ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 9

Глава 9

На Боунс му трябваха още няколко минути, за да усети всяка частица от вината, съжалението и самотата, които действията му бяха предизвикали. След това реши да поправи онова, което беше разрушил между тях.
Съветите щяха да помогнат. Едва ли беше първият вампир, станал жертва на предсмъртно психично обсебване. Те бяха намерили начин да функционират чрез нея. Той също би могъл да го направи.
Боунс извади мобилния си телефон, превъртя и натисна „обади се“ на името на най-добрия си приятел. Чарлз отговори още на второто позвъняване.
– Криспин! Как върви? Все още ли си в Ню Орлиънс?
– Сега съм в Охайо – отговори Боунс, свикнал Чарлз да го нарича с рожденото му име. Боунс направи същото, въпреки че Чарлз отдавна се беше преименувал на Пик – инструментът, който му беше даден още когато и двамата бяха затворници в наказателните колонии в Нов Южен Уелс в края на седемнайсетте години.
– Опасявам се, че това не е социален разговор, Чарлз. Забъркан съм в една конкретна ситуация.
Чарлз се разсмя снизходително.
– Как се казват прекрасните девойки? Или са твърде много, за да ги запомниш?
Устните на Боунс се разтеглиха от мрачна усмивка.
– Само една девойка е, а аз съм повече от влюбен в нея.
На линията се разнесе автомобилен клаксон. Чарлз промърмори нещо, после каза:
– Извинявай, приятелю. На път съм за Лондон, а трафикът е убийствен. Казваше нещо за това, че тя е малка на ръст и ти харесва?
– Не съм казал това. – Сега Боунс се постара да произнесе всяка дума. – Казах, че съм повече от малко влюбен в нея.
– Какво?
Писъкът на Чарлс накара Боунс да държи мобилния телефон по-далеч от ухото си. Все пак чу ясно останалото.
– Коя е тя? И защо не ми каза това преди? Говорихме само преди четири седмици!
– Не я бях срещнал преди четири седмици.
– Криспин. – Тонът на Чарлз се промени от силен шок към по-мек и спокоен, какъвто обикновено запазваше за хора, които се колебаеха на ръба на здравия разум. – Искаш да ми кажеш, че си се влюбил в жена, която познаваш от по-малко от месец?
– Какво ми каза тогава, когато ти казах нещо подобно за Жизелда? – Отговори Боунс. – Ти каза: „Никога не трябва да се чудиш дали си влюбен. Когато си, ще го разбереш.“ Аз го знам, Чарлз. Продължителността на времето няма значение.
Мълчание. Боунс не знаеше дали това беше повече съмнение от страна на Чарлз, или защото беше споменал Жизелда. Дори повече от век по-късно Чарлз не беше преодолял смъртта и. Боунс смяташе, че такава скръб е прекомерна. Сега го разбираше.
– Тогава не бих могъл да бъда по-щастлив за теб – отвърна накрая най-добрият му приятел. – Разкажи ми за нея. Искам да знам всичко.
Боунс затвори очи.
– Казва се Кат и е изключително силна, смела жена, която е двеста години твърде млада за мен, мрази всичко вампирско, вече два пъти се опита да ме убие и ненавижда самата земя, по която ходя.
Той чу писък на спирачки, няколко изсвирвания на клаксони и накрая – смеха на Чарлс.
– Извинявай, приятелю, случайно изхвърлих колата от пътя. Сега, след като съм безопасно паркиран в канавката, повтори, защото не каза току-що, че обектът на твоята любов те мрази.
– Чул си ме – сухо каза Боунс. – Дори не съм стигнал до най-хубавата част. Тя е и полувампир.
Този път мълчанието се проточи още по-дълго. Боунс го наруши с остър смях.
– Знам. Невъзможно, нали? Ако сам не бях видял доказателство за това, също нямаше да повярвам. Но е така и заради това е научена да мрази нашия род – и себе си.
– О, Криспин, – каза накрая Чарлз с въздишка. – Оставям на теб отново да избереш най-трудния възможен път.
– Някой трябва да го извърви – каза Боунс, знаейки, че Чарлз има предвид нещо повече от новия му любовен интерес. Най-добрият му приятел отдавна се беше опасявал, че професията на Боунс един ден ще го убие, но някой трябваше да спре най-лошите сред техния вид, а вампирският закон даваше само една вратичка.
Ако убиеш вампир от линията на могъщ майстор-вампир по морални причини, предизвикваш война между твоя и неговия род. Но ако убиеш вампир, защото си намерил договора, който някой е поставил върху живота на вампира, това просто е цената на бизнеса в едно свободно пазарно общество.
Така че, когато Боунс можеше да нанесе удар за по-добро, той го правеше. Плащането след това беше просто черешката на тортата.
– Няма да водим този стар спор – каза Боунс. – Трябва да знам какво си направил, за да спреш да се вайкаш, когато те удари ревност. Току-що и се скарах, че не е девствена. Можеш ли да повярваш, че точно аз съм го направил?
– Критикувал си я – измърмори Чарлз.
– Точно така – каза Боунс с още по-голяма сухота.
Чарлз отново въздъхна.
– Не можеш да се научиш да изпитваш по-малко ревност. Поне аз не успях. Но можеш да се научиш да не си го изкарваш на нея. Когато тя те накара да ревнуваш, накарай се да си тръгнеш, като същевременно помниш, че това, което чувстваш, е химически прилив, турбозареден от свръхестествената ни природа. Или пък се принуди да си тръгнеш, докато превръщаш в реалност фразата „прехапи си езика“. Или си тръгни, докато се удряш много силно в лицето. Накратко, тръгваш си, докато правиш всичко друго, освен да даваш гласност на тези неконтролируеми емоции.
Добър съвет, наистина.
– Благодаря, приятелю. Длъжник съм ти.
– Не, не си. – Сега в тона на Чарлз се долавяше тъга. Боунс почти си го представи как прокарва ръка през черната си коса. – Все още съм ти задължен и винаги ще бъда. Но стига толкова. Кога ще мога да се запозная с това чудо на биологията и крадец на недосегаеми досега сърца?
– Когато няма да иска да те убие на място – отвърна Боунс, а устата му се изкриви от мигновения смях на Чарлз. – Не се шегувам. Може да изглежда безобидна, но бойните и умения са доста впечатляващи. Скоро ще бъде равностойна на силен вампир.
– Тя иска да те убие, а ти я обучаваш, за да бъде по-добре подготвена за изпълнението на тази цел? – Изсмя се Чарлз. – Не си наясно с тази „любов“, приятелю.
– Напротив – отвърна Боунс с лека насмешка. – Имам солиден план. Но докато тя не престане да гледа на всички вампири като на врагове, не можеш да се срещаш с нея и по очевидни причини не казвай на никого за нея.
Чарлз измърмори.
– Ако миналото е показно, когато другите вампири научат каква е тя, половината ще искат да я обявят за своя линия, а другата половина ще искат да я убият.
Зъбите на Боунс се изстреляха и той едва не смачка мобилния си телефон от инстинктивно свития си юмрук.
Никой нямаше да я нарани. Той първо щеше да избие всички тях!
Време беше да упражни техниките, които Чарлз току-що беше предложил. Боунс прехапа език, докато вкусът на кръв не го успокои.
– Още една причина, поради която е важно тя да се научи да бъде в най-добрата си бойна форма – отвърна той с много контролиран тон.
– Ти също – каза Чарлз тихо. – Когато Иън чуе за нея…
– Дотогава ще съм свободен от рода на Иън – каза Боунс, а тонът му се втвърди. – И ще взема със себе си всички, които са мои.
Чарлз изохка.
– А ако Иън се възпротиви?
Челюстта на Боунс се стегна, така че Чарлз би трябвало да чуе как хрущялът се пропуква.
– Няма значение. Ако Иън откаже да ми даде свободата ми, ще го предизвикам и ще си я взема.
Пауза.
– Надявам се, че знаеш какво правиш, Криспин.
Знам много добре.
– Благодаря, приятелю. До нови срещи.
Той затвори слушалката, преди Чарлз да успее да каже нещо друго. Нямаше нужда от повече предупреждения. Боунс знаеше рисковете. Те нямаха значение.
Но първо трябваше да поправи болката, която и беше причинил, а също и да възобнови лова на картела, който преследваше. Ако те бяха създали новата си база в Охайо, както подозираше Боунс, трябваше да ги унищожи, преди да застрашат други невинни жени.
Да потвърди присъствието им означаваше да намери мъртвите и да проследи парите; същата формула, която беше използвал много пъти. Тя работеше, макар че обикновено трябваше да открие мъртвите, като разузнае различни места според слуховете и шепота, и след това да започне да копае, докато не попадне на гробове.
Но родът на Кат се простираше и от двете страни на гроба, така че този път Боунс може би щеше да има кратък път.

Назад към част 8                                                                 Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *