ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 49

Глава двадесет и шеста

Алтернативна „средна“ версия на:

„Обречена на ранен гроб“ книга 4

Бележка на автора: Това е последната и най-дългата от главите. Тя съдържа около тридесет хиляди думи, или колкото една голяма новела. В тази версия на „Обречена на ранен гроб“, когато Боунс напуска Кат след прословутата „сцена с пианото“, за да отиде в Ню Орлиънс, Грегор намира начин да изтрие спомена на Боунс за Кат, подобно на начина, по който Менчерес е изтрил спомена на Кат за Грегор, когато тя е била тийнейджърка. Както можете да си представите, изтриването на Кат от съзнанието му променя драстично поведението на Боунс и по този начин оригиналната среда на романа е много различна от версията, която е публикувана по-късно. Реших да премахна тази подсюжетна линия, защото в „Обречена на ранен гроб“ вече се бяха случили толкова много неща с Кат и Боунс, че загубата на паметта ми се стори твърде обременителна. Въпреки това съм сантиментална, затова извадих тази част от окончателния ръкопис, но не я изтрих от компютъра си.
Така че, ако искате да видите как Кат и Боунс взаимодействат помежду си, докато Боунс няма спомен за предишния си живот, четете нататък. За контекст, тази алтернативна „средна“ версия започва на страница 207 от публикуваната версия на „Обречена на ранен гроб“. Отначало ще видите припокриване на някои сцени само с малки промени, след което новото съдържание започва, след като Кат пристига във военната база. В случай че се чудите, цялата алтернативна „средна“ версия завършва точно преди Кат да бъде превърната във вампир. След това историята е почти същата като в публикуваната версия, поради което наричам това изтрита „средна“ част на „Обречена на ранен гроб“. Също така, наред с други забележителни разлики, в тази версия Спейд и Денис вече са двойка. Първоначално романът им се случваше извън страницата, което се промени, когато получих зелена светлина да напиша „Първата капка малиново“.
Предупреждение за феновете на Боунс: Споменът му за Кат е бил откраднат, както беше посочено по-горе, така че в началото Боунс се държи така, както се е държал преди да срещне Кат *пиене, курви, чукане*. Ако не искате да виждате Боунс по този начин, не четете това.

