ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 1

Първа глава

Оригинално начало на:

„На крачка от гроба“ книга 1

Бележка на автора: Началата са проклятието на моето съществуване. Склонна съм да ги пренаписвам и така в крайна сметка съкращавам много неща от първата си чернова до публикувания вариант. На крачка от гроба не беше по-различно. Не само че го преписах, но и зачеркнах драмите, защото в оригиналното начало Кат е наивна тийнейджърка, което щеше да обърка редакторите и агентите и да ги накара да си помислят, че това е роман за младежи, а не паранормален роман за възрастни. Освен това предишното начало е и много брутално, тъй като показва как Кат се сблъсква с първия си вампир, така че в него нямаше много неща, които да се харесат на редактора или агента, дори и да разберат, че това е роман за възрастни. Ето защо след няколко отказа го изрязах от ръкописа, след като осъзнах, че темата за изгубената невинност и намерените убийствени наклонности не съответства на останалата част от романа. Оригиналното начало завършва с първото изречение на публикуваната версия на „На крачка от гроба“.
Още една разлика, която читателите ще забележат, е възрастта на Кат. В тази версия тя е само на деветнайсет, когато за първи път среща Боунс. Това е комбинация от авторска намеса и липса на познания за издателската индустрия. Аз се бях изнесла и омъжила на деветнайсет години, така че не смятах, че е твърде млада за моята героиня, за да бъде въвлечена в страстна връзка. Също така знаех, че Кат ще остарее с няколко години между първата и втората книга, така че не се притеснявах, че ще бъде на тази възраст през целия сюжет. Въпреки това агентът, с когото в крайна сметка подписах договор, ми каза, че трябва да направя Кат по-възрастна, защото тя е твърде млада, за да бъде героиня на традиционния пазар за възрастни. Направих компромис, като я състарих на двадесет години, а след това трябваше да я състаря отново на двадесет и две, когато „Харпър Колинс“ придоби романа. Не промених много други неща в Кат, за да съответстват на новата и възраст в историята, така че по-късно някои читатели правилно отбелязаха в рецензиите си, че Кат изглежда по-млада от двадесет и две години. В оригиналното начало обаче тя е невинна шестнайсетгодишна девойка, която е на път да се изправи на крака срещу първия си вампир.

Когато напуснах дома си онзи ден, нямах абсолютно никакво намерение да убивам когото и да било. Търсех гаджето си Дани. Запознах се с него преди няколко седмици, когато колата му се повреди близо до овощната градина на баба ми и дядо ми. Шофирането късно през нощта беше един от начините да избягам от подигравките на другите деца за моята нелегитимност. Толкова малък беше този град. Хората все още се интересуваха от такива неща.
Разбира се, ако сравняваш това, че съм незаконороден, с това, че баща ми е вампир, едва ли щеше да е сравнимо.
Не че съседите ми знаеха това. Не знаеха и баба ми и дядо ми, при които живеехме с майка ми. Хората не вярваха във вампири. Само майка ми знаеше каква съм. Мъжът, който я беше изнасилил преди почти седемнайсет години, беше предефинирал понятието „омраза“. Поне това обясняваше нейния дистанциран, подозрителен характер, когато ставаше дума за всички, особено за мен. Майка ми мразеше вампирите с патологична страст, а аз бях наполовина вампир, независимо дали исках или не.
Дани не ми се беше обаждал цяла седмица. Обадих му се в понеделник и оставих съобщение. Във вторник се обадих отново. В сряда оставих по-притеснено съобщение. Дали той се е обадил, но баба ми и дядо ми не са ми казали? Смятаха, че съм твърде млада, за да се срещам с момчета, така че това нямаше да ме изненада.
В четвъртък си представих всички ужасни неща, които можеха да се случат на Дани. Той е станал жертва на обир. Или автомобилна катастрофа. Хранително отравяне. В затвора за шофиране в нетрезво състояние. Умът ми беше безкраен източник на лоши възможности. Когато дойде петък, почти се бях разболяла от притеснение. Знаех, че на Дани можеха да се случат и други, по-ужасни неща. Неща, за които нито едно средностатистическо полицейско управление не би знаело.
Без да казвам на майка ми къде отивам, тръгнах към апартамента на Дани. Живееше на час път в Кълъмбъс. Когато спрях пред сградата му, излетях от пикапа и зачуках на вратата му. Нямаше отговор, а и колата му не беше там. Добре, тук нямах късмет, но някой трябваше да знае дали е добре. След няколко грешни завоя намерих къщата на братството на приятеля му Джордж, където Дани ме беше завел предишния уикенд. Паркирах отпред и си проправих път през скупчените колежани.
Едно момче ме спря по пътя към стаята на Джордж.
– Коя си ти?
Усмихнах му се.
– Аз съм Катрин. Търся Джордж, бях тук миналата седмица. Той ми помогна за лична карта.
Джордж беше фалшификатор в допълнение към това, че беше студент в колеж. Миналата събота той ми беше направил лична карта, която показваше, че съм на двадесет и една години. Дани вече имаше такова. Това беше целта, за да мога да ходя на местата, на които ходеше Дани.
– Изчакай тук. Ще видя дали Джордж все още е наоколо.
Няколко минути по-късно Джордж слезе, изглеждаше объркан и леко раздразнен.
– Кейти, какво правиш тук? Не си си загубила вече личната си карта, нали?
– Джордж. – Гласът ми малко се пропука от напрежение. – Виждал ли си Дани? Цяла седмица не успях да се свържа с него. Добре ли е?
Нещо, което не можех да назова, премина по лицето му.
– Да, Дани е добре. Всъщност мисля, че е в „Галакси“, клуба, в който двамата ходихте миналата седмица. Помниш ли къде е?
– Хм, не успяхме да стигнем дотам миналия уикенд. – Знаех, че лицето ми е червено, но не позволих това да ме спре. – Можеш ли да ми дадеш указания?
Нежеланието беше изписано по лицето му, но аз упорствах. Когато получих указанията, му благодарих и си тръгнах, толкова развълнувана, че Дани е добре, че забравих да се запитам защо не ми се е обадил.

***

Галакси се оказа огромна. Вратите и бяха отворени, а звуците на музиката се разливаха на паркинга. Изкачих се до входа колебливо, но решително, не исках да позволя нещо като нерви да ме спре. На вратата портиерът погледна внимателно фалшивата ми лична карта, като я държеше под светлината на лампата си и я сравняваше с лицето ми. Опитах се да изглеждам безучастна и се усмихнах, сякаш не?
??нямам грижа на света. Единственото, от което се нуждаех, беше да вляза в затвора за притежание на фалшиви документи за самоличност, но накрая той ми махна да вляза вътре. Музиката се разнасяше и ми се струваше, че около мен има стотици движещи се тела. Обикновената ми бяла тениска придобиваше неонови оттенъци във флуоресцентните отблясъци на светлините. Да се провираш през танцьорите беше като да вървиш през дълбока вода. Когато намерих пътя към най-близкия бар, сканирах хората около него. Все още невиждах Дани.
– Да ти купя едно питие? – Попита гласът зад мен.
Завъртях се, усмихвайки се, но това не беше Дани. Непознат човек в червена риза ми се усмихна.
– Не, благодаря – казах аз и се обърнах обратно към тълпата.
От гледната си точка забелязах, че в клуба има няколко бара. Промъквайки се още веднъж през живите барикади, стигнах от другата страна за някакъв си час. Главата ми беше започнала да бумти заедно с музиката, а очите ме боляха от светкавиците, които описваха помещението. Вторият и третият бар не бяха по-полезни. Започна да ме обзема отчаяние, че Джордж е сгрешил и Дани все пак не е тук. Облегнах се на стената, поглеждайки към втория етаж на клуба. Хората се бяха събрали край парапета, който гледаше към основния етаж. Докато гледах, се появи позната глава с пясъчен цвят.
– Дани! – Изкрещях, но без резултат, тъй като той не би чул мълния в този шум. С облекчение си проправих път към стълбите и спринтирах по тях към Дани.
Широката усмивка на поздрав, която носех, падна от лицето ми, когато го видях по-ясно. Пред него стоеше русо момиче, сложило ръце на гърдите си. Тя се усмихваше, докато той се навеждаше, за да я целуне. Загледах се шокирана, когато Дани обгърна момичето с ръце.
След дълга минута той прекъсна целувката и най-накрая ме забеляза.
– О, по дяволите – промълви той.
Чух го. Не би трябвало да го чуя при целия фонов шум, но слухът ми не беше нормален. Зрението ми също беше добро и аз попивах всяка емоция по лицето му, докато той гледаше от нея към мен.
– Катрин! Е… Какво правиш тук? – Дани се отдръпна от красивата блондинка, която ме погледна пренебрежително, докато разглеждаше дънките, маратонките и тениската ми.
– Това ли е момичето, за което ми разказваше, Дани? Тази, с която току-що си скъсал?
– Какво? – Това беше възмущение, а не въпрос. Ръцете ми се свиха в юмруци и направих няколко дълбоки вдишвания, за да се успокоя. Контролирай гнева си. Не можеш да позволиш на никого да разбере какво ти е.
– Можеш ли да ми дадеш секунда? – Попита блондинката Дани.
Тя ми хвърли още един сопнат поглед и после се усмихна.
– Разбира се. Ще бъда на бара.
Дани изчака, докато тя се отдалечи, преди да заговори отново.
– Катрин, исках да ти се обадя, защото като се замислих. Ти си само на шестнайсет, а аз съм почти на двайсет. Твърде млада си… няма да се получи между нас.
След всичко, което ми беше казал през предишния уикенд, не можех да повярвам на това, което чувах.
– Ти ми каза, че те е грижа за мен, че никога преди не си се чувствал така, че означавам толкова много за теб…- Всяко нещо се изреждаше с тихо съскане. – Това беше преди пет дни, Дани! И сега си променил решението си? – Гневът ми прикриваше болката, която се надигаше в мен. Отчаяно исках да оттегли думите си.
Дани сведе глава и се огледа наоколо, за да види дали някой друг не обръща внимание на тази сцена. Дупчицата в брадичката му се набръчка, когато той стисна устни, сякаш подбирайки думите си.
– Така е, Катрин – започна той с тон, който никога преди не беше използвал с мен. – Мислех, че можем да се позабавляваме, а и ти изглеждаше, че искаш. Точно до момента, в който дойде време наистина да се забавляваме, а след това ти стана срамежлива и нерешителна. Затова ти казах това, което трябваше да чуеш. Примири се с това – не е голяма работа. Дори не беше толкова хубаво. А сега се прибирай вкъщи. Не е ли вече време за лягане?
