ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 51

Глава 51

Кат лежеше до него, мълчалива, но не спяща. Чаршафът беше на пода и наполовина покриваше захвърлените им дрехи. Слабата синя светлина от часовника на нощното шкафче сега беше единственото осветление в стаята. Луната беше скрита от облаците.
Тя погали рамото му, а болката помрачи чертите и, когато докосването и остави след себе си червеникаво петно. Потта бе овлажнила засъхналата по нея кръв, което улесняваше пренасянето на петната.
– В банята има душ – каза тихо Боунс.
Тя отдръпна ръката си.
– Отиди ти. Ако го измия, все едно изтривам случилото се, а аз не мога да го направя. – Тонът и се втвърди. – Искам да нося кръвта на семейството си, когато убия тези гадове. Искам това да е последното нещо, което ще видят.
Щеше да и е необходима всяка частица от тази ярост. Също така трябваше да бъде това, което е, без ограничения и съжаление.
Боунс се противопостави на всичко, което изпитваше към нея, докато питаше:
– Какво си готова да направиш, за да гарантираш това?
Тя го погледна изненадано.
– Всичко.
– Сигурна ли си? – Попита той откровено. – Ако е така, ще ти трябва нещо повече от кръвта на семейството ти. Ще ти трябва и моята.
Кат го погледна, ледена решителност изпълни погледа и.
– Колко?
– Много – каза той с още по-голяма прямота. – Не достатъчно, за да те превърна, но достатъчно, за да те направя по-вампир от всякога.
Всеки друг път тези думи щяха да я накарат да избяга в обратната посока. Сега само сви вежди.
– Ще бъда ли толкова бърза, колкото теб? Толкова силна?
– Почти. Освен това ще се лекуваш почти толкова бързо, колкото вампирите, а и другите ти сетива ще са засилени.
Кат напусна леглото, за миг се зарови под захвърлените си дрехи и се появи със сребърен нож.
– Да го направим – каза тя и хвана китката му.
Той я спря, преди тя да пререже китката му.
– Още не. Има нещо, което първо трябва да направя.
– Какво? – Попита тя с нетърпелив поглед към часовника. Оставаха само деветдесет минути до срещата им с Хенеси.
– Да се нахраня – каза Боунс.
Тя дръпна косата си настрани, оголвайки шията си.
Той изпусна кратък смях.
– Не бих искал нищо повече от това, но не мога да те изцедя и след това да те напълня с кръвта си. Това ще те превърне.
– О.
Тя остави косата си да падне назад и започна да слага скованите си от кръв дрехи.
– Не трябва да идваш с мен. Знам, че това не е любимото ти нещо – каза Боунс, докато и той се обличаше.
Тя го погледна.
– Ние сме заедно в това. Във всичко това.
Боже, как я обичаше.
Кръвта тук се намираше лесно. Трябваше само да стигнат до най-тъмната част на алеята между хотела и близкия магазин, преди Боунс да чуе стъпки зад себе си. Обърна се и видя четирима мъже, които го гледаха с хищно очакване.
– Добър вечер, господа – поздрави ги Боунс.
– Добър вечер, господине. – издекламира високият, мускулест мъж с фалшив английски акцент, докато другите трима започнаха да ги заобикалят. – Какво ще кажеш да ми предадеш портфейла, тогава ти и твоята хубавица няма да пострадате?
– Ужасна имитация на британски език – измърмори Кат.
Боунс се съгласи. Ето защо не му се занимаваше да ги хипнотизира. Това, както и заплахата им към Кат, разбира се.
Боунс се завъртя в кръг и ги повали с един удар. След това отпи от всеки един от тях, докато не се напълни повече от достатъчно.
– Ще си измиеш устата. Ако ще ме целуваш – каза Кат. – Не искам да имам лице, пълно с хепатит.
Боунс само подсмръкна, докато я следваше обратно към хотела. Веднага щом се озоваха в стаята си, Кат посочи банята и той влезе и изплакна устата си.
– Не се панирай, любима. С произхода си не би могла да го хванеш даже и да искаш – каза той, когато приключи. – Никакви микроби или вируси не могат да оцелеят във вампирската кръв. Не си боледувала нито ден през живота си, нали?
Тя се замисли за секунда.
– Всъщност… не.
