ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 39

***

Отидохме направо до входа на шатрата, за да поздравим гостите, които се връщаха от църквата. Веднага разбрах, че никога няма да запомня всички имена, а също така, че ще ми трябва още един слой от моето гарантирано целодневно червило. Тези вампири и гули бяха силно привързани към обичая да целуват булката.
След шестото поредно учтиво
– Мога ли? – Преди поредният непознат мъж без пулс да постави устните си върху моите, Боунс вдигна ръце.
– В името на това да не стоим тук цяла нощ, всички вие можете да целунете булката. Само ви предупреждавам, че ако я видите в някой клуб и тя ви целуне, това обикновено означава, че е на път да ви убие.
При това избухна смях, но Дон сигурно се беше разкрещял. Не би искал операциите му да са обект на шега.
Иън беше следващият на опашката за прием. Боунс го беше поканил от уважение към Иън като негов баща. Мислех, че Иън ще откаже, но това показа колко много съм го подценила. Иън имаше същия английски акцент като Боунс, а кестенявата му коса се компенсираше от ярките тюркоазени очи. Беше хубав, добре. Доста опасен, по дяволите.
– Криспин, толкова се радвам, че ме включи в паметното си събитие. Съвсем уместно е, нали, след като бях на твоето свързване. А Кат, колко опустошително изглеждаш. Изключено ли е да целуна прекрасната булка след предишното ни недоразумение?
Той смяташе отвличането на бившия ми годеник и трима мои приятели, за да ме изнудва да стана новата му играчка, за недоразумение? Щях да му покажа.
– Съвсем не, Иън, пристъпи.
Когато Иън се наведе, аз го хванах и притиснах устата си към неговата, дори прокарах език вътре и прехапах устните му. Със същата рязкост се отдръпнах и усмивката ми се разшири.
– Поздрави баща ми от мое име, Иън, и можеш отново да му благодариш за това, че се опита да ме убие, вместо да ти даде местоположението ми, както трябваше да направи. Само си помисли, че ако Макс ти беше казал къде съм, щеше да ме намериш преди Боунс. Кой знае как щяха да се развият нещата? Радвам се, че те виждам, изглеждаш страхотно.
Сега той също изглеждаше вбесен.
– Доста – каза Иън изпитателно, докато си тръгваше.
Боунс ми се усмихна отстрани заради отмъстителността ми. – Може би не искаш да проявяваш такъв ентусиазъм с целувките си, любима. Всички ще се наредят на опашка за секунда.
Следващият беше Дон, но той се задоволи с целувка по бузата. След това дойдоха останалите две дузини членове на моя екип, като Тейт беше последният от тях.
– Кат. – В очите му имаше сурова емоция. – Никога не съм те виждал да изглеждаш по-красива.
– Благодаря ти. – Гласът ми беше тих.
Тейт подсмръкна.
– Предполагам, че смяташ, че вече съм изтъргувал билета си за целувка с нея, хм, Пазител на криптата? Не се притеснявай, нямах намерение да се възползвам.
Боунс сви очи.
– При всички положения. Тъй като това ще е единствената ти възможност, не бива да я пропиляваш.
Ето че отново се заядоха. Наведох се напред и устните на Тейт продължително погалиха моите. Отдръпнах се първа, а очите му останаха затворени за част от времето. После отново се отвориха.
– Късметлия – изръмжа той и се отдалечи.
Боунс го гледаше с нещо подобно на съжаление.
– Беднякът само се измъчва.
Менчерес беше следващият.
– Мога ли и аз да целуна прочутия Червен жътвар, без животът ми да е в опасност?
О, значи той имаше чувство за хумор. Колко ценно. Наведох се и устните му се докоснаха до моите само за миг, но ги оставиха да вибрират. Силата му беше толкова осезаема – сега знаех какво трябва да е усещането да целуваш електропровод.
Анет беше последна на опашката и аз се обърнах към нея почти с облекчение.
– Слава Богу. Устата ми е почти изтръпнала. Какво е това в ръцете ти?
Тя държеше две чаши, едната с уиски, а другата с джин.
– Мислех, че и двамата ще оцените по едно питие.
Благодарих ѝ и изпих джина на една глътка.
– По-добре? – Попита тя. При кимването ми тя се усмихна копринено. – А сега е мой ред да целуна булката.
С това Анет постави устата си върху моята. Бях толкова изненадана, че тя имаше време да прокара езика си покрай устните ми, преди да се изправя и да прекъсна контакта.
– Извинявай, ако съм те обидила, Кат – каза тя, като не звучеше никак извинително. – Знаеш, че наклонностите ми са и в двете посоки, а ти наистина изглеждаш прекрасно. – Тя се обърна към Боунс. – Разбиваш ми сърцето с това колко си красив, Криспин. Винаги ще помня как изглеждаш тази вечер. Пожелавам ти радост, скъпи приятелю, от дъното на душата си.
Розовото оцвети погледа и, докато го гледаше. Той взе ръката ѝ и нежно я целуна, а аз си припомних, че са заедно от повече от двеста години. Дори не можех да си представя такава продължителност на времето, но се надявах, че ще имам възможност да разбера.
– Продължавай и я целуни, Боунс. По дяволите, тя току-що ме целуна по френски, можеш и ти да го направиш.
Той свъси вежди. Отново кимнах твърдо.
Анет примигна при това и след това се обърна към него, когато той прибра лицето и в ръцете си. Той я целуна с цялата нежност на спомена и когато спря, по бузите и се стичаха цветни сълзи.
– Скъпа Анет, ти си озарила много дни за мен. Мога само да те уверя, че сега съм истински щастлив. Пожелавам ти същото.
Тя присви очи, за да възстанови самообладанието си.
– Не всички сме такива късметлии като теб, Криспин. А сега хайде, и двамата. Гостите ви чакат.
– Ще влезем веднага.
Анет влезе вътре, а Боунс ме взе в прегръдките си и отметна свободните кичури от слепоочието ми. Усмихнах му се.
– Здравейте, г-н Ръсел.
Той ми отвърна с усмивка.
– Здравейте, госпожо Ръсел.
След това се държахме един друг без думи. Можех да стоя там цяла вечност.

Назад към част 38                                                         Напред към част 40

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!