Дванадесета глава
Кат и Ноа: най-голямата грешка?
„С единия крак в гроба“ книга 2
Бележка на автора: В комбинация с мъката от загубата на приятел и допълнителните години раздяла с Боунс, присъщата на Кат безразсъдност я кара да направи колосална грешка. Това така и не влезе в „С единия крак в гроба“, защото редакторът ми каза категорично, че не мога да напиша подобна сюжетна линия в романтичен роман. По онова време не разбирах защо. Бях дългогодишен читател на романтични романи, но не знаех, че този жанр има определени правила. След като излезе първата ми книга, не ми отне много време да науча тези правила и в ретроспекция съм безкрайно доволна, че редактирах „най-голямата грешка“ на Кат. В тези изтрити сцени обаче ще можете да видите нейна съкратена версия и аз се подготвям за пощата с омраза.
Тази алтернативна версия съдържа и малка част от това, което все пак влезе в „С единия крак в гроба“, защото контекстът е от съществено значение за разбирането на начина на мислене на Кат по онова време.
Майка ми седеше на масата и вибрираше от вълнение. Аз бях по-малко въодушевена. С Ноа се срещахме от два месеца и бедният човек каза, че иска да се запознае с нея. Тя беше на седмото небе от щастие, когато разбра, че си имам гадже, което хем е живо, хем не е в армията. Кафявата и коса беше вдигната нагоре и дори носеше тоалет, който не беше пухкав. Това, че тя се грижеше за външния си вид, ми говореше много. Въпреки че беше само на четиридесет и четири години, тя често се обличаше като на осемдесет и четири. Беше напразно, защото тя беше привлекателна жена. Доколкото ми е известно, тя никога не беше ходила на среща от нощта, в която беше изнасилена. Жалко, че и беше толкова трудно да се отърси от миналото, колкото и на мен.
– Катрин, толкова се радвам за теб! – Каза тя за пети път.
– Кристин – поправих я аз. Тя вечно се връщаше към първоначалното ми име, вероятно защото ми го беше дала.
Тя махна с ръка в знак на извинение.
– О, точно така. Боже, надявам се да не се изпусна пред Ноа. Той може да си помисли, че се случва нещо странно.
Това накара устните ми да се свият. Не, не трябва да позволявам на Ноа да се обърка от факта, че винаги се случват странни неща.
През последните няколко месеца ми беше невероятно трудно да измислям извинение, за да спра да се виждам с него. Всеки път, когато пейджърът ми се разпищяваше и трябваше да бързам да изляза по средата на вечерята, той просто караше сервитьора да опакова храната ми за из път и ми казваше да не забравям да ям. Ако се налагаше да отменя среща в последния момент, той не се оплакваше, че съм се отметнала. Когато една вечер Тейт и момчетата ме чакаха в къщата ми, след като мобилният ми телефон умря и вампир беше забелязан на три окръга разстояние, Ноа им стисна ръцете и им каза колко се радва, че се е запознал с колегите ми. Фактът, че се бях качила в микробус, пълен с петима атлетични, мускулести мъже, сякаш не го смути. Ако нещата бяха на обратно, щях да поискам да видя документите им за самоличност.
Не, Ноа беше съвършен джентълмен. Дори Дон, който му направи пълна проверка без мое знание, беше доволен от него. За да му отдам дължимото, Ноа наистина намали самотата ми. Той беше страхотен човек и аз го харесвах изключително много.
Но… все още плачех нощем, когато си мислех за Боунс. Всички топли, приятелски чувства на света не можеха да задържат свещта пред факта, че сърцето ми все още принадлежеше само на него. Може би до края на живота си щях да продължа да се чувствам така, сякаш в центъра ми е пробита дупка. Поне можех да кажа, че съм опитала.
Една кола спря на пътя и майка ми се изстреля от стола си. – Той е тук!
