ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 25

Петнадесета глава

Боунс и Кат, преразгледана разпалена страст

„С единия крак в гроба“ книга 2

Бележка на автора: В публикуваната версия на „С единия крак в гроба“ Боунс и Кат отиват на няколко срещи, преди да се отдадат на страстта си. В един момент, малко след като Боунс се завръща, Кат дори му казва нещо от рода на: „Не казвам да заявим вечна любов един към друг, докато падам назад с разтворени крака.“
Тази реплика беше моята хитрост към редактора ми, защото в оригиналната версия по-долу се случва точно това. Кат никога не е спирала да обича Боунс, а без него се е превърнала в нещастна, саморазрушителна каша, така че не можех да си представя, че ще отлага Боунс за по-дълго време, след като той се върне в живота и. Също така не можех да си представя, че Боунс ще иска да забави нещата сега, когато най-накрая я е намерил. Той е търпелив човек, но не чак толкова.
Въпреки това в крайна сметка пренаписах какво се случи, когато Боунс се върна, защото редакторът ми напомни, че новите читатели, които започнаха с „Един крак“, никога преди не са „срещали“ Боунс и по този начин нямат предистория за техния романс. Следователно ако Кат и Боунс скочат веднага обратно в леглото, това би намалило сексуалното напрежение, което иначе би могло да се използва, за да ги запознае с връзката на Кат и Боунс. Тъй като бях написала тази книга много преди да имам читатели, тази мисъл не ми беше хрумвала, но виждах нейната гледна точка, затова я преработих. В публикуваната версия използвах част от оригиналната секс сцена по-долу, но промених обстановката, както и това, което вдъхнови Боунс да я ухапе. Така че в тази версия ще можете да видите както променена версия на първата им секс сцена, така и част от темперамента на Боунс по отношение на Ноа.

 

Току-що се бе разсъмнало, когато спрях на моста. През цялата нощ не бях спала и минута.
Боунс вече беше на моста и ме чакаше. Някаква идиотска част от мен се надяваше, че ще заспи, но не. Всъщност, пред моите бледи очи той изглеждаше толкова отпочинал, колкото можеше да бъде. Носеше тъмносин пуловер и сини джинси, а сърцето ми започна да бие с онова проклето ускорение, когато срещна погледа ми. Нарочно бях избрала място на открито. Въпреки че беше безлюдно, едва ли беше уединено.
Той направо се разсмя, когато слязох от колата си. Добре де, може би бях прекалила в опита си да изглеждам непривлекателна. Дори се чудех дали да си взема душ или да си измия зъбите, но хигиената надделя. Бях облякла свободен гащеризон, горнище с висока яка и дълги ръкави, а под гащеризона – три чифта бикини. Косата ми висеше на диви кичури, след като я бях подсушила с кърпа след душа. Дори не си бях направила труда да я среша.
– Къде е коланът ти за целомъдрие? – Каза той за поздрав, като все още се смееше. – Сигурно си много загрижена за силата на волята си. Поласкан съм.
– Спести си го – казах кратко. – Аз съм тук. Нека да уредим това.
– Добре. – Той мина под моста. Аз не помръднах. – Скоро ще вали, усещам го. Остани там, ако искаш, аз ще остана на сухо.
Въздухът наистина се усещаше влажен, а сиви гръмотевични облаци държаха слънчевата светлина на разстояние, но аз удържах и останах там, където бях.
– Ще рискувам.
Това бе сигнал за началото на разпрата.
– От това, което си готова да рискуваш, ми настръхват косите – изсумтя Боунс. – Да тръгнеш и да ловуваш вампири само с хора като подкрепа. Не мога да повярвам, че все още си жива. Колко пъти си се излагала на опасност, за да спасяваш екипа си? Сигурно са били стотици. Снощи можех да ги отстрелям един по един. Без теб те са просто храна.
