че накрая ще схванеш. Все пак благодаря, приятелю, беше умерено полезен Около двайсет души от вас, казваш? Това е по-малко, отколкото си мислех, а и имам добро подозрение кои са останалите.
Кат се отпусна с такова видимо облекчение, че коленете и затрепериха и тя едва не изпусна момичето. Виждайки това, Боунс искаше да я разтърси, докато главата и се разтресе, а след това да я притисне толкова близо, че никога повече да не се чувства сама.
Ако само ми се довериш, Котенце! Боже, какво ще се наложи да направя за това?
– Не усещам никого, но все пак провери останалата част от сградата. – Строгият тон на Боунс не съдържаше нищо от бушуващите в него емоции. – Разбий вратите, ако трябва. Трябва да сме сигурни, че никой друг не е тук.
– Ами тя? – Каза Кат, като постави момичето на земята.
Той следеше дишането и сърдечния и ритъм. Трябваше да разбере това, н въпреки това той каза:
– Ще издържи.
– Ако ме убиеш, няма да те преследва само Хенеси – каза Чарли с безполезен гняв. – Ще ти се ще майка ти никога да не се е раждала. Хенеси си има приятели и те са по-нагоре, отколкото можеш да си представиш.
– Наистина? – Каза студено Боунс. – Докато на Хенеси и приятелчетата му им върви, не би им липсвал никой, достатъчно тъп, за да бъде пресушен от мен? Твоите думи, друже. Подозирах, че ще съжаляваш, че си ги казал.
Кат си тръгна. За десетте минути, които и бяха необходими, за да се върне, Боунс беше преместил Чарли в задната спалня. Кат се взираше в металната рамка на леглото, която Боунс беше огънал и усукал, докато не се уви около Чарли като хлабава клетка. Сама по себе си тя не би задържала вампира, но сребърният нож, пронизващ сърцето на Чарли, който Боунс беше забил в метала, гарантираше, че Чарли няма да помръдне.
Очите на Кат се разшириха при трите бензинови кана до краката на Боунс.
– От къде се снабди с тези?
– Под кухненската мивка. Мислех, че ще имат това под ръка. Не си мислеше, че ще оставят това място с всичките му съдебни доказателства, когато приключат, нали?
Тя не отговори.
Боунс върна вниманието си към Чарли.
– Сега, приятелю, ще ти направя предложение. И то еднократно. Кажи ми кои са тези други играчи, сега, и ще си тръгнеш бързо и чисто. Ако откажеш, ще живееш толкова дълго, колкото е необходимо, за да те убие това – Боунс изпразни съдовете върху Чарли, който изохка, когато бензинът го напои.
Чарли погледна Боунс с омраза, каквато само осъдените можеха да съберат.
– Ще ти кажа в ада и това ще стане скоро.
Възхитителна лоялност. Или пък възхитително количество злоба. И в двата случая той щеше да изгори за това.
Боунс запали кибрит и го хвърли върху Чарли.
– Грешен отговор – каза той над мигновените писъци на вампира. – Никога не блъфирам.
Назад към част 31 Напред към част 33
