ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 37

Глава 37

Двадесет и шест часа по-късно Боунс слезе от Кат и за първи път разгледа апартамента ѝ. Не си беше направил труда да направи нещо повече от това да определи местоположението на спалнята и, когато пристигна часове по-рано. Кат нямаше нищо против. От страстната и реакция личеше, че и той и е липсвал, макар да не можеше да се насили да го каже.
Беше почистила старателно новия си апартамент, което само подчертаваше счупените плочки на пода, неотстранените щети от вода по стените, таваните и первазите и следите от мухъл, които скорошното и избелване не беше успяло да заличи напълно. Един поглед през отворената врата на банята и показа шкафове с изкривено дърво, малка вана с паяжини от пукнатини и тоалетна, която изглеждаше почти толкова стара, колкото и тя самата.
– Трябва да прибия хазяина ти, че ти взима пари за тази дупка – каза Боунс, само наполовина на шега.
Кат се разсмя задъхано.
– Ти живееш в пещера, господин внезапно придирчив.
– Моята пещера е по-хубава от тази дупка, любима. И по-добре обзаведена.
Много по-добре. Освен леглото ѝ и сгъваемата маса във всекидневната, тя нямаше нито една мебел на това място.
Поклащането на раменете и се превърна в лениво протягане. – Дадох половината от парите от работата на Серджо на майка ми, така че не ми остана много, след като платих наема, леглото и гаранцията.
Боунс прехапваше всеки отговор, който изникваше на устните му. Те само щяха да накарат Кат да се защити и ядоса, но тя не трябваше да прави това, а майка и определено не трябваше да ги взема. Нима тази жена не беше взела достатъчно от дъщеря си вече?
– Всичко е наред – каза Кат, усещайки недоволството му. – Това място може и да е бунище, но е мое и имам всичко, от което се нуждая.
Не, небеше и той скоро щеше да поправи това. Може и да беше отказала парите му за лов на глави заради новата им връзка, но Боунс имаше пълното право да и купува подаръци. Влюбените правеха това през цялото време.
Тя щипна ухото му закачливо.
– Спри. Почти надушвам дима, който излиза от това нещо.
– Лъжеш – каза Боунс, а на устата му се появи усмивка. – Носът ти служи само за украса на прекрасното ти лице.
Това беше единствената част от нея, която беше напълно човешка, и точно сега Боунс се радваше. Ако имаше поне малко близко до вампирското обоняние, щеше да разбере какво изпитва той към майка и от едно подушване и това щеше да забие неприятен клин между тях.
Стомахът на Кат изведнъж изръмжа. Тя погледна Боунс смутено, докато дърпаше чаршафа върху него, сякаш покриването му можеше да заглуши звуците, които издаваше.
– Съжалявам. Забравих да обядвам.
И да вечеря, като се има предвид, че наближаваше десет часа. Боунс скочи от леглото и отиде в малката кухня. Един поглед в хладилника потвърди подозренията му. Празен.
– Да, знам – каза тя и навлече халата си, когато също влезе в кухнята. – Но нямах време да отида до магазина, преди да дойдеш.
Не, защото беше прекалено заета да чисти тази дупка и да дава почти всичките си пари на майка си.
– Пеперони- каза Боунс.
Тя примигна.
– Извинявай какво?
– Имам неутолимо желание за пица с пеперони – отвърна Боунс и се запъти към мястото, където беше изпуснал мобилния си телефон в бързината да се съблече. – И салата, и разбира се, не мога да забравя десерта.
– Ти си достатъчен десерт. – Но тя се усмихваше, а стомахът и издаде нещо, което звучеше като рев на одобрение.
– Всичко, което трябва да знаеш е, че аз съм изобретил пицата с пеперони – закани се той, докато въвеждаше поръчката в приложението за доставка. А, добре. Трябва да отнеме само около половин час, за да пристигне.
– Единствените неща, които вероятно си измислил, са с рейтинг червено.
Боунс се усмихна.
– Бих искал да си припиша заслугите, но те са измислени много преди мен. Когато бях млад, нещата, които виждах в бордея, оцветяваха бузите ми в същия цвят като твоята коса.
– Не мога да си представя, че си се изчервявал – каза тя и поклати глава. – Като никога.
Той намигна.
– Някога всички сме били невинни девици.
– Разкажи ми за първия си път.
Веднага щом го каза, Кат веднага се отдръпна.
– Няма значение. Това не е моя работа. Дори не знам защо попитах. Предполагам, че всички тези неща с изчервяването и девствеността ме накараха да се сетя за това, но просто не обръщай внимание…
– Коя? – Попита той, като остави мобилния си телефон.
