Глава 17
Кат се изправи толкова бързо, че столът ѝ се преобърна.
– О, по дяволите!
След това се спъна, опитвайки се да се втурне към входната врата, защото краката ѝ все още бяха заплетени в преобърнатия стол. Боунс съчувстваше на ужаса ѝ, но не изпитваше паника. Тази двойна конфронтация се беше случила отдавна.
Влезе във всекидневната на Кат и седна на дивана.
– Какво правиш? – Кат най-сетне се измъкна от креслото.
– Оставам тук. Току-що се съгласи да ни дадеш шанс, така че, време е да излезеш от ковчега с майка си за мен.
Тя го погледна изпитателно.
– Сега?
– Да, сега – каза той, а тонът му стана твърд. – Трябваше да форсирам този въпрос преди това. Вместо това майка ти разбра за връзката ни едва след като вампири убиха родителите ѝ пред очите ѝ. Нищо чудно, че тя го прие зле.
– Прие го зле? – Повтори Кат почти с писък. – Тя се опита да те убие!
Със сигурност го направи. Изглежда, това беше навик за жените от Крауфийлд, когато ги срещнеш за първи път.
Джъстина почука.
Кат погледна към вратата.
– Ти ли ще отвориш, или аз?
– Само секунда, мамо! – Извика Кат, преди да промълви – Ако това ще се случва, имам нужда от питие – под носа си. След като извади бутилка джин от шкафа, тя се насочи към входната врата с навъсен поглед. – След това ще отиде направо при Дон.
Боунс свъси вежди.
– Нека. Така или иначе, аз оставам.
Кат сви рамене и отвори вратата. Джъстина се промъкна покрай нея, толкова съсредоточена върху дъщеря си, че дори не забеляза Боунс, който седеше във всекидневната.
– Не ми отговори по-рано, затова се обадих на мобилния телефон на Ноа, за да те потърся, и той ми каза, че си скъсала с него! Не си мисли, че не знам защо, Катрин, и съм тук, за да ти кажа, че това ще спре в този миг.
Студено забавление се промуши през него. О, той щеше да се наслаждава на разрушаването на илюзиите на Джъстина.
– Преди години си изхвърлила това парче убийствен боклук – продължи Джъстина – и ще го направиш отново! Няма да седя със скръстени ръце и да гледам как се превръщаш в същия вид адско изчадие, което те е направило… – Джъстина най-сетне го видя и тирадата ѝ прекъсна в яростно съскане.
Боунс махна с ръка.
– Здравей, Джъстина, приятно ми е да те видя отново. – Той потупа мястото до себе си. – Няма ли да седнеш?
Кат преглътна джина си, докато Джъстина направи отлична имитация на ментова пръчица с това как лицето ѝ премина от мъртвешки бяло в огненочервено.
– За Бога, Катрин! – Изпсува тя. – Какво ти е? Това животно пак ли те омагьоса?
Боунс се засмя. Джъстина може и да не си спомняше другата им среща, но той нямаше търпение тя да си спомни тази.
– Ако някой е омагьосан, то това съм аз. Дъщеря ти ми хвърли такава магия преди пет години и оттогава не съм се освобождавал. А и ще се зарадваш да научиш, че решихме да възобновим връзката си. Не си прави труда да поздравяваш, Джъстина. Повярвай ми – изражението ти е достатъчно поздравление.
– Отиваш право към гърлото – промърмори Кат. – Типичен вампир.
Джъстина се обърна към дъщеря си.
– Надявах се, че когато си го напуснала, си се отървала от неживите си похождения, но изглежда, че само си ги отложила…
– Никога повече не и говори по този начин.
Джъстина спря, сякаш беше казала това, докато погледът ѝ светеше. Не беше така, но той позволи на цялата си ярост да изпълни гласа му и тя трепна, сякаш я бяха ударили.
– Наричай ме с каквото ти хрумне и повече, но няма да стоя безучастен, докато я клеветиш от собствения си фанатизъм – продължи Боунс, докато се надигаше от дивана.
Тя се отдръпна и за миг изглеждаше несигурна. После отново се насочи към Кат.
– Ще му позволиш да ме заплашва? Предполагам, че просто ще седиш и ще го оставиш да изсмуче живота и от мен?
Кат изхърка.
– Моля те. Той няма да те нарани, което е адски повече учтивост, отколкото ти би проявила към него, ако имаше възможност, и ме извини, ако не защитавам опитите ти да продължаваш да ме наричаш с гадни имена. Сигурно това е недостатък в характера ми.
– Кръвта ще излезе наяве – каза Джъстина и размаха пръст на Кат. – Това винаги е казвал баща ми и е бил прав. Виж се! Унизила си се, като си напуснала добър мъж заради животно – не, дори не животно! Нещо по-долно…
– Аз съм тук, Джъстина – прекъсна я Боунс с отегчен тон. – Искаш ли да ме наречеш животно? Обърни си очите насам.