– Радвам се, че сме съгласни – намесих се аз. – Моят екип се нуждае от мен. Ной има нужда от мен. Дон има нужда от мен. Майка ми има нужда от мен. Трябва да уважиш това и да си тръгнеш. Остави ме да се справя със собствените си проблеми.
– Не ми пука за тях. – Кафявите му очи се впиха в моите. – Имам нужда от теб. Това е всичко, което ме интересува.
Миналата нощ, лежейки в леглото, бях репетирал десетки аргументи. Ето го и първият.
– Аз не съм същият тийнейджър, когото си измъкнал от бара. Аз съм възрастна жена. Ако Иън дойде за мен или за моето, ще се боря с него. Честно казано, повече се притеснявам да не нараниш Ноа, отколкото Иън да дойде след него, за да се добере до мен.
Той изхърка грубо.
– Ако исках да го убия, вече щях да съм го направил. Проследих гадинката до офиса му сутринта, след като те намерих, после го вдигнах за врата и му казах името си. Разбира се, той нямаше никаква представа кой съм аз. Отне ми само още една минута, за да потвърдя, че и той няма никаква кървава представа коя си ти. Ето защо твоето човешко плюшено мече е в безопасност от мен. Той е твърде мек, наивен, идеалистичен и слаб. Ти си се сгодила за човек, за когото си знаела, че никога няма да можеш да обичаш истински, а Бог знае, че той не би те обичал, ако имаше представа коя и каква си в действителност. Онзи пич от твоя екип трябва повече да се страхува от мен, отколкото Ной.
– Кой? – Нямах никакво опровержение за това, което беше казал за Ной. Може би просто бях щастлива, че той беше обещал по заобиколен начин да не го наранява.
Боунс ме прониза с язвително движение на очите си.
– Тейт. Той е толкова влюбен в теб, че го усещам от километър. Интересно, че не си го избрала за свой приятел в игрите, тъй като той те приема и има малко сила. Не, направо си се насочила към Косматия чеп на Ной.
Пристъпих по-близо, за да му изкрещя в лицето.
– Първо, Тейт не ме обича. Той просто иска да си легне с мен. Това е общото между теб и него.
– Много правилно, той иска да те прецака, но заради теб би минал през пламъци. След повече от двеста години наблюдение на мъже и жени, аз познавам истинската любов, когато я видя.
– Аз не го обичам.
– Разбира се, че не. Би било твърде опасно за теб, нали? В края на краищата тогава може да се наложи да се довериш на някого. Кажи му истината, когато се почувстваш застрашена, вместо да изчезваш. – Боунс се запъти към нея.
Вече бяхме изправени един срещу друг.
После гласът му леко омекна.
– Все пак запази колата, нали? Знаеш ли колко хора в Америка притежават „Волво“, подобно на твоето? Аз знам. Ето как ви ограничих до три щата. Дон смени годината и марката, както и регистрацията, но дори правителството води сервизни записи на автомобилите си. И записи за горивото на самолетите си. Знаех, че не летиш с търговски самолети с всичките си оръжия, затова след всяка сцена, на която отиваш, проследявах траекториите на полетите на близките военни самолети. Знаеш ли колко пъти съм пристигал само часове след като си си тръгнал? Все още усещах аромата ти във въздуха, почти толкова ясно, колкото и сега.
Боунс ми беше казал снощи, че ме е търсил, но не бях осъзнал колко мащабно. Сърцето ми се сви.
– Боунс, съжалявам, че си тръгнах по този начин. Беше страхливо, но аз… тогава не бях достатъчно силна, за да те погледна и да ти кажа довиждане, макар да знаех, че това е правилното решение. Все още е така. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, всяка вечер плачех за това, което направих с теб. Буквално всяка вечер. – В тона ми се прокрадна горчивина, защото това беше истина.
– Не, това не ме кара да се чувствам по-добре, Котенце. – В чертите на лицето му се смесиха разочарование и нежност. – Ако някой друг те нарани по този начин, бих го убил, но ти сама си го направи. Какво да направя по този въпрос?
