ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 47

Глава 47

Боунс караше назад повече от час, преди да стигне до гората, граничеща с пещерата. След това пренесе мотора, за да премахне всичко, освен тихите звуци, които краката им издаваха, докато вървяха през гората. Ако някой беше успял да ги проследи, Боунс щеше да го чуе. И тогава щеше да ги разкъса на парчета.
Кат не проговори, докато не навлязоха достатъчно дълбоко в пещерата, за да види светлината от телевизора, който беше забравил да изключи. Дори тогава гласът и беше тих.
– Съжалявам, Боунс. Не е адекватно, знам, но много, много съжалявам, че Хенеси я уби.
– Не го е направил – каза Боунс с цялата горчивина в себе си.
Изненадата се смеси със съжаление по лицето на Кат. Тя не разбираше. Той разбираше, твърде добре.
– Хенеси щеше да направи много неща на Франческа, но да я убие веднага не е едно от тях. От полицейските скенери се вижда, че тялото и е било захвърлено само два часа след последния ми разговор с нея. Хенеси щеше да я държи жива дни наред, докато не разбере всяка подробност от това, което ми е предала. Никой от хората на Хенеси не би отишъл зад гърба му и не би убил Франческа.
– Какво искаш да кажеш? – Попита Кат с внимателния глас на човек, който се опитва да не изплаши бясно животно. – Кой я е убил?
Боунс се усмихна без чувство за хумор.
– Франческа се е самоубила.
Устата на Кат се сви.
– Не…
– Това е единственото обяснение – каза Боунс с повече горчивина. – Франческа сигурно е попаднала в капан, видяла е, че няма измъкване, затова се е самоубила. Щеше да е необходима само секунда, за да се провре сребърно острие в сърцето и, а след това Хенеси нямаше да може да направи нищо друго, освен да се разгневи на трупа и. Това, че я е оставил там, където едва не те е убил, е било просто неговият начин да каже, че знае на кого го е предала Франческа.
И едно изрично предупреждение: Кат е следващата.
– Твоята роля в това е свършена, Котенце – каза той с ледена окончателност. – Приключи.
В погледа и заискри гняв, преди съчувствието да го заглуши.
– Боунс, знам, че си разстроен…
– Глупости – прекъсна я той. – Не ме интересува колко си ядосана или с какво ще ме заплашваш. Прекрати отношенията ни, никога повече не ми говори, каквото ти хрумне, но няма да продължавам да те подхвърлям като примамка на същите хора, заради които Франческа се самоуби, вместо да бъде във властта им.
Сега той я стискаше твърде здраво и не можеше да се накара да спре. Скелетното тяло на Франческа продължаваше да проблясва в съзнанието му. Колко лесно можеше да бъде Кат, превърната в нищо повече от кости и косми край пътя.
– Няма да мога да понеса, ако чакам от теб обаждането, което така и не идва. – Гласът му се тресеше от нещо много по-лошо от ярост. – Или ако твоето тяло беше разпънато на мръсната земя…
Боунс я пусна и се завъртя, преди тя да види новата влага в погледа му. По-скоро би скочил в собствения си гроб, отколкото да стане причина за смъртта на Кат. Това би било далеч за предпочитане пред това да живее със съзнанието, че той я е убил.
Топлината и докосна гърба му преди ръцете и да го направят. След това те се увиха около ризата му и леко я дръпнаха.
– Няма да ме загубиш – каза тя и го придърпа към себе си. – Франческа беше сама. Тя не беше в твоята сянка. Смъртта и не е по твоя вина, но ти си длъжен да продължиш да преследваш Хенеси. Тя даде всичко от себе си, може би по свои собствени причини, но това не променя това, което направи. Сега няма да се откажеш, както и аз не се отказвам. Трябва да имаме вяра.
Вяра? Тя се беше изчерпала още преди векове. О, вярваше, че има Бог, но ако Всемогъщият си правеше труда да спре лошите неща да се случват на добри хора, Боунс щеше да остане без работа.
– Хенеси трябва да се страхува – продължи Кат. – Чуди се какво ти е казала Франческа. Достатъчно уплашен, за да прави грешки, обзалагам се. Преследваш го от единайсет години, но никога не си бил толкова близо до него. Сега няма връщане назад и аз няма да избягам, дори и да се страхувам. Ще го хванем. – Гласът и се засили. – Ще застанем над мъртвото му тяло на земята, а също и над всеки алчен гадняр от екипа му. Тогава те ще знаят, че са били свалени от теб… и от твоята малка мрачна Жътварка, която не е срещала вампир, който да не се опита да убие първа.
От стиснатото му гърло се изтръгна смях. Беше я нарекъл така в гнева си, а тук тя го бе превърнала в прозвище.
Боунс се обърна, за да отметне алените кичури от лицето и. – Ти си моята Червена Жътварка и ужасно ми липсваш.
Той я грабна в прегръдките си, усещайки успокояващите удари на сърцето и, топлите пулсации на дъха ѝ и копринената мекота на бузата и върху гърлото си. През изминалата седмица се чувстваше така, сякаш половината от него е била откъсната, а останалата част е била сурова и кървяща.
– Боунс. – Гласът и беше много мек. – Когато ти се обадих преди… преди да разбера за Франческа, беше, за да ти кажа, че най-накрая съм разбрала коя съм и от какво се нуждая.
Какво…? О, точно така, той и беше казал, че трябва да направи това. Струваше му се, че това е станало преди хиляда години.
– Ти ми каза, че когато го направя – нов трепет изпълни гласа и. – Не трябва да се извинявам на никого за това. Така че няма да го направя.
Боунс се скова. Ако сега беше избрала да му каже, че е приключила с него, той щеше да я похвали за жестокостта и.
Той се отдръпна.
– Какво искаш да кажеш?
Устните и се изкривиха от крива усмивка.
– Казвам, че съм капризна, несигурна, ограничена, ревнива, граничеща с убийство кучка, и искам да ми обещаеш, че нямаш нищо против това, защото това съм аз, а ти си това, от което се нуждая. Липсваше ми всяка минута, когато те нямаше, и не искам да прекарам още един ден без теб…
Сигурно е напушена. Трябваше да е, а той би дал всеки цент, за да остане на този наркотик.
– … и ако майка ми се отрече от мен заради това, че съм с вампир, това си е нейно решение – продължи Кат, а челюстта и се изпъна по онзи познат, упорит начин. – Аз съм взела своето и отказвам да се извинявам или да отстъпвам от него.
Наистина ли беше чул това? Или стресът окончателно го беше пречупил?
Тя продължаваше да го гледа. Едва когато веждите и се сключиха определено раздразнено, Боунс си позволи да повярва, че не е халюцинирал това, което е казала. И все пак…
– Би ли имала нещо против да повториш това? Мисля, че съм изгубил разсъдъка си и просто съм си въобразил това, което толкова отдавна искам да чуя.
Тя обви ръце около него, целувайки го, сякаш щеше да умре, ако спре. Възторгът прикриваше скръбта и яростта му. Те щяха да бъдат там по-късно, но точно сега… имаше само това.
Боунс задълбочи целувката, докато я галеше по ръцете, гърба и бедрата. Не можеше да се насити да я докосва. Тя се търкаше срещу него, а дъхът и идваше на пресекулки, които се превръщаха в стонове, когато главата му се потопи в гърлото и. Пулсът и се ускори, докато той го дразнеше с бавни облизвания, леки докосвания със зъби, а след това и със засмукване, което изкара на повърхността десетки розички с кървави точки.
Тя потръпна от удоволствие и дръпна яката си надолу, за да оголи още повече шията си. Той се ухили, докато сваляше ризата и, оставяйки я само по сутиен и дънки. След това насочи устата си към гърдите и. Изненада се, когато тя го спря и го дръпна обратно, преди да е успял да третира зърната и по същия начин.
– Какво не е наред? – Попита той с дрезгав глас.
Погледът и беше зелен, но повече от желание го изпълваше, когато го върна към врата си.
– Не спирай – каза тя с леко несигурен тон.
Ако думите не бяха достатъчни, новият начин, по който пулсът и подскочи, потвърди какво има предвид. Гладът мигновено се повиши, докато кътниците му не запулсираха от почти същата нужда като члена му.
Въпреки това той беше предпазлив.
– Какво правиш?
– Преодолявам предишните си предразсъдъци – каза Кат с най-слабия си смях. – Ти си вампир. Пиеш кръв. Пих твоята, а сега искам да изпиеш и моята.
Боунс се отдръпна, преди този глад да изтрие силата на волята му.
– Не – каза той след пауза. – Ти не искаш това наистина.
Тя докосна лицето му, проследявайки пръстите си надолу, докато не се спряха на устата му.
– Кътниците ти не ме плашат, нито пък ти. Искам кръвта ми да е в теб, Боунс. Искам да знам, че тя тече във вените ти…
Той се завъртя, стиснал юмруци, преди да я грабне към себе си и да я изпие, докато тя не го помоли да не спира.
– Не можеш да ме изкушаваш така – изрече той.
Кат изпълни зрението му, движейки се пред него и държейки ръцете му, за да не може да се обърне от нея.
– Аз не те изкушавам. Настоявам да пиеш от мен. Хайде, Боунс. Разруши тази последна стена между нас.
О, той трябваше да халюцинира.
– Нямаш какво да ми доказваш – опита се отново той, но погледът му се връщаше към гърлото и, както в глад, така и в оценка. Пулсът и беше по-стабилен, отколкото при първата и покана. Може би беше малко нервна, но пулсът, ароматът и погледът и показваха, че има предвид това, което казва.
Засега. Това можеше да се промени утре.
Ръцете и се плъзнаха около него, приближавайки го до шията и, докато устните и дразнеха гърлото му.
– Не се страхувам – издиша тя срещу кожата му.
Бог да му е на помощ.
С последни сили на волята си Боунс каза:
– Страхувам се. Много се страхувам, че след това ще съжаляваш за това.
И все пак не можеше да спре ръцете си да я обгърнат. Тя търкаше тялото си по дължината на неговото, дразнейки го с пищността си, а когато ухапа ушната му мида с плоските си малки зъби, светкавица на похотта го накара да потръпне.
– Искам това – прошепна тя в ухото му. – Покажи ми, че не е трябвало да чакам толкова дълго.
Гладът изпепели и последната част от колебанието му. О, той щеше да и покаже и тя щеше да го хареса.

Назад към част 46                                                                   Напред към част 48

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!