Дани се обърна, без да каже нито дума повече. Отиде до бара, преметна ръка през усмихнатата блондинка и си тръгна. Гледах ги как си тръгват, замаяна, докато емоциите ме връхлитаха. Бях използвана, просто и ясно. Използвана като глупаво селско момиче, каквото очевидно бях. Цяла седмица се притеснявах за Дани. Притеснена и щастлива, невежа и за еднократна употреба. По бузите ми започнаха да се стичат сълзи. Когато за пръв път започнах да се срещам с Дани, си мислех, че може би има шанс да живея нормален живот въпреки това, което съм. Безнадеждността се чувстваше много по-жестока, след като ми беше позволено да се надявам. Скоро болката ми беше последвана от отчаяние. Това трябва да е моята кръвна линия. Може би бях наказана за злото в мен, нищо че то не беше по моя вина.
– Той не си заслужава.
Не знаех на кого принадлежи гласът зад мен, но без да се обръщам, кимнах.
– Предполагам, че не струва. – Гласът ми беше дрезгав. Едва го разпознах.
– Изпий едно питие с мен.
– Добре.
Все пак не се обърнах, а задържах погледа си върху Дани и блондинката му, докато не изчезнаха в тълпата. Хладна ръка докосна ръката ми, карайки ме да настръхна от тръпката на статично електричество. Позволих на момчето да ме заведе до близкия бар и седнах на стола като вцепенена. Непознатият ми придружител поръча два джина с тоник. Когато студената чаша бе натисната в ръката ми, най-сетне погледнах новия си спътник.
Първата ми мисъл беше, че ми изглежда познат. Познавам го, преди да осъзная, че лицето му е напълно чуждо за мен. Черната коса се спускаше по раменете му, а кожата му беше почти същия блед нюанс като моята. Но такава кожа. Гладка, опалесцентна… като сметана, излята върху диаманти. Лешниковите му очи гледаха право в моите с поглед, който сякаш ме приковаваше към мястото ми. Въздухът около него притежаваше слабо пращене, сякаш по някакъв начин беше успял да впрегне електрическо поле като палто.
Да, може да се каже, че веднага разбрах, че мъжът, който седеше до мен, е вампир.
– Зяпаш. – Той го каза укорително, но това сякаш не го притесняваше.
– Да, зяпам – съгласих се аз, а шокът ме накара да изтръпна. Точно до мен, отпивайки от питието си, беше истински жив вампир. Не можех да спра да го гледам нагоре-надолу. След като месеци наред бях слушала за вампири, ето че един от тях беше на живо. Майка ми беше казала, че те изглеждат като нормални хора, но тя грешеше. Със съвършенството на кожата му и тази тръпчива енергия, която излизаше от него, не можех да разбера как някой го е смятал за човек.
Изведнъж ме обзе страх. Можеше ли той да разбере каква съм? Затова ли ме беше спрял? Стомахът ми се сви от страх. Грабнах джина с тоник и го изгълтах с една глътка.
Вампирът ме погледна изненадано, преди да поръча още един. – Жадна си, нали? – Отбеляза той.
– Ти не си ли? – Изригнах, след което едва не се задавих. Умна си, Катрин.
– Разбира се. – Той поднесе чашата си към устата и отпи глътка, след което се усмихна. – Така е по-добре.
Потиснах подигравката, думите на майка ми звучаха в главата ми. Те са демони, Катрин. Чудовища. Единственото, което искат, е да измамят хората, за да могат да ги оставят насаме и да ги убият. Ще видим за това.
– Как се казваш? – Тонът ми беше стабилен, но нервите ме накараха да изгълтам второто си питие толкова бързо, колкото и първото. То беше свършило, преди той да ми отговори.
– Антъни.
– Антъни кой? – Сега се взирах право в очите му, предизвиквайки го. Странно спокойствие се бе спуснало над мен. Беше дивашко спокойствие, но с цел. Дани ме беше изоставил, нямах приятели, а животът ми беше постоянен източник на срам за майка ми. Какво имаше да губя? Този вампир искаше кръв, но може би можех да му обърна играта.
– Антъни Дансен. Какво е твоето, красиво момиче?
Знаех, че вероятно ми е дал фалшиво име, а след Дани никога не исках да чуя друг мъж да ме нарича Катрин.
– Казвам се… Кат. – И ти си моята мишка, или аз съм твоята. Дано победи най-добрият звяр.
Той се усмихна уверено и хищно.
– Каква котка?
Погледнах косата му. Беше толкова тъмна, че можеше да принадлежи на крило на птица.
– Гарван.
– Това не е ли необичайно? Едната половина е в противоположния спектър на другата.
С отговаряща, студена усмивка допих питието си, като направих знак на сервитьора за още едно.
– Нямаш представа.

Напред към част 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!