ДЖАНИН ФРОСТ – И С ДВАТА КРАКА В ГРОБА – Книга1-2 – Част 44

Глава 43

Затишието, което бе обхванало тълпата, се превърна в ерупция от шушукания. От гърлото на Боунс също се изтръгна задушен звук. Кат беше боядисала косата си отново в естествения си ален цвят, който беше толкова ярък, колкото прясно пролятата кръв по перлената ѝ кожа. Черната ѝ рокля беше с висока кройка на балерина, която показваше стройните ѝ крака, а копринени кичури дразнеха бедрата ѝ като пера, докато вървеше. Предната част беше още по-дръзка, като само две копринени ленти обгръщаха гърдите ѝ във вертикални линии. Ако не беше двойнозалепващата лента, едно погрешно движение щеше да оголи гърдите ѝ така напълно, както халтера оголваше гърба ѝ, а високите токчета бяха единственото ѝ друго облекло.
Ще се погрижа да няма ръкави – беше казал Иън на Боунс по-рано. Там тя държи ножовете си.
Сега всеки можеше да види, че Кат нямаше ножове, затова Боунс беше избрал тази рокля и я беше опаковал със спа принадлежностите на Кат. Иън нямаше да се притеснява за скрити оръжия, докато Кат носеше това. Тя не можеше да скрие безопасна игла върху нея.
Кат забеляза Иън и го погледна.
– Значи ти стоиш зад всичко това? Пада ми се за това, че не съм забила този нож в сърцето ти. Слизай тук, а аз ще си оправя пропуска.
Иън само се усмихна.
– Твоят предишен, втален костюм с панталони не те представяше в цялата ти красота, Катрин. Ти си просто ослепителна.
Кат издаде груб звук.
– Веднъж завинаги ще кажа, че се казвам Кат. Сега, дойдох по някаква причина и тя не беше да чуя, че роклята ми ти е харесала. Къде са моите хора и какво искаш? Трябва да е истинска гавра за теб, за да ме проследиш и да ме изнудваш.
Иън хвърли усмивка по посока на Боунс.
– Можеш да благодариш на стария си приятел, че ми помогна да те намеря, Кат. Имам чувството, че ще го запомниш. Криспин, поздрави бившето си протеже.
При думата „бивше протеже“ се разнесе още мърморене. След това стотици погледи кацнаха върху Боунс, но той се интересуваше само от един чифт очи.
– Здравей, любима – промълви Боунс. – Отдавна не сме се виждали.
Очите на Кат се разшириха, когато го видя. Тя не беше единствената, която беше сменила косата си. Той беше боядисал своята обратно до платинено русия нюанс, който беше, когато я срещна за първи път. Също така я беше подстригал до предишната ѝ къса дължина и той се наслади на усмивката, която потрепна на устните ѝ, когато тя възприе това плюс алената му риза – намек към прякора ѝ „Червената Жътварка“.
После тази усмивка изчезна и тя му се намръщи.
– Боунс, какво неочаквано отвращение. Надявах се, че вече ще си мъртъв. Все още ли имаш този проблем с преждевременната еякулация?
Иън избухна в смях, както и много от зрителите. Боунс беше казал на Кат да намеква за предишната им сексуална връзка, за да затвърди претенциите си към нея, и тя определено го беше направила.
– Може би ако хъркането ти не беше толкова силно в промеждутаците, щях да мога да се концентрирам добре – каза той с наранено възмущение.
Тя само му обърна гръб.
– Добре, Иън. Стига с тези глупости по алеята на спомените.
Иън се изправи, като повиши гласа си за максимален ефект.
– Навсякъде съм разказвал на хората, че отмъстителният човек, наречен Червената Жътварка, всъщност е вампир, прикрит зад туптящо сърце и топла плът. На света няма друг полукръвен, така че, казано по-просто, искам те да си една от моите хора, Кат. Тъй като не смятам, че ще се съгласиш с това, взех четирима от твоите мъже за заложници, за да се уверя, че си по-… отворена по въпроса.
Кат скръсти ръце, напрягайки едва прикритите си гърди към тънките ленти, които ги покриваха.
– Предполагам, че да бъда част от вашия народ означава, че ще трябва да прекарвам много време с теб, а?
Погледът на Иън неохотно се отклони от гърдите ѝ.
