Глава 2
Два месеца по-късно Боунс следи за евентуално наблюдение на Кат в Тексас, когато мобилният му телефон звъни. Той погледна номера с мълчалива насмешка. Беше Иън, вампирът, който го бе превърнал във вампир преди два века, въпреки че Боунс категорично бе заявил, че не иска да става вампир.
Боунс пренебрегна обаждането. Можеше да се справи и без поредното тънко прикрито предупреждение от страна на баща си да спре да приема договори на видни вампири. Слухът за смъртта на Лайънъл вече щеше да е стигнал до Иън, а Иън мразеше да играе ролята на посредник в света на немъртвите. Той далеч предпочиташе ролята на бунтовник.
Мобилният телефон на Боунс спря да звъни, но веднага след това се обади с текстово съобщение. Устните му се свиха. Търпението не беше силната страна на баща му, но Иън щеше да трябва да се научи на него, защото днес Боунс нямаше време за бърборенето на баща си.
Час по-късно Боунс погледна текста на Иън само за да спре предупреждението за „непрочетено съобщение“ да цвърчи на всеки пет минути. След това адреналинът го връхлетя толкова жестоко, че той смачка телефона си, но не и преди да прочете единствения ред от текста, който Иън беше изпратил.
„Много добре, няма да ти разказвам какво се случи, когато червенокосата ти бивша дойде да ме види вчера.“
– Кръвта на Луцифер кипи! – Изкрещя Боунс, като преобръщаше вещи в бързината си да стигне до телефона си. После трябваше да се насили да се отпусне, докато набираше номера на Иън. Кат беше тръгнала след баща му? И Иън все още беше жив?
Означаваше ли това… означаваше ли, че Иън я е убил?
Най-накрая Иън отговори.
– Не познавам този номер…
– Къде е тя? – Изкрещя Боунс.
– Е, вижте кой най-накрая ми се обади – каза Иън с тежък сарказъм. – Сега ти привлекох внимание, нали?
На Боунс му трябваше цялата воля, за да не изкрещи отново въпроса си. Акулите, които усещаха кръвта, бяха по-малко безмилостни от Иън, когато знаеше, че има предимство. Боунс вече беше издал твърде много. Трябваше да го върне обратно, иначе хитрият му баща нямаше да му каже нищо.
– Кажи отново? В този клуб има зверски шум – каза Боунс, докато усилваше телевизора, колкото можеше.
– Вижте кой най-накрая ми се обади – повтори Иън с по-силен, но все така саркастичен тон. – Помислих си, че може след този текст.
– Да, ама аз имам много червенокоси бивши, но ти щеше да си направиш труда да се свържеш с мен само заради една от тях – каза Боунс по възможно най-спокойния начин. – Предполагам, че тя се е опитала да те убие?
– Със сигурност е така – каза Иън с вбесяващо забавление.
– И? – Измърмори Боунс, а кръвта му сякаш се беше превърнала във врящо масло.
– И сега съм зает – каза Иън преди ясното щракване.
Боунс се вгледа в мобилния си телефон, потвърждавайки, че разговорът наистина е приключил. След това го остави… и разруши хотелската си стая. Ако Иън беше убил Кат, тази касапница щеше да е нищо в сравнение с това, което Боунс щеше да му направи, проклет да е господарят. Все пак не можеше да направи нищо, докато не се събере.
Минаха двайсет минути, преди Боунс да натрупа достатъчно лед, за да може отново да мисли логично. Когато го направи, беше сигурен, че Кат е все още жива. Защо Иън щеше да бърза да му съобщи, ако той я беше убил? Това не приличаше на Иън по простата причина, че показваше твърде много кърваво внимание.
О, Иън в крайна сметка щеше да се сети да каже на Боунс дали е убил някоя от бившите му жени, но това едва ли щеше да влезе в списъка с приоритетите на Иън, а той беше казал, че Кат е дошла да го види вчера. Не, Иън щеше да побърза да му каже това само ако Кат беше избягала. Това Иън щеше да сметне за приоритет, защото щеше да иска да си отмъсти за покушението срещу него.
