ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 35

Глава 35

Часове по-късно Кат лениво проследи контура на татуировката на лявата ми ръка. Най-накрая бяха стигнали до леглото в хотелската си стая, което беше добре, защото мебелите в дневната зона вече не бяха годни за употреба.
– Кръстосани кости – промърмори тя. – Колко подходящо. Откъде имаш това?
Боунс издърпа ръцете си над главата и се протегна.
– Един приятел ми го направи. Беше морски пехотинец, загина през Втората световна война.
– Понякога забравям на колко години си – промълви тя.
Боунс само се усмихна. Да, разликата във възрастта ни наистина е смешна. Не, не ме интересува.
– Разбра ли нещо повече за Чарли или Дийн? – Попита тя, сменяйки темата.
– Ще проверя. Би трябвало вече да има нещо в мрежата.
Боунс стана и отиде до мястото, където беше поставил мобилния си телефон. Беше изпратил запитвания в тъмната мрежа по-рано, докато тя закусваше. Никога досега не беше получавала рум сървис, а го хареса. Сега поне знаеше един гарантиран път към сърцето и.
– А, имейл – каза той и бързо го сканира. – Нищо за Дийн, но Чарли е вбесил грешния човек. Банковият превод е завършен, сто хиляди долара. Ще дам местоположението на тялото на Чарли и ще публикувам достатъчно информация за това в тъмната мрежа, за да може Хенеси да научи за него. Това ще бъдат и двайсет и пет процента за теб, Котенце, а дори не ти се наложи да го целуваш.
– Не искам парите – каза тя веднага.
Веждите му се вдигнаха и той се обърна.
– И защо не? Заслужи си ги. Казах ти, че това е част от плана, дори и да не те оставих ти да му видиш сметката. Какъв е проблема?
Кат седна с въздишка.
– Защото не е правилно. Беше едно, да приемам парите докато не спях с теб, но не желая да се чувствам като държанка. Няма да съм ти гадже и наемен работник едновременно. Наистина, изборът е твой – плащаш ми и спирам да спя с теб, запазваш парите и продължаваме в леглото.
Боунс избухна в смях, което явно не беше отговорът, който беше очаквала. На мястото на сериозното и изражение се появи намръщена физиономия.
– Какво е толкова смешно?
– И се чудиш защо те обичам. Както постави нещата, ти ми плащаш, за да те чукам, а веднага щом спра да го правя, ти дължа двайсет процента от всяка сделка. Мамка му, Котенце, ти отново ме превърна в курва.
Смущение помрачи чертите и.
– Това… това не е… по дяволите, знаеш, че не това имах предвид!
Боунс я хвана, когато тя се опита да се измъкне, и се засмя, докато я обръщаше по гръб.
– Никъде няма да отидеш. Имам да печеля двайсет и пет хиляди долара и ще започна да работя по тях още сега. Къде е онзи сироп за палачинки, който така ти хареса по-рано? А, ето го.
– Не смей – каза тя, когато той скочи, за да вземе малката бутилка, и след това напредна към нея с цел.
Боунс издърпа халата и, оголвайки пищното и тяло. След това с едно движение на китката си разпръсна кехлибарената течност от гърдите и надолу към стегнатите къдрици между краката и. Възмутеният и дъх се превърна в рязко издишване, когато той улови в устата си подсладеното със сироп зърно и го облиза, докато не остана и капка.
– Това не е честно – каза тя със стон.
– Мислиш ли, че ще играя честно?
Прошепна, докато покриваше пръстите си с още от кехлибарената сладост, преди да ги повлече надолу към бедрата и.
– Приемай всеки нисък удар, помниш ли? – Каза той и ги плъзна вътре в нея.
Задушен звук се изтръгна от нея, докато той я галеше, като отначало вкарваше пръстите си бавно, а след това по-бързо, докато тя се движеше срещу ръката му, сякаш беше друга част от него.
– Това е… малко развратно – изпъшка тя.
Той се ухили, докато се плъзгаше надолу по тялото и, следвайки тъмната кехлибарена следа до мястото, където тя свършваше.
– Все още не, котенце, но скоро ще стане.
Той замени пръстите си с уста, облизвайки, докато целият сироп изчезна и той вкуси само нея. След това изля върху нея още сироп и започна всичко отначало. Когато най-накрая се вмъкна в нея, бутилката беше празна, а тя беше свършила три пъти.
Тя свърши още два пъти, преди той да си позволи да се освободи. След това тя падна на възглавниците със задъхан коментар „баланс на сметката нула“, който го разсмя.
– Изобщо не – каза Боунс и отново я придърпа към себе си. – Но е прилично начало.
Изпуснаха самолета си. Боунс нямаше да има нищо против да го пренасрочи за следващия ден, но Кат беше категорична, че трябва да се върне у дома още същата вечер. Каза, че имала занятия рано сутринта и не можела да ги пропусне.
