Глава 10
Главата на Кат се вдигна, разкривайки съвършено ядосано изражение.
– Боже, Боунс, това е дамската тоалетна! Не би трябвало да си тук. Ами ако някой види?
Смехът се изтръгна от него. Подобно нелепо твърдение доказваше, че опасенията му са неоснователни. Тя все още беше себе си. Въпреки всичко, което бяха направили с нея, това не се беше променило.
– Все още си грубиянка? – Попита той с още повече смях. – Не се притеснявай. Заключих вратата след себе си.
Тя скочи, а той не бързаше да я оглежда.
– Погледни се, любима. – Лицето ѝ можеше да е абсолютно същото, но тялото ѝ беше по-изваяно и запълваше дантелената ѝ лавандулова рокля на шаферка по всички правилни начини. – Не мога да кажа, че предпочитам кафявата коса, но що се отнася до останалата част от теб… ти си съблазнителна.
Тя се отдръпна назад, докато стената не ѝ попречи да се отдръпне с още един сантиметър.
– Остани там, където си.
Дали това беше страхът, който оцветяваше аромата ѝ? Може би си мислеше, че той се е променил по същия смъртоносен начин, по който току-що се беше чудил за нея. Ако беше така, избраната от него професия нямаше да разсее този страх.
Боунс направи движенията си бавни, като се облегна на плота. Сега и двете му ръце се виждаха, което показваше, че не държи оръжие.
– Не е нужно да се напрягаш. Не съм тук, за да те убивам.
– Не – каза тя след миг. – Ако беше така, нямаше да си правиш труда със засадата пред олтара. Очевидно знаеш под какво име се подвизавам сега, така че просто щеше да дойдеш за мен една вечер, когато се прибера от работа.
Боунс изпусна леко свиркане.
– Виждам, че не си забравила как работя. Знаеш ли, че преди това три пъти ми предлагаха договор за мистериозната Червената Жътварка? Един пич предлагаше половин милион награда за мъртвото ти тяло.
Нещо премина през чертите ѝ, твърде бързо, за да може той да го разчете. Беше станала по-добра в прикриването на емоциите си.
– Какво каза, след като потвърди, че не си тук за това?
– Казах да, разбира се. – Тъмно задоволство го изпълни при този спомен. – След това издирих гадовете и си поиграх на топка с главите им. След това наградите за теб престанаха да се обявяват.
Всички, с изключение на този, който беше наел Лазар. Този договор никога не беше публикуван и той все още не знаеше кой стои зад него.
Тази следа от страх в аромата ѝ не намаля, когато каза:
– И така, ако не по работа, тогава защо си тук?
Сякаш не знаеше.
– Не се ли радваш да ме видиш? – Той започна да затваря пространството помежду им, а леката му усмивка я предизвика да оспори въпроса му. – Знаеш ли защо исках да те хвана неподготвена по-рано? За да мога да видя очите ти и да разбера какво си почувствала в този миг.
Погледът ѝ се стрелкаше наоколо, сякаш търсеше спасение, но с кабинките и мивката от двете ѝ страни и стената зад нея тя се беше притиснала в ъгъла. Вече не го гледаше в очите, но той улови как погледът ѝ се движи по тялото му, сякаш не можеше да се сдържи.
Продължавай, малка лъжкиньо, помисли си той, когато сърдечният ѝ ритъм се ускори и по-дълбок, по-богат аромат покри онзи оттенък на страх. Кажи ми, че не си усетила онази мълния, когато се видяхме отново, и че сега не се чувстваш по-жива, отколкото си била от години.
– Запозна ли се с гаджето ми? – Изригна тя, а после се отдръпна, сякаш думите бяха ударили и нея. – Как изобщо се промъкна в живота на Ранди, за да станеш шафер? – Продължи тя с почти отчаян хъс. – Разбра, че най-добрата ми приятелка се омъжва за него ли? Ако е така, сигурно бързо си го прецакал. Бяха сгодени само от един месец.
Той не се хвана на стръвта за Ной. Това беше нейният опит за отклоняване на вниманието и той нямаше да му се поддаде.