– Моля те, просто си тръгни. – Насилих молбата само със силата на волята си. – Моля те. Казвам ти това в очите, както не можех да направя преди. – Срещнах онези тъмнокафяви орбити, за които бях мечтала непрекъснато, и не се поколебах. – Довиждане, Боунс.
Той ме гледаше няколко мига. Изложих цялата си решителност, сила и воля напред, за да види той, а не треперещите емоции под тях. Накрая той мигна и безизходицата свърши.
– Добре, коте. Ако си сигурна, че това е, което желаеш, ще си отида. Отдавна ти казах, че никога няма да се насилвам там, където не ме искат. Прегърни ме, котенце. Нека се разделим като приятели.
Да се разделим като приятели, това беше по-добре от преди, нали? Всъщност щеше да е направо обидно да се откаже такова великодушно предложение. Всички тези оправдания преминаха през ума ми и надделяха над вътрешното предупреждение, което ми казваше да не го правя. Кога съм се вслушвал в тези предупреждения?
Пристъпих напред и го обгърнах с ръце, но още щом го направих, разбрах, че това е грешка. Огромна грешка. Боунс сгъна ръцете си около мен и това беше като запалване на ток по всички нервни окончания в тялото ми. Тялото му сякаш пулсираше от напрежение, което молеше да бъде пуснато на свобода, а прегръдката му беше единственото нещо, което чувствах правилно през последните шест години и половина. Никога, никога не трябваше да го докосвам. Той винаги е бил моят криптонит.
– Съжалявам – прошепнах аз, но не към Боунс. Беше към майка ми, Ноа, Дон и всички останали, защото нищо друго освен собствената ми смърт нямаше да ме спре от това, което направих след това. Нетърпелива да усетя плътта му под дланите си, хванах с шепа прекрасния му син пуловер и го разкъсах.
Щях да припадна, когато пръстите ми докоснаха голата му кожа, само че в този миг устните му покриха моите. Той опустошаваше устата ми със сляпа нужда, а езикът му безмилостно загребваше вътрешността и. Хватката му върху мен се превърна в непоклатима, смазваща, и той ме вдигна от краката ми, когато обвих краката си около кръста му. Само натискът на телата ни задържаше пуловера му; бях разкъсала пуловера му на ленти в алчността си да докосна голата му кожа.
– Не… никога… не… ми казвай това… отново – изръмжа той, докато ме целуваше до безсмислена забрава. Съвестта ми спеше, изпаднала в кома от светкавичния удар, който току-що беше получила от похотта ми. Не можех да се наситя да го целувам, да го вкусвам след толкова дълго време и засмуках езика му, сякаш исках да го погълна.
Преместих ръката си между плътно оформените ни тела с единственото намерение да унищожа панталоните му. После всички мисли изчезнаха, когато пръстите му се плъзнаха под гащеризона ми и се вмъкнаха в мен. Извих се назад достатъчно силно, за да ударя главата си в стената зад нас, а от мен се разнесоха груби викове на нужда. Бедрата ми се свиваха от удоволствие при всяко ново триене, а интензивността в мен нарастваше – докато ръката му изчезна, оставяйки ме мокра и болезнена.
– Нямам търпение – измърмори яростно той и падна на земята с мен под себе си.
Ако говоренето все още беше под мой контрол, щях веднага да се съглася. Но всичките ми гласови способности бяха използвани, за да се задъхвам от невероятните усещания, които пръстите му предизвикваха. Боунс се размести, чух още едно разкъсване, а след това гащеризонът, ризата и трите чифта бикини се разцепиха по средата.
Изкрещях, когато той влезе в мен с един силен удар, а плътта ми еластично се разтягаше, за да притисне неговата. Той не направи пауза, за да се наслади на усещането от съединените ни тела, а се заби със сила в мен, докато все още разкъсваше дрехите ми. Беше необходим само третият тласък, за да се разтреперя в трескава кулминация, неспособна да се справя с бомбардировката на сетивата си.
Избяга му ръмжене, което можеше да бъде смях.
– О, котенце, наистина ти липсвах, нали?
Умът ми беше завладян от една-единствена, разбъркана тирада: по-силно-бързо-повече-да! Това беше всичко, което можех да мисля, докато драпах по гърба му. Мускулите му пулсираха от движенията му, а кожата му направо пращеше от нечовешка енергия.
Все още бях във вихъра на оргазма, нервните окончания бяха разкъсани от удоволствие и само грижата за кислорода ми даваше възможност да говоря.
– Не мога… да дишам…
Между непрестанните му целувки и желязната му хватка дробовете ми бяха лишени от въздух. Той разхлаби хватката си и откъсна устата си от моята, оставяйки гореща следа надолу към гърдите ми. От мен се изтръгна задушен стон, когато той засмука силно зърното ми. Поех си бързо дъх, а после прехапах устни от интензивността на движенията му. Беше достатъчно груб, за да може да се приеме за изнасилване, само че аз се напъвах към него и се наслаждавах на опустошението. Никоя болка не ми е била толкова приятна. От мен се изтръгнаха задушаващи звуци и аз прободох гърба му с ноктите си.
– Прости ми – изстена Боунс в ухото ми. – Не мога да бъда нежен. Мина твърде много време.
– Не спирай. – Прокарах ноктите си по гърба му, за да акцентирам, като не му спестих нищо в този жест. Бурята се разрази около нас, дъждът се изсипа на капки. Чувствах се по-дива, отколкото беше, заради страстта, която караше нервните ми окончания да се свиват и усукват в лудост.
– Не мога да спра – промълви той, докато едно завъртане на бедрата му изстрелваше в слабините ми възторжени терзания. Мускулите в мен се свиваха и разпускаха в яростно съревнование. Отпуснах целия си контрол над себе си, врязвайки се в него със същата сила, която той ми нанесе, а гръмотевиците и дъждът погълнаха виковете ни. Нямаше нищо нежно в начина, по който се поемахме един друг. И двамата бяхме твърде отчаяни за това.
Когато Боунс най-накрая се сви, разтърсвайки се от треперене, почти бях припаднала. Сърцето ми се разтуптя и ушите ми звъннаха от пулсиращата в тях кръв. Той ме прибра по-близо и остави устата си върху пулса ми, а аз усетих буйното му биене срещу устните му.
– Това малко намали напрежението – дишаше той във врата ми.
Успях да се засмея.
– Ако това само малко намали напрежението, ще ме убиеш, преди да притъпиш острието. – Беше вярно. До настъпването на нощта щях да бъда черно-синя, а способностите ми за ходене бяха сериозно застрашени.
Усетих как той се усмихва върху кожата ми и отворих очи. Сияйният му изумруден поглед задържа моя и реалността, че той е с мен, че аз всъщност съм в ръцете му, ме порази със закъснение. Мъката, която носех толкова дълго, малко по малко отслабна, неохотно разкъсвайки задушаващата ме хватка. В очите ми се появиха сълзи и вече не можех да сдържам истината.
– Всичко, което ти казах преди, беше лъжа. Все още те обичам. Не можех да спра, колкото и да се опитвах! О, Боже, Боунс, бях толкова изгубена без теб…- Не можех да говоря повече. Опитах се да се преборя със сълзите, но те все пак дойдоха и едно ридание задуши думите ми.