Тя изглеждаше много погълната от това да се взира в пукнатините по плочките на пода.
– Сериозно, Боунс, не се притеснявай за това.
– Коя? – Повтори той. Нямаше шанс да остави интереса и без отговор, особено след като толкова рядко го питаше нещо лично. – Виж, смятам, че девствеността ми е загубена на етапи по четири. Не ти ли е любопитно защо?
Главата и се вдигна. Да, беше.
Боунс се приближи.
– Когато достигнах възрастта, в която подобни неща ме интересуваха, госпожа Люсил ми забрани да чукам някоя от обитателите на бордея. Първо, не можех да си позволя да плащам за това, и второ, тя не искаше да ги оплождам. И така, какво да прави едно възбудено момче, заобиколено от всички тези забранени плодове?
– Да си прибереш ръцете, и да се подчиниш – каза Кат сериозно.
Той се засмя.
– Да, това също. Все пак една от жените си ме беше харесала и макар че не искаше да си навлече гнева на мадам, като ме изчука безплатно, една вечер се справи с мен докрай, след като и донесох водата за баня. – Гласът му се задълбочи. – Съвсем различно е, когато нечие друго докосване, а не твоето, ти доставя удоволствие, нали?
– Да – въздъхна Кат, а сивите и очи започнаха да блестят с най-слаби оттенъци на зелено. – И така, това е твоят първи етап.
– Беше – каза Боунс и се приближи още повече. – Вторият етап беше няколко нощи по-късно, когато същата жена ми предложи да я задоволя с устата си. Дотогава не бях правил нищо повече от това да целувам и прегръщам момиче, така че разликата беше… поразителна.
Тя си пое дъх и ръката и се насочи към центъра и, сякаш си представяше как той прави това с нея. После отдръпна ръката си, сякаш беше направила нещо нередно.
Жаждата го запали и той скъси разстоянието между тях.
Не преставай да се докосваш. Това е толкова, толкова красиво.
– Третият етап беше тя да ме задоволява с уста през следващата седмица. – Почти прошепна, докато проследяваше буквата V, където двете страни на робата и се затваряха върху гърдите и. Зърната и се втвърдиха, а дишането и стана по-кратко. – Това усещане беше по-добро от всичко, което бях изпитвала преди него, така че, също много забележително.
– Мога да си представя. – Очите и сега бяха изумруди с ореол, обгърнати от буреносни облаци. – И така, скоро след това ли беше четвъртият етап?
– Не. – Намек за тъмнина изпълни тона на Боунс при този спомен. Кат го чу и се стъписа.
– Беше ли… лошо? Не е нужно да ми казваш дали е било лошо.
Усмивка изкриви устните му.
– Небеше насилствено, ако си мислиш точно това. Всъщност, както повечето момчета, на които им е за първи път, ми хареса толкова много, че се разлях за около минута. Всъщност затова ме и набиха с камшик…
– Бяха те набили? – Кат се отдръпна от ужас.
Тази част щеше да убие прекрасното настроение, което останалата част беше предизвикала, но тя беше попитала, така че той щеше да и каже.
– След като майка ми почина, мадам Люсил решаваше какво да прави с мен, когато една от жените отбеляза, че имам талант за орално удоволствие. Тъй като това нямаше да е достатъчно, мадам ме накара да се изчукам с една от жените пред нея, за да види дали имам умения и в това, и така най-накрая загубих девствеността си.
Очите на Кат бяха много широки и сега бяха изцяло сиви.
– Беше ти наредено да правиш секс под наблюдение, а след това те бичуваха, когато не се справяше според стандартите?
– Да – каза просто Боунс. – Не лошо, иначе щяха да останат белези, но достатъчно, за да ме накара да се впрегна да задържам семето си, докато не задоволя подобаващо партньорката си. Момичетата в бордея също не бяха лесни за задоволяване. На повечето им беше писнало да си лягат, като се има предвид професията им, така че ако можех да задоволя тях, можех да задоволя всеки. Както отбеляза мадам, жените лесно си намират любовници, особено богатите жени от елита. За да ми плащат, трябваше да предлагам това, което другите мъже не можеха, а именно гарантирано удовлетворение, при това многократно.
Кат все още изглеждаше ужасена.
– Това е… това е…
– Оцеляване – допълни Боунс с нежен тон. – Понякога правим грозни неща заради него. Повярвай ми, на мен ми беше по-лесно от повечето. След като ме обучиха, вече не ме биеха, а клиентите ми рядко ме нараняваха или биеха. Много от тях бяха доста любезни, а не мога да кажа същото за момчетата, които често посещаваха бордея.
Тя го хвана за ръцете.