– Познавам Ранди повече от шест месеца – каза той, наслаждавайки се на шока, който разцъфна по чертите ѝ. – Необичаен човек, не си ли съгласна? Знаеш ли какви бяха първите му думи към мен, след като седяхме един до друг в продължение на час в един бар? Каза: „Надявам се, че това няма да бъде гравирано на надгробния ми камък, но ти не си дишал през цялото време. Искаш ли да ми кажеш как го правиш?“
Изразът ѝ беше безценен.
– Той знае какво представляваш?
– Разбира се. Дадох му да надникне от очите ми с включени зелени светлини и му казах, че не е видял нищо. Той просто ми намигна по същия начин като теб и попита дали това трябва да работи. Очевидно това беше неочаквано, така че завързахме разговор. – След като убих още един вампир заради теб. – Станахме партньори. Едва тази седмица, след като приех позицията си на шафер, той ме срещна в един бар с твоя аромат навсякъде. Ти му беше помогнала да се премести в „Денис“ същия ден.
Тя изглеждаше зашеметена и дори малко наранена, преди да школува изражението си в празнота. Боунс не каза нищо, докато криеше подигравателна усмивка. Не е приятно да си мислиш, че може да се окажеш второстепенна мисъл, нали? Добре дошла в моя свят.
– Значи да се сблъскам днес с теб е просто съвпадение? – Каза тя. – Ти, ами… си преодолял това, което се случи преди?
Щеше да се възхити на смелостта на въпроса, ако не знаеше, че нападението е основната ѝ защита, когато се чувства уязвима.
– Иска ти се да знаеш нали? – Подигра се той. – Но ти можеш да се задушаваш за това, както аз се задушавах, откакто получих твоята проклета бележка „Скъпи Джон“. Ще ти кажа обаче следното – приближиха се стъпки, последвани от мърморене с глас, който той добре познаваше – имаме недовършени дела помежду си и ще ги разрешим, независимо колко много предпочиташ да избегнеш това.
Лицето ѝ пребледня. След това стана пепеляво, когато гласът на Джъстина избухна.
– Катер… Кристин! Ти там ли си?
– О, по дяволите! – Каза Кат, взирайки се ужасено във вратата.
Той само се усмихна.
– Мисля да изкажа уважението си към майка ти.
– Не смей – започна тя.
Боунс блъсна вратата.
Кат засмука ужасено дъх. Джъстина погледна Боунс с объркване, което мигновено изчезна, тъй като частта от мозъка ѝ, която подсъзнателно си спомняше срещата им, ѝ каза кой е той много по-бързо, отколкото го беше разпознала първоначално. След това ярост изпълни чертите ѝ и тя се оцвети в почти същия лилав нюанс като роклята ѝ в стил „Греко“.
– Ти!
– Радвам се да те видя отново – отвърна Боунс. – Тази рокля изглежда много привлекателно върху теб.
– Мръсно животно – изръмжа Джъстина. – Всяка вечер се молех да си мъртъв и да гниеш в ада!
И разчленен, кремиран и наторяващ градината ти – добави Боунс, но единственото, което каза, беше:
– Тогава трябваше да говориш. Всемогъщият сигурно не те е чул.
– Майко – каза Кат с остър тон. – Стига! И ти. – Сега погледът ѝ беше насочен към него. – Каквото и да имаш да ми кажеш, може да почака, докато приключи този прием. Това са моят и твоят приятел там, чакат ни, за да си направим сватбени снимки с тях, и точно това ще направим.
– Снимки? – Повтори почти с писък Джъстина.
Кат раздруса майка си с едно движение.
– Да, и ако направиш нещо, с което да развалиш сватбата на Денис, ще… ще го накарам да те ухапе!
Боунс проблясна с кътниците си към Джъстина. Тя изглеждаше вбесена, но когато Кат се обърна към него, той само се усмихна невинно.
– С удоволствие ще ти услужа, котенце.
– Навън – каза тя и махна решително към вратата.
– Дами. – Той свали въображаема шапка и си тръгна.
– Не можеш да очакваш, че ще позволя на някого да остане под един покрив с това чудовище – чу той да казва Джъстина.
