ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 55

Глава 55

Шест часа по-късно Боунс чакаше пред болницата, в която беше откарана Кат. Медиите продължаваха да я посещават, но любопитното беше, че много от органите на реда вече бяха напуснали. Оставаха само неизвестните правителствени агенти, чиито автомобили бяха разположени на всеки изход, а още повече от тях проверяваха всеки, който влизаше в болницата.
Боунс нямаше нужда Тед да му казва, че имат Кат на единайсетия етаж. Бяха го прочистили от всички останали пациенти малко след обяд. Това беше предизвикало доста вълнения, които се прибавиха към шумния, контролиран хаос, който цареше във всяка болница. При цялата тази шумна суматоха за Боунс беше невъзможно да чуе Кат, ако тя изобщо говореше.
Може би е заспала. Може да е в безсъзнание. Той нямаше представа, но Кат беше жива. В това беше сигурен. Имаше твърде много охрана, за да е мъртва.
Малко след четири следобед настъпи оживление. Всички медии бяха изведени от помещенията, а задната част на болницата беше напълно отцепена. Правителствените автомобили, всички без обозначения, образуваха ръкавица от тази задна зона до обслужващия път на болницата, който също беше освободен от всякакво движение.
Боунс напусна мястото си на покрива на сградата от другата страна на улицата. После погледна към небето. Все още не беше нощ, но дъждът заплашваше да се изсипе, затова облаците бяха ниски и тъмни. Боунс полетя нагоре, а дънковото му яке и панталоните му се сливаха с облаците.
Двайсет минути по-късно конвой от четири автомобила напусна болницата, три от тях във флангови позиции около черен джип. Бяха разчистили обслужващия път, но не си бяха направили труда да разчистят магистралата, на която конвоят се отби.
Благодаря за това, приятели.
Боунс прелетя пред превозните средства, търсейки добро място. Не беше това. Беше твърде близо до изхода. Не е и това. Това беше твърде близо до моста. А, там. Близо до линията на дърветата. Това би било подходящо.
Боунс се спусна край пътя и зачака. Няколко коли минаха покрай него. Още по-добре. Трафикът в час пик означаваше повече коли, а повече коли означаваше повече объркване.
Джипът, който водеше конвоя, се приближи. Прозорците му бяха тъмно затъмнени отстрани, но предното стъкло не беше, което показваше мъж шофьор и мъж пътник отпред. Покрай тях Боунс съзря две жени на задната седалка. Не можа да види лицата им, но едната имаше кафява коса, а другата… червена.
Когато автомобилът беше почти пред него, Боунс излезе на средата на пътя. Да не показва вампирските си сили на публично място. Пазителите на закона му бяха длъжни след Хенеси. Освен това Боунс щеше да накара Тед да изтрие всички видеоклипове, които се появяваха в интернет, ако някой заснемеше това на мобилните си телефони.
Чернокосият шофьор зяпна Боунс, но кафявокосият направи нещо изненадващо: извади пистолета си и простреля Боунс право в гърдите.
Определено правилното превозно средство!
Силния шум на пистолета прикри писъка на Джъстина.
– Това е той! – Боунс чу в мига преди превозното средство да го удари. – Това е…!
Катастрофата я прекъсна. Боунс стисна зъби, когато три тона метал се забиха в него. Болеше го като дявол, но той пренебрегна болката и принуди джипа да спре. Стъклата и въздушните възглавници избухнаха, металът изскърца, двигателят пушеше, а спирачките изскърцаха, докато правителственият конвой се завъртя около тях, за да избегне врязването в тях. После конвоят се опита да се завърти обратно, само за да може две от колите им да бъдат ударени от насрещното движение.
Боунс разкъса предната пътническа врата. Не можеше да позволи онзи пич да застреля Кат, ако имаше заповед „предай или убий“. Но той и другият гадняр вече бяха окървавени и в безсъзнание.
Кат и майка и не бяха. Ожулванията от страничните въздушни възглавници одраскаха и двете, но за негово огромно облекчение Кат изглеждаше добре.
Внезапно в задната част на джипа се забиха куршуми, които едва не улучиха Кат. Боунс хвърли неприятен поглед на стрелящите по тях агенти, докато освобождаваше пътническата врата. Агентите зад тях използваха колата си за прикритие, докато стреляха. Това нямаше да продължи дълго.
Боунс хвърли вратата на колата към тях. Тя се провря през автомобила им и колата веднага се взриви. Агентите побягнаха, но другите агенти от колите пред тях също започнаха да стрелят по тях. Боунс третира по същия начин и втория им автомобил с вратата от страната на шофьора. Скоро гъст, тъмен дим изпълни двата края на магистралата, скривайки части от пътя.
Време беше да се възползват максимално от това прикритие.
– Здравей, Коте! – Каза Боунс, докато разкъсваше колана и. После хвана Джъстина за ръката, докато тя се опитваше да избяга.
– Не, не го прави, мамо. Ние малко бързаме.
Момчето, което беше застреляло Боунс, се събуди и се размърда, сякаш се опитваше да насочи отново пистолета си. Боунс му сложи белезници и ги постави отзад на главата, но Кат хвана ръката на Боунс, когато той се канеше да го удари отново.
– Не го убивай. Те нямаше да ме наранят!
Нима тя пропусна всички куршуми, които бяха изстреляни по тях?
– О, точно така – саркастично каза Боунс. – Тогава просто ще ги изпратя хубаво по пътя им.
Боунс захапа стрелящия гадняр, като вкара няколко бързи глътки, преди да го захвърли край пътя. Джъстина изтръпна от ужас, но от техническа гледна точка Боунс му беше направил услуга. Там беше по-безопасно, тъй като гъстият дим предизвикваше все повече сблъсъци с всяка минута. Чист късмет беше, че те самите още не бяха ударени.
– Излез от колата, Котенце – нареди и Боунс.
Тя го направи и отиде при майка си, която сега се опитваше да си пробие път през хватката на Боунс върху ръката и.
– Нямам търпение да те убият, животно! – Избухна Джъстина. – Те знаят какво…!
Кат удари майка си в челюстта и я повали в нокаун.
Веждите на Боунс се вдигнаха. Да, това беше най-бързият начин да си осигури сътрудничеството на Джъстина и той определено разбираше желанието и. Просто не можеше да повярва, че Кат го е направила.
Покрай тях профучаха още куршуми. Кат падна ниско, отнасяйки майка си със себе си. Боунс не го направи. Беше му писнало хората да стрелят по нея.
Той хвана рамата на джипа и я вдигна нагоре. Очите на Кат изпъкнаха. Предполагаше, че не му е повярвала, когато и е казал какво може да направи един майстор-вампир. Сега щеше да повярва.
– Вземи майка си и се дръпни назад.
Кат отскочи назад, носейки майка си със себе си. Вятърът за кратко разсея част от дима и показа останалите правителствени агенти, приклекнали зад последния автомобил. В близост до него нямаше други коли. Добре. Той искаше само да нарани тези задници.
Боунс затегна хватката си върху рамата на колата и се завъртя. След това хвърли джипа към последния автомобил на агентите.
Двойната експлозия разтърси земята и изстреля във въздуха черен дим с размерите на торнадо. Едновременно с това от другата страна на магистралата се разнесоха още тряскащи звуци, тъй като автомобилите, движещи се в обратна посока, се блъскаха един в друг, след като се взираха в огромното огнено кълбо.
– Време е да тръгваме, любима – каза Боунс, като вдигна безсъзнателната Джъстина на рамо. След това, с ръката на Кат в своята, те побягнаха към близката дървесна линия.

Назад към част 54                                                                   Напред към част 56

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *