ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 45

Глава двадесет и четвърта

Оригинално начало на:

„Обречена на ранен гроб“ книга 4

Бележка на автора: Това е оригиналното начало на „Обречена на ранен гроб“, съкратено, за да се стигне по-бързо до главния сюжетен момент със сънищата на Кат. То също така е създадено около месец преди Кат и Боунс да предприемат пътуването си с лодка и включва първата среща на Кат и Боунс с Гери – жената, която в крайна сметка замества Кат като „стръв“ в екипа на Дон. Тази сцена беше приятна за писане, защото успях да покажа как Кат и Боунс се забавляват с новия новобранец. Както съм казвала и преди, много от сцените „просто за забавление“ бяха изрязани в името на темпото, но не всичко беше кръв, опасност, ревност и отчаяние на предишната работа на Кат, а тази сцена има възможност да покаже някои от по-леките моменти между Кат, Боунс и екипа и. Дори Денис дойде да помогне и, както виждате, Денис се забавляваше чудесно като временен член на екипа.

 

Блондинката седеше на бара и почукваше с пръст по ръба на чашата си. Тя пиеше уиски със сода, но без уиски. Содата беше диетична. Дори мисълта за вкуса и ме накара да се намръщя. Аз самата предпочитах джин с тоник.
Тя продължаваше да поглежда към мъжа от другата страна на бара. Косата му беше мръсно руса с тъмни корени, а под светлината на светкавиците по-светлите връхчета блестяха. Както и кожата му с бледа кристална текстура. Очите му бяха в рязък контраст с цвета на кожата, както и веждите му. И двете бяха толкова наситено кафяви, че можеха да бъдат сбъркани с черно.
От позицията си с изглед към бара се усмихнах вътрешно. Великолепен, нали? Продължавай да разглеждаш тези високи скули и хубавите широки рамене. Ако всичко това ти харесва, само почакай да видиш задника му.
Една красива жена с ягодово руса коса слезе по стълбите и отиде право при русокосия мъж.
– Кажи ми, че си хетеросексуален, възбуден и искаш да танцуваме – каза тя с лек английски акцент. – След това разговорът не е задължителен.
Не би трябвало да мога да я чуя с всички тези хора, гърмяща музика и разстояние. Но думите и бяха толкова ясни за мен, сякаш бяха изречени в ухото ми. Да си полувампир си имаше своите предимства.
Устните на мъжа се изкривиха от забавление, което го направи още по-привлекателен.
– Да, за всичко гореизброено, любвеобилна – отвърна той с подходящ английски акцент.
Блондинката на бара ги наблюдаваше и устата и изтъня. Тя плати сметката си, като не изпускаше от очи двойката, докато си проправяше път към тълпата от танцьори. Мъжът завъртя жената около себе си, движейки се с хищна грация, цялата му енергия и сексапил се съдържаха в една стройна, твърда като скала опаковка. До него всички останали изглеждаха тромави в сравнение с него.
Блондинката от бара се приближи и си проправи път през останалите танцьори.
– Мога ли да се присъединя? – Попита тя направо, като погледна недружелюбно другата жена.
– Защо? – Попита мъжът с непринуден, хладен тон. – Какво можете да ми предложите, което тази прекрасна жена не може?
Блондинката се усъмни.
– Хм, ами… мога да…
– Вече ми е скучно – каза той и я прекъсна. – Бягай.
Партньорката му по танци се засмя.
– Продължавай. – Тя се усмихна.
Мъжът и обърна гръб и продължи да танцува, оставяйки блондинката да го гледа невярващо, преди да се отдалечи с бързи, гневни крачки.
– Козел – чух я да мърмори.
След няколко минути наблюдавах как двойката се отдалечава от дансинга към задния изход. Русокосата жена също наблюдаваше и почти избутваше хората от пътя си, за да ги последва. Аз също тръгнах след нея, но по-дискретно, по дългия път.
Алеята зад клуба беше тъмна и тясна. Идеална за уединена, ако не и лична бърза любов.
Или пък чудесно място за гладен вампир, който да закусва от незнаещ донор.
