ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 53

Глава 53

Стъклото избухна като шрапнел. Суич увисна на капака на колата с един юмрук, забит в предното стъкло, в неуспешен опит да спре Кат. Боунс се възползва от шока на похитителите си, за да изтръгне останалите вериги от ръцете им. След това се прикри.
Не след дълго. Кат се гмурна през разрушеното предно стъкло, претърколи се покрай Суич и излезе, размахвайки сребърни ножове. Писъците се смесиха със звуците от усукване на метал и падаща мазилка, когато тези ножове намериха своите цели. Тъй като Хенеси беше натъпкал тази стая много плътно, охраната на Хенеси нямаше къде да избяга.
Джъстина мъдро остана на пода, а все още движещата се кола спря само на няколко метра от нея. От Кат се изтръгна изпълнен с ярост писък, а очите и светнаха с изумруден огън.
– Какво, по дяволите? – Изкрещя някой, когато я видя.
Една от тежките белезници все още беше заключен около китката на Боунс. Другият маншет беше свободен и се намираше в края на дълга верига. Боунс замахна с веригата към най-близкия вампир, като я завъртя около гърлото му. Белезниците се закачиха и попречиха на веригата да се изплъзне. Със зверско дръпване Боунс откъсна главата на вампира.
Боунс повтори смъртоносната комбинация, докато не скочи. Огънят замени леда му, когато бойната ярост го завладя. Боунс дори не усети ножа, който някой заби в гърба му. Тъй като той пропусна сърцето му, това нямаше значение. Боунс размаза юмрука си в стоящия срещу него вампир, завъртя се и удари с глава вампира, който го беше пробол. Ударът беше толкова силен, че очите на вампира избухнаха. Преди да успеят да заздравеят, Боунс откъсна главата му и се обърна към следващия си нападател.
Кат прелетя във въздуха и се приземи върху вампира, който се протягаше към майка и. Тя разкъса гърба му със сребърен нож, преди друг вампир да скочи върху нея. По-бързо, отколкото той успя да реагира, Кат се претърколи под скока на нападателя. Вампирът прелетя над нея и миг по-късно Кат го притисна с нож до стената.
Приливът на въздух накара Боунс да се завърти, в резултат на което ножът, предназначен за сърцето му, се заби в страната му. Нападателят беше твърде близо, за да може Боунс да замахне с веригата си, затова издърпа една брънка върху кокалчетата си, преди да удари с юмрук в лицето на вампира. Кръвта бликна, когато лицето на вампира се вдлъбна, но друг вампир беше точно зад него. Боунс запрати вече безликия вампир към новия си нападател, след което се плъзна по покрития с кръв под, за да излезе зад новата заплаха. Едно злобно завъртане по-късно и тази заплаха беше окончателно унищожена.
Ръмженето на Кат завъртя главата на Боунс. Летящата кука на Луцифер! Двете и ръце бяха пронизали с ножове гърдите на бързо изсъхващите вампири и тя използваше телата им като щитове, докато се бореше с още двама вампири. Той не я беше научил на това, а то беше толкова ужасяващо великолепно, че Боунс щеше да ръкопляска, ако зад нея не се промъкваше друг вампир.
Боунс издърпа ножа от гърба си и го хвърли към вампира. Той се приземи в сърцето му и той падна като камък. Кат така и не го видя. Беше прекалено заета да прободе вампира пред себе си толкова дълбоко, че ръката и за кратко изчезна. След това Кат хвърли едно от телата на „щита“ си върху останалия вампир, достатъчно глупав, за да я нападне. То го зашемети, преди ножът и да се забие право в отворената му уста.
Още четирима вампири атакуваха Боунс, изисквайки вниманието му. Боунс уби единия, но вторият сграбчи веригите на Боунс и се задържа, докато третият изтръгна ножа на Боунс от ръката му. Четвъртият вампир почти го беше хванал, а сега Боунс беше без оръжие и се биеше с една ръка.