Джъстина примигна, когато Боунс се премести пред Кат по-бързо, отколкото очите ѝ можеха да проследят. След това почти се отдръпна, когато изведнъж се озова лице в лице с него, но се спря, преди да направи тази крачка. Вместо това сви рамене по същия начин, по който го направи и Кат, преди да отвори вратата, и впери студения си син поглед в него.
– Ти. Как се казваш?
Сякаш не знаеше.
– Боунс. Не мога да кажа, че е удоволствие най-накрая да бъда представен по подходящ начин, но е крайно време.
Ароматът на Джъстина показваше повече от малко страх, но тя го погледна със същото отвращение, което би проявила към парче кучешко изпражнение върху обувката си.
– Е, не си ли хубав? Баща ѝ също беше. Прекрасен, всъщност, а Катрин е негов образ. Понякога едва издържах да я гледам заради приликата им.
Кат отвърна поглед, мигайки силно.
Гневът изгаряше Боунс. Да, приликата на Кат с Макс беше невероятна, така че на моменти на Джъстина може би ѝ беше трудно да се примири с това. Но никога не биваше да споделя този факт с Кат, още по-малко по този начин.
– Тя може и да прилича на него, но в нея има много от теб. Упоритост, от една страна. Също и смелост, плюс гаден нрав. Освен това умее доста добре да държи злобата, но ти си я победила. Повече от двадесет и седем години по-късно все още я наказваш за това, което някой друг ти е направил.
Джъстина прободе въздуха близо до гърдите му, сякаш пръстът ѝ беше сребърно острие.
– Как се осмеляваш да ми бълваш това, което е направил един от твоя собствен вид, ти, мръсен, убийствен дявол!
О, той не защитаваше това, което е направил Макс. Това наистина беше непростимо. Той говореше за това, което беше направила тя.
– Ако бях дявол-убиец, щях да ти пробия билета още преди години. Уверявам те, че животът ми щеше да е много по-лесен. Беше я заварил в безпомощно състояние, когато онези вълци дойдоха с алчното си предложение, и всички знаем защо тя го прие, нали? Изобщо не те притеснява, че през последните години тя е толкова нещастна, колкото и аз, или че е имала повече преживявания, близки до смъртта, отколкото кървавият Худини. Не, ти си седиш доволна, че е излязла да убива вампири, вместо да си ляга с някой! Е, надявам се, че ти е харесала малката интерлюдия, защото тя свърши, Джъстина. Върнах се и оставам.
Тя се опита да го претисне с поглед. Когато не успя, се обърна към Кат, която непрекъснато пресушаваше бутилката си с джин.
– Катрин! Не може да си се съгласила да останеш с това същество? Той ще те превърне във вампир и ще открадне душата ти…
– Душата ми е моя и на Бога – прекъсна я Кат. – Боунс не би могъл да я открадне, дори да се опита. Но вече няма да позволя на теб или на някой друг да ми казва какво да правя с личния си живот. – Тя си пое дълбоко дъх. – Не е нужно да харесваш Боунс. По дяволите, можеш да продължиш да го мразиш за всичко, не ме интересува, но докато аз съм с него, ще трябва да го търпиш. Както и Дон и другите членове на екипа ми, или… или ще си тръгна и никога няма да се върна.
Веждите на Боунс се вдигнаха. Очакваше да тегли чертата с майка си, но не беше очаквал това.
Джъстина също изглеждаше шокирана. След това погледна към Боунс, сякаш очакваше да види как погледът му светва, принуждавайки Кат да изрече тези думи. Когато това не се случи, изражението ѝ стана отмъстително.
Кат изпусна груб смях.
– Опитай, мамо. Обади се в работата ми и се опитай да го убиеш. Ако някой дойде за него по този начин, ще го убия сама, без значение кой е той.
По дяволите. Дори Кат да блъфираше, това не беше същата жена, която преди няколко минути не искаше да отвори вратата. Това беше някой, на когото му беше дошло до гуша, както и на него.
– Тогава Боунс и аз ще изчезнем – продължи Кат, а изражението ѝ беше ледено. – Наистина ли искаш това? В края на краищата, ако остана тук с теб, Дон и моя екип, вероятността да искам да се превърна във вампир е много по-малка. Но да ме лишиш от всичко това, като ме накараш да избягам с него, и… Никога не знаеш.
Ужасът озари изражението на Джъстина. Кат беше ударила по най-дълбокия страх на майка ѝ не с ковашки чук, а с разрушителна топка.
– Погледни на нещата от добрата страна, Джъстина – каза Боунс, борейки се със смеха си. – Ако ни оставиш на мира, тя може да се умори от мен с времето.
