Глава 11
Кат почти избяга от стаята, след като снимките бяха готови. Всички вампири бяха териториални и независимо дали отричаше или не, Кат очевидно все още го смяташе за свой. Боунс не можеше да преброи пътищата, в които бе чувал как скърца със зъби при флирта на Фелисити, а гневът ѝ на практика попарваше въздуха всеки път, когато Фелисити „случайно“ се допираше до него по време на снимките.
– Знаеш ли какво мисля, че трябва да направим сега? – Каза Фелисити, докато се преструваше, че оправя цветето на ревера си.
Да, и това не се случва, помисли си Боунс, но само каза:
– Задръж тази мисъл. Имам нужда от едно питие. Ще се върна скоро.
Боунс си тръгна, без да дочака отговора на Фелисити. Кат имаше малко налични отдушници за гнева си, така че той знаеше къде ще бъде тя.
За малкото мигове, които отнеха на Боунс да стигне до бара в балната зала, Кат вече беше допила един джин с тоник и каза „Още един“ на бармана. „Още алкохол“ – добави тя, след като наблюдаваше как барманът налива.
– Топиш мъката си? – Отбеляза весело Боунс.
Тя не се обърна.
– Не е твоя работа.
– Скъпа! – Гласът на Ноа накара и двамата да се стреснат. – Ето те.
Ноа мина покрай Боунс и целуна Кат по бузата. Това беше почти последното нещо, което някога е правил. Боунс натрупа лед върху мигновения си прилив на ревност, докато си мислеше: бързо, карма!
– Ще те заведа до масата ти, Ноа – каза Кат и почти избута мършавия мъж от обсега на Боунс. Или разпозна изражението на лицето на Боунс, или го познаваше твърде добре. Така или иначе, тя постъпи разумно, като отстрани Ноа от погледа му.
Боунс ги наблюдаваше как си тръгват, а после улови, че Джъстина го гледа. Отровният ѝ поглед се превърна в триумфален, когато тя погледна към Кат, водеща Ноа за ръка, а след това отново към Боунс.
Боунс само ѝ намигна. Наслади се на тази гледка, Джъстина. Тази вечер ще я видиш за последен път.
Лицето на Джъстина почервеня от гняв. Тя напусна масата си, заобикаляйки Кат веднага щом тя се отдалечи от Ноа.
– Знаеш ли какво направи тоя звяр? – Изсъска Джъстина на дъщеря си. – Той ми намигна!
Смехът на Кат се разля над Боунс като лунна светлина, която се разнася в беззвездна нощ. Боже, как му беше липсвал този звук.
– Мислиш, че това е смешно? – Счупи се Джъстина.
Кат потисна смеха си, докато вървеше към главната маса, където сватбарите бяха разделени.
– Ами, мамо, той рискува живота си, за да те спаси, а после ти се опита да го убиеш. Предполагам, че не те харесва.
– Сякаш ми пука за него – промълви Джъстина, докато Кат заемаше мястото си на дългата правоъгълна маса. – Това, което ме интересува, е…
– Сигурно се шегуваш с мен – избухна Кат, взирайки се в картата с името до нейната. Боунс вече знаеше какво пише на нея: Крис Пин – името, което беше дал на Ранди преди няколко месеца.
Боунс се плъзна в стола си, докато Кат се изстреля от своя.
– Джъстина, отново се срещаме – каза Боунс. – Не бих искал да бъда груб, но мисля, че твоята маса е там.
Той посочи за ефект.
Джъстина отвори уста със заканителен звук, но след това беше прекъсната от гръмкото „Ето те!“ на Фелисити, която забеляза Боунс.
Веднага щом стигна до него, Фелисити хвана ръката на Боунс и я прибра близо до деколтето си.
– Ние с теб сме в двойка, помниш ли, така че не бягай повече! А и се надявам да танцуваш толкова добре, колкото изглеждаш.
– Курва – каза Кат под носа си.
Фелисити дори не се обърна към нея.
– Какво беше това?
Кат прочисти гърлото си.
– Късмет, казах.
Усмивката на Фелисити беше пълна с обещания, докато гледаше Боунс.
– Нямам нужда от късмет.
Имаш нужда от повече от това, помисли си Боунс. Трябва ти чудо, което да съперничи на всичките десет големи библейски чудеса.
Кат допи джина с тоник на една глътка. После се върна към бара, а майка ѝ я последва.
– О, госпожо Ръсел – каза Боунс, като повиши глас.
Кат се спря, като се обърна почти виновно, че го чу да казва заетата ѝ фамилия.
– Бъди любезна и ми донеси едно питие, добре? – Каза с лукава усмивка Боунс. – Сигурен съм, че си спомняш предпочитанията ми.
Погледът на Кат обещаваше отмъщение, но тя продължи към бара.
– Това мръсно, развратно животно – изсъска Джъстина.