– Всичко е наред, котенце – каза тихо Боунс.- Вече не си изгубена. Намерих те и обичам всички вас. Обичам тесногръдата тийнейджърка, която се опита да ме убие, когато се срещнахме за първи път, защото смяташе, че светът има две категории: хора и зло. Обичам начинаещия боец, който сключи сделка с вампир, за да защити семейството си, и обичам чувствената млада жена, която се криеше под него. Обичам лъжливата кучка, която ме изостави, защото си мислеше, че ме защитава. Обичам закоравелия воин, в който си се превърнала. Мога да те обичам дори за това, че се сгоди за онази пухкава отрепка от човечеството, за която си мислеше, че ще те промени в нещо, което никога няма да бъдеш. Обичам те, независимо дали си Кристин, Кат, Кейти, Коте или дори Катрин, и ще те обичам когото и да станеш в бъдеще.
Това го направи; избухнах в пълни, разтърсващи ридания, които разбиха стените в мен. Повече от всичко друго копнеех да чуя, че той все още ме обича, и което е по-невероятно, както беше посочил, че обича истинската ми същност, с всичките ми недостатъци и форми. Беше неизразимо облекчение да се пречупя, да сваля щитовете си и да бъда емоционално беззащитна, без да се страхувам от отхвърляне. Боунс ме държеше през цялото време, докато плачех, а когато бурята на сълзите ми най-сетне отмина, го целунах с такава страст, че разкъсах устните си върху зъбите му.
Боунс издаде гърлен звук, докато поглъщаше кръвта ми. После едната му ръка се заплете в косата ми и устата му се затвори върху гърлото ми. За част от секундата се досетих какво е искал да направи и се напрегнах в инстинктивна защита.
– Не се страхувай – прошепна той, след което кътниците му се впиха в мен.
Точно както онзи път преди години, когато ме ухапа, това, което логиката ми казваше, че трябва да боли, вместо това ми беше приятно. Наистина, наистина приятно, и се увеличаваше с всяко издърпване от устата му. Опитах се да говоря, но не можах. Сякаш имаше невидима магистрала, която свързваше артерията с кръста ми, и аз го усещах там, сякаш отново беше вътре в мен. Последният път, когато ме беше захапал, не беше така. Беше бързо и експлозивно. Това беше бавно и изпепеляващо, едновременно тревожно и еротично. Той не ме изцеждаше на сантиметри, а на милиметри.
Още едно издърпване от устата му сви пръстите на ръцете и краката ми в делириумен рефлекс. Напусна ме дрезгав звук, когато езикът му обходи пробожданията, преди да засмуче отново. Топлината се разнесе по вените ми с изгаряща бързина. Главата ми падна назад, а ноктите ми се впиха в него, докато треперех.
– Как се чувстваш? – Гласът му беше ръмжене.
Не можех да се справя с потока от нови усещания. Бях отпаднала и развълнувана едновременно. По тялото ми преминаха ситни тръпки, в очите ми затанцуваха сиви петна и аз се вкопчих в него, докато светът ми се преобръщаше.
– Гореща. Чувствам се гореща. Мисля, че… умирам. Странно, но мисълта за смъртта ми никога не ме беше притеснявала по-малко.
– Не умираш. – Той отново ме целуна по врата и аз потръпнах, чудейки се как може да съм толкова трескава, когато Боунс е по-топъл, отколкото някога съм го усещала. – Отдай се – подкани ме той и огъна гръбнака ми назад, а кътниците му все още бяха заключени в гърлото ми. – Отпусни се.
Сърцебиенето ми сякаш бушуваше в гърдите ми. Нищо вече не се усещаше отделно и с всяко продължаващо всмукване от устата му пулсът ми пламваше от топлина, докато тялото ми не се почувства изпепелено. Изкрещях с глас, който не разпознавах като свой, докато той засмукваше по-силно, по-дълбоко. Зад клепачите ми избухна цвят, още по-силно засмукване и тези невероятни усещания се натрупваха, докато не почувствах, че се изпразвам в Боунс заедно с кръвта си. Когато кулминацията ме връхлетя, се откъснах от ръба на съзнанието в блажената, очакваща тъмнина.

Назад към част 24                                                       Напред към част 26

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!