Боунс седна на леглото и въпреки ужасните обстоятелства, които налагаха това, в него трептеше очакване.
– Ела тук, котенце.
Тя го направи, а погледът и търсеше неговия, докато протягаше ръка към китката му.
– Не – каза Боунс, като наклони глава настрани. – Тук.
– Защо не китката ти? – Гласът и беше по-висок от нерви, но същата решителност изпълваше очите и.
– Защото тогава не бих могъл да те държа – каза Боунс и я обгърна в ръцете си.
Част от напрежението я напусна. Тя се приближи, прегръщайки го.
– Ще ми кажеш ли кога да спра?
– Обещавам – каза той, като се бореше да не допусне новата дрезгавина в гласа си. Тя не можеше да знае колко много ще му хареса това. В най-добрия случай щеше да я разсее, а в най-лошия – да я обезпокои.
Дъхът на Кат го гъделичкаше с топли струйки, преди устата и да се затвори върху шията му. После се отдръпна.
– Защо зъбите ми, а не нож?
– Среброто би изчерпало силите ми. Това няма да го направи. А сега престани да се бавиш и го направи, Коте.
– Точно така – промълви тя срещу кожата му. – Предполагам, че „животът е гаден“ е не само поговорка, но и наръчник с инструкции.
Смехът му се превърна в съскане, когато зъбите и се стиснаха. Плоскостта им изискваше сила, за да пробият кожата му, а не лесното пробождане, което осигуряваха кътниците, но ухапването и беше толкова чисто вампирско, че удоволствието и болката се преплетоха. Когато пое кръвта му, тя я изсмука с повече сила, отколкото в най-страстния си период. Боунс потисна стона си, докато насочваше кръвта му към шията си, позволявайки и да поглъща в по-големи количества.
– Отново – каза той, когато пробожданията заздравяха, затваряйки този поток.
Тя се подчини. Болката само засили интензивността на удоволствието, когато тя смучеше, докато кръвта му не изпълни устата и.
– Още – изръмжа той, когато тя се отдръпна. Вампирската и страна все още не беше взела превес, а това беше целта.
Кат се намръщи, но го захапа отново, поглъщайки следващата струя в устата, и следващата, и следващата.
Хватката и върху него бавно се затягаше, докато от кожата и се издигаха слаби вихри от енергия. Тя започна да го хапе без да я насърчава, да преглъща без колебание и да извлича по-големи количества от кръвта му, отколкото преди.
Това е всичко, Котенце.
Боунс плъзна ръката си в косата и, когато тя го ухапа толкова силно, че разцепи кожата му при първия опит. След това засмука толкова силно, че той нямаше нужда да иска да изкара кръвта си. Тя я извличаше със собствената си сила, предизвиквайки болка и удоволствие в него.
Когато последните се затвориха, тя захапа още по-голяма пробойна във врата му. После разшири разкъсването, засмука по-силно и дръпна главата му назад, за да оголи повече от гърлото му. Когато това все още не беше достатъчно, тя обви краката си около него, държейки го в хватка, която ставаше все по-силна.
– Толкова хубаво – промълви тя с нов, животински тон. – Толкова, толкова добре.
Боунс отдръпна главата и назад.
– Стига, котенце.
Тя се втурна към него, зъбите и щръкнаха, а погледът и сега беше толкова див, че в него не остана нищо човешко. Боунс отдръпна главата и, изви се, за да се освободи от краката ѝ, и всичко това, докато тя се вкопчваше в него и от устата и се изля една-единствена дума.
– Ощеощеощеощеощеоще-!
– Казах достатъчно.
Боунс издърпа ръцете и зад гърба, мрачно доволен от това колко сила му беше нужна, за да го направи. След това се хвърли върху нея, като използва тежестта и на двамата, за да държи ръцете и притиснати зад гърба и. Трябваше да има свободни ръце, за да я държи далеч от врата си, който тя бе захапала като обезумяла акула.
– Спри да се бориш! – Каза Боунс, докато вплиташе краката си в нейните, за да не и позволи да ги използва, за да го преобърне. – Просто дишай. Изживей го, Котенце, ще мине.
Той продължаваше да повтаря това, докато се противопоставяше на опитите и да го преобърне и да му разкъса гърлото. В крайна сметка лудостта напусна погледа и, дишането и се изравни и се превърна в дишане, вместо в бясно хъркане, и тя спря да се мята под него.