– О, ще го направиш – отвърна Кат със стоманен глас. – Денис ще има прекрасния ден, който заслужава, дори ако трябва да те поваля в безсъзнание и да те натъпча в една от онези кабинки.
– Давай! – Отвърна Джъстина. – Веднага щом се събудя, ще се обадя на Дон и ще му кажа какво се случва тук.
Боунс забави ход. Това нямаше да стане…
– Направи го и се кълна в Бога, че още тази нощ ще накарам Боунс да ме превърне във вампир.
Впечатляваща заплаха, не че щеше да я изпълни. Никога не променяше никого, освен ако той наистина не го искаше, а Кат не го искаше. Но изпъшкането на Джъстина беше толкова ужасяващо, че той се усмихна.
– Не би!
– Пробвай ме – каза Кат с убийствено мъркане. – Обади се на Дон и ще се сдобия с нов чифт кътници преди слънцето да е изгряло.
Това го спаси от това да хипнотизира Джъстина отново. Тя никога нямаше да се обади заради блъфа на Кат по този въпрос. Това беше най-големият ѝ страх.
– Това иска той от теб, Катрин – каза Джъстина. – Той иска да открадне душата ти и да те превърне в звяр!
– Е, тогава ще имаш предвид това и ще си държиш устата затворена, нали? – Отговори язвително Кат. Тя също прозвуча по-близко. Боунс се промъкна зад една от декоративните колони в коридора. – И ме наричай Кристин – продължи Кат. – Може ли да ти е по-очевидно, че имам псевдоним?
Миг по-късно Денис се затича към Кат.
– Много съжалявам! – Каза Денис. – Не знаех, че приятеля на Ранди е… – Гласът ѝ се понижи до шепот. – Вампир! Но не се притеснявай. Говорих с Ранди. Той беше изумен, че и аз знам, че те съществуват! Имаме толкова много общи неща. Както и да е, Ранди казва, че го познава от месеци и че е безобиден.
– Безобиден? – Джъстина звучеше така, сякаш беше глътнала жаба.
Боунс се промъкна и хвърли поглед около колоната. Лицето ѝ си заслужаваше.
– Не говорим за куче, което може да хапе, а може и да не хапе – продължи Джъстина. – Говорим за убиец…
– Кхм – каза Кат, докато потупваше врата си в знак на предупреждение.
Боунс заглуши хъркането си, но не успя да го овладее напълно.
Джъстина се отдалечи с отвращение.
– Всичко е наред, Денис – каза Кат. – Знае, че докато държи кътниците си чисти, няма да имаме проблеми.
– Говори ли с него? – Попита Денис. – Ти беше известно време в банята, а и аз не го видях. Ти го натика в ъгъла ли?
– Хм, ами… – Сега Кат звучеше развълнувано. – Аз го познавам. Имам предвид, че съм го виждала из Вирджиния. Имаме разбирателство. Той не се заяжда с мен и аз не се заяждам с него.
– Добре, тогава да отидем да направим снимки. Радвам се, че вие двамата няма да се карате. Кажи му да не споменава нищо за истинската ти работа пред Ранди, добре? На шефа ти ще му настръхнат всички косми от топките, ако разбере колко хора знаят за теб.
– Добре казано – промълви Кат и последва Денис към фотографската стая.
След малко и Боунс влезе вътре. Ранди му махна с ръка и го представи на Денис.
– За мен е удоволствие – каза Боунс и го каза сериозно. Тя не само беше новата съпруга на Ранди, но и Денис знаеше каква е Кат и приемаше всичко от нея. През целия си живот Кат беше копняла за подобна приятелка.
Кат все още копнееше и за него, макар да не искаше да си го признае. Сега, за да и покаже това, което се преструваше, че не иска.
– Здравей, красавецо – каза дребната брюнетка, шаферка, и се приближи до Боунс. – Аз съм Фелисити и съм твоята сватбена партньорка за тази нощ. Как каза, че се казваш?
– Крис – каза Боунс и я хвана за ръка, докато усещаше погледа на Кат върху себе си. – Очарователно.
Кат искаше да играе игри? Много добре. Той ще играе.
Назад към част 10 Напред към част 12
