Глава двадесет и трета
Боунс разбира, че Кат почти е „скочила“.
„На ръба на гроба“ книга 3
Бележка на автора: Това е по-скоро откъс, отколкото действителна сцена, но го включвам, защото много читатели, които са го видели преди това на моя уебсайт, казаха, че много им е харесало това, което Боунс каза на Кат. Заради това дълбоко съжалявам, че не я включих в публикуваната версия на „На ръба на гроба“. По онова време си мислех, че вече имам твърде много емоционални изказвания, а не исках да навлизам в лилавата проза или в територията на кичозното, затова го пропуснах. В ретроспекция това беше грешка. Емоциите трябва да са на привършване, когато осъзнаеш, че почти си загубил човека, когото най-много обичаш, и се опитах да помня това, когато пиша останалите си истории. За контекст съм включил няколко изречения от публикуваната версия, която започва, когато Кат и Боунс най-накрая остават сами, след като Боунс се завръща от „мъртвите“.
– Тялото ти остаря почти до степен да умреш истински. Ето защо косата ти е бяла, нали?
– Да. Очаквам да е така.
Тогава, взирайки се в нелицеприятното му, красиво лице и тази рязко бяла коса, която го обрамчваше, ме осени мисълта, че никой от нас не би трябвало да е жив. Той едва не беше убит от нож в сърцето си, а като прибавим и още една крачка по скалистия перваз за мен, Боунс щеше да се върне в тялото ми разбит до невъзможност за съживяване.
Ръцете му се сключиха около лицето ми, а цялото му тяло се скова.
– Какво е това, което си спомняш?
Позволих на спомените да дойдат, без да ограничавам нищо от тях, чувайки отново безпощадните наставления на Влад и последния въпрос, който спаси живота ми. Какво си ти?
Боунс нададе вик и ме притисна до себе си. От очите му потече розова течност, която съвпадаше със собствените ми сълзи по обем, ако не и по цвят.
– Ако се върнех към това, Котенце, то щеше да ме убие по-сигурно от всяко сребро в сърцето ми. Обещай ми, обещай ми, обещай ми, че никога няма да направиш такова нещо. Ако умра, ще те чакам, разбираш ли? Без значение колко дълго. Ще те наблюдавам от отвъдното, за да съм сигурен, че ще изживееш пълноценно всяка година, която имаш, и тогава ще имаме за какво да си говорим, когато те видя отново… Обещай ми още сега, Катрин!
Държах го също толкова здраво, дори когато се задавих от смях.
– Пропусна ли тази част? Името ми не е Катрин. А Кат.
Назад към част 43 Напред към част 45