Почукването на вратата не ме събуди. Сигурно е било твърде меко и несигурно. Едва когато Влад каза: „Влез“ с не толкова приятен тон, се събудих. Боже, той беше прав. Рефлексите ми бяха гадни.
Шрапнел заби главата си вътре. Мислено се скарах на Влад, че не ми е дал възможност да изчезна в банята. Колко уличаващо изглеждаше това?
– Извинете ме, но обаждащият се казва, че е спешно. Мога ли да ти дам телефона? – Той го държеше близо до себе си, очевидно нервен. Може би Влад наистина беше намръщен, когато се събуди.
Влад направи жест в знак на раздразнение.
– Добре, донеси го.
Шрапнел се пресегна като заек и после побърза да излезе, затваряйки вратата след себе си.
– Кой си ти? – Взря се в телефона Влад.
Гласът на Пик се разнесе достатъчно силно, за да ме накара да се изпъна.
– Ако този път не дадеш Кат на линия, ще те изпека жив в собствените ти гадни сокове…
Изтръгнах телефона от Влад.
– Какво става? Аз съм тук, какво става?
Последва зареден момент на мълчание. Твърде късно осъзнах какво съм направила. Влад вдигна рамо, сякаш искаше да каже: „Сега си загазила.“
– Казаха ми, че не може да бъде обезпокояван, защото е в леглото. – Всяка дума беше стряскащо обвинение. – Че е изключително неразположен. Кървавите топки на Луцифер, Кат, затова ли не ми отговаряш на обажданията?
– Аз… аз… не…- Добри Боже, заеквах.
– Наистина!
– Слушай, дори недей! – Гневът ми се притече на помощ. – Ако нещо не е наред, кажи ми, но ако просто ще си играеш на чичко полицай, трябва да започнеш с най-добрите си приятелки. Вероятно в момента той е забил нос в някоя от тях.
– Той и задникът му са в смъртна опасност, ако все още ти пука – беше леденият отговор.
Това отне враждебността от мен. Пик не беше от хората, които си падат по истеричните преувеличения. Стиснах телефона, сякаш беше хлъзгав.
– Какво се случи?
Може би звучах толкова уплашено, колкото се чувствах, защото гласът на Спейд загуби част от гнева си.
– Фабиан, твоят полезен призрак, е бил в Ню Орлиънс, опитвайки се да говори с него. От това, което може да заключи, а то е малко, съзнанието на Криспин е променено. А Грегор го причаква извън града, за да го убие.
– Какво имаш предвид, че съзнанието му е променено? – Гласът ми не можеше да стане по-пронизителен.
Влад изохка.
– Точно както част от паметта ти беше изтрита преди години от Менчерес, изглежда, че Грегор е намерил начин да направи същото с Криспин. Той не си спомня Фабиан. Дори не знае, че е във война с Грегор.
Бях толкова зашеметен, че дори не можех да издишам. Как можеше Грегор да направи това? Как?
– Криспин отиде в Ню Орлиънс, за да се срещне с Мари – продължи Спейд. – След като срещата се състоя, от това, което разбрах, той започнал да се държи странно. След това Мари затвори Квартала за всякакви други посетители от немъртви, а Грегор е събрал множество сили отвъд покрайнините на града.
Това ме изкара от временната ми парализа. Скочих и започнах да тършувам за дрехи. Влад се намести на моето място, без да се притеснява.
Попитах:
– Ти там ли си? На път ли си?
– Не можем, в това е целият проблем! Благодарение на теб Грегор има ясното право да изведе Криспин според нашите закони. А сега Криспин дори не знае, че е осъден на смърт. Вероятно щеше да се приближи до Грегор с едно „приятно ми е да те видя тук“, преди тази мръсна гад да го заколи!
– Той не помни защо е във война с Грегор? – Последиците от това най-накрая започнаха да ме връхлитат.
– Въпреки че Фабиан много внимава какво казва, тъй като Криспин все още не знае какво да прави с призрака, Криспин също никога не е споменавал за теб – каза брутално Пик.
Седнах на пода, коленете ми бяха слаби. За секунда дори не можех да дишам. После изтласках чувствата си настрана и започнах да планирам.
– Ще трябва да бъде транспортиран оттам със самолет. Най-добре ще е с хеликоптер. Можем да го въоръжим със сребърни куршуми. Ще го транспортираме във въздуха до самолет. Каза ли, че си ми оставяли съобщения за това? – Погледнах Влад с наистина заплашителен поглед.
– Оставял съм ти съобщения, за да ти се обадя, но едва тази вечер разбрахме за състоянието на Криспин и за засадата на Грегор.
Влад вдигна рамене, без да се извинява.
– Ти каза, че не искаш да говориш с тях. Тази част е новина за мен. Щях да ти кажа, ако знаех.
Не му се скарах. В края на краищата, това, че съм се крил, беше моя собствена вина, а не на Влад.
– Има проблем с плана ти, Кат – каза Стегнато Спейд. – В противен случай вече щяхме да сме направили нещо подобно. Никой от какъвто и да е род не е допуснат в града, а това означава и над него. Това би означавало да ги осъдим на смърт с декрет на Мари, а тя е твърде могъща, за да я отхвърлим. Аз самият бих рискувал, но ако един вампир или гул премине границата в Квартала, Грегор и хората му ще го последват. Това трябва да са хора без вампирска принадлежност, разбираш ли?
Да, разбрах. Сега вече знаех защо се беше изхитрил да се свърже с мен.
– Дай ми номера си. Ще ти се обадя веднага.

Назад към част 48                                                          Напред към част 50

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!