– Успокой се. Ето, провери печката. Аз ще отворя вратата. Избърсах ръцете си в една кърпа и отворих вратата, за да пусна Ноа вътре.
Той ми даде бърза целувка, преди да протегне ръка на майка ми.
– Госпожо Ръсел, за мен е удоволствие да се запозная с вас. Кристин ми е разказвала толкова много за вас, че имам чувството, че вече ви познавам.
Разбира се, бях го излъгала. Нямаше и капка истина, която да споделя с Ноа. Той мислеше, че баща ми е починал, когато съм била бебе, и че бракът на родителите ми не е бил щастлив. В моята представа за живота не бях незаконнородена. От друга страна, не бях и полувампир. Той също така мислеше, че съм ирландка. По дяволите, за всичко, което знаех, можеше и да съм. С всички ресурси на правителството на Съединените щати, с които разполагах, все още не бях успяла да разбера самоличността на истинския си баща.
– Казвай ми Джеси – каза майка ми.
Тя не беше толкова свободна с името си, колкото аз, и просто го беше съкратила. Освен това нямаше представа, че Ръсел е фамилията на Боунс. Ако знаеше, майка ми категорично щеше да откаже да го използва за псевдонима си.
– Тогава Денис. Мога ли да ти помогна с нещо?
– С нищо, Ноа – увери го тя. – Ка… е, Кристин и аз го контролираме. Седни и ми разкажи за себе си.
Котката ми избра този момент, за да скочи на плота и да огледа нехайно картофеното пюре. Подадох на Ноа и майка ми по едно питие, докато го отблъсквах. Той седеше на пода и наблюдаваше всичко с яркозелени очи, които бяха почти идентични с моите, когато другата ми природа пламнеше. Майка ми се намръщи на котето. Заради него тя вече рядко ме посещаваше вкъщи и може би затова толкова много бях обикнала котката.
– Кристин, не можеш ли да заключиш това… животинче в стаята си? – Каза тя с подсмърчане по посока на котката ми. – Това е неприлично.
Аз се засмях за кратко.
– Мамо, Ноа е ветеринарен лекар, така че единственият човек, когото котката ми обижда, си ти. Примири се с това. Той остава.
Тя изсумтя при това, но се отказа. Сигурно все още се опитва да направи добро впечатление на Ноа, иначе щеше да ми се кара поне още няколко минути.
– Защо не си му сложила нашийника, Кристин? – Попита ме Ноа, като галеше котката ми. Той мъркаше, преди да си тръгне с махване на опашката. Котаракът беше непостоянен в обичта си.
– Все забравям – излъгах аз. – Той никога не излиза навън, така че не е възможно да се изгуби.
Всъщност не можех, защото Ноа все още мислеше, че името на котката ми е Боунс. Нямах сърце да му кажа, че той напълно погрешно е разбрал защо ме е чул да си казвам това име, а аз все още не съм измислила друго име за котето.
– Какъв нашийник? – Попита майка ми.
Хвърлих и поглед, който казваше да се откаже. Тя ме игнорира, както обикновено.
– На първата ни среща подарих на Кристин нашийник за котката и, но тя никога не се сеща да го сложи – каза Ноа с прощаваща усмивка към мен. Беше невъзможно да го ядосаш.
Майка ми не беше.
– Кристин, това е толкова грубо! Когато някой ти подари подарък, не го оставяш да тъне в мизерия. Какъв внимателен жест, Ноа. Къде е каишката? Сама ще я сложа на мършавия котарак.
О, сега тя щеше да си го получи.
– Дясното чекмедже, до фурната.
Наблюдавах с мрачно задоволство как тя донесе нашийника и се приближи до котката ми. Той я гледаше злорадо, а опашката му се размахваше напред-назад.
– Да видим сега – каза си тя. – Ето я катарамата, а ето я и каишката. О, виж, на нея е изписано името му. Кристин, не знаех, че си му дала име. Какво…?
Името най-накрая се регистрира и майка ми се изправи напред по средата на пътя. Котаракът ми заби ноктите си в ръката и, преди да отскочи със съскане. Ноа примигна на нецензурната дума, която тя изкрещя, докато се просваше на пода. Поклатих глава без съчувствие. Тя сама си го беше поискала.
– Позволи ми да ти помогна да станеш, Джеси! – Каза Ноа, възстановявайки се от изненадата си. – Добре ли си?
Майка ми го остави да и помогне да се изправи на крака и след това ме погледна намръщено.
– Какво перфектно име за това животно, Кристин. Подхожда на ужасното чудовище.
– А? – Ноа не го разбра.
Аз го разбрах и от ушите ми едва не се изля пара.
– Виждаш ли, винаги се случва нещо лошо, когато се забъркаш с Боунс. Боли ли те тази драскотина? Надявам се да не остави следа като тази, която получих последния път, когато погалих Боунс. Той почти ме държа будна цяла нощ, за да я оближе.
Ноа погледна напред-назад между нас, усещайки напрежението, но без да знае причината. Лицето на майка ми пламна от яростно смущение, но на мен не ми пукаше. Една злобна забележка заслужаваше друга.
Ноа се изкашля, опитвайки се да разведри обстановката.
– Нека проверя фурната. Нещо със сигурност мирише добре там.
***
Останалата част от вечерята премина без повече инциденти. От време на време вдигах поглед и виждах как майка ми ме поглежда язвително, но тя изостави целия въпрос за съименника на котката. Ноа беше очарователен, както обикновено. Ако не го харесваш, просто си странен. Скоро той я затопли до такава степен, че тя отново се засмя. Към десерта тя се отказа от подмолните мръсни погледи и вместо това очевидно беше доволна от избора ми на гадже. Толкова доволна, че симулира няколко прозявки, въпреки че беше едва осем часа, и излезе през вратата за рекордно кратко време. Обикновено се налагаше да я принуждавам да си тръгне, когато ми гостуваше.
– Не знам защо се колебаеше дали да ме запознаеш с нея, Кристин – отбеляза той. – Майка ти е страхотна. Наистина не харесва котката, но никой не е съвършен.
Погледнах го равнодушно.
– Тя се държеше прилично, Ноа. Повярвай ми, тя може да бъде истинска кучка, но те хареса. Шокирана съм, че не те хвана за задника на излизане.
Той се засмя.
– Това щеше да е различно, но нещата около теб винаги са непредсказуеми. Това ми харесва най-много.
Той ме обгърна с ръце и ме целуна. Отговорих, но беше само на повърхността. Не бяхме спали заедно, но определено бяхме стигнали до етап, в който това беше неизбежно, освен ако не го прекъсна. Целувката с Ноа беше приятна, но не ме разпалваше от страст.
Той беше изнервен от това, ако се съди по ускореното му дишане и втвърдяването на тялото му. Продължих да го целувам, докато през ума ми минаваше студен списък с плюсове и минуси. Харесвах Ноа, но не бях възбудена от него. Истината беше, че не се бях възбуждала от нито един мъж от повече от шест години. Накрая изборът ми се свеждаше до един-единствен въпрос: дали искам да си легна тази вечер със самотата си, или с Ноа? Той не беше мъжът, когото обичах. Дори не беше близо, но щеше да има някой, който се притиска към мен, а не никой, и в момента това беше по-добре, отколкото да съм сама.
Отдръпнах се, за да прошепна срещу устните му:
– Не е нужно да се прибираш вкъщи тази вечер, Ноа.
Той се вгледа в мен, докато ръцете му се стягаха на гърба ми.
– Сигурна ли си?
Целунах го и посегнах надолу, издърпвайки ризата му от панталоните. Той изтръпна, когато дланите ми проследиха голия му корем и след това се придвижиха по-надолу.
– Сигурна съм.