Но откъде Иън знаеше за връзката на Боунс с Кат? Само трима от най-близките приятели на Боунс знаеха за връзките му с нея, плюс няколко много мъртви вампира, които Боунс беше проследил преди години.
Възможността е само една – Кат трябва да е казала на Иън.
Надеждата заля Боунс като разхлаждаща вълна. Дали Кат е оставила на Иън някакви трохи, които Боунс да проследи?
Боунс грабна мобилния си телефон и лаптопа. Иън имаше отговорите, от които се нуждаеше. Сега трябваше да убеди самовлюбения си баща, че е в интерес на Иън да му ги даде.
Тридесет часа по-късно на почукването на Боунс отговори непознат русокос вампир, вместо обичайния слуга на Иън. От друга страна, тази къща не беше обичайната къща на Иън, когато той оставаше в Ню Йорк, така че се бяха случили няколко промени.
– Кажи на Иън, че Криспин е тук – каза Боунс на новия портиер, като използва човешкото си име, тъй като Иън беше един от малкото хора, които все още го наричаха така.
– Повече вляво – чу Боунс да казва Иън, като звучеше така, сякаш се намираше в горната стая на триетажното имение. – По дяволите, човече, не виждаш ли, че парчето не е центрирано?
– Няма значение, сам ще му кажа – каза Боунс, свъсил вежди, когато вампирът не се помръдна от вратата.
– Все още не си одобрен – репликира вампирът.
Съдейки по ниското ниво на сила в аурата му, той едва ли е навършил тийнейджърска възраст. Ето защо Боунс се усмихна, вместо да го повали на земята.
– Сигурно сте нов, затова нека ви обясня. Аз съм първият вампир, който Иън е създал, и го познавах преди да има кътници, така че не се нуждая от „одобрение“. Изисквам само да се движиш.
– Но, господине… – започна вампирът.
– О, пусни го – извика Иън. – Преди да е станал още по-зъл от обичайния си нечист нрав.
Портиерът се отдръпна, разкривайки още вампири, които Боунс не беше срещал досега. Не е изненада. Иън винаги разширяваше редиците си. Дори и сега няколко от вампирите се суетяха да разопаковат щайги с антики, произведения на изкуството и други скъпи декорации, а още повече вампири вкарваха мебели или окачваха дебели копринени завеси върху огромните прозорци.
Боунс се изкачи по голямото стълбище, следвайки гласа на Иън. На третия етаж Боунс намери Иън, облегнат на шезлонг в салона, а дългата му кестенява коса се разпиляваше върху яката на яркосинята му роба.
– Какво мислиш, Криспин? – Поздрави не Иън. – Това парче центрирано ли е или не?
Боунс погледна към стената срещу Иън, където вампирът държеше монтираната в дървена рамка глава на кавказки мъж с тънка черна коса и с израз на пълна изненада.
– Повече вляво – каза Боунс.
Иън погледна с раздразнение вампира, който държеше фигурата.
– Аз ти казах.
Боунс се обърна обратно към Иън.
– Не е обичайната ти творба, нали?
Иън се усмихна безпардонно.
– Не, но когато един приятел ми каза, че американски ловец на трофеи си е поръчал незаконен лов, за да убие сибирски тигър, не можах да устоя. Знаеш ли колко малко сибирски тигри са останали? На този човек не му пукаше. Вижте го сега. – Иън кимна към главата. – Той все още не може да повярва, че той е този, който е изчукан и монтиран на стената вместо онзи тигър.
– Като говорим за редки, красиви неща – измъкна се Боунс.
Иън изсвири.
– Не съм те виждал от колко време? Три години? А сега, ден след като научи за посещението на бившата си мацка, си в новата ми къща, за която, между другото, не съм ти казвал, така че как ме намери?
