***
Той се движеше също толкова бързо през паркинга, като продължаваше да ме целува с глад, който ме караше да забравям за всичко останало. След като стигнахме до колата, Боунс ме сложи на предната седалка, но аз не го пуснах. Придърпах го върху себе си, като едва долових звука от затварянето на вратата на колата.
Той се измъкна от якето си, без да прекъсва контакта на устата си с мен. През цялото време тази издутина продължаваше да ме търка по най-възпламеняващия, еротичен начин. Интимното триене изтръгна и последната част от контрола ми, като ме накара да полудея от нужда. Той издаде груб звук, когато обвих краката си около него, след което усетих как седалката се отдръпна докрай.
Ризата му се смъкна с едно нетърпеливо дръпване, а после с едно подръпване раздели блузата и сутиена ми. Когато гърдите ми го докоснаха, кожа върху кожа, контактът ме изкара извън себе си. Въртях се срещу него в безмълвно искане, без да се интересувам, че едва дишам от непрестанните му, поглъщащи целувки. Ръцете му се насочиха към дънките ми и след като ги разкъса, ги смъкна от краката ми.
– Не спирай да ме докосваш – изпъшках, изгаряйки от желание да усетя ръцете му отново върху себе си. Дори секундите, които беше прекарал в сваляне на дънките ми, бяха твърде дълги.
– Не мога да спра – изръмжа той. После разкъса предната част на панталоните си.
Извих се под него, впих нокти в гърба му, цялото ми тяло трепереше.
– Боунс…!
Името му завърши с вик, когато той се заби в мен. Слабините ми се свиха от мъчителното удоволствие, когато той се движеше по-дълбоко, разтягайки ме с дължината и дебелината си. Захванах устата си за шията му, като се напъвах към него, докато ноктите ми се спускаха по гърба му.
Думите се разливаха от мен, но не знаех какви са. Сърцето ми биеше толкова силно, че ме оглушаваше. Тези дълбоки, силни тласъци ме накараха да ридая от екстаз. Всяко нервно окончание изпищя, а мускулите ми се напрегнаха, докато той увеличаваше темпото си, докато не се чух да викам за още с глас, който се късаше от страстни ридания.
Боунс дръпна бедрата ми нагоре, накланяйки ме, докато навлизаше толкова дълбоко в мен, че изкрещях. Той се наведе напред, увеличавайки еротичния натиск, и се люлееше силно и ритмично. През мен преминаха изблици на удоволствие. Това кипящо напрежение се разкъса изведнъж, разтърсвайки ме от оргазъм. Той не направи пауза, а продължаващите му движения ме караха да крещя от страст. След няколко минути ръцете му се вкопчиха в бедрата ми, а цялото му тяло се напрегна. Дрезгавият вик беше последван от пулсиране дълбоко в мен, когато кулминацията му вибрираше в мен, а аз се наслаждавах на усещането.
След няколко мига той се премести, за да се облегне на ръцете си, и изчака да спра да хипервентилирам, преди да ме целуне.
– По дяволите, любима, аз изгубих контрол.
Засмях се на изненадата в гласа му.
– Винаги е така.
– Не – прошепна той. – Никога не го губя. – След това по чертите му премина загриженост. – Нараних ли те? Не исках да губя контрол така…
– Чувстваш ли ме да съм наранена? – Прекъснах го с още един задъхан смях.
Той се усмихна и ме разтопи да го видя. Той все още беше в мен, все още твърд, и се чувствах толкова добре, че мислех, че ще се разплача.
Не го направих, защото в следващия миг зад него проблеснаха червени и сини светлини. Боунс изпусна гнусно проклятие един глас извика:
– Полиция! Излезте с вдигнати ръце!
– Тия луди ли са? – Изръмжа той в отговор.
– Какво става? – Успях да кажа, преди той да ме вдигне изпод себе си и да ме бутне на задната седалка.
– Остани на земята. Глупавите гадове току-що заредиха оръжията си – измърмори той.
Пистолети?
– Чакай…
– Те са само хора, ще се оправя с това веднага – каза той, като ме прекъсна. – Там има малка тълпа, Катрин. Облечи тази риза.
Бях седнала наполовина върху ризата му на задната седалка, но дрехите ми не се виждаха никъде, затова я грабнах.
– Излизаме, момчета, бавно и спокойно – извика Боунс.
– С вдигнати ръце – напомни му буйният полицай.
Боунс отвори вратата и протегна ръце. През това време аз се помъчих да облека ризата му.
– Никой да не мърда в колата! – Чу се следващият рев.
– Това е само жена ми, приятелю, нищо лошо. Елате и вижте сами.
Боунс използваше вампирския си глас, който повдигаше косъмчетата по тила ми с тембъра си. Тъй като вече не бях безмозъчна от похот, сега можех да чувам и виждам малката тълпа, която се мотаеше зад полицията. Е, какво очаквах? Шумният секс на паркинг със сигурност щеше да бъде забелязан.
Един от двамата полицаи се приближи и аз се изчервих, когато видях как Боунс излиза от колата, облечен само с обувки. Слава Богу, другите коли блокираха по-голямата част от него от погледа на посетителите на бара.
– Очевидно не съм въоръжен, така че нека обясня – каза той със същия разумен, ехиден тон.
Щом офицерът се приближи достатъчно, Боунс го удари с погледа си. Очите му блеснаха само за миг, но това беше достатъчно.
– Предай на партньора си, че всичко е наред и да дойде тук – нареди му тихо той.
– Джак, ела тук – заговори полицаят, като свали пистолета си. – Всичко е наред, няма нападение в момента.
Вътрешно стиснах зъби. Хората са се обадили в полицията, защото са си помислили, че се извършва нападение? Ето какво ми се полага за това, че съм крещяща!
– Ед?
Другият полицай не беше свалил пистолета си. Все още беше предпазлив, добре за него. Но се приближи. Боунс изчака полицаят да се обърне с гръб към тълпата, преди погледът му отново да светне.
– Нищо не се случва. Фалшива тревога, нали, приятелю? Ние си тръгваме, а ти дори няма да съобщиш за това.
– Разбира се – каза полицаят със същия оцъклен поглед като на партньора си Ед. Той дори се усмихна. – Вие, хора, се махайте сега, чувате ли?
– Благодаря за това – отвърна Боунс с по-малко любезност. – А сега кажи на тези проклети хора да си гледат работата и да се върнат вътре.
– Хора, тук нищо не се случва. – Гласът на офицер Ед прозвуча, докато той махаше на зрителите. – Връщайте се вътре, преди да започна да проверявам лицензи и застраховки!
Това даде резултат. С мърморене хората се разпръснаха. Чуха се няколко подсвирквания и неприлични коментари, но скоро останаха само няколко зяпачи.
– Добре, господа, тръгвайте.
Боунс изчака, докато полицаите се върнат в колата си, преди да заобиколи от страната на шофьора, напълно безгрижен към голотата си. Междувременно бях облякла ризата му, благодарна, че виси до бедрата ми, тъй като бикините ми бяха на парчета, а дънките – съсипани. Това, че едва не ме арестуваха след полов акт, определено убиваше настроението.
– Ето. – Подадох му панталоните, когато той отвори вратата. – Ципът е скъсан, но ще те покрият.
Боунс влезе в тях и след това се качи в колата. Аз пропълзях обратно на предната седалка и нагласих лоста, докато седалката отново се изправи. Потеглихме с въртене на гуми, като аз затворих очи при цялата сцена.
– Това беше моя грешка, Катрин, съжалявам – каза Боунс.
Продължих да стискам очи, въпреки че беше безсмислено.
– Не ти беше тази, която крещеше толкова силно, че някой да извика полиция.
– Може би не, но трябваше да се контролирам, докато не се върнехме в къщата. Още по-лошо, загубих пълна представа за заобикалящата ме среда. Адски добре, че само полицаите се натъкнаха на нас, иначе можеше да те убият.
Изпуснах лек смях.
– Аз съм виновна точно толкова, колкото и ти, и ако се беше опитал да натиснеш спирачките преди това, щеше да има нападение в ход.
Той се ухили.
– Това не е начинът, по който възнамерявах да се развият нещата тази вечер, но ще те компенсирам веднага щом се върнем.
Въздъхнах.
– Имам две думи, които ще те накарат да забравиш за този план.
– Наистина? – Той звучеше изключително скептично.
– Омаха, Небраска – казах и отворих очи.
