Среднощен ловец
Джанин Фрост
Другата половина на гроба #1.1
Глава 1
Тази вечер Боунс ловуваше.
Девън беше неговата плячка. Според източниците на Боунс, Девън е водил счетоводството на заговорническа организация на немъртвите, която е действала от Мексико чак до тази лоша имитация на елитен нощен клуб в Кълъмбъс, Охайо. Девън трябваше да бъде тук тази вечер, затова Боунс седеше в изтърканите кабини от изкуствено кадифе във ВИП зоната на клуба. Музиката беше ужасна и толкова силна, че хората трябваше да крещят, за да се чуят. С изострените сетива на вампира дразнещият ритъм се усещаше така, сякаш се вкарва директно в черепа на Боунс.
Както се казваше в клишето, той беше твърде стар за това. Поне що се отнася до посещаването на човешки нощни клубове. Когато ставаше дума за лов, двестагодишната възраст на Боунс беше в негова полза. Същото важеше и за другите му занимания.
Един от примерите за тези занимания му се усмихна, когато се приближи. Беше достатъчно привлекателна, ако той пренебрегнеше тежкия химически аромат на парфюма, с който се бе обляла. Но той не можеше да пренебрегне начина, по който очите и бяха разширени от нещо различно от женски интерес.
– Здравей – промърмори тя, навеждайки се над масата му, за да покаже по-добре деколтето си. – Какво ще кажеш да ми купиш едно питие, секси?
Шибането може и да беше любимото му занимание, но Боунс никога не докосваше жена под въздействието на наркотици. Освен това сега тя блокираше гледката му към входа на клуба. Ако Девън се промъкнеше, Боунс нямаше да разбере. Обикновено би я оставил малко, но животът беше на карта.
– Бих казал да оставиш каквито и да е наркотици, които са направили зениците ти по-големи от маслини – отвърна той с грубост, целяща да я отпрати.
Тя изсумтя и се изправи, разчиствайки му гледката към вратата.
– Гадняр – изсумтя тя, преди да се отдалечи.
Боунс вдигна чашата си в знак на поздрав.
– Права си.
През следващия час още две жени и един мъж направиха подобни предложения. Той отпрати и тях. Тъкмо беше отблъснал последната си почитателка, когато погледът му се спря на почти светеща кожа.
Вампир – това беше първата мисъл на Боунс, докато изучаваше жената, която влизаше в клуба. Косата и беше пурпурно червена, тя скриваше лицето и, като чакаше, докато пазача проверяваше документите и за самоличност. Сигурно е млад на вид вампир, за да проверява пазача два пъти свидетелството и за правоуправление. След миг и позволиха да мине.
Боунс само я зърна, докато си проправяше път през тълпата. Носеше огромни дънкови панталони с джобове в строителен стил, дълги черни ръкавици и широка бяла блуза с ръкави до лактите. Ако не беше дълбокото и деколте, нямаше да забележи характерната и кожа, особено след като дългите и червени коси закриваха по-голямата част от лицето и.
Прибери косата си назад, помисли си Боунс. Покажи ми лицето си…
Чакай, кой се интересуваше как изглежда вампирът, ако изобщо беше вампир? Вече се съмняваше. Да, кожата и притежаваше онзи слаб оттенък на нажеженост, който обикновено означаваше „вампир“, но тя се движеше като човек, а и имаше твърде много руменина в кожата си за неподвижен вампирски пулс.
Сигурно е човек с необичайно красива кожа, нищо повече. Боунс допи уискито си и остави пари за сметката си. Сега предстоеше обиколка на клуба. Девън можеше да се промъкне вътре, когато беше разсеян от червенокосата. Това нямаше да се случи.
Час по-късно Боунс се върна в кабинките с издигнатата им гледка към входа. Девън все още не се беше появил, а наближаваше полунощ. Ако това беше клуб за вампири, вечерта щеше едва да започва, но това беше човешко заведение, така че щеше да е отворено само още два часа.