Боунс проблясна с кратка усмивка.
– Намирането на хора е моя професия, може би си спомняш. С твоите екстравагантни вкусове това едва ли е било предизвикателство. Бившата ти къща е под полицейска охрана с всичките ти вещи вътре, така че остана без необходимите си глезотии. Трябваше само да потърся адреса за доставка на цялото луксозно обзавеждане и антики, които се внасят от трескави търговци на редки антики, за да те намеря.
Иън се усмихна признателно.
– Виновен, както е обвинен. Слабостта ти обаче винаги са били жените, а сега, изглежда, една жена в частност.
Какво е казала Кат на Иън за тях? Ако Иън знаеше, че са били влюбени, неговият баща щеше да държи това в ръцете на Боунс с радостта на тиранично малко дете, което краде любимата играчка на някого.
Той щеше да заложи на това, че тя не го е направила.
– Тази жена е болка в задника ми. Знаеш ли колко е разочароващо, че тя все още използва това, на което я научих, за да убива вампири, когато трябваше да бъде само временна стръв за моите цели?
Иън се вгледа в Боунс с такава острота, че очите на Боунс настръхнаха, сякаш подозрението, пронизващо връзката, която свързваше всеки вампир с неговия баща, не беше достатъчен показател, че Иън усеща, че нещо не е наред.
Боунс отвърна на погледа му, а стойката му беше отпусната и спокойна. Ако беше човек, също щеше и да се прозява.
– Значи нямаш никаква представа защо бившата ти „стръв“ дойде на вратата ми? – Попита Иън с твърде непринуден тон.
Боунс сви рамене.
– Сигурно защото си убил няколко човека. Винаги е била направо огорчена от вампири, които са правили това. Затова и се съгласи да бъде моя стръв на първо място. Е, това и заради другите и… таланти.
– Таланти – повтори Иън с тих смях. – Това е един от начините да опишеш най-редкия човек, съществувал през последните шестстотин години.
Боунс вътрешно се прокле, като видя, че в погледа на Иън сега блести нещо, което Боунс познаваше много добре, защото го виждаше в собствените си очи всеки път, когато се погледнеше в огледалото.
Обсебване.
Боунс се опита да разсее интереса на Иън.
– Отначало и на мен ми се стори очарователна двойнствената ѝ природа. Затова и си направих труда да я тренирам, но рядката генетика стига само дотам. Те със сигурност не можаха да спрат непрестанното ѝ хленчене, да не говорим за неубедителното ѝ чукане, за отвращението ѝ към редовното къпане и да не започвам с хъркането ѝ. Боже, никога не съм се изкушавал да удуша някого в съня му, но ако трябва да изтърпя още една нощ с шум от косачка точно до ухото ми…
Смехът на Иън го прекъсна.
– О, тя може да спи в собствената си стая, след като приключа да я чукам. Но да си притежател на единствения полувампир в света? – Иън изпусна разкошна въздишка. – Никой артефакт, произведение на изкуството или безценно бижу не може да се сравни с него. Фактът, че е красива и по-свирепа от дракон, само я прави още по-неустоима.
Боунс не помръдна. Ако го направеше, щеше да украси стените с вътрешностите на Иън, а ако Иън беше мъртъв, Боунс можеше да пропусне от него някои улики за местонахождението на Кат.
– Можем ли да говорим в стаята? – Попита с приятен тон Боунс.
Веждите на Иън се вдигнаха, но той щракна с пръсти. Веднага след това другият вампир си тръгна.
– Придобиването ѝ ще е повече проблем, отколкото си заслужава – каза Боунс в най-голямата лъжа в живота си. – Тя е жестока, което явно знаеш, но също така е нестабилна и не заслужава доверие. Ако се опиташ да я превърнеш в своя собственост, ще съжаляваш за това.
Иън измърмори.
– Това предупреждение е богато, като се има предвид, че ти си този, който я е заклеймил като свободно отглеждан добитък.
Очите на Боунс се свиха.
– Какво казваш, по дяволите?
– Татуировката и. – Погледът на Иън се спря на лявата ръка на Боунс, където се намираше единствената му татуировка. – Виждайки отличителния ти символ с кръстосани кости на бедрото ѝ, тя ме разсея достатъчно, за да забие сребърен кол в сърцето ми.
Кръвта се разнесе из Боунс, сякаш сърцето му изведнъж бе започнало да бие отново. Кат се беше отбелязала с неговата татуировка?
– Тя каза, че си я принудил да си я направи – продължи Иън. – Също така каза, че те мрази и че и дължиш чек, след като си я изнудвал, което, ако е вярно, е ужасно грубо от твоя страна…
– Какво и дължа? – Прекъсна го Боунс.
– Пари. – Наблегна на думата Иън. – Тя каза, че не си ѝ платил част от поръчките, на които тя е играла твоята стръв. Изглеждаше и доста разстроена от това. Нарече те евтино копеле.
Все лъжи. Кат беше отказала парите на Боунс, твърдейки, че не иска да бъде негова любовница и негова „служителка“. Боунс я подразни, че го е превърнала отново в курва заради настояването ѝ да не взема дял от работата им, докато спят заедно. Боже, все още виждаше лицето ѝ, когато ѝ каза, че вместо това ще трябва да си изкарва парите обратно с нейното удоволствие…
– …предполагам, че трябва да ти благодаря – казваше Иън. – Ако не беше ти, тя щеше да ме убие, след като получи онзи щастлив удар. Знаеш ли, че наистина е вярно, че животът ти протича пред очите ти преди сигурната смърт? С нейното острие в сърцето ми изведнъж се почувствах сякаш отново съм на Александър. Сигурно е казала нещо и за това, защото вместо да завърти острието, тя ме попита кой затворник съм.
Щитовете на Иън отново паднаха, пронизвайки подсъзнанието на Боунс с иглички от изненада и спомената болка.
– Представи си шока ми, когато тя знаеше историята за това как сме били изпратени в наказателните колонии в Нов Южен Уелс на кораб на име „Александър“, когато сме били хора. Или как избягах от затвора и по-късно се върнах, за да те превърна във вампир. – Изведнъж стените на Иън отново се вдигнаха, блъскайки Боунс от чувствата на баща му. – Тя каза, че веднъж си спасил майка ѝ, затова пощади живота ми, за да изравни този дълг.
– Ирония – беше всичко, което Боунс успя да измъкне. Ако беше сам, можеше да падне на колене. Всеки миг през последните четири години се чудеше дали Кат все още го обича. По дяволите, през последните месеци се чудеше дали тя изобщо още изпитва нещо към него.
Но Кат не би пощадила живота на Иън само защото Боунс някога е помогнал да се спаси майка ѝ. Кат имаше почти патологична нужда да убива вампири. Боунс беше обучил Кат да бъде по-добра в това, само за да не умре самата тя. Именно талантът ѝ да убива вампири бе направил Кат неустоима за неизвестния правителствен агент, който я бе принудил да работи за него.
„Не ме преследвай, защото вече ме няма…“
Така започваше прощалното писмо на Кат. Оттогава Боунс не беше чувал нищо за нея… досега. Това, че Кат пощади живота на Иън, защото той беше баща на Боунс, беше също толкова ясно послание, колкото и онова проклето писмо. Да, все още ме е грижа – пишеше в него.
Но доколко?
Боунс щеше да получи отговорите си или да умре при опит.
За да прикрие бушуващите в него емоции, той се засмя грубо.
– Значи, тя ти е нанесла удар с кол и е избягала, а? Ако те цитирам, това е ужасно грубо.
Очите на Иън блеснаха в изумруден цвят.
– Тя имаше със себе си екип от изненадващо добре обучени, въоръжени със сребро хора. Побягнах, както ми нареди, но после заобиколих обратно, за да я хвана неподготвена. По това време мъжете я бяха натикали в един ван и бяха обградили имота. При нормални обстоятелства щяха да са лесна плячка, но с моето наскоро прободено сърце…
– Беше отслабен – довърши Боунс. Малко вампири изобщо оцеляваха, след като сърцето им беше пробито със сребро, а още по-малко имаха издръжливост да нападнат някого скоро след това.
– Нямаш ли представа къде е тя? – Попита Иън, а на устните му отново се появи онази безпардонна усмивка. – Дразнещо или не, не би пуснал някой толкова уникален човек изцяло от каишката си.
Боунс се усмихна въпреки желанието си да разбие лицето на Иън.
– Следя щетите, които е нанесла, но не съм отделял време да я търся. Продължавам да очаквам да я убият.
Последната част беше ужасяващо вярна, а също и причината, поради която от години не беше спал нито един ден или нощ.
– Ако толкова малко те е грижа, защо тогава бързаш да се видиш с мен веднага щом разбереш, че ме е посетила?
Лекият тон на Иън не заблуди Боунс. Погледът му отново бе придобил кристална острота.
– Както казах, тя е насилник – отвърна Боунс. – Тя не би се появила на социален разговор и не бях сигурен дали това, че тръгна след теб, не е задна атака срещу мен. Ние с теб може и да имаме различия, но не мога да допусна някаква си кучка да си мисли, че може да те нареже напук на мен, само защото и дължа пари.
– Дойде да ме провериш? – Иън стискаше сърцето си, сякаш бе обзет от емоция. – О, Криспин, не ти е безразлично!
– Не свиквай с това – хладно каза Боунс.
Иън се засмя.
– Ех, беше приятно, докато траеше. Е, уверявам те, че тя нямаше никаква представа за връзката ни, докато не ме прободе, така че можеш да си спокоен на този фронт. И ако нямаш полезна информация – Иън махна към вратата – можеш да се върнеш там, където се измъкваш, когато ме игнорираш.
Изгониха го, а Боунс все още не беше научил достатъчно. Вече знаеше, че Кат пътува с човешки войници, но никой от тях не беше останал в бившата резиденция на Иън. Боунс вече беше хипнотизирал тези пазачи, за да се увери. Те бяха само местни полицаи и смятаха, че къщата е била сцена на насилствен арест за наркотици, а не на вампирско нападение.
– Ако не е злонамерена към мен, тогава защо изобщо се появи на вратата ти? – Попита Боунс, а тонът му беше само една степен над отегчението. – Ти не си от тези, които тя обикновено преследва, освен ако не си се захванал с ново хоби – масово да убиваш хора?
Иън се ухили.
– Все още не, и аз я попитах същото. Тя каза, че е заради Томас и Джером, бившите ми служители. Ето че бях в Сибир, убивах онзи дърт трофей, а у дома собствените ми хора ме крадяха. Знаеш ли какво беше чувството да видя ценните си картини на Едвард Мунк в eBay?
– Ужасно. Това е единственото ти произведение на изкуството, на което завиждам – отвърна Боунс с прямо лице.
Иън го погледна свойски.
– Лъжец, но това е извън темата. И така, върнах се у дома и убих онези крадци. Дори не си направих гавра с тях. Твоята Червена Жътварка не би трябвало да знае, че го е направил вампир. Излекувах прободните рани във вратовете им, преди да умрат, но после, няма и седмица по-късно, тя се появи, представяйки се за агент на ФБР. Тази част беше скучна, но начинът, по който ме целуна? – Иън въздъхна мечтателно. – Това беше всичко друго, но не и скучно.
Боунс се обърна и си тръгна. Или това, или щеше да откъсне главата на Иън, което щеше да е удовлетворяващо в момента, но щеше да има дългосрочни последици. Освен това вече знаеше, че Кат отвлича вниманието на мишените си с целувки точно преди да ги убие. Иън просто имаше късмета да остане жив, за да разкаже тази история.