Мъжът заведе спътницата си зад металната пожарна стълба, която висеше от триетажния клуб като паяжина. Приближих се много по-дискретно от зарязаната блондинка, наблюдавайки как той обгръща жената в обятията си, а устата му стига до гърлото и. Главата на жената падна назад, а очите и се затвориха.
– Махай се от нея, копеле – излая блондинката, като отвори страничната врата. Беше насочила пистолета си към него.
Мъжът вдигна глава, кътниците му се виждаха, а на устните му имаше червени перли.
– Наистина ли искаш този танц? – Той се засмя. – Дай ми малко време и ще дойда при теб.
Блондинката стреля. Това направиха и тримата мъже, които се появиха зад нея във флангова формация. След това четиримата се загледаха в празното пространство, където беше той, но вече не виждаха нищо.
– Обезопасете периметъра! – Изкрещя блондинката. – Искам…
Гласът и бе прекъснат от пронизително скърцане, когато металната пожарна стълба падна върху четиримата. Тя се приземи с усукващ се писък, който заглуши виковете им, като барикадира с отломките страничната врата на клуба. От началото до края бяха изминали по-малко от пет секунди.
От сенките към мен се промъкна един гул.
– Боунс изглежда вбесен.
Усмихнах се.
– Трябваше да видиш колко ядосана бях първия път, когато се изправих срещу Боунс. Събудих се с мозъчно сътресение и прикована към стената на пещерата, а той ми се смееше. Мисля, че бях повече ядосана, отколкото уплашена.
– Определено си била бясна – отвърна Боунс, докато скачаше от покрива с Анет в прегръдките си. – Нарече ме страхливец и ми каза да се удавя в кръвта ти. Чудно ли е, че се влюбих?
Дейв, гулът, се исмя.
– Хората се възбуждат по странни начини, ако питаш мен.
– Ебати… кръвопиеца. – Болезнената обида дойде изпод отломките.
Боунс се приближи и издърпа едно парче метал, за да разкрие мръсното, кървящо лице на блондинката.
– Ти си също толкова безмозъчна, колкото и приятелите ти, когато става въпрос за справяне с немъртвите.
Боунс ритна близката купчина на пожарното стълбище. В отговор се чу тих стон. След това Боунс направи жест към Анет с отвратително поклащане на глава.
– Вместо мен, теб те застреляха. Виждаш ли блузата си?
Мъж с оредяваща посивяла коса и лице, набраздено от възрастта, тръгна по алеята. Едно дръпване на веждата предшестваше отговора му.
– Мислиш ли, че Кат ще бъде лесна за заместване? – Попита язвително моят шеф и чичо Дон Уилямс.
Подсмръкнах.
– Не се опитвай да ме обвиняваш, Дон. Няма да остана само заради това фиаско.
-…не мога да… почувствам… краката си – изпъшка блондинката.
– Много правилно, не можеш, гърбът ти е счупен – отбеляза Боунс. – Подозирам, че и ръцете ти.
В далечината прозвучаха сирени. Никой от нас не им обърна внимание. С нашите пълномощия полицията нямаше да може да се промъкне покрай войниците от двете страни на алеята и покривите. Чичо ми ръководеше специална марка „Вътрешна сигурност“, която превъзхождаше местните ченгета, ФБР, ЦРУ и дори военните.
Застанах до заплетения метал, като не обръщах внимание на стенанията от болка, които идваха изпод него.
– Добре, внимавай. Този вампир – казах с кимване към Боунс, – можеше сега да ви изтръгне гърлата и да покани приятели за остатъците. Когато имаш вампир в полезрението си, не му даваш предупреждение. Започваш да стреляш, преди той да разбере, че представляваш заплаха. И може би трябва да се запознаеш отново с термина „невинен минувач“.
Махнах към Анет, осветена под уличните лампи, невредима от куршума, защото е мъртва от векове.
– Невинен минувач е някой, когото отстраняваш от пътя. Ако не го направиш, те стоят отстрани и провалят нещата. Със сигурност не ги застрелваш, защото си твърде разтревожена от вампира, за да се прицелиш правилно.
– Кои… сте вие?
Въпросът дойде от лейтенант Гери Хикс, блондинката от бара, която трябваше да заеме моето място като примамка за екипа ми. Приклекнах пред нея, като отхвърлих настрани няколкото парчета желязо, които я притискаха.
– Аз съм Кат.

***

Гери ме изучаваше, докато се качвахме в чакащия микробус. Тя раздвижи гърба и сви пръсти, като учудването все още беше на лицето и.
– Дори не боли – учуди се тя.
– Вампирската кръв е мощно лечебно средство, но не забравяй, че е и опасна – каза Дон.
– И така. – Гери престана да мърда частите си, за да ме погледне. – Ти си единствената.
Изродът.
Тя не го каза. За разлика от Боунс, аз не можех да чета мисли, така че може би тя дори не го беше помислила. Все пак, след като бях израснала заклещена между два свята, за такава смятах себе си. Притежавах силата, скоростта, зрението, слуха и светещите очи на носферату, но части от мен бяха съвсем човешки. Зъбите ми, например. Нямам кътници.
– Да, аз съм полукръвна.
Устните и се свиха.
– Всичко това е било уговорка? Не е имало вампир, който да дебне в „Белисима“, не са били намерени две момичета на алеята?
Боунс изсвири.
– Схващаш бързо, нали?
Тя отвори уста да каже нещо и после я затвори.
Той се засмя.
– Това е първото интелигентно нещо, което правиш през цялата нощ.
Гери го погледна. Знаещата, арогантна извивка на устата му не помръдна. Сигурно те проклина от едната и от другата страна, помислих си аз към Боунс с присмех.
– Добре. – Гери вдигна брадичката си. – Кажи ми какво трябваше да направя по друг начин.
Боунс се наведе напред.
– Първо, чакала си твърде дълго в бара. Ако един вампир търси кръв, той или тя е нетърпелив. Не чакай някой друг да привлече вниманието му, както направи Анет.
– Тъкмо се канех да… – започна тя.
Той махна с ръка.
– Тогава не успяхте да събудите интереса ми, когато се опитахте да се вмъкнете. Имахте възможност да се отървете от другото момиче и да ме маневрирате в позиция, но я пропиляхте. Ако някой вампир те попита какво можеш да му предложиш, имай отговор! Направи го запомнящ се.
– Като например? – Тя се изсмя.
– Ще поема това – отвърнах с усмивка. – При вампира запомнящ се означава мръсен. „Мога да изсмуча кожата направо от пениса ти“, вероятно щеше да проработи, както и „Наведи се над мен и ще разбереш защо съм по-добра“. Ако горните две не успеят, тогава спъни другата жена и ѝ счупи глезена. Тогава вашето предимство е, че не вие сте тази, която куца.
Дейв се ухили. Боунс също се засмя. Чичо ми Дон изглеждаше малко неловко, но не се намеси. Как би могъл? Имах почти безупречен рекорд, когато ставаше въпрос за моите цели.
– Не мисля, че трябва да се снишавам, за да постигам целите си – каза ледено Гери. – Аз съм войник, а не курва.
О-о. Лош избор на думи.
– Имаш нещо против курвите? – Попита с копринен глас Боунс. – Внимавай, това е бившата ми професия. Имаш ли някакви други предразсъдъци, с които трябва да се съобразяваме?
Тя погледна между мен и Дон. Повдигнах рамене. Чичо ми смръщи вежди и погледна настрани.
– Гордостта и предразсъдъците са два лукса, които не можеш да си позволиш в тази работа – казах аз. – Животът на хората е изложен на риск. Това трябва да означава повече от твоето ниво на комфорт.
– Ако това означава толкова много за теб – попита Гери – защо се отказваш от него?
Чичо ми въздъхна, а бледите му пръсти се стегнаха върху ръката ми.
– Сега съм твърде разпознаваема, така че позицията ми трябва да бъде заета от някой друг.
Това беше една от причините. Имаше и още, но не исках да навлизам във всички тях с нея.
Гери преработи тази информация. Беше избрана измежду хиляди войници, полеви агенти, пехотинци и полицаи. Критериите бяха строги. Трябваше да има психическата сила да се справя със свръхестественото, а физически трябваше да е привлекателна, както и силна.
Най-накрая Гери се усмихна, но не на мен. Беше към Боунс. – Наистина ли си бил курва?
Той повдигна предизвикателно вежди.
– Да.
– Мъже или жени?
Не знаех накъде отива това, но Боунс не се поколеба.
– Жени.
– Беше ли добър в това?
Засмях се. Чичо ми изглеждаше така, сякаш е глътнал нещо остро.
Боунс се усмихна призрачно.
– Казвали са ми, че да.
Гери кимна.
– Добре. Може би бихте могли да се срещнете с гаджето ми на по питие? Сладко момче – той е страхотен във всичко, освен в секса. Ако можеш да направиш няколко небрежни намека…?
Страните ме заболяха от сдържането на смеха. Боунс кимна с пълна сериозност.
– Кажи му да очаква посещението ми. Не се притеснявай, ще му съобщя по такъв начин, че няма да разбере, че го инструктирам. Това не е първата подобна молба, която получавам.
– Мисля, че ще се справи добре – прошепнах на чичо си, докато Боунс продължаваше, получавайки подробности за гаджето на Гери.
Дон ме гледаше с тържествени черти, които по никакъв начин не приличаха на моите.
– Без теб няма да е същото.
Бяхме почти стигнали до комплекса. Въздъхнах.
– Всичко свършва накрая, Дон.

Назад към част 44                                                                Напред към част 46

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!