Той резервира следващия свободен полет, въпреки че не искаше да го прави. Истината беше, че не би искал тя да го напусне, независимо дали щеше да е утре или след година. В момента имаше всичко – почти всичко – и не искаше това да свършва.
Все пак Кат се беше съгласила да бъде негова любовница, а не да заживее с него. Той просто трябваше да се справя с ограниченията, които тя поставяше, докато работеше за разширяването им. Може би все още не вярваше, че може да го обича, но преди два месеца също така щеше да се закълне, че никога няма да си легне с него, а вижте къде бяха сега.
По време на пътуването с колата от летището до дома и Кат се облегна на него, но когато таксито им зави по пътя, граничещ с овощната градина на семейството и, тя се напрегна и седна изправена. Дори това, че беше в непосредствена близост до семейството си, я накара да се почувства отново засрамена.
– Спри тук – каза Боунс на шофьора, а зеленият цвят освети погледа му. – Всичко, което виждаш, е пътят. Чуваш само музика.
– Ако си мислиш, че на тази задна седалка ще си изкараш едно бързо, отговорът е „не“ – каза Кат строго.
От него се разнесе хъркане.
– Не това имах предвид, но можеш да ме убедиш в това достатъчно лесно. Спрях дотук, защото, както разбирам, не искаш да те придружа до вратата и да те целуна за довиждане пред майка ти?
Очите на Кат се разшириха от ужас.
– Категорично не.
Да, защото майка ти би предпочела да рискуваш живота си, убивайки вампири, вместо да бъдеш щастлива, докато се срещаш с такъв.
Боунс не е казал това. Кат вече го знаеше и фактът, че не се ядосваше на майка си заради това, говореше за все още окаяното и самочувствие.
– Както и да е, искам да се видим тази вечер.
– Боунс… не. Вече почти не съм вкъщи, а следващия уикенд се местя в новия си апартамент. Тази седмица със семейството ми ще е всичко, което ще имам за известно време. Нещо ми подсказва, че баба ми и дядо ми няма да ме посещават често.
Вероятно е така. Кат цял живот е работила безплатно в овощната градина на баба си и дядо си, отложила е следването си в колеж с две години, за да може да се грижи за дядо си, след като инфарктът му го оставил временно инвалид, и как са и се отблагодарили? С още повече осъдителна студенина.
– Къде е апартаментът? – Каза само Боунс.
– На около шест мили от кампуса.
– Тогава ще бъдеш на по-малко от двайсет минути от пещерата. – И далеч от тези неблагодарни гадове. Добри новини за всички.
– Ще ти се обадя с адреса в петък. Можеш да дойдеш тогава. Не и преди това – добави тя, когато той отвори уста да спори. – Имам предвид това, Боунс. Освен ако не получиш следа за Хенеси или за нашия маскиран изнасилвач, дай ми малко време със семейството ми. Вече е неделя вечер.
– Както желаеш – неохотно се съгласи той, а после се усмихна. – Ако не мога да те видя през цялата седмица, поне ми позволи едно подобаващо сбогуване. Може да не ти е до тази задна седалка, но наблизо има един хубав голям храст, където бихме могли да се уединим.
– Не – прекъсна го тя, изглеждайки очарователно скандализирана.
– Жестоко – подигра се той, обичайки изчервяването и. Щеше да се радва на деня, в който тя щеше да се чувства толкова комфортно с него, че да не се изчервява, както и на всеки ден, който идваше между тях.
– Много добре, шофьор – каза той с още един проблясък на зелено. – Върнете се към пълните си сетива, така че продължавайте.
Шофьорът го направи. Скоро една червена светкавица привлече вниманието на Боунс. Нейната къща, отпред, в края на пътя. Кат отново се напрегна, когато я видя, и почти осезаема сянка изпълни чертите и, докато я гледаше, а след това отново Боунс.
Той хвана ръката и.
– Обещай ми нещо, Котенце. Обещай, че няма да започнеш да бягаш отново.
– Бягане? – Върху веждите и се появи бръчка. – Не искам да тичам…
Погледът му я накара да спре този ред на мисли. Тогава по лицето и проблесна разбиране и погледът и се изпълни с нещо, което надхвърляше с десетилетия младите и години.
– Твърде уморена съм, за да бягам от теб – каза тя тихо. – Освен това ти си твърде бърз. Бързо ще ме настигнеш.
– Точно така, любима – закле се той и ръката му се стегна върху нейната. – Ако избягаш от мен, аз ще те преследвам. И ще те намеря.
Тя се вгледа в него, позволявайки на дълбочината на своята уязвимост да се покаже за най-кратък момент.
– Обещаваш ли?
Боунс вдигна ръката ѝ и я целуна.
– Обещавам.

Назад към част 34                                                                   Напред към част 36

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *