ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 48

***

-… ой…
Приглушеният вик ме събуди. Бях заспал с изненадваща бързина, но от друга страна, не бях спала предния ден. Един поглед към часовника на стената показваше четири сутринта. Навън все още беше тъмно.
След това се чу стон, нисък и гърлен. Седнах в леглото. Някъде на първия етаж една жена ридаеше. Бях на половината път към вратата, когато следващата серия от звуци ме спря и по лицето ми се появи руменина. О.
Металния звук от скърцането на леглото ме накара да запуша ушите си, но това не беше достатъчно. Все още можех да различа женското дишане и мъжките стонове на двойката в спалнята на долния етаж. Не ми отне повече от още един миг, за да разпозная гласовете. Канел и Грегор.
Върнах се в леглото, знаейки, че трябва да натисна възглавниците на ушите си и да се опитам да заспя, но не го направих. Поне говореха на френски, когато използваха думи, така че не знаех какво казват. Грегор вероятно казваше на Канел, че е прекрасна. Секси. С големи гърди и бръсната като бебешко дупе.
Продължих да слушам, наблюдавайки как времето минава с нарастващо страхопочитание. Господи. Наистина си беше дал цяла нощ работа, нали?
Накрая, два часа по-късно, той издаде кулминационен стон и леглото замлъкна. Канел промърмори нещо неразбираемо, а после чух как вратата се отвори и затвори.
По стълбите прозвучаха стъпки, които се спускаха по коридора на същия етаж, на който се намирах и аз. Взирах се в дръжката на вратата с нарастващ страх, като исках сърцебиенето ми да остане бавно. Дали Грегор знаеше, че съм слушала? Моля те, не му позволявай да разбере.
За щастие тези стъпки спряха само до вратата ми, преди да се отправят към другия край на коридора. Отново се отвори и затвори врата, а след това в цялата къща настъпи тишина.
Останах там, където бях, притискайки възглавницата си, докато умората не направи клепачите ми тежки и не заспах все още с лице към вратата.

***

– Добро утро, Катрин. Спа ли добре?
Главата ми се дръпна виновно, но в лицето на Грегор нямаше никакъв сарказъм.
Той направи жест към пълната чиния срещу него на масата. – Яжте нещо. Канел е приготвила блини и варени яйца.
– Тя е талантлива, а? – Това излезе, преди да успея да го огранича. Веднага съжалих за това. Не е твоя работа – напомних си, докато седях.
Онзи белег близо до веждата му потрепваше с мръщенето му. – Не ти ли харесва Канел? Тя обидила ли те е?
– Не. – Чудесно, как да се измъкна от това? – Тя е добре. Искам да кажа, че е мила. В известен смисъл. Не ми харесва, че ме къпе! – Завърших с ярост.
В устата му се образува забавна извивка.
– Oui. Това го разбрах още вчера.
Беше всичко, което можех да направя, за да не защитя размера на гърдите си, теглото си и предполагаемата си окосменост.
– А и така или иначе не е подходящо, тъй като тя е…
Спрях, проклинайки се отново. Не можеш да млъкнеш, нали?
– Тъй като тя е какво? – Попита той с непоколебим резонанс.
Няма смисъл да се опитвам да се измъкна. По начина, по който очите на Грегор ме приковаваха към мястото ми, не можех просто да сменя темата.
– Тя не би трябвало да ме чака като слугиня, след като е твоята, хм, приятелка.
Ако съм си мислела, че ще се разстрои, съм грешала.
Грегор се засмя, сякаш бях разказала шега.
– Откъде по дяволите ти хрумна това?
Непрекъснато скърцаща рамка на леглото.
– О, хм, просто имам такова усещане.
– Лъжеш – категорично заяви той. – Не ме лъжи, усещам го. Отговори ми или Канел ще го направи.
Начинът, по който го каза, ме накара да си спомня за странното и поведение, когато каза, че Грегор няма да разбере, ако не успее да изпълни „дълга си“. Тя спеше с него; той наистина нямаше да бъде лош към нея. Дали би бил?
– Чух ви тази сутрин. – Трябваше да погледна встрани, когато го казах, смутена до мозъка на костите си. – Не исках да го правя. Чувам неща, които???е не би трябвало. Повярвай ми, това ми е докарвало неприятности през целия ми живот…
– Чувала си ни в леглото? – Попита той откровено. – Три етажа по-надолу, от другата страна на къщата?
Бузите ми бяха топли. С все още наведена глава кимнах.
– Разбирам…- Той го разтегли замислено, после гласът му се промени. Стана мощен, повдигна косъмчетата по врата и ръцете ми. – Погледни ме, Катрин.
Изправих глава, за да срещна пламтящите му изумрудени очи. Те сякаш държаха моите в хватка.
– Не си чула нищо тази сутрин. Сънувала си – каза той, а гласът му вибрираше със сила.
Примигнах, изненадана от интензивността му.
– Добре. Все пак това не е моя работа.
Това го накара да поклати глава, сякаш току-що бях казала нещо невероятно. Грегор ме гледаше почти смаяно, а после изведнъж се озова пред мен.
Ръцете му хванаха лицето ми и не ми позволиха да се обърна. Казах:
– Ти не си чула нищо тази сутрин. Сънувала си. – Гласът му на практика отекваше и ако очите му блестяха по-ярко, щяха да оставят изгаряния по кожата ми.
– Добре де, ти си се изказал! Ще забравя, че някога съм го чувала. Не е нужно да ставаш толкова лъчезарен и шумен.
Той седна обратно на хълбоците си със зашеметено изражение, а очите му отново избледняха до нормалното си сиво-зелено. От него се изтръгна остър смях.
– Изключително – промърмори той.
– Какво? – Наистина ли имах неприятности заради това, че подслушах?
Грегор поклати глава и ме погледна с недоумение, преди да се върне на стола си. Пръстите му барабаняха по бялата покривка на масата.
– Това не беше предназначено за твоите уши – каза той накрая.
Овладях грубото желание да изсумтя: „Не, по дяволите.“
– Не знаех, че способностите ти са в такава степен, и затова сега трябва да обясня.
– Не е нужно. – Аз и моята голяма уста.
– Но аз трябва. – Меко. – Не искам да останеш в погрешно заблуждение. Канел и аз, да кажем, не сме повече. Тя ми е работник и понякога съм позволявал да се стигне и по-далеч, но тази сутрин беше… сбогом. Тя ще остане тук, но отношенията ни няма да се променят от служител и работодател отново. Разбираш ли?
Да, разбрах. Обхвана ме странно облекчение, примесено с опасения. Бях много уплашена от вампира, който седеше срещу мен. Той можеше да се превърне от весел в безчувствен за един миг и аз се страхувах повече от малко от него. Но все пак…
– Защо ми казваш това?
Грегор се наведе напред и стадото пеперуди в стомаха ми изчезна.
– Защо мислиш?
Устата ми пресъхна. Без да се замислям, облизах устните си и почти се отскубнах от мястото си, когато той бавно облиза своите. Беше като целувка без докосване и за мен беше много трудно да се справя с това – от това да бъда отбягвана от всички момчета на моята възраст до това да закусвам с великолепен вампир, който ме гледаше като десерт. Това беше твърде бързо, а всъщност нищо не се беше случило.
– Казахте, че това са блини ли? – Исках да наруша тежкото мълчание и грабнах чинията, сякаш беше спасителен сал. – Чудесно. Умирам от глад.
Грегор се настани обратно в стола си. Той имаше леко превъзходно, доволно изражение.
– Както и аз.

Назад към част 47                                                       Напред към част 49

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!