– Замълчи си – отвърна Кат рязко. После гласът ѝ омекна с притворена учтивост, когато каза на бармана: – Висока чаша. Само джин. Дори не си помисляй да критикуваш.
Боунс потисна смеха си. Нейната полувампирска природа изискваше много повече алкохол, за да се разсее. Горкият барман го очакваше дълга нощ.
– О, да – каза Кат, след като изпи голяма глътка от питието си. – И едно уиски, чисто.
Ранди и Денис пристигнаха и заеха местата си, след като прегърнаха Боунс и Фелисити. Мястото на Кат беше между Ранди и Боунс, а Денис беше вляво от Ранди. Боунс игнорираше поредните намеци на Фелисити, когато Кат се върна, държейки чаша джин с размер на пилзнер заедно с чаша уиски с нормален размер. Тя постави уискито пред Боунс без коментар и отпи още една дълга глътка от джина.
Фелисити симулира задъхване.
– Кристин! Не можеш ли да държиш под око пиенето си? Това е сватбата на братовчедка ми, за бога!
Боунс беше виждал Кат да гледа по-мило към хората, които убиваше. Тогава високата чаша в ръката ѝ се разби.
– Мамка му! – Извика Кат, докато стъклото и джинът я обсипваха.
Всички наоколо се загледаха. Бузите на Кат се зачервиха и Боунс потисна поредния си смях. Поставете я в стая, пълна с разбойнически вампири, и тя щеше да ги избие всичките, без да мигне, но сред хората се изчервяваше, когато кажеше някоя палава дума. Безценно.
– Кристин! Добре ли си? – Ранди уви салфетка около ръката на Кат. Някои от стъклата я бяха наранили и предизвикаха нов, опияняващ аромат, който изпълни въздуха.
– Добре съм – каза Кат и изглеждаше така, сякаш и се искаше земята да се отвори и да я погълне.
Денис погледна Боунс с недоумение, преди да се обърне към Кат.
– Искаш ли да преместим мястото ти?
Веждите на Кат се смръщиха, преди да разбере. После поклати глава веднъж. Не.
Боунс се отпусна, докато онзи вбесяващ мъж не се затича към нея.
– Кристин! – Хвана я за ръка Ноа. – Лошо ли е?
– Добре съм, просто се смущавам – каза тя и отдръпна ръката си. – Върни се на мястото си. Нека не правим повече сцени.
Ноа се поколеба, но твърдото кимване на Кат го накара да каже: „Добре“ и да си тръгне, след като я погали по бузата.
Ръцете на Боунс не бяха върху чашата му. Това е единствената причина и неговата да не се счупи.
– Наистина – каза Кат на Денис, която все още я гледаше притеснено. – Отивам в дамската тоалетна да си измия ръцете и да изхвърля тези парчета.
Денис се изправи.
– Аз ще отида с теб.
– Недей – каза Кат и хвърли замислен поглед към Боунс.
Веждите на Денис се вдигнаха. Тези на Боунс не го направиха, но и той беше изненадан. Тя изведнъж искаше той да дойде след нея?
При кимването на Кат в отговор на неизказания въпрос на Денис, Денис каза:
– Крис, би ли отишъл с Кристин да видиш дали имат някакви превръзки? Ранди казва… че имаш голям опит с кървящи рани – завърши тя с потиснат смях.
Нахална лисица. Нищо чудно, че тя и Кат бяха приятелки.
– Ти лекар ли си? – Попита Фелисити с още по-голям интерес.
– В Лондон бях много неща – отвърна Боунс. Нека тя да си направи изводите от това.
Кат се отби в бара, преди да излезе от балната зала.
– Джин – каза тя и пусна банкнота от 100 долара. – Цялата бутилка.
Барманът погледна загрижено окървавената ѝ ръка.
– Мис, може би трябва да намалите темпото…
Боунс изстреля погледа си.
– Дай на дамата бутилката, приятелю.
Барманът я подаде, без да каже и дума.
Кат не отиде до дамската тоалетна. Тя изведе Боунс навън до паркинга, като пиеше през целия път. Скоро кръвта ѝ остави червени ивици по бутилката, но Боунс не каза нищо, докато не спря в най-отдалечения ъгъл на паркинга. Ниско надвиснали дървета засенчваха голяма част от кънтри клуба от погледа, макар че топлият бриз носеше до тях звуци на музика и смях.
– Вече по-добре ли е? – Попита Боунс, когато бутилката беше наполовина празна.
Тя се засмя без чувство за хумор.
– Едва ли. Не знам докога майка ми ще мълчи, но в случай че не си забелязал, тя иска да извика войската и да те набучи на шиш над открит огън със сребърна пръчка, така че трябва да си тръгнеш.
– Не – каза той просто.
– Опитваш се да те убият ли? – Избухна тя. – Едно обаждане до шефа ми, Боунс! Това е всичко, което ще е необходимо, и повярвай ми, майка ми сигурно сега гали телефона си и си фантазира за това.
