Глава 22
Крясъкът на Кат раздираше ушите му, докато Боунс оставяше гравитацията да ги свали, докато той сканираше района. Повечето хора все още не бяха забелязали двете форми, паднали от двадесетия етаж, затова вървяха с нормално темпо по тротоарите долу… с изключение на един чернокос, рошав мъж, който носеше голям предмет под мишниците си, докато тичаше към един микробус. По скоростта му личеше, че е човек, а увитият в платно предмет, който носеше, имаше формата на пушка.
Боунс забави спускането си, за да не се размаха опасно главата на Кат, когато той сменя посоката. Не можеше да се случи така, че вратът ѝ да се счупи и да довърши работата на стрелеца. Когато забавиха достатъчно, за да бъде тя в безопасност, Боунс ги понесе към микробуса, който сега се впускаше в движение с маскираната фигура зад волана.
– Имам те – промълви Боунс над писъците на Кат, като се местеше, докато я държеше с една ръка, оставяйки другата си свободна. Фургонът беше точно пред него, заобикаляше други превозни средства и след като се откъсна от трафика, натисна газта.
О, не, не го прави!
Боунс настигна и се хвана за бронята на микробуса. С изблик на яростна сила той преобърна напълно микробуса, докато той се плъзна по улицата върху покрива си с все още въртящи се гуми.
– Боже мой! – Изкрещя Кат.
Боунс я прехвърли на тротоара с промълвеното „Стой тук“, преди да се върне към микробуса и да пробие страничното стъкло на шофьора. Този път шофьорът го простреля с пистолет, но Боунс почти не усети куршумите – или защото не бяха сребърни, или защото беше прекалено разярен.
Той издърпа шофьора през счупения прозорец, без да обръща внимание на новите писъци и скърцащите спирачки около него. След това удари окървавения, борещ се мъж в безсъзнание, преди да се върне при Кат и да я сграбчи.
– Хайде да вървим.
– Чакай – започна тя.
Боунс не го направи. Той полетя право нагоре, игнорирайки задъханите гласове и продължаващите звуци от катастрофите долу. Дон беше организирал прикриване на катастрофата с няколко коли, които Боунс беше познал от Охайо, когато спаси Кат от първия опит на Дон да я отвлече. Дон можеше да прикрие и тази бъркотия, особено след като вероятно той беше причината за нея.
Все пак Боунс отдели време, за да намери тихо и безлюдно място за разпита си. Складовият комплекс на няколко мили оттук щеше да е достатъчен. Сградата почти нямаше охранително осветление, а паркингът беше тъмен и празен.
Боунс се приземи в най-отдалечения ъгъл на паркинга, където едно дърво им осигуряваше допълнителна маскировка от всеки, който можеше да ги види. След това пусна Кат, свали палтото си и започна да разтърсва бъдещия си мъртвец.
Кат се наведе и се хвана за коленете, сякаш щеше да повърне, но погледът ѝ не слезе от Боунс.
– Ти можеш да летиш – каза тя с абсолютен шок.
Той сви рамене, доколкото разтърсването на човекът направил опит за убийството и му позволяваше.
– Казвах ти, че съм по-могъщ, отколкото си мислиш.
– Да, но ти можеш да летиш!
Гласът ѝ се извиси до писък. Вероятно се беше фиксирала върху това, защото не беше готова да прецени, че само преди минути някой едва не ѝ беше откъснал главата.
– Ако майсторът вампир стане достатъчно силен, достатъчно възрастен и произхожда от род на летци, това е едно от предимствата. Има и друго за Майсторите, но за това ще стане дума по-късно. В момента трябва да се справим с него.
Дървото най-накрая се събуждаше. Той погледна Боунс смаяно, а после очите му се разшириха от ужас.
Боунс го избута на колене, зарадван от новия мирис на кръв и болката, която премина през сплесканите му черти, когато асфалта се впи в кожата му.
– Не мърдай, не говори, ако не те питат, и не смей да ме лъжеш. А сега, защо се опита да убиеш тази жена?
Мъжът погледна Кат, преди да насочи кафявите си очи към пламтящия изумруден поглед на Боунс.
– Бизнес. Бях нает да го направя.
Челюстта на Боунс се стегна. Дон беше мъртъв. Не го интересуваше колко ядосана ще е Кат от това…
– Предполагам, че не си сгрешил за онзи друг договор за мен – каза тя с ужасен опит за смях.
По дяволите. Беше права. Това можеше да не е заради Дон. Боунс беше толкова разстроен, че не мислеше. Това сира в този миг.
Боунс принуди леда си да излезе на повърхността, замразявайки гледката на кръвта, която все още оплискваше лицето на Кат, както и звука от изстрелите, които продължаваха да отекват в съзнанието му.
– Кой те е наел? – Попита Боунс с много по-спокоен тон.
– Не знам – отвърна мъжът. – Дойде договор, бяха приложени инструкции и парите бяха преведени при завършване. Понякога получавам работа чрез препоръки, но не и този път.
Стандартна оперативна процедура за професионалните убийци досега, но това не беше обикновена мишена. Това беше Кат… и той не можеше да си позволи да направи това отново лично. Още не.
– Запиши това, Коте – каза Боунс, без да вярва, че ще запомни всяка подробност. Ако ледът му все още не можеше да удържи всичките му емоции, паметта му също можеше да го провали.
Боунс подаде на Кат портфейла си. Винаги държеше към него прикрепена химикалка и в нея имаше достатъчно хартиени пари, за да може тя да си води бележки. Добре, че предпочиташе парите в брой пред кредитните карти.
– Рождено име – подкани го Боунс.
– Елис Пиърсън – отвърна мъжът.
Кат започна да пише, като използваше портфейла като подложка.
– Псевдоними, всички.
Елис имаше много. Имаше и няколко контакта в бранша, няколко предишни водачи и двама инструктори на снайперисти, но всички те бяха хора. Както и предишните му убийства, ако се съди по това, че Боунс не разпозна нито едно от имената, които Елис изброи. Дали човекът, който беше наел Елис, не знаеше, че Кат е полувампир?
– С какво този договор се различава от другите, които сте сключвал? – Попита Боунс, когато стана ясно, че няма да научи нищо от историята на Елис.
– Ограниченията. – Устата на Елис се присви. – Никакви бомби, отрови, задушаване, пробождане, гаври, забиване на кол или какъвто и да е физически контакт. Ударът също така не можеше да бъде извършен в жилището, колата или на работното ѝ място, защото е наблюдаван държавен служител, и трябваше да бъде изстрел в главата от минимум сто метра, с втори и трети изстрел също в главата.
Сега Боунс се нуждаеше от целия си лед. В противен случай щеше да разкъса Елис, докато не останеше нищо друго освен кървавите петна, които го покриваха. О, да, който и да беше наел Елис, знаеше какво е Кат. Знаеха също, че ако я убият, някой може да се опита да я отгледа като гул. Всичко, което беше необходимо, за да се създаде нов гул, беше човек да умре, докато пие вампирска кръв, и след това желаещ гул да размени сърцето си с този човек, докато вампирът използва кръвта си, за да активира новото сърце.
С вампирската кръв, която течеше във вените ѝ, Кат винаги отговаряше на първото изискване, но не можеше да се върне като гул, ако вече нямаше глава. Три куршума от мощна пушка щяха да осигурят това.
– Нещо друго, което не спомена? – Попита Боунс, когато най-накрая се овладя достатъчно, за да говори отново.
Елис кимна.
– Първоначалният договор дойде миналата седмица, но днес клиентът се разтревожи и каза „новите обстоятелства налагат незабавни резултати“. Цената се увеличи с двайсет процента, ако работата бъде свършена тази вечер. Ето защо я последвах от дома и до ресторанта. Високата гледна точка затрудняваше изстрела, но това, че беше толкова далеч на претъпкано място, означаваше, че би трябвало да е по-лесно да избягам незабелязано.
В последния момент Елис прозвуча унило и погледна Боунс обвинително, сякаш Боунс го бе прецакъл, като е полетял след него.
Боунс само се усмихна… и дръпна гърлото на Елис към кътниците си. След един удар кръвта на Елис вече преливаше от устата на Боунс. Боунс беше задържал цялата си отрова, без да иска и капка от нея да успокои болката на убодения. Единствената причина, поради която не умираше в повече от нея, беше колко бледа беше Кат. Тя нямаше нужда да вижда как Боунс си навлича смъртта, която Елис наистина заслужаваше. Вече беше преживяла достатъчно тази вечер.
Боунс избута Елис настрани, когато сърдечният му ритъм спря. Дълбокото разкъсване на яремната кост не отне много време. Кат се вгледа в тялото на Елис за момент, преди да вдигне поглед към Боунс.
– Боля ли?
От тона ѝ той не можа да разбере дали иска отговорът да е „да“ или „не“. Така или иначе, той се съгласи с истината.
– Да, но не толкова, колкото заслужаваше – каза Боунс, докато избърсваше петно кръв от устата си. След това, най-накрая успял да се отърве от леда си, докосна раната на слепоочието и, която куршумът бе оставил, когато я прониза.
– Толкова близо до това да те загубя. Нямаше да мога да го понеса, Котенце.
Взе я в прегръдките си, за да усети колко топла, плътна и жива е тя. Диханията ѝ бяха ласки по кожата му и всяко сърцебиене го успокояваше повече, отколкото ледът можеше да го успокои. Но тези трепети… дали бяха забавен шок, или нещо друго?
– Студено ли ти е? Искаш ли палтото ми? – Попита той и започна да го сваля.
Тя го спря, притиснала се до него, сякаш земята отново бе напуснала краката ѝ. Боунс я държеше, като спускаше ръце по гърба ѝ с дълги, успокояващи движения. Между това и тялото му, притиснато към нейното, треперенето ѝ скоро се успокои.
– Топъл си – промърмори тя и допря бузата си до гърдите му. – Никога досега не съм те усещала толкова топъл.
Не, не беше. В него имаше прясна човешка кръв, и то много, която повишаваше телесната му температура доста над обичайната. Тази топлина щеше да намалее след около час, но точно сега му беше почти толкова топло, колкото и на нея.
Кат внезапно дръпна яката на ризата му. Копчетата се разлетяха, а тя допря лице до голата му кожа и издаде звук, който много приличаше на мъркане. Нов вид топлина го изпепели и той трябваше да стисне ръце, за да не разкъса всичките ѝ дрехи. Не и тук. Беше изпитала шок, а тялото на опитния ѝ убиец беше само на метър от нея…
Устните ѝ се движеха по голата му кожа. Пенисът му едва не се пръсна. По дяволите, ако искаше да си тръгне от това, сега отново се нуждаеше от лед.
– Недей, любима – изръмжа Боунс с последните си сили. – Останал ми е много малък контрол.
– Добре – прошепна тя и целуна вдлъбнатината в основата на врата му. – Не искам твоя контрол. – Облиза ключицата му, преди езикът ѝ да се плъзне надолу по гърдите му. – И не искам да пропилявам нито един миг от живота си…
Боунс издърпа главата ѝ нагоре и я целуна.
Назад към част 22 Напред към част 24