Може би сведенията му за Девън бяха погрешни. Вампирите бяха известни с това, че лъжат, за да спрат болката, когато сребърен нож се забива в гръдната им кост…
Пепеляворуса коса привлече погледа на Боунс, когато един мъж влезе в клуба. Той се движеше с отчетлива, целенасочена грация, а кожата му имаше същия слаб оттенък на луминесценция като тази на Боунс.
Девън. Най-накрая.
Червенокоската, на която се беше възхищавал по-рано, изведнъж се приближи към Боунс с несигурна походка. Преди Боунс да успее да я отпрати, тя падна на мястото срещу него.
– Здравей, красавецо – каза тя, а слабият и глас превърна лошото впечатление за съблазнителен глас в ужасно.
– Не сега – отвърна той кратко.
Тя примигна, сякаш никога досега не беше получавала отказ. С нейната красота вероятно не беше. Тъмночервени вежди се извисяваха над буреносни сиви очи, а съвсем малко грим украсяваше високите и скули, елегантния нос и сочните, пълни устни. Никакъв парфюм не прикриваше и аромата и, което му позволи да долови едва доловима смесица от сладка сметана, ванилия и… череши.
– Извинявай, какво? – Каза тя.
Сега вече не можеше да види Девън. Прекрасна или не, той нямаше да позволи тя да му коства години лов.
– Зает съм, така че си върви.
Тя докосна ръката му. Топлината и изтриваше всяко съмнение за човешката и същност, както и сърцебиенето, което сега чуваше от близостта и. Тя заекна нещо, което той не забеляза, докато не го довърши с „Искаш ли да се чукаме?“.
Още щом го каза, по чертите и се появи ужасен поглед. Ръката и също се спря по средата на пътя към устата, сякаш се канеше физически да се опита да изтласка думите обратно.
Устните му се свиха. Не се страхуваше да каже това, което искаше, дори и да я смущаваше, нали? При други обстоятелства той би я накарал да забрави това смущение в най-близкия, най-тъмен ъгъл, но сега не беше моментът.
– Лошо време, любима. Бъди добра птица и отлетя. Ще те намеря по-късно.
При това тя стана и се отдалечи, клатейки глава. Боунс не и отправи друг поглед. Погледът му беше изцяло насочен към русокосия вампир, който се движеше през тълпата с арогантността на върхов хищник, заобиколен от плячка.
Боунс се издигна към тавана. Изцяло черното му облекло плюс тъмнината около кабинките означаваше, че никой не го забелязва. Веднъж стигнал дотам, той се скри зад мрежата от светлини. Всеки, който погледнеше нагоре, можеше да види само постоянните светкавици на стробоскопите или блуждаещите лъчи на прожекторите. Но не и тъмната фигура зад тях.
Мястото му даваше ясна видимост към Девън. Другият вампир се спря до няколко жени по време на бавното си обхождане на клуба, като се наведе, за да улови аромата им, да докосне кожата им или да прокара пръсти през косата им. Девън го правеше да изглежда едва доловимо, почти случайно, но купувачите в магазина за хранителни стоки проверяваха продуктите си по същия начин.
Девън избираше следващата си храна.
Челюстта на Боунс се стегна, когато видя, че Девън е зърнал червенокосата. Беше се надявал, че тя ще напусне клуба след отказа му, но тя беше направила кръгче из заведението, сякаш го търсеше, и после седна на бара. Когато я видя, Девън спря да разговаря с дребната блондинка, с която беше разговарял, и се вгледа в нея.
Отвличащо красива, нали? – Помисли си Боунс и почувства странен гняв. Да, вампирите бяха териториални по отношение на собствеността си или на хората си, но червенокосата не беше нито едното, нито другото за него. И все пак това чувство се засили, когато Девън остави блондинката и отиде право при нея.
Той не чу какво каза Девън през пулсиращата музика. Можеше само да наблюдава как Девън се наведе зад червенокосата и заговори. Тя се обърна, а по лицето и се четеше раздразнение.
