ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 50

***

-…тестване три, две, едно… Ти чуваш ли ме, Гери???
Лейтенант Гери Хикс, моят заместник в екипа на Дон, се изкашля и промълви:
– Потвърждавам.
Тя имаше приемна линия, хирургически поставена под кожата и, която изпомпваше гласа ми директно от тъпанчето и. Ако изкрещя, тя щеше да изпита болка. Нейният микрофон беше по-малко инвазивно разположен в огърлицата и.
– Какво е местоположението ти, Гери?
– Пресичам улица „Сейнт Ан“ и се насочвам към Бурбон. Птицата все още ли показва, че е там?
Проверих сателитните снимки на Френския квартал на взетия назаем лаптоп. Турбуленцията на самолета не помогна, но все още можех да забележа Боунс. И жената до него.
– Потвърждавам. Има малко закъснение, но би трябвало да е там. Добре ли си?
Гери беше нервна. Не можех да я виня. Трябваше да доведе Боунс, без да убие него или себе си. Боунс беше смъртоносно силен, а освен това имаше голяма вероятност да не я разпознае. Да, и аз щях да се разколебая.
– Добре съм – каза Гери.
– Разбирам. Сега иди и му покажи, че не може да ти откаже два пъти.
Тя издаде звук, който почти приличаше на смях. По време на първата си мисия не знаеше, че нейната имитационна цел е и неин инструктор.
– Това е толкова странно.
Не е така.
Бях единственият човек, когото Спейд познаваше, който имаше човешки връзки без директни връзки с немъртвите и който можеше да събере въздушна сила и подкрепа в комплект с най-модерни оръжия и технологии. Разбира се, можеше да се твърди, че старият ми екип имаше връзка с Боунс, но никой от тях вече не беше под негово командване, откакто се бях отказала. Дължах много на чичо си за това.
Не бяхме сигурни колко „променена“ е паметта на Боунс. Само няколко неща бяха сигурни. Боунс не знаеше за разправията с Грегор. Изглежда, че вече не можеше да чете и човешките мисли, иначе нямаше да е с двукраката скитница на снимката. А, да, и определено нямаше представа, че е женен. Какво – ако изобщо – знаеше нещо за мен, предстоеше да разберем. Може би в съзнанието му съм била сведена до статут на стара приятелка.
А може би бях изчезнала напълно.
Тъй като беше човек, Гери не можеше да вижда Фабиан. Той обаче беше там и се опитваше да убеди Боунс, че не е ненормален, без да бъде забелязан от никого от хората на Мари. Това не беше лесна задача. Когато това свършеше, аз също щях да му дължа много. Как се отплаща на призрак? Това беше въпрос, който щях да обмисля по-късно.
– Наближавам целта, млъквам – прошепна Гери.
На екрана видях как тя се приближава към Боунс. Той беше в заведението на Пат О’Брайън във външната част и пиеше обичайното си уиски, както предположих. Ръката му беше преметната около красива брюнетка, която беше почти залепена за него. Дори сега ръката и минаваше бедрото му.
Стиснах юмруци. Кучко, след това ние с теб ще имаме дълъг, кървав разговор.
Канел не можеше да чуе мисленото ми предупреждение, но Влад можеше. Той се облегна на стола срещу мен, а турбуленцията на самолета не го притесняваше. Ако всичко вървеше добре, бяхме на път към мястото на срещата.
– Ти наистина не я харесваш. – Каза той.
Не отговорих на глас. Това можеше да обърка Гери, тъй като носех слушалки.
Не, наистина, наистина не я харесвам.
– Знам, че е прибързано – мърмореше Гери през слушалката ми, докато сателитът показваше как тя достига до Боунс и неговата спътничка Канел, – но след като видях вас двамата, прекрасни същества, не мога да реша кого искам да чукам първо.
– Браво, момиче – прошепнах аз. Боже, да се радвам, че някой ще посегне на мъжа, когото обичам! Защо не можех да имам нормален живот?