– Ако няма нищо друго, имам къде да бъда – подхвърли Боунс през рамо. Слава богу, връзката с бащата вървеше само в едната посока и Иън не усещаше как го изгаря притежанието.
– Не бъди груб! – Извика Иън.
Боунс се обърна, за да му отговори с язвителна реплика, но се замисли и се завъртя обратно.
Той се блъсна право в някого, който се качваше по стълбището. Само бързата хватка на Боунс попречи на мъжа да падне назад по стълбите, тъй като ръцете му бяха пълни с още един сандък и той го държеше нагоре, за да го предпази, вместо да се хване за парапета. Боунс дори не можеше да види лицето му с пречещия му сандък и с кратък смях удържа непознатия.
– Няма нужда да сърфираш по стълбището със задните си части, вместо да изпуснеш една от дреболиите на Иън.
– Ако знаехте какво има в това, щяхте да разберете – отвърна мъжът с американски акцент от Средния Запад.
– Макс, ти ли си? – Извика Иън. – Отне ти цяла вечност да долетиш! А сега ми кажи, че имаш моите яйца на Фаберже.
– Точно тук – каза Макс и спусна сандъка.
Подът сякаш изчезна под Боунс. Това лице.
Познаваше я по-добре, отколкото познаваше собственото си, защото отдавна беше запомнил тези тъмночервени вежди, обрамчващи сивите като гръмотевичен облак очи, този прав нос, тези високи скули, тази упорита линия на челюстта и тези щедри устни, но никога досега Боунс не беше виждал тези черти другаде, освен върху Кат. Сега те бяха и върху високия, атлетичен вампир, който влизаше през вратата на Иън.
Макс изчезна в салона, преди Боунс да успее да го придърпа обратно. Проклетият му шок му бе коствал ценни секунди! Сега можеше само да се надява, че Иън няма да забележи приликата…
– Счупи ми гръбнака и ми наду топките! – Изкрещя Иън, разбивайки тази надежда. – Знаех си, че Червената Жътварка ми е позната! Дори и го казах. Просто не можех да си представя къде съм я виждал преди. Оказа се, че не съм я виждал, не съвсем. Макс, ти си великолепен копеле! Имаш ли представа какво си направил?
– Не – отвърна Макс, като звучеше много объркан.
Смехът на Иън предшестваше вълна от радост, когато емоциите на сина му се разбиха във връзката им.
– Вероятно нямаш. Не би могъл, освен ако не си я виждал. А сега ми разкажи за всяка жена, с която си се чукал веднага след като те превърна…
Боунс си тръгна. Нямаше нужда да чува отговора на Макс. Вече знаеше, че преди двайсет и седем години Макс бе изнасилил младата Джъстина Кроуфийлд толкова скоро след като бе станал вампир, че спермата му все още бе жизнеспособна. Пет месеца по-късно Джъстина е родила Кат и я е възпитала да презира всичко вампирско, включително и себе си.
По дяволите, ако само беше реагирал на Макс веднага! Сега Иън беше прекалено умен, за да не осъзнае огромното предимство, което току-що беше придобил пред Кат. Поне Макс не разполагаше с полезна информация за нея. Макс нямаше представа, че Кат изобщо съществува.
Сега вече щеше да знае, но по-важното е, че Боунс беше открил нов начин да проследи Кат: Иън.
Иън не отговаряше на профила на всички останали вампири, които бяха изпращали по следите на Кат. Другите бяха убивали хора по неприятен, привличащ вниманието начин. Не са пускали тихомълком две тела, без да покажат дори следа от зъби. Иън трябва да е бил личен за този, който е дърпал конците на Кат. Заради Макс? Или нещо друго?
Така или иначе, това означаваше следа, която Боунс можеше да проследи обратно до шефа на Кат и до нея.
Назад към част 2 Напред към част 4