ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 35

***

Кой е имал представа, че роклите се предлагат в такова многообразие от материали? Бях израснала във ферма, където денимът беше основна част от гардероба ми, а дрехите, които носех по време на работа, бяха предимно от груб плат. Чувствах се изгубена в морето от коприна, сатен, кадифе, брокат и дантела. Още дори не бяхме стигнали до стила, а беше минал повече от час.
– Какво ще кажете за тази? – Денис докосна с пръст една деликатна дантела и я вдигна.
Послушно се развихрих изпод купчината плат и отидох при нея.
– Толкова е мека, Кат. Почувствай я – призова тя.
Беше права, беше мека. Държейки я, имах чувството, че държа паяжини, а шевовете бяха сложни като един.
Елиз се развълнува.
– Нашата най-луксозна дантела, направо от Италия. На фона на кожата ти ще изглежда великолепно.
Анет посегна към нея точно както майка ми, а скъпата стара майка отдръпна ръката и назад, за да избегне разминаването на пръстите им.
– Колко струва? – Направо попита майка ми.
Елиз небрежно изтърси едно число, което ме накара да пусна плата, сякаш ме беше изгорил.
– На следващата – казах аз.
Анет взе дантеления кичур и го поднесе до ръката ми, като ме игнорираше.
– Перфектна е. – Тонът и беше строг. – Ще изглеждаш блестящо. Криспин означава твърде много за мен, за да гледам как се жени за някоя, която прилича на селянка. Най-близките му приятели ще бъдат там – не искаш ли да изглеждаш по най-добрия начин в сватбения си ден?
Усмихнах се широко и заговорих толкова тихо, че никой освен нея не можеше да ме чуе. – Това струва повече от половината коли на шибания път. Нима си се побъркала?
Тя не се притесняваше от същата изтънченост.
– Кат, ти сигурно си най-невежият човек сред живите.
Веждите ми се вдигнаха.
– Имаш ли представа с колко проклети пари разполага Криспин? Какво мислиш, че е правил с тях след всички тези работи през вековете?
Елиз се отдръпна на един метър. Денис издърпа майка ми от пътя на опасността, очаквайки кървава баня във всеки един момент.
– Знаеш ли, Анет. – Киселинно. – През времето, което съм прекарала с Боунс, общо малко под една година заедно, никога не сме стигали до обсъждане на портфолиото му. Може би защото бях прекалено заета или да го чукам, или да се опитвам да не ме убият, не знам кое от двете!
Това предизвика недоумение в лицето на Елис.
Анет направи крачка напред и посочи категорично ръката ми. – Този камък на пръста ти струва повече от седем милиона долара, ти, глупава неблагодарнице. Знаеш ли колко червени диаманти с подобен размер и цвят има днес в света? Само един и той е по-малък. Цената на роклята ти и на сватбата няма да засегне и един процент от средствата на Криспин, така че ще престанеш ли да се държиш като дете и ще помислиш ли за него поне за миг? Какво би искал той? Можеш поне да се погрижиш за желанията му.
– Ти си най-голямата кучка, която съм срещала – избухнах аз. – Боже, ако не беше спасила живота му преди двеста години, щях да те набия на кол и да нося кръвта ти цяла седмица!
Сега Елиз изглеждаше разтревожена. Тя се отдръпна още повече.
– Направи го, Катрин! – Майка ми беше в ролята на мажоретка. Това беше първото нещо, за което се съгласяваше с мен от месеци насам.
– Но – продължих аз със стиснати зъби, – ти си спасила живота му. Нещо повече, според него ти си стояла лоялно до него през годините. Мисля, че той повече от благодарност, те е чукал от едната страна до другата, но това е само мое мнение.
Майка ми изтръпна от ужас. Сега вече не беше толкова въодушевена.
– Обаче Боунс е търпял толкова много гадости от мен, че мога да издържа да се занимавам с теб. Абсолютно си права, Анет, дантелата е великолепна. Елиз, върни се тук. Ще вземем този. А сега да изберем един проклет стил и после да се махаме оттук.
– Катрин! – Майка ми ме дръпна за ръката, шокирана. – Това същество и онова животно заедно, какво не ти е наред? Как можеш да търпиш това?
Не бях в настроение.
– Мамо, вероятно всяка жена, която ще бъде на сватбата ми, освен теб и Денис, в даден момент е чукала младоженеца.
Анет сви рамене в знак на съгласие.
– Не съм луда по въпроса, но ето че го има. Какво да кажа? Той е бил зает в годините си, но стига оттук нататък да държи члена си далеч от всеки друг освен от мен, сме наред.
Това беше последната капка за Елиз. Тя се обърна и спринтира към телефона, вероятно за да се обади на 911.