– Глупости – каза Боунс с чувство.
Кимнах.
– Да.
Докато наблюдавах драмата с Боунс и полицията, допълнителни неща бяха привлекли вниманието ми. Регистрационните номера. Името на града, изрисувано върху колата на полицая. Радиодиспечерът на заден план, който даваше адреси на улици и кодове. Накратко, точното ми местоположение.
Боунс извади мобилния си телефон и набра номера. Другият край вдигна още при първото позвъняване.
– Здравей, Чарлс. … Не, всичко е наред. На път сме да се върнем, но се сблъскахме с една неприятност. Катрин знае къде сме. … Да. … Добре. … Ще се видим до час.
Той затвори слушалката.
– Те ще започнат подготовката. Ще те помоля да се разположите удобно и да затворите очи. Познаваш града, но няма нужда да улесняваш Грегор да намери къщата. Ще пообиколя малко, за да те заблудя от точното разстояние.
– Можем ли да спрем на някоя бензиностанция?
– Защо? Имаме бензин… О, точно така. – Усети се той. – Разбира се.
Наистина трябваше да пишкам, но това не беше единствената причина да искам да посетя някоя тоалетна. Вътрешната страна на бедрата ми беше мокра, а да се намирам в къща, пълна с вампири, по този начин не ми се нравеше. Като прибавим и това, че носех само ризата му, Боунс можеше и да напише на челото ми „Случи се!“
Боунс отиде до най-близката бензиностанция и ми взе ключа за тоалетната. Аз останах в колата, наблюдавайки с мрачно забавление погледите, които му хвърляше служителят на гишето. Той все още беше без риза и имаше хубав голям разрез по долната част на панталона си. Добре, че Боунс заздравяваше толкова бързо, иначе различните драскотини и охлузвания щяха да са още по-уличаващи.
След като откликнах на повика на природата, се освежих, доколкото можах, с хартиени кърпи, вода и течен сапун. Горещият душ би бил за предпочитане, но това не беше възможно. Вероятно щяхме да си тръгнем веднага след като се върнем в къщата.
Когато излязох от тоалетната, Боунс се материализира до мен и ме накара да подскоча. Мислех, че все още чака в колата.
– Ти ме уплаши – казах аз с лек смях.
Той хвърли поглед към предната ми част.
– Съжаляваш ли, че прави любов с мен?
Не бях очаквала това.
– Защо би… Какво…?
– Просто „да“ или „не“, Катрин – каза той, хвана ме за раменете и ме погледна с онзи немигащ поглед.
– Не! Искам да кажа, че съжалявам за това, което се случи след това с полицаите, но… Защо?
– Разбира се, че не. – Той ме пусна. – Тогава защо се миеш така, сякаш съм те насилил?
Той се е обидил, че съм се измила? Добре, това беше нещо ново.
– Защото е неприлично да се разхождаш така! Знам колко добре могат да подушват вампирите, а в къщата ни чакат куп такива. Дай ми малко достойнство, добре?
– Тактичност? – Боунс сякаш се замисли над думата. – Имаме различно мнение. Не бързам да отмивам аромата ти от себе си. Всъщност нямам търпение да се разнесе по всеки сантиметър от мен.
Уау. Предполагам, че Анет е била права за предложение номер две!
От него се изтръгна тих смях.
– Отново се изчервяваш. Свърших да се сдържам – ти си абсолютно зашеметяваща. Знаеш ли защо се разсмях, когато те видях за първи път? Защото все още наполовина си мислех, че това е шега. Чарлз ми разказва зловеща история за заклет враг, забравен брак и заклинание за предизвикване на амнезия, след което влиза това изящно момиче, което трябва да бъде моя съпруга. Това дори не изглеждаше възможно.
Тогава той ме целуна, бързо и пламенно. Дори нямах възможност да отговоря, преди да я прекрати.
– Хайде да вървим. Изглежда, че нямам никаква воля, когато те целувам. По-късно ще целувам и вкусвам всеки сантиметър от теб. Дотогава няма да мога да мисля за нищо друго.
С много по-голяма нестабилност от преди се качих в колата. Не, не беше добра идея той да ме целува. Исках повече, когато той го правеше, а между нас и къщата имаше толкова много бензиностанции.
Назад към част 60 Напред към част 62