– Все пак ще се нуждаеш от надзор.
– И ако откажа, ще убиеш хората ми?
Иън сви рамене.
– Не всички. Обзалагам се, че след един или двама ще видиш, че това, което предлагам, не е толкова отблъскващо.
Кат поклати глава.
– Казвал си на хората каква съм, но се обзалагам, че са имали проблеми да ти повярват. Всеки го прави, докато не го види. Искаш ли да им направя демонстрация? Искам да кажа, че имаш всички тези гости, но досега те не са видели нищо вълнуващо.
Ръцете на Боунс се свиха в юмруци. Никой около него не забеляза това. Бяха прекалено съсредоточени върху зрелището долу.
Когато ти казах да си готова за всичко, нямах предвид да го предизвикваш, Коте!
– Какво предлагаш за демонстрация, прекрасна моя Жътварке? – Попита Иън, явно заинтригуван.
– Изведи най-силния си боец – каза Кат. – Аз ще го победя само с това, което имам на себе си сега.
Тя дори се завъртя в кръг, развявайки лентите плат около бедрата си, за да разкрие, че оскъдната горна част на роклята ѝ е свързана с долната като гимнастическо трико.
Усмивката на Иън беше твърде доволна, докато я наблюдаваше.
– И какво искаш, ако спечелиш?
Кат спря да се върти.
– Един от моите мъже да се върне невредим, а аз да избера кой.
Погледът на Иън я прониза. Неговият баща не беше глупав, така че трябва да осъзнава, че Кат има предимство, което не е лесно забележимо. Но Иън знаеше също, че ако откаже предизвикателството, отправено от невъоръжена, изглеждаща като човек жена, ще изглежда слаб.
– Съгласен съм – каза накрая Иън.
– Добре, ще взема Ноа – каза Кат веднага.
Тонът на Иън се втвърди.
– Първо трябва да спечелиш.
Боунс се изправи.
– Преди да започне този цирк, имам да уреждам един въпрос с теб, Иън. Щях да пропусна това събитие, ако не ми беше заповядал да се явя, и в това е проблемът. Не желая да бъда под ничия власт, освен под моята собствена, и вече е време. Освободи ме.
Шокът изтече през връзката им, когато щитовете на Иън се пропукаха. После го нямаше, а изражението на Иън се превърна в стъклено.
– Ще поговорим по този въпрос по-късно, Криспин, когато няма толкова много разсейващи фактори.
Боунс махна на тълпата.
– Няма по-подходящо време от сега, когато всички присъстват, за да спазим традицията. Не искам нищо, когато си тръгвам, освен това, което ми принадлежи по право – вампирите, които съм създал, техните притежания и цялата ми човешка собственост. Достатъчно дълго чаках, Иън – добави той, когато изражението на баща му стана бунтарско. – Няма да чакам повече.
– А ако откажа? – Попита студено Иън. – Заплашваш ли, че ще ме предизвикаш, за да спечелиш свободата си?
Боунс не мигна.
– Да, но защо е нужно? Пътищата ни се връщат към човешката ни същност и не бива да се разделяме с един от нас мъртъв само от упорство. Освободи ме чрез благоволението си, а не чрез бой, защото това е моето желание.
С умиление Боунс осъзна, че то все още е вярно въпреки цялата тази вечер. Да, искаше му се да разбие лицето на Иън за всичко, което беше направил на Кат, но не искаше да го убива, а трябваше.
Изгарящите болтове на Луцифер, наистина ли беше обикнал своя ухилен баща? Какъв развален късмет.
Тълпата беше толкова мълчалива, че Боунс можеше да чуе всеки удар на сърцето на Кат. Иън се взираше в него, изражението му не издаваше нищо, докато щитовете му оставаха заключени. Боунс гледаше в отговор, без да помръдне дори когато Иън извади сребърен нож и се приближи към него.
Дали дуелът щеше да започне?
Иън се приближи до Боунс, тюркоазеният му поглед блестеше в зелено, а аурата му избухваше, докато Боунс имаше чувството, че по кожата му избиват искри. Ножът на Иън беше между тях, с извадено острие, а върхът му – само на сантиметри от сърцето на Боунс.
– Разочароваш ме – изсъска Иън толкова тихо, че Боунс едва го чу.
