ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 39

Глава 39

Чарлз беше направил нещо повече от дискретно запитване. Той също така бе поискал доказателства за намеренията на Юда да предаде Хенеси. Това доказателство беше с руса коса и подскачаше по тъмна изоставена уличка като зайче с размерите на вампир, като през цялото време мърдаше и се кикотеше. Боунс гледаше и клатеше глава.
Само едно нещо можеше да накара вампир да се държи по този начин. Дрънкачът трябва да е напушен с „Червен дракон“ – името на замърсената кръв, която действаше като наркотик на вампирите. Червеният дракон беше рядък, силен и много, много незаконен.
Кат влезе в алеята към вампира, като се дърпаше, сякаш страдаше от абстиненция, причинена от човешки наркотик. Синините и мръсните и дрехи също допринасяха за шаржа и на наркоманка.
– Имаш ли някакъв хероин, човече? – Извика тя на вампира.
Вампирът изпусна още един кикот.
– Не тук, пиленце. Но мога да ти донеса малко. Ела с мен.
Кат сви рамене.
– Ти не си полицай, нали?
Още един поток от кикот.
– Не и това.
Кат се отдръпна, сякаш се канеше да си тръгне.
– Нямам време да се обаждаш на някого. Боли ме тук.
– Тя е в колата ми – каза вампирът. – Точно тук.
Той се запъти към една още по-тъмна и пуста уличка, където от двете страни на тясната отсечка на улицата се извисяваха снаряди от сгради като разкъсани, гневни призраци.
Кат го последва, като се оглеждаше скришом за признаци на опасност. Боунс не усещаше други вампири, а малкото хора, които чуваше, вероятно се бяха притаили в разрушените сгради.
– Точно тук, пиленце – извика вампирът и спря до един избледнял златен олдсмобил, който изглеждаше като буквален превод на името на автомобила. След това отвори пътническата врата.
Кат се наведе, за да погледне вътре. Вампирът заби юмрук в задната част на главата на Кат, достатъчно силно, за да повали нормален човек. Вероятно това причини на Кат само главоболие, но Боунс не рискуваше. Той включи колата си на скорост, докато вампирът избута Кат на предната седалка, затвори вратата и потегли, като през цялото време се кикотеше.
Боунс остави вампира да кара, докато не излезе от алеите и не се озова на тъмен участък от пътя, далеч от потенциални свидетели. След това Боунс връхлетя върху олдсмобила и със задоволство наблюдаваше как главата на вампира се удря във волана му.
Това би трябвало да заглуши кикота му.
Главата на Кат изскочи във фаровете на Боунс. Вампирът изпищя, докато тя го буташе обратно в седалката му.
– Млъквай, веселяко! – Каза Кат с раздразнен глас. – Отбий или ще умреш отново. И ако това се случи, познай къде ще свърши това острие.
Боунс изключи слушалката си. Нямаше нужда от нея на това разстояние.
– Махни ръцете си от мен – нареди вампирът на Кат, след което зелено сияние освети интериора на колата.
– Не си хаби светлините за мен, приятелю – каза Кат с презрение в тона си. – Имаш още три секунди, за да отбиеш или ще кажеш лека нощ.
Боунс натисна спирачките и газта едновременно, което накара двигателя да изръмжи предупредително. Вампирът спря и включи колата на паркинг.
Боунс излезе и отиде до страната на шофьора. Един ясен поглед към лицето на вампира потвърди самоличността му.
– Е, Тони, как я караш? – Попита го Боунс.
Тони също разпозна Боунс и стана по-бял от и без това бледата си кожа.
– Не знам къде е Хенеси!
Боунс изхърка.
– Точно така, и аз ти вярвам. Котенце, ще караш ли? Ние двамата трябва да си поговорим.
С това Боунс хвана ножа в гърдите на Тони, за да го стабилизира, и го издърпа на задната седалка. Тони хленчеше между промърморванията на „Не знам, не знам“.
– Накъде? – Попита Кат, когато вече беше зад волана.
– Само наоколо, докато нашият приятел Тони не ни каже друго.
Тя погледна зад него.
– Тук ли ще ставиме колата?
– Тя е една от тези на Тед, която не му е нужна – отговори Боунс.
– Нищо не знам – отново се провикна Тони, докато Кат потегляше. – Аз просто се опитвам да изкарам някой лев!
Защо си губеха времето да лъжат?
– Не ми казвай, че не знаеш как да стигнеш до Хенеси. Всеки вампир знае как да се свърже със своя баща. Само заради мизерното ти съществуване трябва да те убия. Да се преструваш, че продаваш наркотици на наркомани, а после да ги хипнотизираш и да ги накараш да си мислят, че са получили това, за което са платили? Жалко.
– Задник – каза Кат с потвърждаващо кимване.
Зелените очи на Тони се присвиха към Боунс.
– Хенеси ще ме убие.
– Не, ако е мъртъв няма – отвърна мигновено Боунс. – Сега и ти самият си се запътил натам. Как мислиш, че ще постъпи Хенеси, когато разбере, че си се оставил да те хванат? Мислиш ли, че ще погледне мило на това как си намалил вниманието си, че да те хвана? Ще ти прости, защото е такова добро момче, нали? Ще ти откъсне проклетата глава и ти го знаеш. Аз съм единствената ти надежда, приятел.
Тони хвърли умоляващ поглед в посока на Кат. Тя му даде еднозначно мнение за положението му.
Тони изпъшка обидено и погледна обратно към Боунс.
– Обещай ми, че няма да ме убиеш, и ще ти разкажа всичко.
Боунс го погледна с твърд поглед.
– Ще те убия само ако не говориш, а ако ме излъжеш, наистина няма да те убия, но ще ти се иска да го направя. Разчитай на това.
Очите на Тони се разшириха.
– Напоследък Хенеси крие местоположението си, заклевам се, но ако имам нужда от нещо, трябва да отида при Лола. Тя живее в Лансинг и с Хенеси са близки. Тя би трябвало да знае къде е Хенеси.
– Адрес – каза кратко Боунс.
Тони го даде.
– Котенце, качи се на I-69 и тръгни на север. Отиваме в Мичиган.
– Имам изпит след шест часа – промърмори Кат. – Ще отнеме цяла вечност да се доберем до там тази вечер.
Боунс срещна погледа и в огледалото за обратно виждане.
– Това е работата, любима. Да я направиш както трябва, означава да я доведеш докрай.

Назад към част 38                                                                Напред към част 40

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *