ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 6

Глава трета

Гледната точка на Боунс след техния ??? първи път.

„На крачка от гроба“ книга 1

Бележка на автора: Читателите често ме питат дали някога ще пренапиша „На крачка от гроба“ от гледната точка на Боунс. Отговорът е, че вероятно не. Като начало, когато си в главата на даден герой, той губи много от мистерията за читателя, защото читателите знаят какво мисли или чувства. Второ, установила съм също, че да си в главата на героя го рисува в много по-сурова светлина за читателя. Читателите не само преживяват героя чрез действието и диалога, но и чуват всичко, което героят не казва, а нефилтрираните мисли понякога могат да бъдат грозни. Затова, ако пренапиша „На крачка от гроба,“ през гледната точка на Боунс, се опасявам, че Боунс ще изгуби част от своята мистика и чувственост. В края на краищата Кат може да е смятала, че Боунс е секси и неустоим, но Боунс никога не би си помислил подобно нещо за себе си. Кой герой би го направил? О, добре, Иън би го направил, но това е друга тема *намигване*.
Преди години обаче се опитах да напиша сцена от „На крачка от гроба,“ от гледна точка на Боунс и я включвам по-долу. Тя се развива непосредствено след първия път, когато Кат и Боунс преспаха заедно, и бях изненадана колко интроспективен се оказа Боунс.