С мрачна благодарност наблюдавах как Боунс оставя питието си. Не всяка реплика щеше да свърши работа. Човекът беше страшен магнит за мацки, а Гери не беше обичайният му тип. Но с тази реплика? Добре, че беше привлякла вниманието му.
– Лесно решение, любима. – Огърлицата и улови всеки нюанс на акцента му. – Първо дамите. Не е ли така, Канел?
Знаещият смях на Канел ме прониза право в сърцето. Облегалката на самолета изгуби парче.
– Тя изглежда много буйна, Чери. Надявах се на по-мека компания?
Гери не позволи на пренебрежението на Канел да я спъне. Тя бръкна с пръсти в питието на Боунс, след което направи добра демонстрация да оближе алкохола от тях.
– Ще бъда нежна като ангелче, скъпа.
Гери наистина беше изминала дълъг път от човека, когото бях обучила преди месеци. Канел може би все още се колебаеше за нея, но Боунс не. Той хвана китката и, бавно прокара уста по дланта и, а после направи нещо, което не можех да видя и което накара Гери да изтръпне.
– Никога не оставяй капка от нещо ценно да се изгуби.
Гласът му беше дълбок и обещаващ, оргазъм за ушите. Да го чуеш насочен към някой друг беше още един удар в сърцето, но аз го прикрих. Имах работа за вършене. Всичко останало беше второстепенно.
Самата Гери звучеше обещаващо.
– Може би ще ми покажеш какво имаш предвид?
Боунс и подаде чашата си.
– Пий.
Тя отпи глътка. Напрегнах се навсякъде, когато Боунс я остави настрана и след това взе Гери в прегръдките си. През микрофона на Гери чух как тялото му се трие в нея, приглушения и стон на удоволствие и мъжкото му ръмжене, когато я притисна по-близо.
След цели две минути той вдигна глава. Тогава вече почти исках да го убия.
Влад ме гледаше без съжаление.
– Някой друг би могъл да прави това.
Беше прав. Аз настоявах да бъда ретранслаторът. Не се доверявах на никой друг за нещо толкова важно, независимо че беше жестоко за мен.
– Точно това имам предвид – каза Боунс тихо на Гери.
– Ти, ах…- Тя звучеше задъхано и малко развълнувано. – Със сигурност успяваш да демонастрираш какво искаш да кажеш.
– Справяш се чудесно – казах на Гери много тихо. Тя не можеше да се разсейва, като се притесняваше как приемам това. – Накарай го да се движи.
– Какво беше това? – Попита рязко Боунс.
Бяхме се притеснили за това. Вампирите имаха страхотен слух, затова и приемникът беше под кожата и. Това беше и причината, поради която аз настоявах да бъда ретранслатор. Ако Боунс ни подслуша, аз щях да бъда този, който ще го заговори. Никой не го познаваше по-добре от мен.
– Какво? – Опита да се да се направи на невинна Гери.
Боунс започна да прокарва ръце по предната и част, вече съвсем делово. Объркването на Канел се виждаше дори на сателитната снимка. Трябваше да се направи нещо. Сега.
– Съжалявам за това – казах на Гери. После по-силно: – Боунс! Наведи се и се заслушай, и за Бога, можеш ли да не се набиваш на очи?
Това го стресна. Очевидно скритият глас, който го щракна, не беше това, което очакваше.
– Чери? – Попита Канел.
Тя не би трябвало да може да ме чуе. Тя все още беше човек, дори след всичките тези години.
– Успокой кучката – излаях аз. – Тя е там за да те убие.
– Не се притеснявай, мила, няма нищо – каза и той. След това шумолящи звуци предшестваха образа на Боунс, който се приближи до Гери, държейки я за раменете. – Каква прекрасна шия имаш. Да видим какъв е вкусът ти.