Добре. Изпрати го по пътя му!
Ярка усмивка окичи лицето и, като увеличи циферблата на и без това неустоимата и красота. Каквото и да каза, накара Девън да седне до нея и да даде знак на бармана за питие.
Гневът отново се надигна. Боунс си каза, че е подхранван от симпатия, а не от по-ирационална ревност.
Лош избор, домашен любимец. Той възнамерява да те изяде по съвсем различен начин от мен.
Изборът и скоро се влоши. В рамките на половин час червенокосата следваше Девън през вратата. Боунс се плъзна по тавана до един ъгъл, след което скочи надолу и напусна клуба. След като излезе навън, той полетя високо, за да не бъде забелязан, и запази аурата си подтисната, така че Девън да не може да я открие.
Червенокосата едва вървеше, докато следваше Девън до колата му. Явно беше прекалила с алкохола. На Девън не му пукаше. Той се усмихна, докато и помагаше да седне на пътническата седалка, а после се качи на шофьорската и потегли.
Боунс остана нависоко, докато следваше фолксвагена. Не се изненада, че Девън караше към безлюдна, гориста местност. Боунс се спусна по-ниско и се напрегна, когато колата спря. Почти веднага вратата на пътника се отвори и червенокосата жена се препъна навън.
Боунс беше достатъчно ниско, за да чуе как Девън се смее, когато тя се затича, крещейки. Колкото и да беше пияна, тя измина само няколко метра, преди да се спъне и да падне. Не че щеше да успее да избяга от Девън, дори и да беше трезва. Никой човек не можеше да избяга от вампир.
Боунс падна още по-ниско, когато Девън се приближи до момичето. Беше с гръб към Боунс, но от новото зелено сияние, което къпеше чертите на червенокосата, се виждаше, че той е освободил нечовешката светлина в погледа си. Виждайки го, тя хлипаше и пълзеше по-бързо назад.
Не се притеснявай, любима, помисли си мрачно Боунс. Идвам. Само трябва да го хвана неподготвен, за да не пострадаш при това.
– Не ме наранявай! – Извика тя, когато Девън коленичи до нея и я хвана за врата.
– Ще те боли само за миг – изсъска Девън.
Боунс се подпря на най-близкия ствол на дърво и се канеше да скочи от него, за да увеличи скоростта си и да отблъсне Девън…
Ръката на червенокосата се изви, забивайки нещо в гърдите на Девън. Преди Боунс да успее да реагира, тя го завъртя жестоко и Девън рухна върху нея. Тя продължи да усуква, докато Девън не се сви в истинското състояние на вампирска смърт.
Боунс беше твърде зашеметен, за да направи нещо друго, освен да гледа.
Какво, по дяволите, беше това?
– Бяхте прав – каза тя с тон, който вече нямаше и намек за пиянско бръщолевене. – Болеше само за миг.
Неверието на Боунс отстъпи място на гнева. Всички отговори, които бе търсил през последните няколко години, бяха изчезнали. И всичко това заради една прекрасна, убийствена червенокоска, която беше заблудила и него, и Девън, макар че само единият от тях беше доживял да съжалява за това.
Тя избута тялото на Девън настрани. Никаква истерия, никакво разкаяние, а и не бе проявила никакво колебание, преди да заколи Девън. Ако го беше направила, Боунс щеше да я спре. Но не, тя беше бърза и безмилостна. Това не беше първото и убийство, особено с това колко енергична и делова беше, докато отваряше багажника и вкарваше тялото на Девън в него.
Малката трябва да е професионалистка. Непременно щеше да използва това в своя полза, когато я срещнеше отново. В крайна сметка той беше първата и набелязана жертва.
Обещах да те намеря. Ще изпълня обещанието си.
Тя изсвири, докато затваряше багажника и се връщаше в колата на Девън. Боунс излетя високо и я последва. Той нямаше представа коя е тя, но щеше да разбере.
