ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 30

***

Долу, на третото подниво, имаше бараки за моя екип. Обикновени помещения във военен стил. Две легла в стая. Малко удобства. Не че Пик се нуждаеше от такива, но те дори нямаха самостоятелни тоалетни. Душовете и санитарните помещения бяха в двата края на коридора. Моят душ се намираше в най-отдалечената част на подземието и беше частен, затова го предложих на Спейд.
– Няма нужда да се преструвам, Кат. Не искаш екипът ти да си мисли, че всички вампири получават преференциално отношение, нали?
– Само една мисъл. Може да си срамежлив.
Той се усмихна.
– Малко вампири са такива. Това е почти първото нещо, което изчезва след сърдечния ритъм.
– Предполагам, че си чувала, че Боунс ще преобрази Тейт? – Седнах на леглото, като добавих допълнително одеяло за себе си, като го взех от второто легло. В тази стая щеше да има само един обитател. Не беше нужно Спейд да ме наблюдава толкова внимателно.
– Чух го. Не мога да кажа, че съм съгласен с решението, но това е изборът на Криспин. Аз например не бих дарил на друг мъж такава власт, ако той открито желае жена ми. Вместо това бих го убил.
Непринуденият начин, по който направи изявлението, не ме накара да се усъмня в искреността му. Вампирите не бяха само лай и никаква хапка.
– Може би той просто ми се доверява. Освен това, ако убиеше Тейт от злоба, щях да съм бясна.
Спейд сви рамене.
– Всичко е въпрос на уважение. Тейт показва презрение с явната си привързаност към теб. Един ден може и да стигне твърде далеч и тогава гневът ти ще бъде напразен, защото делото ще бъде извършено.
Надух плоската възглавница два пъти, преди да се откажа. – Не съм съгласна. В края на краищата Боунс не е убил Ноа, а аз бях сгодена за него.
– Като стана дума за това, знаеш ли, че много хора в света на немъртвите смятат, че Криспин се е оженил за теб само за да провокира Иън? Иън също смята, че това е било един вид отмъщение, тъй като Криспин е знаел колко много те иска. Фактът, че бившият ти годеник все още е жив, само увеличава тежестта на този слух. Те смятат, че ако Криспин наистина се грижеше за теб, щеше да убие първо човешката ти половинка.
Това ме спря по средата на мачкането на възглавницата.
– От това, което казаха Иън и Менчерес, вие, вампирите, се отнасяте много сериозно към кръвния си брак. Защо Боунс би поел такъв ангажимент, ако искаше само да вбеси Иън? Струва ми се малко крайно да стигнеш толкова далеч в обидата си.
– Забравяш за изключението. Смъртта освобождава вампира от брака. В края на краищата ти си отчасти човек и си много по-податлива на смърт, отколкото един вампир. При твоята професия кой може да каже, че дори ще преживееш годината? Така смятат хората, което прави брака на Криспин с теб потенциално кратък ангажимент.
Никога не се бях замисляла за това.
– Вярваш ли в това?
Той се усмихна.
– Не. Нито пък някой, който познава Криспин. Иън сам би го осъзнал, ако не беше толкова фиксиран върху наранената си гордост. Казвам ти това само, за да можеш, когато го чуеш, а ти накрая ще го чуеш, да не позволяваш да те притеснява.
Усмихнах се в отговор, успокоена.
– Ако затова смятат, че Боунс се е оженил за мен, защо тогава аз се омъжих за него? Какво казват за това припряните немъртви клюкари?
Спейд се ухили.
– О, заради чукането му, разбира се. Нямаше сухо женско око в къщата в нощта, когато ти се призна за мъж. Толкова те мразят, колкото и ти завиждат.
Хубаво. Точно това, което ми харесваше да ми се напомня. – Да, Анет беше достатъчно любезна да ме запознае с това. Разказа ми всичко за склонността му към няколко жени наведнъж и за това как е засенчил безбройните други нещастници, с които се е чукала. Ако е имало жени, които са плакали тази нощ, тя е плакала най-силно.
Той сви рамене.
– Какво ти пука за тях? Когато ти изчезна, Криспин мислеше само за това да те намери.
– Знаеш ли какво прави сега? – Попитах импулсивно.
Спейд започна да се смее.
– Той не ти е казал? Това е безценно.
Добре де, сигурно не е опасно, иначе не мислех, че Спейд ще се забавлява толкова.
– Е? – Подканих го.
– Не бих искал да развалям изненадата, така че не питай. Сигурен съм, че скоро ще разбереш.
Хвърлих към него една от малките възглавнички в знак на раздразнение, но той я улови и ми я върна.
– Заспивай. Ще говоря с теб по-късно.

Назад към част 29                                                                Напред към част 31

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!