Ако бях на мястото на Гери, щях да се сгърча от явното предупреждение, което се превеждаше като Всичко се обърка и живота ти е мой. За щастие, това му позволяваше да бъде точно до слушалката.
– Как се казваш, скъпа?
Въпреки че Гери му отговори с фалшиво име, знаех, че Боунс наистина говори с мен.
– Не разпознаваш ли гласа ми?
– Не. – Към Гери: – Не приличаш на Александра.
Едно хлипане почти ме задуши, когато най-лошите ми страхове се осъществиха. Бях изчезнала напълно от паметта му. След всичко, през което бяхме преминали, сега бях просто непознат глас.
– Това е името на кораба, който те е отвел в Австралия през 1789 г. – отвърнах, като се контролирах. – Можеш да ми се довериш. Аз съм… приятел на Спейд.
– Ще трябва да се справиш по-добре от това – каза той, докато ръката му се увиваше в косата на Гери.
Тя започна да целува шията му, правейки се, сякаш той и даваше инструкции. Канел сякаш започна да се притеснява. Трябваше да го накарам да повярва.
– Майка ти се казваше Пенелопа. Тя почина от сифилис, когато ти беше на седемнайсет години. Мадам Лусил е изляла върху Пенелопа бутилка от любимия си парфюм, преди тялото и да бъде изгорено. Винаги когато усетиш мирис на виолетки, ти напомня за майка ти.
Изключително лично нещо, което не трябва да се разказва, когато някой друг слуша, но нямах избор. След думите ми настъпи абсолютно мълчание.
– Отговарям ли на стандартите ви? – Попита Гери.
Боунс все още беше наклонила шията си под ъгъл. Засмуках въздух.
– Ще се справиш – каза той най-накрая.
Изпуснах дъха си с облекчение. Боунс може и да не ме познаваше повече, но засега щеше да ме слуша.
– Първо. Канел е предател, а градът е обкръжен. Трябва да стигнеш до върха на Свети Антоний колкото се може по-бързо, но бъди хитър. Наблюдават те.
– Толкова си прекрасен, миличък – каза Гери и хвана ризата му в ръцете си. – Трябва ли да се опознаем? Просто искам да се чукаме така, както не можеш да си представиш.
Боунс се отдели от Гери, за да хване ръката на Канел.
– Не обичам да карам едно прекрасно момиче да чака. Хайде, Канел. Това е, което искам тази вечер.
– Не мога ли и аз да избирам?
Чух надутия глас на Канел и всичко, което можех да направя, беше да не изкрещя.
– Не този път, любима.
– Chéri…
– Всички останали са били твой избор. – Той ги поведе през тълпата. – Продължавай да хленчиш и ще те накарам да чакаш, докато свърша, преди да я вземеш.
– Малка френска курва – изплюх аз, без да мога да се сдържа. Всички останали? Не беше ли това просто страхотно!
Боунс спря до един бордюр.
– Внимавай, Александра – каза той приятно. – Или ще се спънеш в тесния си поглед.
Знаех, че това е насочено към мен, затова му отговорих.
– Недей така, приятелю, ожених се за курва.
Влад ме погледна. Махнах му с ръка, сякаш исках да кажа: знам, знам. Опитвам се!
– Продължавай да се движиш към църквата – казах аз и се върнах към работата. След това свалих слушалките и заговорих по мобилния си телефон.
– Добре, Дон. Разгърни се. Те са на път. Кажи на Купър да не пуска стълбата, докато не се отдалечи на петдесет метра.
– Разбрах, Кат.
Нагласих отново слушалките. Гери току-що беше казала на Боунс, че иска да прави секс на покрива на църквата, но Канел протестираше.
– Не, там може да има плъхове! Защо не можем да си тръгнем оттук за една вечер? Казах ти, че имам много красиви приятелки в Метери, с които искам да те запозная.
– Слушай какво, сладурче. Ще отидем утре. От няколко дни искаш да ме запознаеш с тези момичета; те трябва да са ужасно специални.
– Да. Très magnifique.
– Кучката се опитваше да те измъкне от града, а? – Казах с нарастващ гняв. Може би това с набиването на кол на Влад не беше толкова лоша идея. – Сега знаеш защо.
– Утре ще правим каквото ти искаш, а тази вечер ще е моята вечер – продължи Боунс. – Обещавам, че ще видиш нова страна от мен.
И аз също. Наистина нямах търпение да видя отново Канел на живо.
Вече не можех да ги видя тримата. Бяха изчезнали от сателита ми, откакто започнаха да ходят.
– Огледай се, Боунс. Следват ли те?
– Красива нощ, нали, дами? – Пауза. – Обичам този град. Толкова е обитаван от призраци.
– Не се притеснявайте за призрака, ако той е същият, който те тормози от дни. Той е приятел.
– Харесвам призрачни места – отвърна Гери, за да продължи разговора. – Не мислиш ли, че някой ще ни хване да се катерим по покрива, нали?
Боунс я целуна отново. Не можех да го видя, но можех да го чуя.
– Съвсем не.
Добре. Беше ясно. Боже, исках това да свърши скоро. Безопасно и скоро.
– Ето какъв е планът, Боунс. Един хеликоптер ще направи прелитане над църквата на около двеста метра нагоре. Ще има висяща верижна стълба. Когато го видиш да идва, излети се с двете си пиленца и я хвани. Веднага щом се отдалечиш от града, ще скочиш на гърба на друг самолет. Пик ще бъде на него.
– А, ето я и църквата – каза той в отговор. – Александра, прекрасна моя, погледни ме за момент. Не е нужно да се притесняваш за очите ми или за зъбите ми, нали? Не забелязваш нищо необичайно в тях. Не се страхуваш, защото знаеш, че няма да те нараня. Кажи го.
– Няма да ме нараниш – повтори Гери. – Не ме е страх.
Значи така заобикаляше блестящия поглед и острите зъби, когато чукаше хората. Мислех си го, но никога не бях искала да го попитам. Знаех повече за миналото му, отколкото вече ми беше интересно. Тази сцена беше в полза на Канел, предположих, тъй като Боунс знаеше, че Гери е в течение на тайната му. Просто минаваше през обичайните процедури.
Помислих си, че ще повърна.
– Канел, ще го направим ли?
– Ако трябва, chéri.
– Трябва.
След няколко мига на шумни шумолящи звуци Боунс заговори отново.
– Най-накрая покривът. Няма плъхове, мъничка, престани да се гърчиш.
Влад, вземи ЕТА на хеликоптера, помислих си аз.
Той изпълни мисловната директива и взе мобилния ми телефон, натискайки повторно набиране.
– Те са на покрива – информира той Дон накратко. – Колко време? … Да. – Той постави обратно мобилния ми телефон. – Шест минути.
– Имаш шест минути, Боунс. Не забравяй, че когато скачаш, и двете трябва да са с теб, а Канел няма да иска да тръгне.
– Елате тук, милички. Така е по-добре.
Гласът на Боунс се промени. Превърна се в онова луксозно мъркане, което някога ме разтапяше. Сега, когато го слушах, само ме вбесяваше. Още по-лошо, след това се появи дишането и меките стържещи звуци от целувката.
Тогава Гери каза:
– Ей сега, захарче. Успокой се малко.
– Защо? – Гласът на Канел беше войнствен. – Готова съм да ми доставиш удоволствие.
Погледнах часовника.
– Още две минути. Забави се, но бъди спокойна, Гери.
– Канел, не бъди толкова алчна. Аз ще я подсладя за теб. Ще ти хареса повече заради чакането. Защо не намериш по-добро приложение на устата си от това да се оплакваш, мъничка? А, да. Ето така.
– Глупак – изплюх се аз. Не се изискваше сателит, за да разбереш накъде е насочил устата и.
– Може би не искаш да правиш това. – Гери звучеше разтревожена.