– Дори и раната ти да е по-малка от тяхната, тя все пак е рана и все още боли. Съжалявам, че си преживял това, Боунс. Звучи ужасно.
Беше толкова разстроена, че ароматът и беше пропит с болка, и продължаваше да разтрива ръцете му, сякаш се опитваше да успокои невидимо нараняване. Колко мила беше тя. Жалко, че животът не беше по-благосклонен към нея, за да има възможност да покаже повече от тази си страна.
Боунс я целуна по челото.
– Беше много отдавна. Сега нося само това, което искам да нося от тези спомени. Те вече не ме нараняват.
Хватката и върху ръцете му се затегна.
– Не искам да правиш това с мен. Да се държиш настрана, защото така са те обучавали. Продължаваш напред и избухваш, когато пожелаеш…
Смехът му я прекъсна.
– О, Котенце. Ти си безценна.
– Имам предвид това – настоя тя, толкова искрено, че той само се опита да не се разсмее отново.
– Виждам това – каза той с толкова сериозност, колкото можеше да събере. – Позволи ми обаче да те уверя, че обичам всеки миг от времето ни в леглото и не искам да променям нищо.
Познатата упоритост изпълни погледа и.
– Искам – каза тя и падна на колене.
Веждите му се изстреляха нагоре със същата скорост като члена му. Тя го сграбчи, облиза устни и после се поколеба. Никога преди не беше правила това и сърдечният и ритъм се ускори от нерви.
– Кажи ми, ако направя нещо нередно.
От него се изтръгна рязък смях.
– Повярвай ми, нищо, което можеш да направиш с устата си, няма да е погрешно, но няма за къде да бързаш. Имаме достатъчно време за това по-късно…
Гласът на Боунс се изтръгна, когато тя го обгърна в устата си, смучейки толкова силно, че той помисли, че кожата му ще се разцепи от удоволствие. Звукът, който издаде, сигурно я окуражи, защото тя увеличи натиска.
Той стисна ръце, без да вярва, че може да я докосне. Контролът му вече беше избледнял. По дяволите, ако продължаваше така, щеше да изпълни желанието и за бързото му „избухване“. Тя се впусна в члена му със същата целенасоченост, която използваше, когато нападаше противник, и това беше великолепно, еротично свирепо.
-…променя ли нещо? – Чу я да промълвява миг по-късно.
– Не.
Отговорът му беше толкова категоричен, че усети как гърлото и се свива от смях. Той затвори очи, без да смее да я погледне повече. Ако това, което правеше, не го довършваше, то гледката и щеше да го довърши. Беше прав преди седмици. Единственото, което правеше устата и по-красива, беше да я види увита около члена му.
Хладината на стената срещна гърба му. В някакъв момент той се беше облегнал на нея. Свободната и ръка погали бедрото му, като го обагри с топлина, която се усещаше слаба в сравнение с изгарящата и уста. Коприната се отърка в стиснатите му ръце. Косата и се разпиля по кожата му. Сърцебиенето и, което сега пулсираше от възбуда вместо от нервност, и ароматът и, който парфюмираше въздуха с нарастващата и похот, докато се движеше по-бързо, по-силно, докато не стана твърде прекрасно, за да го понеса.
– Котенце. – Гласът ми беше толкова плътен, че почти хриптеше. – Ще свърша.
Тя направи пауза. Цялото му тяло изкрещя в знак на протест, което го накара да пропусне първата част от думите и.
– …нещата не са отровни, нали?
Смехът изби от него като стъклени парчета.
– Не. Аз съм джентълмен.
– О.
След единствената дума последва пауза. Боунс се наведе и се канеше да я издърпа нагоре и да свърши в нея, когато тя го притисна обратно към стената. Устата и отново го обгърна, засмуквайки с нечовешката си сила, и той се остави на изключителното удоволствие да го залее, докато не дойде със спазми, които сякаш щяха да пречупят гръбнака му.
Когато спряха, той нежно отдръпна главата и, преди да се наведе и да поиска устата. Удоволствието му подправи вкуса ѝ и той се наслади на тази соленост, докато я целуваше със страст, която нарасна, когато посегна надолу и усети колко възбудена е тя. Не беше възможно тя да се наслади на това толкова, колкото и той, но тя се наслади. А сега да върне услугата с лихвите.
Силно почукване на вратата наруши намеренията му.
– Доставка! – Извика мъжки глас, преди да направи още почуквания.
Кат придърпа халата си и леко отблъсна Боунс.
– Храната е тук – каза тя, преди да му хвърли необичайно палава усмивка. – Да, все още съм гладна.

Назад към част 36                                                                 Напред към част 38

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!