ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 42

Глава двадесет и втора

Белинда е изгонена

„На ръба на гроба“ книга 3

Бележка на автора: В „На ръба на гроба“ Белинда е убита след катастрофална операция в Chuck E. Cheese’s. В оригиналната версия сцената в Chuck E. Cheese’s никога не се е случила и по този начин Белинда умира по съвсем различен начин. И в двете версии обаче Белинда има кратък контакт с друг вампир и му казва точната дата и час, в който Тейт е щял да бъде сменен, давайки на Макс информацията, от която се нуждае, за да нападне Кат, когато Боунс и екипът и ще бъдат заети. В публикуваната версия Кат убива Белинда, преди те да имат възможност да открият това. В тази версия Белинда умишлено подлудява Кат с някои много ясни спомени, но крайният резултат е същият.

Две седмици по-късно се върнахме в комплекса във Вирджиния. Ако не се страхувах толкова от думата „съвършен“, с нея щях да опиша медения ни месец.
Първоначално възнамерявахме да прекараме една седмица в дома ни в Блу Ридж и след това да отидем до Джаксън Хоул, но продължителна снежна буря провали плановете ни за пътуване. Мога да кажа честно, че не ми пукаше. Опекохме маршмелоу, направихме снежни човеци, проведохме мразовита версия на бой със снежни топки и прекарахме часове в откритото ни джакузи. Къщата беше добре заредена с храна и само няколко пъти се осмелихме да излезем навън, за да се нахрани Боунс. Той не искаше да приема кръв само от мен по практически причини, а няколко мига от очите му по-късно и служителите на бензиностанцията не знаеха за приноса си към апетита му.
Времето мина твърде бързо. Дори не бях разговаряла с никого от работата. Бяха получили строги инструкции да не ни безпокоят, освен ако няма сериозна спешна ситуация. Тъй като нямаше обаждания, предположих, че всичко трябва да е наред.
Дон вдигна поглед от компютъра си, когато влязохме в кабинета му. Вместо да заема обичайното си място на стола срещу него, седнах на дивана с Боунс. Може би е неприятно, но все още не можех да спра да го докосвам. Може би след още няколко седмици.
Дон прочисти гърлото си.
– И двамата изглеждате добре. Изглежда, че сте прекарали хубав меден месец.
– Много добре, стари приятелю. Твърде кратък, разбира се. Ако не беше нашият обучаващ се вампир, нямаше да ни видиш повече от месец.
Интимният тон, който използва, в комбинация с лекото докосване на устните му до слепоочието ми, накара чичо ми да се премести на стола си. Откритата привързаност между мен и вампира никога не е пречила на Дон да се разтревожи. Прекъснах страданието му, като смених темата.
– Случи ли се нещо забележително, докато ни нямаше?
Дон започна да дърпа веждата си. О, значи е имало дейност. – Имахме няколко инцидента на местно ниво – започна той. – Безредици в един ресторант, в който се сервира на вампири. Явно си знаела за това място, Кат, и не си си направила труда да ме осведомиш.
Отърсих се от обвинението в тона му. Преди Боунс Дон имаше доста строга политика, когато ставаше дума за вампири. Да ги види, да ги убие, да разбере по-късно дали са били непослушни. Аз имах свой собствен начин да се справям с нещата. Ако вампирите не нараняваха хората, аз не ги наранявах, откъдето идваше и спокойното ми отношение към местата, които посещаваха и където не се откриваха тела.
– Какъв ресторант?
Това ми донесе мръсен поглед.
– Колко от тях има? Не се ли притесняваш, че в града, в който живее майка ти, се събират голям брой вампири?
– По дяволите, приятелю, вампирите и гулите са навсякъде – намеси се Боунс. – Приблизително десет процента от населението са немъртви. Ще я накараш да се опита да си пробие път през всички тях ли?
Дон пребледня от статистиката, но се върна към темата.
– Мястото беше „Артуро“, италиански ресторант, в който, изглежда, сервираха кръв редом с червеното вино. Някои хора, които са били там, са се обадили на 911 и тъй като следим тези обаждания за свръхестествено съдържание, изпратихме екип.
– Кой отиде? – Мразех, когато екипът ми отиваше някъде без мен. Въпреки че Дейв чудесно ме заместваше, тъй като беше немъртъв и всичко останало, защитните инстинкти умираха трудно. Не е игра на думи.
– Дейв, Тейт, Ангъс и Белинда. Доведохме я, за да не даваме вид, тъй като е вампир. Купър остана наблизо с още войници за подкрепление и само тези четиримата влязоха вътре. Както се оказа, това бяха просто няколко вампира, които се държаха много недискретно, като се хранеха с играчките си на една маса, и гледката на това естествено стресна останалите хора. Собственикът на ресторанта се извини много и се закле, че нищо подобно не се е случвало преди. Той дори спомена теб, Кат. Каза, че си била там и знаеш, че мястото е наред. Можеш да си представиш колко много ми хареса да чуя това.
Укорителният му тон ме накара да се разкрещя, а след това поех в атака.
– Имат страхотна лазаня, и какво от това? Никой друг не знаеше коя съм. Собственикът се досети заради фризираната ми коса и кожа. Не се върнах, а това беше преди една година! Те не позволяваха на клиентите си да буйстват, така че защо трябваше да викам войска?
Дон изкриви устни.
– Това не е всичко, което има в историята. Не се е опитала да избяга, което ме изненадва, но е имала, ах, контакт с друг вампир, преди да я открият. Сега я държим под ключ.
Отначало не го разбрах, но Боунс го разбра. Той издаде кратък лай на смях.
– Значи си я хванал да чука първия немъртъв, на когото е попаднала, така ли? Недисциплинирано копеле. Не говори много за останалите, щом я оставяш да се разхожда така без каишка.
– Тази малка курва – промълвих аз.
Дон кимна.
– Както казах, оттогава тя е затворена в килията си, а количеството кръв е намаляло с петдесет процента. Изчаквах по-нататъшното решение за наказанието и, докато се върнеш, Кат. Нищо друго необичайно не се е случило. Ресторантът остава отворен, но сега се наблюдава.
– Белинда беше ли разпитана, когато я върнаха? А какво става с вампира, когото е приклещила, проверен ли е за оръжия?
Чичо ми поклати глава в знак на разочарование.
– Да, тя беше разпитана, а също и претърсена, но не беше намерено нищо. Вампирът, с когото се е съюзила, е успял да избяга, тъй като екипът е бил по-загрижен за сигурността на Белинда. Наблюдавахме ресторанта, но оттогава той не се е връщал. Белинда твърди, че никога преди не го е виждала. Според нея тя не е била особено внимателна.
Боунс се изправи.
– Трябва да поговорим с нея, Котенце. Да разберем дали има нещо повече.
Аз също се изправих.
– Каква добра идея.

Назад към част 41                                                          Напред към част 43

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!