Канел направи отговор, който беше разбъркан. Влад се изправи и започна да разтрива раменете ми. Вече плачех. Тихи, яростни, безполезни сълзи.
– Изпълни целта си – каза Влад, меко, но строго.
Ударих юмруци в краката си, но не изкрещях, както ми се искаше. Вместо това гледах как секундите минават и се опитвах да се вслушвам с клинична безпристрастност за признаци на опасност. За съжаление повечето от това, което чувах, не бяха звуци на опасност.
Деветдесет секунди… шестдесет… тридесет… двадесет…
– Десет секунди – изревах аз. – Девет, осем, седем…
– Знаеш ли нещо, Канел? – Боунс загуби съблазнителния тембър на гласа си и той се превърна в студена стомана. – Не си никак добра в това.
– …едно! – Изкрещях с цялата си горчивина в мен.
После се чуха само звуците на хеликоптера, преди да чуя звън на метал, удар и думите, които чаках от Гери.
– Влизаме!
Хеликоптерът имаше специални безшумни перки, които намаляваха нормалния му шум. Това обаче правеше Купър и двамата втори пилоти незабележими.
Гери, разбира се, не беше.
– Закопчай ципа, Боунс, и се надявам да си богат.
Той се засмя.
– Защо?
– Брачна консултация – отвърна тя. – Ще ти трябва най-доброто, което може да се купи с пари.
– Откажи се – казах и много тихо.
– Не знам кой те е дезинформирал, любима, но аз не съм женен.
– Тя още ли диша? – Попита Гери, като мъдро смени темата. – Ударил си я доста силно.
– Тя е жива.
Чу се шум от удар и тогава Гери каза рязко:
– Опита се да ми пъхнеш главата между краката си, а? Кой е щастлив сега, кучко?
– Тя не усеща как я риташ – каза Боунс, без критика в гласа си.
– Да, ама аз го усещам и ми е приятно!
– Ти също ли си приятелка на Чарлз?
Чарлз беше истинското име на Пик. Вампирите никога не можеха да си изберат само едно. Чудесно, сега той задаваше въпроси. Това беше моят сигнал.
– Тя ми е приятелка, Боунс. Както и момчетата, които летят. Спейд ще ти обясни всичко, когато се видим. Трябва да минат само няколко минути, докато се измъкнете от града.
– Тогава аз дължа благодарност на теб. – Сега той звучеше по-близко. Трябва да е точно до Гери. – Откъде знаеш любимия парфюм на майка ми? Не си спомням някога да съм казвала това на Чарлз.
– Дълга… дълга история. – Гърлото ми се сви от потиснатите сълзи. Какво да ти кажа? Не ме помниш, но някога бяхме лудо влюбени?
– Можеш да ми разкажеш за това. Ще изведа теб и съпруга ти на една грандиозна вечеря. Бивша курва ли беше? Имаме нещо общо помежду си.
Гери нададе лай на смях.
– Момче, нямаш представа какво казваш.
Не можех да се пречупя сега, толкова близо до финалната линия.
– Не се притеснявай. Ние сме, ама ние сме разделени.
– О? – Пауза. – Тогава ще бъдем само ти и аз.
– Аз съм триста килограма, имам лоша скулиоза и току-що навърших шейсет – изсумтях аз.
Боунс не пропусна да се размърда.
– Тогава театър след вечеря.
Засмях се, дори когато сълзите отново започнаха да текат. Исках да получа потвърждение, че нещата между нас наистина са приключили, и ето че това се случи. Той дори не ме познаваше. Не можеше да има повече от това.
– Радвам се, че си в безопасност, Боунс. Кажи на Фабиан, че му благодаря – той е духът. Той беше добър приятел.
– И за кого да кажа, че му благодари?
– Кат. – Изчаках секунда, но той не реагира. – Кат ти благодари.

Назад към част 49                                                    Напред към част 51

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!