ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 38

Глава 38

Следващите два дни минаха като по вода, така че Боунс забрави да даде подарък на Чарлз, докато Кат не замина за класа в понеделник. След това Боунс се втурна към един антиквар, известен с това, че продава предмети, които датират от времето, когато Чарлз е бил човек. Приятелят му беше захвърлил всичко, за да долети от Англия, за да го види и да провери потенциалния Юда в рода Хенеси. Най-малкото, което Боунс можеше да направи, беше да му поднесе подходящ подарък за добре дошъл.
На връщане Боунс попадна на задръстване, което щеше да заобиколи с бърза скорост, ако пътят не беше частично блокиран от полицейски коли. Нямаше нужда да губи повече време, за да се занимава с преследването на закона, особено след като толкова много полицаи вече носеха телесни камери. Освен това Чарлз нямаше да пристигне след още един час, а Кат нямаше да свърши по-рано от час след това.
Половин час по-късно разбра, че е сбъркал, когато видя ретро червен корвет, паркиран по пътя, който граничеше с гората, водеща към пещерата. Никой, който можеше да си позволи такъв автомобил, не би го оставил без надзор на този безлюден участък. Когато Боунс спря, едно помирисване потвърди, че Чарлз го е карал.
Самолетът му сигурно беше пристигнал по-рано. Ех, добре, Чарлз беше един от малкото хора, които знаеха пътя до пещерата и къде да отидат, след като се озоват в нея. Поне Кат все още не беше тук… о, по дяволите, дали това беше нейният камион отпред?
Беше, но и той беше празен. Боунс не чуваше и никакво скърцане на листа в гората. Кат не беше на път към пещерата. Тя вече беше в нея, както и Чарлз, а Боунс не и беше казал, че приятеля му идва.
Моля те, нека не са се избили един друг!
Боунс полетя към пещерата и сърцето му се сви, когато влезе в нея. Нима вече беше загубил един от двамата души, които обичаше най-много на света? Той се втурна зад ъгъла, който водеше към дневната, и спря. Неверието го накара да се взира, неспособен да повярва на това, което виждаше.
Чарлз лежеше на земята, а Кат беше разпъната върху него. Гневът почти открадна зрението на Боунс, докато не осъзна, че Чарлз е обърнат в погрешна посока, за да се случи нещо сексуално. Главата на Чарлз също беше окървавена, а ръцете на Кат бяха пълни с покрити с кръв камъни. Когато Кат го видя, тя погледна Боунс с такова облекчение, че това не можеше да бъде случай на непозволена страст, независимо в какво положение се намираха.
Все пак бясната част от Боунс, която се разбунтува при вида на Кат върху друг мъж, позволи само едно нещо да излезе от устата му.
– Чарлз, по-добре да имаш великолепно обяснение за това, че тя е отгоре ти.
Кат скочи от него. Чарлз скочи почти толкова бързо, а дългата му, бодлива черна коса беше мокра от кръвта. Още пурпурни ивици оцветиха кожата му в цвят екрю, а кафявите очи на Чарлз стрелнаха Боунс със злобен поглед, докато Чарлз изчистваше мръсотията, покриваща бялата му риза и скъпите сиви панталони.
– Повярвай ми, никога не съм се радвал по-малко на жена, която ме е възседнала – каза Чарлз с груб поглед към Кат. – Излязох да се здрависам, а тази дяволица ме ослепи, като хвърли камъни в очите ми! След това се опита да разцепи черепа ми, преди да ме заплаши, че ще ме прободе със сребро, ако само помръдна. От няколко години не съм бил в Америка, но смея да твърдя, че начинът на поздравяване на човек се е променил драстично!
Виновното изражение на Кат потвърждаваше всяка негова дума. Боунс извъртя очи, но беше повече от облекчен. Това не беше най-доброто представяне, но можеше да бъде много, много по-лошо.