Боунс ритна стъклото, което се намираше на пода, и изпрати парчета към нападащия вампир. Едно от тях се заби в окото му и даде на Боунс секундата, от която се нуждаеше, за да освободи окованата си ръка. Боунс замахна с тези вериги към вампира, когото беше заслепил наполовина, като отхвърли сребърния нож, насочен към сърцето му. След това Боунс омота веригите около врата на вампира и дръпна, докато на раменете му не остана нищо друго освен кървава диря.
– Главата нагоре! – Кат изкрещя.
Боунс се обърна и видя как буквално една глава прелита през стаята. Тя се заби във вампира, който се бе хвърлил към Боунс от сляпата му страна. Боунс замахна с веригите си, като ги разби в черепа на този вампир. След това Боунс грабна ножа, предназначен да го убие, и го заби в сърцето на другия вампир.
Следващите няколко минути бяха размазани от кръв и писъци. При всеки удобен случай Боунс проверяваше как е Кат. Всеки път грижата му се оказваше напразна. Кръвта покриваше Кат, повечето от която не беше нейна, докато тя разбиваше главите на двама вампири така жестоко, че от тях се разхвърчаха парчета кост. След това ги наби на кол, преди черепите им да заздравеят. Движенията и бяха толкова бързи и смъртоносни, че малкото останали вампири започнаха да бягат от Кат, вместо към нея.
– Къде отиваш? – Изръмжа тя, докато пробождаше още един. – Мислех, че това е парти!
Да, това беше партито на Хенеси, а сега Боунс не го виждаше. Дали Хенеси е избягал по време на мелето?
Сирени прорязаха нощта, последвани от керван от сини и червени светлини. Телефонното обаждане на Кат най-накрая даде резултат.
– Полиция! – Изкрещя електронно усилен глас. – Хвърлете… мамка му?
Боунс откъсна ръката на вампира, с когото се бореше, без да се интересува, че прожекторите от полицейските коли сега го осветяваха. След това Боунс брутално завъртя и издърпа главата на вампира…
Изстрели разкъсаха въздуха. Два куршума улучиха Боунс, преди той да падне на земята и да се скрие от обсега им. Малкото останали вампири не реагираха толкова благосклонно на стрелбата. Тези, които бяха най-близо до дупката, която колата на Кат беше направила в къщата, се нахвърлиха върху полицаите. Скоро писъците се смесиха с острите реплики на още повече изстрели и Боунс видя как двама от вампирите избягаха в гората.
– Хенеси! – Викът на Кат проряза въздуха и тя изскочи от приклякането си близо до предната част на разбитата кола. Боунс проследи погледа ѝ и видя Хенеси, а точно зад него – Суич, който също се опитваше да се добере до свободата.
– Идвам за теб! – Изръмжа Кат, скачайки към Хенеси.
Суич запълзя по-бързо, но Хенеси се спря. Кат се приземи върху него, като инерцията и ги блъсна в страната на къщата. Ударът я разтърси така, сякаш в нея се бе забило друго превозно средство. Но Хенеси се завъртя по-бързо от Кат и се приземи върху нея. Едната ръка на Кат се заклещи зад нея, а стената я ограждаше от едната страна, докато колата я блокираше от другата.
Тя беше в капан.
Боунс полетя към нея. Беше изминал половината път, когато в гърба му избухна агония и той падна като камък. Изведнъж силите на Боунс го изоставиха и той едва успя да се помръдне. Знаеше какво означава това и лед от друг вид го изпълни.
Беше прободен в сърцето със сребро.
Всеки инстинкт подсказваше на Боунс да се обърне настрани и да се опита да издърпа острието от гърба си, но той не помръдна. Имаше само един шанс да оцелее. Малък, но все пак шанс.
Боунс лежеше напълно неподвижно, със затворени очи, като не чуваше никакви други звуци, освен стъпките на вампира, който се приближаваше към него. Ножът беше хвърлен, а не забит, затова Боунс беше все още жив. Който и да го беше хвърлил, все пак трябваше да го завърти. Разбира се, понякога едно достатъчно дълбоко хвърляне смъртоносно разкъсваше сърцето, така че именно на това се преструваше Боунс, докато вампирът се приближаваше. Вече е мъртъв. Помогна и това, че Боунс беше толкова покрит с кръв, че вампирът нямаше да види, че все още не е започнал да изсъхва.
– Хванах те – доволно промърмори непознат глас.
Може би, помисли си хладно Боунс. Но не без борба.
Веригите на Боунс, които му се струваха толкова леки, когато ги размахваше преди, сега се чувстваха като отсечени дървета по дясната му ръка. Не можеше да ги помръдне, без да издаде хитростта си на „мъртвец“, така че имаше ли нещо, което да използва като оръжие близо до лявата си ръка?
Само стъклени парчета от счупените прозорци, осъзна той, парчета, едва по-големи от ноктите на Кат.
Кат. Котето му. Боже, дали Хенеси вече беше разкъсал гърлото и? Хенеси беше толкова близо до врата и…
Спри – заговори ледената логика на Боунс. Няма да и бъдеш полезен мъртъв, затова първо се справи с това, а после и помогни.
Парчетата стъкло бяха твърде малки, за да се използват като нож. Едва ли бяха достатъчно големи, за да се разположат в пукнатините между пръстите на Боунс, но той го направи. От десетилетия жените използваха ключовете си като импровизирани оръжия по този начин. Вампирът се намираше от лявата страна на Боунс. Имаше един опит. Само един.
Боунс усети как вампирът се навежда над него. Над зловещото звънене в ушите му, което означаваше, че го очаква безсъзнание или смърт, Боунс чу вика на Кат. Разочарованието кипеше в него, като съвпадаше с болката. Кат можеше да има нужда от него, а точно сега той не можеше да направи нищо, за да и помогне.
Моля се, нека този вик да е победен, а не от болка…
Острието в сърцето на Боунс завибрира, когато ръката на вампира падна върху него. Агонията удари като мълния, но Боунс се насили да не помръдне, докато събере последните си сили.
Почти… сега!
Боунс блъсна стъклената си ръка в слабините на вампира, като го водеше по аромата, тъй като гадинката не беше старателен, когато миеше топките си. Вампирът изкрещя и пусна ножа, за да защити разранените си слабини. Боунс веднага се претърколи настрани и изтръгна ножа от гърба му. Болката светкавично го изпържи и всичко почерня, въпреки че очите му вече бяха отворени. Боунс знаеше, че не е мъртъв, само защото все още го болеше твърде много, по дяволите.
Не можеше да вижда и силите му не се бяха върнали, а сега върху него се бе нахвърлил един много настървен вампир.
Вампирът блъскаше Боунс, докато се опитваше да изтръгне ножа. Боунс не се защитаваше, като изпращаше цялата си останала енергия, за да държи ножа. Двамата се претърколиха и Боунс успя да оплете краката си в крайниците на вампира. Сега гадината не можеше да се отскубне, за да вземе друг нож.
Сърцето на Боунс все още се чувстваше така, сякаш в него са избухнали гранати, и всеки наказателен удар го влошаваше още повече. Но с всеки изминал миг Боунс се чувстваше малко по-малко слаб. Зрението му се възвърна и вече не се нуждаеше от тежестта на тялото си, за да държи ножа. Ръцете му вече бяха достатъчно силни и Боунс затегна хватката си, докато се преобръщаше и за пръв път зърваше вампира, който едва не го беше убил.
Смуглия, тъмнокос мъж, който беше казал на Суич, че двамата с Кат са дошли сами по-рано.
– Ти си мъртъв! – Изръмжа срещу него вампирът.
– Щях да съм, но ти цениш топките си повече от живота си – каза Боунс и заби ножа между тях.
Той се провря под ребрата на вампира и влезе в сърцето му. Веднага след това Боунс изкриви острието от една страна на друга. Вампирът онемя, но за всеки случай Боунс замахна с ножа още веднъж.
– И никога не се колебай да завъртиш – промълви Боунс.
Гърдите му все още горяха и не се беше чувствал толкова слаб, откакто беше човек. Имаше нужда от кръв, но пренебрегна това и продължаващата градушка от куршуми, за да скочи и да потърси Кат.
Облекчението почти изравни Боунс, когато я видя, все още жива, и забила острие в гърба на Хенеси. Тя го завъртя, сякаш се опитваше да прокопае път към другата страна, и цялото тяло на Хенеси потрепери, преди да стане напълно неподвижно.
Да!
Боунс си позволи само миг на облекчено ликуване, преди да се спусне надолу и да открие тялото, което все още беше топло. Който и да беше този човек, той беше прободен в челото със сребърен нож. Добре. Такава бърза смърт означаваше, че той все още ще е пълен с кръв.
Боунс впи кътници във врата на мъжа, докато стискаше гърдите му с ритмични удари. В устата на Боунс започна да се стича кръв, с неприятен вкус от смъртта, но все пак полезна. Огънят в сърцето на Боунс намаля и силите му се върнаха.
Нито за миг не беше прекалено рано. Два вампира се врязаха в Боунс – един отпред и един отзад. Хрущенето на многобройните фрактури от удара им за малко да заглуши Боунс за вика на Кат. Сребърен нож проблесна пред него. Боунс блокира опита за удар в сърцето си, но ножът проряза ръката на Боунс толкова дълбоко, че я отряза над китката. Дясната му ръка, все още окована с белезници, падна на пода заедно с веригите.
Боунс удари челото си в лицето на пробождащия го вампир. Кръвта бликна и хватката на вампира върху ножа се разхлаби. Боунс го сграбчи с останалата си ръка. След един брутален удар и завъртане вампирът се приземи на пода до отрязаната ръка на Боунс.
Боунс се завъртя и се канеше да прободе вампира зад себе си, когато викът на Кат отново го достигна.
– Суич се измъква. Той отива към дърветата! – Изкрещя Кат.
Другият вампир сграбчи здравата ръка на Боунс. Боунс го остави и прокара острия си пън през целия врат на вампира. Вампирът замръзна с наполовина отрязана глава, а Боунс издърпа другата си ръка на свобода. След това Боунс заби сребърния си нож в сърцето на вампира.
За това добро дело Боунс отново бе прострелян от полицията. Той се втренчи в полицаите, преди да погледне натам, накъдето бе посочила с див вик Кат. Суич беше пробил блокадата от полицейски коли и беше стигнал до линията на дърветата. Дори и сега Суич изчезваше в гората.
Още един изстрел убоде Боунс. Кат беше приклекнала до колата, твърде ниско, за да я уцелят куршумите, но имаше твърде много полицаи, които бяха склонни да натиснат спусъка, за да може да избяга. Трябваше Боунс да я изведе оттук, без да бъде застрелян, но ако го направи, Суич отдавна щеше да е изчезнал.
Сякаш прочела мислите му, Кат изкрещя:
– Хвани Суич сега, върни се за мен по-късно. Не му позволявай да избяга, Боунс! Хвани го!
Ако той не го направи, тя щеше да го направи. Това беше ясно от яростта в гласа на Кат, да не говорим за погледа и. И само един от тях можеше да оцелее, ако я прострелят, за да преследва Суич.
Щеше да я арестуват, но това беше нормално. Тези полицаи не бяха на заплата при Хенеси, иначе нямаше да стрелят по хората на Хенеси. Не, те бяха обикновени ченгета, което означаваше, че Боунс трябваше само да им даде няколко мига от погледа си, за да пуснат Кат по-късно.
Ще се върна за теб – помисли си Боунс и се затича след Суич.

Назад към част 52                                                                       Напред към част 54

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *