***
Часове по-късно се пресегнах, хващайки празен въздух, когато трябваше да има хладна плът. Очите ми се отвориха и за миг си помислих, че съм в леглото в старата си къща в Ричмънт, преди Боунс да ме намери. Сама, както бях от години.
Вратата се отвори и Пик беше там.
– Какво става?
– А? – Огледах се наоколо, вече напълно в съзнание и си спомних защо бях сама в леглото. Спейд се успокои, когато видя, че кабината ми е празна.
– Лош сън? – Попита той.
– Как си…- Започнах, но спрях. – Сърдечният ми ритъм, нали? Ама, ти си внимателен. Слушал си ме, докато спя ли? Надявам се, че не съм говорила на сън.
Устните му потрепнаха.
– Може и да си говорила. Хъркането щеше да го заглуши.
Изхърках по неженски начин.
– Боунс ли ти каза да кажеш това? Той винаги се подиграва на хъркането ми, но лично аз мисля, че е лъжа. Майка ми никога не ми е казвала, че хъркам.
Той се разсмя направо.
– Значи е била любезна.
По средата на разтягането спрях, за да го погледна изнервено.
– Явно не я познаваш, за да предположиш това. Боунс не ти ли е разказвал някога за нея?
Смехът му отслабна, но тръпката се върна.
– Не и с думи, които бих повторил.
Това не ме обиди. Както и да я беше нарекъл Боунс, тя го беше заслужила. Опитвайки се два пъти да го убие, му позволи няколко нелицеприятни коментара, когато ставаше дума за нея.
– Отивам да си взема душ, а след това в стаята на развалините. Така наричаме стаята за тренировки. Предполагам, че ще дойдеш?
Той кимна.
– Разбира се.
Тридесет минути по-късно усетих освежаващ прилив, когато слънцето залезе и падна мрак. Някои неща в мен бяха повече вампирски, отколкото човешки, и афинитетът ми към вечерта беше едно от тях. Още като дете ми беше трудно да заспя, докато не наближи разсъмване. Погледнах часовника си, когато влязохме в стаята на развалините. По-голямата част от екипа беше вътре и тренираше. Те имаха нощно работно време и поради естеството на това, което ловувахме.
– Querida. – Поздрави ме Хуан, като спря да прави нещо и се приближи. – Тейт ми каза, че ще останеш при нас за няколко дни. Qué bueno, липсваш ми, откакто винаги си тръгваш с онзи блед, без пулс мъж. Не се обиждай, амиго.
Хуан се беше поуспокоил значително по отношение на вампирите, откакто се беше сприятелил с Боунс. Сега той постоянно го тормозеше за съвети как да съблазнява жени. Боунс говореше испански, а аз не. Плашеше ме мисълта, че под носа ми се водят неприлични разговори, но Боунс със смях отхвърли опитите ми да го разубедя да наставлява Хуан в тази област.
– Котенце, ако ще чука всяка жена, която се държи неподвижно достатъчно дълго, поне трябва да го прави както трябва. Небесата знаят, че аз помагам повече на тях, отколкото на него – беше отговорът му на възмутения ми протест.
Господи, бях в беда, ако този спомен беше достатъчен, за да ме накара отново да му липсвам.
Спейд огледа тренировъчната зона с интерес. Беше с размерите на две футболни игрища, снабдени с трасета с препятствия, които имаха подвижен терен, въжета за спускане по изкуствените страни на сградите, импровизирани имитации на нападения и внезапни затъмнения. Приблизително половината от шестдесетте войници, които съставляваха моя екип, бяха тук и се задъхваха под неумолимите погледи на четиримата ми капитани.
– Кой е този? – Прошепна един от по-новите новобранци, Джефри, на изпотения човек до него. И двамата се намираха от другата страна на огромното помещение, а никой от по-възрастните членове на екипа ми не беше наблизо, за да ги предупреди, че ги чувам.
– Трябва да е друго чудовище, виж му кожата. Тя е като нейната. Човече, тя със сигурност обича члена си със стайна температура.