– Радвам се, че си жив, Чарлс, и единствената причина да си жив е, че тя нямаше сребро. В противен случай щеше да те заколи както трябва. Предупредих те, че тя има склонност първо да намушква някого и после да се представя.
– Това беше ненужно – измърмори Кат.
Боунс изсумтя.
– Точно така. Е, Коте, това е най-добрият ми приятел Чарлз, но можеш да го наричаш с избраното му име – Пик. Чарлз, това е Кат. Сам виждаш, че всичко, което съм ти казал за нея, е… омаловажено.
Кат му хвърли бърз поглед, преди да протегне ръка на Чарлз.
– Хм, здравей.
Чарлз я погледна зашеметено, преди да я приеме с бурен смях.
– Ами, здравей и на теб, скъпа! Приятно ми е да се запозная с теб, след като вече не ме биеш безмилостно.
– Предупредих те да ме чакаш – каза Боунс с тих глас.
– Трябваше да бъдеш по-категоричен – отвърна Чарлз със същия тих шепот.
– Пик. – Кат изглеждаше неловко, докато произнасяше вампирското име на Чарлз. – Ти си бял. Това не е ли… политически некоректно?
Този път смехът на Чарлз имаше ръб.
– Не съм избрал това име като расова обида. Така се обръщаше към мен надзирателят в наказателните колонии. Лопатата си е лопата, а аз бях копач. Той никога не наричаше никого с имената му, а само с определените му инструменти. Казваше, че не сме достойни за повече.
В чертите на Кат проблесна разбиране. Тя хвърли бърз поглед към Боунс и той кимна. Да, това кимване потвърди. Той е един от мъжете, които познавах още когато бях човек.
– Звучи много унизително – отвърна Кат на Чарлс. – Защо тогава си запазил това име?
Усмивката на Чарлз се превърна в стъклена.
– За да не го забравя никога.
Сега тя изглеждаше неудобно по друга причина. Боунс пренасочи темата.
– Чарлз разполага с потенциална информация за един приближен на Хенеси, който може да се окаже полезен.
Кат се проясни.
– Чудесно. Трябва ли да си взема работните дрехи и да се приготвя за път?
– Не трябва да се месиш в това – каза Чарлз веднага.
Боунс погледна към небето. Ако изобщо си добър, не я оставяй да избухне…
– Дали е вампирско да бъдеш шовинист? – Попита Кат с целия гняв, който Боунс беше очаквал. – Или просто такъв от осемнайсети век? Събуди се и усети мириса на модерната епоха, Пик. Жените са полезни за нещо повече от това да се гърчат и да чакат мъжете да ги спасят!
– И ако Криспин изпитваше други чувства към теб, щях да ти пожелая късмет и да ти кажа да си го вземеш – отвърна Чарлз. – И все пак знам от първа ръка колко опустошително е, когато някой, когото обичаш, е убит. Няма нищо по-лошо и аз не искам той да преживява това.
Част от гнева се оттече от чертите на Кат.
– Съжалявам, че вампирите са убили някого, когото си обичал…
– Това не бяха вампири. – Болка и ярост разпръснаха тона на Чарлс. – Група френски дезертьори и прерязаха гърлото.
Устата на Кат се затвори и по чертите и пробяга срам. Дали най-сетне бе осъзнала, че ужасните деяния не са присъщи единствено на вампирите и да се приеме, че са фанатични и погрешни?
– Много съжалявам – каза отново Кат, като този път тонът и беше по-мек. – Но аз не съм като всички останали.
След като го каза, тя погледна Боунс, а погледът и безмълвно се питаше дали той знае?
Боунс кимна, дори когато Чарлз каза:
– Така съм чувал, а ти със сигурност ме хвана неподготвен по-рано, но какъвто и да е твоят необикновен произход, ти си лесна за убиване. Този пулс във врата ти е най-голямата ти слабост и ако преди това ми хрумнеше, можех да се преобърна и да го изтръгна.