Боунс падна на леглото с нея в ръце, не желаеше да се раздели с плътта и, но си позволи да се измъкне, докато членът му не почиваше точно под топлината и, вместо вътре в нея. Сърцето и все още биеше с бясна скорост и тя дишаше на резки пресекулки, дори когато очите и се затваряха.
Той я придърпа и си пое дълго дъх. Потта и полепна по него, прикривайки аромата му със своя собствен, точно както сега усещаше повече него, отколкото себе си. Това създаде нов, смесен аромат, който не беше нито неин, нито негов, а техен, и той го вдиша отново, за да може да го поеме в себе си.
Чаках толкова дълго.
Той се изненада от тази мисъл, защото осем седмици, за да я вкара в леглото си, не бяха чак толкова много. И все пак не можеше да отхвърли чувството си на дълбоко облекчение. Сякаш нещо, което дълго време му бе отказвано, най-сетне бе дошло. Това не беше само обичайното отпускане, което изпитваше веднага след изключително задоволителна чукане – а тя беше толкова страстна, колкото си беше мечтал – но беше нещо друго.
Беше щастлив.
Това звучеше като нещо толкова тривиално, но Боунс не можеше да си спомни кога за последен път е бил истински щастлив. О, той беше удоволетворен, задоволен, доволен, очарован, развълнуван, впечатлен и дори емоционален с многото жени в живота си, но това чувство на щастие му беше толкова чуждо, че се чудеше дали някога го е изпитвал.
Миналото му проблясваше в паметта му, женските лица се размиваха. Когато най-накрая си спомни кога за последен път бе почувствал нещо близко до това, в гърлото му се образува буца.
„Ето го моето красиво момче. Спи сега, Криспин, аз съм тук…“
Майка му. Като дете той оставаше буден, докато тя си легне, винаги се страхуваше, че ако заспи, може да и се случи нещо лошо. Мразеше нощта, защото тъмнината означаваше, че ще го държат долу в кухнята или ще го изпратят извън къщата, за да чака до много късно, когато някоя от другите дами ще го промъкне горе. Тогава се налагаше да чака по-дълго, с натежали очи, но с разтуптяно сърце, чудейки се дали майка му отново ще има синини или дали изобщо ще си легне.
Когато го правеше, когато не беше наранена, болна или страдаща от болестта, която най-накрая я беше покосила, тя го държеше, докато заспи. Преглаждаше косата му, гукаше му и му шепнеше, че е най-красивото момче в цял Лондон и че един ден ще стане принц. Тогава той беше щастлив, знаейки, че майка му е в безопасност, и чувайки прекрасните лъжи, в които младостта му беше позволила да повярва. Да, мамо, аз ще бъда принц, а ти ще живееш в моя замък и никога повече няма да видиш нито един от тези ужасни мъже.
Но нямаше никакъв замък. Само един бордей, който беше неговият дом дори след като майка му умря от сифилис. Тогава той беше курвата, която използваше същата красота, за която говореше майка му, като средство за пазаруване за всяка жена, която имаше пари и сърбеж за разчесване. Той не е имал избор да се продаде, както и тя не е имала избор. Превръщането му във вампир промени всичко това. След това можеше да избира на кого да достави удоволствие, а жени не липсваха. Но те не го бяха направили щастлив. Нищо не го беше направило… до този момент.
Тя въздъхна. Дишането и се беше успокоило. Сърдечният и ритъм също, вече не биеше в гърдите му като птичка, която се опитва да се освободи. Очите и все още бяха затворени и през тях премина лек трепет. Без страстта им да я стопли, хладината в пещерата се бе утвърдила.
Боунс придърпа одеялата, за да покрие и двамата. Тя се сгуши по-близо до него с неразбираемо мърморене. Ръцете и увиснаха свободно около врата му, оставяйки дъха и да гъделичка гърдите му с меки пулсации. Той вдиша още веднъж, като си помисли, че може да диша цяла нощ, само за да продължи да привлича аромата и все по-дълбоко в себе си.
Обичам те, котенце.
Той се усмихна на думите, които все още не смееше да изрече на глас. Нямаше значение, че тя беше твърде млада, твърде упорита, твърде ограничена, твърде темпераментна… Той я обичаше. Ако беше практичен, щеше да си избере някоя далеч по-съвместима. Но любовта не беше нещо, което се избира. Тя избира теб, което доказва, че практичността няма нищо общо с нея. Всички тези векове, през които вярваше, че му липсва някаква съставка, която да позволява на хората лудостта на любовта, и ето че тя го намери, когато най-малко подозираше за това. Това беше достатъчно, за да го накара да повярва, че съдбата все пак може да съществува, дори ако Кат беше прекалено добра за него въпреки недостатъците си.
Храбростта и го караше да изпада в ужас, лоялността и стигаше до костите, остроумието и го разсмиваше, а уязвимостта, която толкова упорито се опитваше да скрие, го караше да иска да и казва отново и отново колко е необикновена. Тя не го виждаше, разбира се. Тя измерваше стойността си единствено с броя на вампирските трупове, които доставяше на майка си, сякаш майчината любов беше нещо, което трябва да се купува с кръв. Един ден щеше да осъзнае, че или майка и я обича, или не я обича, а ако не я обича, никакво отмъщение не можеше да наклони везните.
Тя се пресегна, прошепна името му, а после започна да хърка. Силните звуци го накараха да се усмихне. Милиони жени по света, а той се беше влюбил в полукръвна, която хъркаше. Оказа се, че Всемогъщият има страхотно чувство за хумор. Ако не мислеше, че това ще я изплаши и изтреля бързо от леглото, щеше да я събуди и да и каже какво чувства. Но тя не беше готова да го чуе. Една стъпка по една, напомни си той. Тя вече беше направила огромна крачка от това да вярва, че всички вампири са убийствени мръсници, до това да заспива в прегръдките му след часове правене на любов.
Но утре нещата можеха да се променят.
От тази мисъл го побиха студени тръпки, които нямаха нищо общо с температурата в пещерата. Когато започваше нощта, тя нямаше намерение да завърши по този начин. По дяволите, тя дори не му беше говорила от няколко дни. Какво щеше да стане, ако утре му кажеше, че това е било грешка и никога повече не може да се повтори?
Боунс отблъсна тази мисъл. Не беше живял толкова дълго, за да се откаже от нещо, което иска, а той никога не беше искал нищо повече от нея. Ако тя се събудеше и съжаляваше за случилото се между тях, ами тогава просто щеше да се наложи да промени мнението и.
Защото ти няма да се махнеш от мен – помисли си той, като заглади косата и назад от лицето. Обещавам ти го, Котенце… и на себе си.

Назад към част 5                                                    Напред към част 7

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!