– Недей – казах аз, хващайки ръката на Спейд, когато той щеше да направи нещо по въпроса. – Те не знаят, че ги чувам. Да видим докъде ще стигнат.
– Този е брюнет – продължи Джефри, без да обръща внимание. – Какво мислиш? Дракула – или съквартиранта му от колежа?
И двамата се ухилиха. Тъпите глупаци дори не бяха вдигнали поглед, за да видят кой е наоколо. Щяха да се научат.
– Кат, тъкмо говорех с Купър и… Какво гледаш? – Тейт се приближи, като ме погледна любопитно.
Ръката ми все още беше на ръката на Спейд, за всеки случай.
– Кое е момчето с Джефри? Явно нито един от тях не е повярвал на урока за развитите сетива, щом си бъбрят като двама тийнейджъри. Съсредоточи се. Опитай се да ги чуеш.
Тейт поклати глава. С ежедневното количество кръв, което пиеше, би трябвало да може да ги чуе, ако мислено увеличи звука в тяхна посока и успее да филтрира другите шумове.
– Обръщаш ли внимание на това? – Попита Дейв, като се приближи до мен.
– Шшш! – Нетърпеливо от страна на Тейт.
– …поне сега можем да проверим задника и, без да ни хвърлят във въздуха. Боунс има радар, когато става въпрос за някой, който гледа към неговото лакомство „Всичко, което можеш да изядеш“. Тя е пълноценно меню за него – кръв за вечеря, путка за десерт. Обзалагам се, че тя…
– Ти не си ли се сетил? – Ангъс, един от опитните членове на екипа ми, го прекъсна. – Извинявай, Кат, те си отдъхваха – добави той към мен. – Скоро няма да го направят отново.
Ангъс не беше повишил глас, когато премина между мен и Джефри. Новобранците го гледаха смаяно.
– Тя е чак там, не може да ни чуе!
Ангъс поклати глава.
– Тя чу всяка твоя дума. Виждате ли ръката и върху този вампир? Сигурно си облизва устните и решава кой от вас да изпие пръв. Остатъците отиват при Дейв.
– Но…- започна онзи, който се казваше Тони, и получи шамар в задната част на главата си.
– Движи се, войниче.
Ангъс поведе двамата напрегнати мъже към нас. Хуан беше информиран за диалога от Дейв, докато се приближаваха, тъй като не беше чул сам.
– Е, здравейте, момчета – изрекох, когато Ангъс ги избута последните няколко крачки. – Някои новобранци не са обръщали внимание на това кой е наоколо, когато са се изхождали с уста, хм? Значи, вие двамата смятате, че съм лакомство, което можеш да изядеш, а? Това е смешно, защото за един вампир или гул ти си храна. Глупава храна, но ето. Кой отказва да яде бургер, защото кравата е била глупава, нали?
Те се взираха в земята, като внимателно избягваха погледа ми. Сега идва ред на забавната част.
– Мъже, елате! – Изръмжах. Над тридесетте войници прекратиха действията си и дойдоха да застанат в редица пред мен.
– Добре, мъже, тук Джеф и Тони имат притеснения. А сега, кой друг има проблем, че съм спала с вампир? Хайде, пристъпете напред!
Никой не помръдна. Чу се размърдване на краката и няколко кашлици, но нямаше желаещи. Усмихнах се.
– Ще разбера имената на другите дебелокожи, повярвайте ми, и понеже който и да е, не се е отзовал, сега ще му счупят и двата крака, както и ще получи жесток побой. Не знаете ли? От малодушие се нараняват още повече. А що се отнася до вас двамата. Обратно към Тони и Джеф. – Харесвате задника ми, а? Скоро ще се запознаете с това как рита вашия!
Ударих и двамата в устата, за да подчертая мнението си. Подобни глупости трябваше да спрат, преди някой да пострада. Или по-лошо. Смъртта вземаше всеки, дори и имбецилите.
– Добре, момчета…- Направих им жест да образуват кръг, след което счупих кокалчетата на пръстите си и свих глава на раменете си. – Хайде да започваме.
Назад към част 30 Напред към част 32