Погледът на Джъстина беше изпълнен с цялото насилие, на което човешкото ѝ тяло не беше способно.
– Сякаш ще повярвам на всичко, което кажеш. Най-добре за всички би било, ако просто се забиеш на кол и умреш. Ако наистина обичаше дъщеря ми, щеше да направиш точно това.
Кат си пое дъх, за да отговори.
Боунс я изпревари.
– Знаеш ли какъв е проблемът ти, Джъстина? Отчаяно се нуждаеш от добър секс.
Кат се засмя, а после отпи глътка джин, за да прикрие това, когато майка ѝ я погледна разпалено.
– Не че аз самият ти предлагам такъв – продължи Боунс. – Дните ми на курва приключиха още през седемнайсетте ми години, но имам приятел, който ми дължи услуга и може би е готов за тази работа – Коте, добре ли си?
Тя бе спряла да диша, а сърдечният ѝ ритъм бе скочил до небето. След това ръцете ѝ се насочиха към гърлото. Сега той знаеше какво не е наред. Това беше универсалният жест за задушаване.
Боунс и нанесе няколко силни удара по гърба. Тя се закашля, изхвърляйки джин, и накрая си пое накъсано дъх.
Джъстина сякаш не забеляза това.
– Ти, мръсен содомит! – Разяри се тя на Боунс.
– Това не е ли подобаваща ретроспекция на детството ѝ? – Счупи се Боунс. – Загрижена си повече за себе си, отколкото за собствената си дъщеря. По дяволите, жено, не виждаш ли, че тя се задушава?
Джъстина спря тирадата си, за да се вгледа в Кат, която пое още няколко болезнено звучащи вдишвания. Сигурно случайно е вдишала доста джин. Като се замисля, Кат се беше задъхала, когато Боунс каза на майка ѝ, че е бил бивша проститутка. Ако е вдишала джин, когато е направила това, нищо чудно, че сега изглеждаше така, сякаш току-що са я качили на борда.
Когато дишането на Кат вече не приличаше на предсмъртните гърчове на давещ се моряк, Боунс отново насочи вниманието си към Джъстина.
– Содомит – е едновременно фанатично и технически неправилно. Моите клиенти бяха жени, а не мъже. Разбира се, ако не се доверяваш на моята препоръка за тази сесия, смятам, че дъщеря ти може да има приятел сред екипа си, който би се нагърбил с тежката задача да…
– Това е! – Изкрещя Джъстина и се затича към вратата.
– Върни се скоро – каза Боунс с най-веселия си тон.
Джъстина затръшна вратата след себе си.
– Тя ще отиде направо при Дон – изръмжа Кат.
Боунс се усмихна, докато отмяташе косата ѝ назад.
– Не, няма да отиде. Тя е разгневена, но не е глупава. Направи и едно добро, като видя, че си се изправила срещу нея. Ще се поуспокои известно време, а после ще чака удобен момент. Въпреки всичко, което ти е казала, тя никога няма да рискува да я напуснеш. Ти си всичко, което тя има.
Кат избърса устата си, когато най-накрая се изправи от полупригърбената поза, в която беше изпаднала, когато се беше закашляла.
– Все пак трябва да си пазиш гърба. Ако тя се обади на Дон, той може да изпрати екипа след теб, без аз да знам.
– С каква цел? – Засмя се Боунс. – Ще е нужна малка армия от хора, за да успеят да ме притиснат в ъгъла, а аз ще чуя това. Не се притеснявай, любима. Не е толкова лесно да ме убиеш. А сега, искаш ли да си така? Или искаш да облечеш нещо друго?
Тя го погледна объркано.
– За какво?
– Ще те водя на вечеря. Това е дейност за двойки в условията на не обвързаност, нали? Освен това предишното ти ястие вече е студено, а не изглеждаше твърде апетитно, когато беше горещо.
– Но какво ще стане, ако… – гласът ѝ се забави.
Боунс свъси вежди.
– Ами ако какво, котенце?
Тя направи пауза, а виновното ѝ изражение потвърди, че почти е казала:
– Ами ако някой от работата ми ни види? В крайна сметка ще го направят. Този път той нямаше да бъде нейната малка мръсна тайна, нито от майка ѝ, нито от когото и да било в живота ѝ.
Разбира се, ако можеше да избира, просто щеше да зареже Дон и да избяга с нея, но Кат сигурно щеше да се възпротиви на това. Освен това, ако Боунс беше прав, тогава Дон беше нещо повече от неин работодател. Колко повече, Боунс щеше да разбере скоро.
– Е? – Каза Боунс.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Ще отида да се преоблека. Изчакай ме.
Боунс се засмя накриво.
– Доста съм свикнал с това, любима.
Назад към част 17 Напред към част 19
