ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 24

Четиринадесета глава

Боунс открива татуировката на Кат с кръстосани кости

„С единия крак в гроба“ книга 2

Бележка на автора: Изрязах останалата част от сцената със сватбата и сцената, в която Боунс последва Кат до клуба, защото нямаше много нов материал. Следващата част е преработена версия на това, което се случва, след като Кат убива вампира в клуба, и включва изтритата част, в която Боунс за първи път вижда татуировката с кръстосани кости на бедрото на Кат. Честно казано, не мога да си спомня защо тази част не влезе в публикуваната версия. Може би просто съм си мислела, че я има, но случайно съм я изтрила по време на някоя от многобройните ми редакции. И да, имаше много редакции, както сега можете да видите.

– Забрави един.
Тъкмо се канех да хвърля още ножове, когато гласът му ме спря. Боунс влезе и обстойно огледа касапницата. Повечето от вампирите бях погубил с остриетата си, но тези, които бяха убили децата, бях разкъсала с голи ръце. Това беше най-малкото, което можех да направя.
– Наистина? Кой?
Усмивката му беше приятна.
– Малката кучка, която се промъкваше за оръжие, но тя вече не се занимавай с това.
Сигурно беше Бренди с розовите нокти на краката. Добродушното му изражение не ме заблуди. Както го познавах, тя щеше да носи този нюанс в ада.
– Две от тези момичета са все още живи. Дай им кръв. Твоята ще подейства по-бързо от това, което мога да предложа.
Единственото, с което разполагах, беше моята собствена, но с моята човечност, тя беше слаба, когато ставаше дума за лечение. А и нямах никакъв Брамс в себе си, тъй като това не трябваше да е работен ден.
Боунс взе ножа, който му подадох, и разряза дланта си, като отиде при всяко момиче и ги накара да погълнат кръвта му.
– Ще се оправи ли? – Попита призракът, надвесен над приятелката си.
Постепенно чух, че пулсът и се връща към бавен, но стабилен ритъм, докато кръвта на Боунс работеше в нея. След миг се усмихнах.
– Да. Вече ще е добре.
Той се усмихна в отговор, показвайки, че в живота е имал трапчинки. Боже, беше толкова млад! След това започна да избледнява по краищата, да се размива, докато от него не остана нищо.
Загледах се в мълчание. После:
– Той… изчезна ли?
Боунс знаеше какво имам предвид.
– Предполагам, че е така. Постигнал е това, което е искал, и затова е продължил напред. Понякога няколко упорити хора се задържат достатъчно дълго, за да направят едно последно нещо. Сигурно наистина я е обичал.
Истинска любов. Това ме вкара отново в лошото ми настроение.
– Защо си тук? Свърши с Фелисити толкова скоро ли? Това едва ли е на нивото на обичайното ти представяне.
Една вежда се повдигна.
– Не съм имал намерение да чукам Фелисити. Целунах я само за да докажа, че те е грижа за нея много повече, отколкото си признаваш.
Толкова се радвах, че нищо повече не се е случило с нея, че почти се усмихнах. После се улових.
– Не ми пука.
Боунс изхърка и отново огледа изцапаните с кръв стени.
– Точно така. Хладнокръвна си като краставица.
Беше оставил смокинг сакото си някъде другаде, но все още носеше ризата и панталона от сватбата. Вратовръзката му също липсваше, а ризата му беше небрежно разкопчана на врата. Върху нея беше облякъл черно кожено палто, което се спускаше до прасците му…
– Боже мой, това ли е, което мисля, че е? – Изригнах.
Боунс направи кръгче.
– Харесва ли ти как изглежда върху мен? В края на краищата ти запази коледния си подарък. Изглеждаше честно да си върна моя, особено след като ми взе другото яке.
Коженото палто, което му бях купила за Коледа преди повече от шест години, му прилягаше идеално. Когато му казах къде е в деня преди да го напусна, не ми мина през ума, че ще се върне за него. От друга страна, никога не ми е хрумвало, че ще ме търси толкова дълго.
Разтърсих главата си, за да разсея образите. Трябваше да се махна от Боунс. Когато бях близо до него, не можех да мисля трезво. Работа, концентрирай се върху работата.
– Трябва да се обадя за това, имаш ли телефон в себе си? – Всичко, което имах по себе си, беше бельото ми, кръв и няколко ножа.
Боунс извади един от джоба си и ми го подаде.
– Тейт, това е Кат. Имам нужда от екип за почистване на бар „ДжиДжи“. Имам куп мъртви вампири и няколко жертви, които се нуждаят от медицинска помощ и нови спомени. Няколко човешки тела също, за съжаление.
– Защо не си на сватбата? Утре трябваше да си нас в бар „Джиджи“.
По тона му личеше, че Тейт е ядосан, но аз не бях в настроение да споря с друг мъж.
– Ще ме ругаеш ли или ще вземеш екипа?
– От кой номер се обаждаш? Това не е мобилният ти телефон.
– Откраднах нечий телефон – излъгах аз. – Сега го връщам. Побързай, това място е пълно с хора.
Затворих слушалката, без да кажа довиждане.
– Трябва да си тръгваш – казах за някакъв десети път. – Момчетата ще дойдат скоро.
– Не бързам – отвърна той с дрезгав глас.
Със закъснение ми хрумна, че стоя на шест метра от Боунс, облечена само по сутиен и бикини. Разбира се, бях цялата в кръв, но това никога не е отблъсквало вампира. Това беше техният еквивалент на бита сметана.
Той не беше пропуснал нищо и очите му се плъзнаха по мен с интимността на докосване.
– Изключителна си, котенце.
Той се приближи към мен, но аз отскочих назад. Нещо проблесна на лицето му и очите му се присвиха, докато се взираше в оголеното ми бедро. О-о. Бях забравила за това.
– Наистина си копирала татуировката ми. Иън ми каза, че си го направила, но аз не му повярвах. И все пак тя е там, издълбана върху плътта ти. – В гласа му се долавяше леко удивление.
– Не ме докосвай. Недей. – Гласът ми трепереше, защото знаех, че ако го направи, всичко ще свърши.
– Ти искаш да го направя. Виждам го в очите ти, а ароматът ти те издава. – Плоският, гладен тон на Боунс ме изплаши. Следващите му думи ме уплашиха още повече. – Все пак отдавна ти казах, че не влизам, ако не съм поканен. Ти ще бъдеш първа, която ще сложи ръка върху мен, и аз няма да отида никъде. Искаш да се отървеш от мен? Тогава ще трябва да ме убиеш.
О, дявол да го вземе. Той знаеше, че не мога да го направя. По дяволите, аз не знаех дали мога да го убия, когато си помислих, че е избил цяло семейство.
– Тогава аз ще си тръгна – казах аз. – Дон ме скри веднъж, може да го направи отново.
– Осмели се да опиташ – отвърна той заплашително. – Имаме недовършени дела и ще ги разрешим, готова или не. След почти седем кървави години и без това си имала достатъчно време. Определи си час, любима, приключи тук, ако искаш, но няма да чакам още един ден. Ако трябва да те последвам до вкъщи и да се разправям с теб пред Ноа, ще го направя. Няма да ми пречи нито за миг да му дръпна реч за това, за кого се надява да се ожени. Каква ще бъде тя? Частна или публична, избери ти.
Той не блъфираше, никога не блъфираше и нямаше как да го допусна до Ноа, ако можех да помогна. Фактът, че още не го е убил, ме учуди.
– Добре, искаш да избера час? Зората.
Устните му се изкривиха от злорадството на избора ми. Един вампир е най-слаб на разсъмване. Аз също, но в този единствен случай моята човечност щеше да ми помогне, вместо да ми попречи. Приемам всеки евтин удар, всеки слаб удар. Той ме беше научил на това.
– Къде?
Замислих се за минута.
– Има един недовършен парк край Ричмънд, наречен AdventureLand. Строителството е спряно заради разрешителни, така че е празен. Срещни се с мен до моста, който свързва голф игрището с далечния зелен участък. Не закъснявай – няма да те чакам.
Той се усмихна и хвърли последен, дълъг поглед по дължината на тялото ми.
– Няма да закъснея, котенце. Можеш да разчиташ на това.

Назад към част 23                                                          Напред към част 25

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!