– Как го издържаш? – Попита тя накрая с дрезгав глас.
Боунс разхлаби хватката си, макар че не слезе от нея. Може би все още не се беше освободила напълно от жаждата за кръв.
– Не издържаш, не и през първите няколко дни. Новите вампири убиват всеки, който е близо до тях, когато ги връхлети гладът. След около седмица се научаваш да се контролираш.
А ако някой нов вампир не се научи да се контролира, задачата на баща му беше да го убие или този баща губеше собствения си живот. Това се е превърнало в закон, след като някои непредпазливи бащи позволили на новопокръстените си потомци да вилнеят до такава степен, че достатъчно хора чули за това и вампирите се превърнали в мит и легенда.
– Ето какво е усещането да си нов вампир? – Попита тя с тих глас.
Не, иначе все още щеше да се опитваш да разкъсаш врата ми, а единственото, което би те спряло, е много повече кръв.
– Не. Това, което току-що получи бе само вкусване. До идната седмица, ефектите няма да въздействат върху системата ти. Отново ще бъдеш себе си.
Кат не каза нищо за момент. После вдиша и благоговение изпълни чертите и.
– Мога да те усетя. Усещам себе си по кожата ти. Усещам всичко. Боже мой, в тази стая има толкова много аромати…
Тя вдиша отново, носът и се набръчка, докато поемаше някои от по-малко приятните аромати в стаята. Но все пак чудото си остана.
– Не осъзнавах колко различни са нещата при теб. Можех да съм сляпа и пак да познавам повечето от това, което ме заобикаля, само по аромата! Макар че как минаваш покрай обществена тоалетна, без да припаднеш?
Боунс се ухили, докато я целуваше по челото.
– Сила на волята, котенце. И да избереш да не си поемаш дъх в този момент.
Тя се усмихна, а после чертите и се помрачиха.
– Така ли се чувстваш всеки ден? По-силен, по-бдителен… по-добър?
Почти прошепна последната дума, опасенията се конкурираха с продължителното удивление в изражението и.
Боунс внимателно подбираше думите си.
– Имаш около два литра вампирска кръв, отлежала близо четвърт хилядолетие. Това означава, че сега си стопаджия на моята сила, така че в известен смисъл, да, чувстваш се така, както и аз. Искаш да кажеш, че това ти харесва ли?
Толкова много вина се разби в изражението и, че той знаеше, че отговорът е „да“. А тя не можеше да се справи с тази мисъл. Дори сега все още вярваше, че вампирската и природа е зла.
Не беше. Беше просто тя, по-силна. Хората бяха злите. Не засилените способности.
За да отвлече вниманието и от тази вина, Боунс я целуна, наслаждавайки се на изненадания и стон, когато тя го целуна обратно. Засилените сетива имаха много предимства. Усещането за по-силно удоволствие също беше едно от тях.
Но Кат не беше пила кръвта му заради това, затова той прекрати целувката. След това се вгледа в нея, принуждавайки емоциите си да се върнат обратно и да ги заместят с боен лед.
– Когато дойде време, без значение какво ще открием, трябва да освободиш всичко в себе си. Не задържай нищо. Използвай цялата си сила, всичките си способности, цялата си ярост. Дай им свобода на действие и им позволи да те носят. Убий всичко, вампир или човек, което се изпречи на пътя ти към връщането на майка ти, защото ако те са там и не са във вериги, те са твой враг.
Чертите и сякаш се превърнаха в камък, съответстващ на новата стомана в погледа и.
– Готова съм.
Ако наистина беше готова, тогава нищо не можеше да я спре. Тя не знаеше колко силна е, но той знаеше. Единственото, което трябваше да направи, беше да го пусне навън.
Боунс скочи от леглото, счупи кокалчетата на пръстите си и завъртя глава около раменете си в своя ритуал преди битка. Кат направи същото, като движенията и бяха почти толкова бързи, колкото и неговите. После срещна погледа му, в бурните дълбини на който горяха зелени оттенъци.
– Какъв е планът?
Боунс и се усмихна кратко и дивашки.
– Нека ме вземат в предполагаемата размяна за майка ти. Когато не спазят сделката, ще ги убием всички.

Назад към част 50                                                                    Напред към част 52

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!