ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 47

***

– Пътници, моля спазвайте знака за закопчаване на предпазните колани и върнете масичките за поднос в изправено и заключено положение – заговори с фалшиво веселия си глас стюардесата. – Ще кацнем в Париж след около двадесет минути. Още веднъж ви благодарим, че летяхте с Air France.
Погледнах наляво, където седеше Грегор. Той спеше от малко преди разсъмване. Обикновено и аз щях да спя, но умът ми се въртеше.
След невероятното обявяване на произхода ми, ме заведоха на горния етаж, за да се опаковам. Или поне майка ми ми каза да го направя. Грегор ме последва, погледна в гардероба ми и след това рязко обяви, че не взимам нищо със себе си. Пренебрежението в изражението му ме накара да погледна смутено облеклото си, виждайки го през неговите очи. В сравнение с неговата престижна риза, сако, панталон и обувки, предполагам, че наистина съм изглеждала като мръсна провинциалистка. След това ме изхвърлиха през вратата, едва ли не без сбогуване с майка ми, баба ми и дядо ми, и се отправих към летището, преди още да съм успяла да кажеш „бял боклук“. Първият полет беше без междинно кацане от Кливланд до Ню Йорк. Следваща спирка след двучасов престой – Париж.
През цялото време Грегор почти не ми говореше, като вместо това говореше на френски по мобилния си телефон. Във въздуха той пишеше съобщения без прекъсване, докато не реши да подремне. Беше добре. Не знаех нито едно нещо, което да кажа. О, имах въпроси. Хиляди. Просто не знаех дали ще ми отговори.
Когато слязохме от самолета под следобедната слънчева светлина и той не избухна в пламъци, една загадка беше разсеяна. На изхода го посрещнаха двама бледокожи мъже с тъмни слънчеви очила и също толкова дебел акцент. Всеки от тях ме погледна преценяващо, което ме накара да се почувствам неудобно. Грегор не си направи труда да ги представи. Просто ме хвана за рамото и ме подкара към изхода. Една кола чакаше и аз се обърнах към него с изненада, когато се качихме отзад и оставихме останалите да стоят там.
– Тези мъже не идват ли с нас?
Грегор каза нещо на френски на шофьора и след това насочи вниманието си към мен.
– Те изчакват чантите ми и ще ни последват след това. Не се безпокойте. Аз съм уредил всичко.
С други думи, затвори уста. Прехапах разочарована въздишка и си припомних, че майка ми каза да му се доверя. След като тя не се доверяваше на никого, Грегор трябваше да е наистина нещо. Чудех се защо се интересуваше от мен. Имаше ли учебна програма за вампири, която трябваше да науча? Дали щях да срещна други полукръвни като мен? Щеше да е толкова хубаво да имам приятел. Може би тук нямаше да ме смятат за странна. Може би тук на никого не му пукаше, че съм незаконнородена. Тази мисъл ме развесели.
Със сигурност изглеждаше различно. Никога не бях ходила в голям град, а Париж беше великолепен. Архитектурата, безбройните хора, сградите… Бях заслепена. Скоро забравих да размишлявам върху затрудненията си и се вглъбих в гледките, докато колата препускаше.
– Красиво е, нали? – Каза Грегор. Той се усмихна, когато го погледнах. – Тази вечер ще видим още от него.
– Как така?
Но той само ме дари с потайна усмивка и отказа да уточни.
Тридесет минути по-късно пристигнахме до висока, внушителна сграда от тъмносив камък. Грегор кимна към постройката и шофьорът побърза да ми отвори вратата.
– Това е мястото, където ще отседнем, Катрин.
Какво да кажа? Изглежда уютно? Не изглеждаше. Изглеждаше голямо и заплашително, подобно на мъжа до мен.
– Колко души са отседнали тук?
Той задържа погледа ми.
– Само ние и няколко души от моя персонал.
О! Веднага се почувствах неудобно и се опитах да разсея надигащите се страхове. Този човек е с колко по-възрастен от теб? Поне десетилетия. Той е едър, рус, красив и вероятно има десет приятелки. Ти си на петнайсет, грозна и от провинцията. По дяволите, може би той просто изпълнява някакво обещание на отдавна починалия ти баща и няма търпение да те разтовари.
– Хубаво е. – Слава Богу, гласът ми не се разколеба. – Колко време ще бъдем тук? – Не попитах това, което наистина исках да знам. Кога ще мога да се прибера у дома?
Нещо се затвори в лицето му и той направи жест към отворената врата.
– Толкова, колкото е необходимо. А сега влез вътре.
Оставена без друга възможност, аз поех предложената ми ръка и влязох в дома му.

***

Една жена с гъста кестенява коса и пълни извивки чакаше точно отвътре. Тя се усмихна, когато видя Грегор, стисна ръцете му и получи целувка по двете бузи в замяна.
– Канел, всичко готово ли е? – Промърмори той и ме придърпа назад, когато понечих да си тръгна.
– Oui – отвърна тя, като ме препарираше с поглед. „Mon Dieu(Боже мой), това ли е тя? Très es le enfant!(Много е млада!)
Не знаех какво означава това, но не ми приличаше на „Здравей, как си“.
– Аз съм Катрин. – Представих се, като не харесах начина, по който тя ме гледаше. – Приятно ми е да се запознаем.
Тя прие ръката ми само след секунда колебание. Веднага щом топлите и пръсти докоснаха моите, получих своето потвърждение.
– Тя е човек – заявих очевидното на Грегор. – Ти ли си единственият… хм, друг тук?
Изведнъж ми хрумна, че трябва да внимавам какво казвам. Кой знаеше дали статутът му на немъртъв е тайна?
– Толкова ли си сигурна каква е тя? – Каза той, като ме наблюдаваше внимателно.
Замислих се за жената пред мен. След кратка пауза кимнах. – Няма седефеност на кожата и, вените и подскачат на врата, топла е… а и не излъчва вибрация като теб. Сигурна съм на сто процента.
Грегор изпусна доволен кикот от учудването по лицето на Канел.
– Виждаш ли? Тя може да усети същността ми. Ти не можеш. – После се обърна и внезапно хвана голите ми ръце. Очите му заблестяха с малки светлинки. – Опиши какво чувстваш, Катрин.
Интензивността в гласа му ме изплаши. Както и начинът, по който ме гледаше. По свиването на устните му личеше, че му харесва реакцията ми. Това ме изплаши още повече.
– Това… Чувствам се така, сякаш ме удря ток – отговорих, борейки се да остана спокойна. – Кожата ти изтръпва и вибрира.
– Да…- Беше почти съскане. – И все пак не усещам нищо от това от теб, chéri. Чувстваш се напълно… човек.
Начинът, по който го каза, можеше да бъде пренебрежителен. Зарадвах се, когато ме пусна.
– Канел ще ви заведе до стаята ви – каза той. С това той си тръгна, оставяйки ме все още леко разтреперан от срещата.
След като си тръгна, Канел ме погледна със злобна гримаса. – Следвай ме. – Тя ме погледна през рамо. – Мон Дьо, имаш нужда от баня.
Устата ми се сви при грубата псувня. Гневът замени объркването ми и аз устоях на желанието да забия крак в задника и. Вместо това си припомних, че точно тук ме искаше майка ми, и я последвах по витите стълби.
Спалнята, в която ме заведе, беше толкова красива, че забравих да се ядосвам. Над кръглото легло се спускаше балдахин, всички мебели изглеждаха елегантни, а стаята беше голяма колкото цялата къща на баба ми и дядо ми.
– Това е страхотно – въздъхнах, протягайки ръка към гоблена на стената. – Всичко това на Грегор ли принадлежи?
– На кого другиго? – Чу се краткият отговор на Канел от банята. – Съблечи дрехите си. Аз ще те почистя.
А? Това ме върна в реалността. Европейците сигурно имат странен начин да показват гостоприемство.
– Е, благодаря, но аз сама ще се погрижа за това.
Тя излезе с ръце на хълбоците.
– От петдесет години съм прислужница на дама и Грегор ме е инструктирал да ви обслужвам. Не ме карайте да се връщам при него и да му казвам, че съм се провалила в толкова проста задача. Той няма да разбере.
Зловещият начин, по който тя завърши последното изречение, говореше много. Разбира се, беше ми неудобно, но дори да не смятах, че ще бъдем приятелки, не исках да я вкарвам в неприятности, зажкаквито тя намекваше.
– Можеш ли, ама можеш ли да ми позволиш да използвам тоалетната? Сигурна съм, че той няма да има нищо против да го направя сама.
Канел сви рамене и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си. Ваната се напълни бързо с вода, когато се възползвах от удобствата. Когато приключих, се съблякох и потънах във ваната, като притиснах колене към гърдите си.
– Слушай, аз съм готов тук, така че не е нужно да…
Канел се вмъкна вътре и се спря, когато ме видя.
– Sacre bleu!(Мамка му)! Изглеждаш още по-слаба гола. Нямаш почти никакви гърди!
Сега вече бях унила и потънах още по-дълбоко във водата. Господи, защо не ме нарече грозно копеле в следващия момент? Махнете френския акцент и сякаш слушах съучениците си.
– Аз съм пети размер – отговорих защитно. – Това не е толкова кльощаво. И съм просто… дребна в областта на гърдите, но все още могат да пораснат.
Тя ме погледна, което ясно показваше, че се съмнява в това, но запретна ръкави и се настани на колене до ваната.
– Ще измием косата ти – обяви тя. – След това ще сложим маска на лицето ти, докато се киснеш. И трябва да те обръснем веднага. Толкова си космата, Катрин; не си ли бръснеш слабините изобщо?
Усетих как бузите ми пламват. О, не, тя не беше казала това току-що.
– Канел – успях да изрежа през зъби, – това няма да се получи. Просто седни в другата стая и ще кажем на Грегор, че си ме изтъркала като петно върху одеждите на папата. Но ти няма да, повтарям, няма да сложиш и една ръка върху моето… моето нещо!
– Ако ме отпратиш, той ще го разбере – каза тя мрачно. – Дори сега ни чува. Няма как да измамиш Грегор.
В този момент завъртях глава, преди да издам унизителен стон. Чудесно. Грегор можеше да чуе всичко? Значи е доловил как Канел гръмко тръби, че съм без цици, мършаво чудо с разкрач, наподобяващ женски снежен човек!
– Нека приключим с това. Ще говоря с него за това по-късно – промълвих, подадох и шампоана и мислено се проклех. – Можеш да ми помогнеш да си измия косата, но няма да се доближаваш до слабините ми, ясно? Някои неща не се случват, независимо какво мислиш за навиците ми за бръснене.
– Както кажеш – отвърна тя презрително, преди да нападне главата ми, сякаш я е обидила. – В края на краищата аз трябва да се подчинявам на твоите заповеди.

Назад към част 46                                                       Напред към част 48

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!