Загрижеността ѝ за него би била трогателна, ако не беше довела и до най-нещастните години от живота му.
– Тъпаци като твоя шеф ме преследваха през по-голямата част от немъртвия ми живот, но аз все още съм тук, докато тях ги няма. Нито майка ти, нито шефът ти ме плашат, ясно ли е това? А сега, ако не искаш да проведем нашия много закъснял разговор тук, предлагам да се върнем на сватбата.
– Или можеш просто да си тръгнеш – промълви тя.
По дяволите.
– Забрави за това, че ще се измъкна. Или пък за теб, в този смисъл. Намерих те преди няколко дни. Има причина да не знаеш за това досега. Опитай се да изчезнеш в заблуден опит да ме защитиш и полетът ще е кратък. Тогава ще проведем разговора си при далеч по-неприятни обстоятелства, защото аз, по дяволите, съм чакал достатъчно дълго, за да разбера това с теб.
Сивият и поглед се разшири от внезапно разбиране.
– Това беше ти, когото усетих пред дома си онази вечер, нали?
Изглежда, че беше изпуснал твърде много от аурата си.
– Ти усети това? Чудех се дали си го почувствала.
Тя не каза нищо. Той също не отговори. Поне не и с думи. Погледът му ѝ казваше колко разочароваща и незабравима е, особено докато вятърът си играеше с кичурите коса, които се бяха освободили от елегантната ѝ прическа. Сакото ѝ не скриваше дългата, съблазнителна линия на гърлото ѝ, а всеки ускорен дъх раздуваше гърдите ѝ срещу плътния дантелен корсаж като издигането и спадането на бурно море.
Тя преглътна тежко и отвърна поглед, когато погледът ѝ започна да се изпълва със същата нужда, която го караше едва да се сдържа. После преглътна още една глътка джин.
– Трябва да се върнем на приема – каза тя с нов несигурен тон.
Да, трябваше. Преди той да реши, че говоренето е много, много прехвалено. Но първо…
– Имаш ли нещо против да си взема капка от твоята бутилка?
Веждите ѝ се смръщиха, тъй като знаеше, че избраният от него алкохол е уиски, а не джин. Все пак му я подаде.
Вместо да изпие съдържанието на чашата, Боунс плъзна езика си по червените ивици, които я бяха набраздили. Нервните му окончания избухнаха при вкуса на кръвта ѝ – толкова рязко сладка и пристрастяваща, точно като нея. Беше пил от нея само веднъж досега и споменът го изпълни със същия огън, който видя в погледа ѝ, докато я гледаше, а дъхът ѝ се учестяваше, докато ароматът ѝ зрееше, докато почти го молеше да опита устните ѝ следващия път.
О, ще го направя, Котенце. Но не сега.
Той и върна бутилката, след като бе облизал всяка капка от кръвта ѝ. Пръстите ѝ трепереха, докато я вземаше.
– Все още ли ще се преструваш, че между нас няма нищо? – Попита с разпален шепот Боунс.
Безпомощно отчаяние озари погледа ѝ, преди гневното отрицание да го покрие.
– Няма. Вместо това отиди да удариш Фелисити. Добри новини: чух, че е лесна.
С това тя се опита да мине покрай него. Боунс хвана ръката ѝ и я задържа, като пренебрегна яростните ѝ пориви да се измъкне.
– Престани с това – каза той, докато вадеше ножа си.
Веждите ѝ се вдигнаха.
Той преглътна насмешливо подсмърчане. Не, няма да те заколя заради жестоката ти директива. Ще се отплатя за това по друг начин.
Той заби острието в дланта си и притисна отворения и разрез към изстиващата си рана. Неспособността ѝ да заздравее мигновено беше още една от човешките ѝ черти. Когато тя отново се дръпна, той я пусна.
Гледаше как кръвта му лекува раната и, докато на дланта и не остана само червено петно, което показваше, че някога е била там. После го погледна и не отвърна поглед.
Той отвърна на погледа ѝ, като все още усещаше топлината от кожата ѝ, докато вкусваше кръвта ѝ на езика си. И двете го караха да иска да я целуне, докато не признае това, което ароматът, очите и пулсът ѝ крещяха към него, но той не го направи. Първо трябваше да признае пред себе си, че все още го иска, а той знаеше как да я накара.
Подготви се, котенце. Налага се да блъфирам.
– Не си ли тръгваше? – Попита той с извити вежди.
След последен, объркан поглед, тя го направи.
Боунс изчака няколко минути, преди да се върне в балната зала. След това пренебрегна Кат и се съсредоточи върху Фелисити.
– Добри новини, скъпа – каза той с най-очарователната си усмивка. – Танцувам толкова добре, колкото и изглеждам.
Назад към част 11 Напред към част 13