Сега погледът на Боунс, отправен към небето, беше раздразнен. Отмъстителен си, нали?
Вместо да се разсърди, Кат се усмихна.
– Ти си доста самоуверен. Както и аз, когато става дума за някои неща. Ще се разбираме прекрасно. Почакай тук.
С това Кат се запъти към скривалището си за оръжия, без да обръща внимание на викащия след нея Боунс.
– Къде е тръгнала? – Зачуди се Чарлз.
Боунс въздъхна.
– Да ти нарита задника и за протокола, ако смятах, че имам шанс да я държа настрана от този бизнес с Хенеси, щях да го направя. Жената е упорита извън границите на разумното.
Чарлз го погледна учудено.
– Упоритостта няма да я запази жива. Ти почти никога не ме включваш в лова си, а аз съм майстор вампир. Учудвам се, че си я допуснал близо до това…
Гласът на Чарлз секна, когато Кат се върна с широка усмивка и шепа метателни ножове.
– Добре, ти си голям, лош вампир, който ще ми разкъса гърлото, нали? – Подиграваше се тя. – Виждаш, че съм въоръжена – и тези са стоманени, а не сребърни, тъй като не искам да свършиш миризливо, но на теб не ти пука, тъй като ти си всичко това, а аз съм просто една артерия в рокля. Ако ми посегнеш на гърлото, печелиш, но ако първо запуша сърцето ти, печеля аз.
Чарлз погледна Кат така, сякаш тя е луда. После погледът му се насочи към Боунс.
– Тя се шегува нали?
– Съвсем не. – Едва ли така си беше представял, че ще протече първата им среща, но това щеше да заглуши аргументите на Чарлз.
– Вечерята изстива – каза Кат с по-широка усмивка. – Ела и ме вземи, кръвопиецо.
Чарлз отново погледна към Боунс.
Боунс махна с ръка. Вземи, приятелю.
Чарлз се хвърли към Кат, като финтира надясно, преди да се прицели в гърлото и. Почти беше стигнал до нея, когато два бързи удара го накараха да спре, докато се взираше невярващо в гърдите си.
– Е, удари ме в розово!
– Не знам какво означава това, но добре – каза Кат с весел тон.
Тя имаше право да бъде доволна. Два ножа пронизаха Чарлз право в гърдите. Ако бяха сребърни, той щеше да е или мъртъв от двойното пробождане на сърцето, или парализиран от агония, което го правеше лесен за убиване. Така или иначе, тя беше спечелила.
Чарлз издърпа ножовете и срещна вещия поглед на Боунс.
– Не мога да повярвам – прошепна Чарлс.
Боунс изохка.
– Същото си помислих и аз, когато за първи път се забърках с нея. Тя има истински талант с ножовете. Добре, че не се е упражнявала да ги хвърля, преди да ме срещне, иначе можеше да не съм тук.
Чарлз поклати глава.
– Наистина. Добре, Кат. – Обърна вниманието си отново към нея. – Отлично си отбелязала, че си много по-смъртоносна, отколкото изглеждаш. Също така виждам, че не мога да те убедя да оставиш този бизнес с Хенеси на мира, а Криспин явно ти има доверие, така че се прекланям пред поражението.
Чарлз прекъсна това с поклон, достоен за аристократичното му наследство, и Кат се засмя от удоволствие.
– Какъв си бил, преди да те пратят в затвора? Херцог?
Чарлз се изправи до пълния си ръст от сто деведесет и три сантиметъра.
– Барон Чарлз Де Мортимър, на вашите услуги.
После се обърна към Криспин.
– Разполагам с информацията, за която говорихме, ако наистина си решил да я заведеш на лов тази вечер.
– Той е съгласен – каза Кат, преди Боунс да успее да отговори. Сивият и поглед почти пламтеше от нетърпение. – Кого ще преследвам?

Назад към част 37                                                                     Напред към част 39

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!