Раменете на Боунс се свиха; най-близко до това да свие рамене, когато цялата му енергия беше набрана и готова да нанесе удар.
– Не всичко е заради теб, Иън.
Баща му изпусна подигравателно мърморене, но после зеленото напусна погледа му и той обърна ножа си навътре.
– Върви си тогава и бъди господар на собствения си род – каза Иън с нов силен глас. – Не се подчинявай на никого, освен на себе си и на законите, които управляват всички деца на Каин. Аз, Иън, те освобождавам.
Боунс трябваше да се бори, за да запази стените си, така че вампирите, които беше създал, да не усетят облекчението, което го обземаше. Иън не знаеше, но с тези древни, церемониални думи току-що бе освободил и Кат.
– Всички вие сте свидетели – извика Боунс.
Кимане и викове „да“ завършиха ритуала.
Боунс протегна ръка.
Иън я стисна с подигравателна усмивка.
– Отдавна сме заедно, Криспин. Ще се чувствам странно, ако не си един от моите хора. Какви са плановете ти сега?
– Същите като на всеки нов Учител – отговори Боунс. – Да защитавам тези, които ми принадлежат, на всяка цена.
Иън извъртя очи.
– Толкова драматично. Е, вече не си задължен да останеш, така че ще си тръгнеш ли? Или ще изчакаш да видиш дали бившето ти протеже ще спечели предизвикателството си?
Боунс погледна към Кат, която мълчаливо наблюдаваше тази размяна. Когато очите му срещнаха нейните, той не можа да спре усмивката си, затова отвърна поглед, преди и ароматът му да го предаде.
– О, за нищо на света не бих пропуснал това.
Боунс не знаеше, че Кат ще се пазари за един от мъжете си, като предлага дуел, но нямаше значение. Той беше най-силният вампир в рода на Иън, така че сега всеки претендент, който Иън избереше, щеше да бъде по-слаб от Боунс и следователно много, много лесен за побеждаване от страна на Кат.
– Обзалагам се, че и тя ще спечели – продължи Боунс. – Освен ако не е забравила всичко, на което съм я научил.
– По-скоро се съмнявам в това – каза Иън и потърка гърдите си, сякаш в памет на ножа на Кат, който го прониза.
– Какви са правилата за тази битка? – Извика Кат и насочи вниманието на всички към себе си. – Победителят се определя по това кой пръв ще бъде притиснат и безпомощен ли?
Иън се засмя, като остави Боунс и се върна на мястото си.
– Не, Жътварке. Ще спечелиш само ако убиеш противника си. Сега противникът ти не може да те убие, но може да те предаде в каквото състояние пожелае, а щом го направи, си моя.
Кат само се усмихна и освободи изумруденото сияние в погледа си.
Стотици гласове избухнаха наведнъж. Много вампири също подскочиха в шок. Боунс гледаше със съчувствие. Да, наистина беше потресаващо да видиш очите на вампир върху човек. Боунс едва не се спъна в краката си, когато за първи път видя очите на Кат да светят.
– Дай най-доброто от себе си, Иън – каза Кат над гласовете.
Иън се усмихна.
– Не искаш ли първо любовникът ти да ти пожелае късмет? – Попита той и посочи нагоре.
Погледът на Кат се насочи към върха на куполообразната палатка… и се вгледа.
Ноа се взираше към нея от окачената си клетка. Той не говореше и не се страхуваше, според предишните указания на Боунс, но отвращение изпълни лицето на Ноа, докато гледаше нечовешките очи на Кат.
Кат потръпна и отвърна поглед.
Усмивката на Иън се разшири. Той си помисли, че реакцията ѝ е страх от това, че е видяла Ноа заловен, но Боунс знаеше по-добре. Тя се беше срещала с Ноа, защото той беше всичко, което майка ѝ искаше да бъде, което означаваше, че Ноа е ужасен от всичко, което беше Кат, сега, когато го знаеше.
– Грендел! – Изпя Иън.
Боунс се стресна. Знаеше това име и то не принадлежеше на вампир от рода на Иън.
– Как искаш да ми предадеш полукръвната? – Продължи Иън със същия весел тон.
От далечната страна на стадиона се разнесе смях, преди да се появи гигантски гул.
Челюстта на Боунс се стегна. Това нямаше да се случи.

Назад към част 43                                                           Напред към част 45

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!