– Вземи я, Анет, и я направи по-щастлива – инструктирах я ненужно.
Тя вече беше сграбчила Елиз и оголила кътниците си. Това накара майка ми да се втурне напред, но аз я задържах.
– Ти не си ми дъщеря, ако стоиш и я оставяш да убие тази жена! – Избухна тя.
Дори Денис ми намигна изпитателно.
– Гледай, мамо.
Анет се впи във врата на Елис. Очите и вече бяха изумруденозелени. Бяха се променили в мига, в който докосна собственичката на магазина. Майка ми изкрещя. Слава Богу, бяхме избрали да бъдем последната среща за деня и магазинът беше празен. Гледах как Анет направи няколко дръпвания, а след това леко продупчи палеца си, притискайки го към пробожданията на врата на Елиз. Раните се затвориха почти толкова бързо, колкото и разрезът в палеца на Анет. Едно вампирско ухапване, изтрито от погледа.
Анет се вгледа в смаяното лице на Елис.
– Клиентите ти са решили да изберат рокля. Последният ти спомен след даването на цената е, че булката я е приела. Сега ще им помогнеш да изберат аксесоарите. Това е всичко.
По нищо нямаше капка кръв, дори по устните на Анет. След векове можеше да бъде спретната, ако искаше. Денис беше открито очарована от размяната. Никога досега не беше виждала вампир да се храни, освен онзи, който се опита да я убие, когато се запознахме и аз спасих живота и. Елиз кимна веднъж и се усмихна, на лицето и се появи доволно изражение.
Очите на Анет отново придобиха нормалния си цвят. След като се освободи от завладяващия им блясък, Елиз поклати глава, а после весело обяви, че ще започне да показва аксесоарите.
– Перфектно – заявих аз. – Всички вървете, ще дойдем след малко.
Тримата ни оставиха и отидоха в другата част на магазина.
– Виждаш ли сега, мамо? Ето колко лесно един вампир може да контролира нечие съзнание. По дяволите, майсторите вампири могат да го правят, без дори да вземат кръв, а Боунс е майстор вампир. Той можеше да промени проблема с отношението ти към него безброй пъти досега, но не го направи. Ако беше долна измет, каквато казваш, че е, защо да не го направи?
– Затова ли не можеш да го оставиш? Боже, Катрин, така ли те държи в плен?
Подсмърчах с досада.
– Той не ме държи в никакъв плен. Тези неща не действат върху мен, мамо, защото аз съм полувампир. Повярвай ми, много от тях са се опитвали през годините. Исках да видиш това… за да знаеш, че това, което се случи с теб и баща ми, може да е било режисирано. Той можеше да те накара да направиш каквото си поиска, а ти да повярваш на всичко, което ти каже…
Ако я бях ударила, щеше да изглежда по-малко зашеметена. Баща ми беше задник, няма съмнение в това, но двамата имаха различни версии за нощта, в която съм била зачената. Майка ми го наричаше изнасилване. Макс казваше, че е било по взаимно съгласие и че тя е извикала, едва след като е видяла светещите му очи и е разбрала, че не е човек. Тя нямаше представа, че някога съм го срещала, камо ли да съм чувала неговата версия на тази история, а аз не се опитвах да кажа кой е прав. Мотивацията ми беше да покажа, че тя щеше да бъде принудена да повярва на всичко, което той беше казал. Особено смехотворното му твърдение, че всички вампири са демони. Бях чувала това от шестнайсетгодишна и ми беше трудно да го понеса, мислейки, че половината от мен има корени в дъното на ада. Макс казва, че и е казал това, защото му се е сторило смешно. Да, наистина смешно. Направи от детството ми смешен ад. Може би тази сцена с Елис нямаше да направи пробойна в убежденията на майка ми, но тя заслужаваше да знае поне това.
Елиз размишляваше върху селекциите с Денис и Анет, забравяйки, че току-що е била донор на кръв за немъртвите. Така вампирите успяваха да останат незабелязани от останалия свят. Що се отнася до гулите, ами… Мъртъвците не разказват приказки, както се казваше, и не липсваха естествени смъртни случаи, от които да си избират храна. Майка ми щеше да припадне, ако знаеше, че повечето погребални домове са собственост на гули. Общото между двата вида беше, че нямаха нужда да убиват, за да се хранят, а убиваха само ако искаха.
От друга страна, същото можеше да се каже и за хората. Предполагам, че в това отношение всички видове бяха равни.
– Хайде – казах тихо. – Хайде да видим аксесоарите.
Тя ме погледна остро, но стисна устни и не каза нищо повече.

Назад към част 34                                                      Напред към част 36

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!