Глава 4
Пет дни по-късно Боунс се взираше в голямата болница от наблюдателната си точка на един покрив от другата страна на улицата. Кат не беше оставила нищо полезно в гората, но от пещерата беше евакуиран човек по медицински причини, а за разлика от хеликоптерите на „черните“, които превозваха Кат и екипа ѝ, от хеликоптерите на медицинските служби се изискваше да подават полетни планове.
Разбира се, шефът на Кат се беше опитал да скрие информацията. Освен това беше накарал човека да лети до три различни болници в два различни щата, преди да го транспортира с линейка до това заведение в Чикаго, Илинойс. Ето защо на Боунс му отне почти седмица да го открие, но го направи и когато бинокълът на Боунс показа кой е той през прозореца на болницата, Боунс изпусна смях, който накара гулата до него да подскочи.
– Уау – каза Родни и погледна Боунс отстрани. – Адът току-що се обади и иска да си върне мелодията на звънене.
– Не е вярно, по дяволите – каза Боунс, като все още се смееше. – Ето как разбрах аромата на безполезния гад!
– Предполагам, че разпознаваш оцелелия – отбеляза Родни.
Наистина го позна. Преди да го хване, това беше просто средство за постигане на целта. Сега Боунс щеше да се наслади на това.
Покритите с ръжда тръби вибрираха всеки път, когато някой от градските влакове профучаваше над главата му, хвърляйки малки оранжеви прашинки върху мръсния плочки под. Стените бяха сиви, с изключение на местата, където боята се къдреше, за да разкрие предишния си жълт цвят. С близостта си до десетките пищящи машини в близката зона за поддръжка Дани Милтън можеше да крещи и никой нямаше да го чуе, но за съжаление Боунс не можеше да направи нищо, за да го накара да крещи.
В края на краищата той имаше обещание, което трябваше да спазва.
– Добра работа с избора на това място, Родни – каза Боунс.
Брадатият гул похърка.
– Уединено и близо до болницата, точно както искаше.
Дани седна на сгъваемия стол, който Родни беше осигурил. Боунс коленичи пред него и задържа уплашения поглед на Дани. Беше заповядал на Дани да мълчи, откакто го измъкна от болничната му стая, но сега имаше нужда да говори.
– Разкажи ми как си се озовал в една пещера с Катрин Кроуфийлд и не лъжи за нито една дума от това.
Дани се прегърби, сякаш очакваше удар.
– Спомням си, че бях някъде, където не ми харесваше, но не знам къде и защо.
– Не знаеш? – Повтори Боунс. Дали през цялото време гадинката е била в безсъзнание?
Дани кимна.
– Всеки път, когато се съсредоточа върху това, главата ме боли и продължавам да чувам глас, който казва „това никога не се е случвало“ отново и отново.
Ах. Шефът на Кат сигурно е настроил човешките промивачи на мозъци да работят върху Дани. Умно от негова страна, но това нямаше да е достатъчно.
Боунс увеличи силата на погледа си.
– Ти вече не чуваш тези гласове. Главата също вече не те боли. Всъщност нищо не боли. Чувстваш се напълно отпуснат и си спомняш всичко.
Дани се свлече на стола, когато цялото напрежение внезапно го напусна. Той дори се усмихна като самодоволен и правоспособен гадняр, какъвто беше.
– Ей, сега си спомням! Моят приятел Лаз ме заведе в пещерата. Очите му станаха зелени като твоите, но тогава не знаех това и си мислех, че ще излезем на по бира, но Лаз ме прикова към стената на пещерата, докато не се появи Катрин.
Лаз трябва да е съкращение от Лазар, ловецът на глави за вампири.
– Разкажи ми подробно как се запозна с Лаз, какво каза той и какво каза и Катрин.
– Катрин. – Дани изплю името ѝ. – Това момиче беше най-голямата грешка в живота ми. Тя дори не беше и добра чукачка. Плачеше през по-голямата част от него…
– Защото ти я принуди – каза Боунс, докато стискаше юмруци, докато пръстите му се счупиха.
Дани го погледна с огорчение.
– Принудително задника ми. Тя знаеше за какво е отишла в стаята ми. Всички тези глупости от рода на „чакай, още не, за първи път ми е“ бяха само за показ…
Родни се нахвърли върху Дани.
Боунс го дръпна назад.
– Недей.
– Защо? – Каза невярващо Родни. – Щом това вбесява мен, значи трябва и ти да си вбесен!
– Вбесен съм – каза Боунс през стиснати зъби. – Но след като осакатих ръката му, Кат ме принуди да дам обет, че никога няма да нараня, осакатя, ослепя, обезкървя, измъчвам или убия този откачалник, нито пък да стоя и да гледам как някой друг го прави.
Очите на Родни се разшириха.
– Това не е честно!
Боунс се разсмя със сух смях.
– Точно моята реакция.
– Тя го е направила? – Тонът на Дани се проясни. – Е, това е готино, но все още не компенсира факта, че кучката ме простреля.
Боунс вдигна вежди.
– Започни от момента, в който я видя за първи път, и повтори всяка дума, която тя и всички останали казаха.
– Престани да се бавиш, не е нужно да видя една от твоите играчки за дъвчене, за да повярвам, че всички сте некадърници – каза Дани с висок фалцет, който трябваше да представлява Кат. – Наистина, аз се треса. Къде е Боунс?
Боунс затвори очи. Тя си беше помислила, че той е в пещерата? И че тя трябва да го спаси? По дяволите.
– Тогава Лаз каза: „Боунс? Къде?“ – Продължи Дани. – И тогава Катрин ме видя и каза: Дани Милтън? Ти си причината да си влача задника чак от Вирджиния?
Очите на Боунс се отвориха. Вирджиния.
– И аз казах: „Ти ми съсипа живота, кучко!“ – Продължи Дани. – Първо твоето изродско гадже ми осакати ръката, после ти не си мъртва, а сега тези същества ме отвлякоха. Мразя деня, в който те срещнах!“, което е толкова вярно, но тя каза: „Право в гърба ти, копеле!“, сякаш всичко това е било по моя вина. А Лаз се развика: „Той каза, че си била влюбена в него. Сега се преструваш, че не ти пука, за да не го убия“, а Катрин изкрещя: „Искаш да го убиеш? Давай. Ето, аз ще ти помогна!“ и тогава ме простреля.
– Тогава какво? – Подкани Боунс.
Дани сви рамене.
– Тя се нахвърли върху Лаз и другите пичове. Не можах да видя много, защото беше тъмно, а и всички бяха толкова бързи. След известно време тя ме грабна и побягна. Следващото нещо, което си спомням, е, че тя крещи: „Не стреляйте!“, а някакъв човек вика: „Не стреляйте, това е Кат“. А тя вика бързо: „Врагът идва бързо, прицели се високо“, когато най-накрая отново видях светлина. Но после Лаз сграбчи някакъв пич и тя изкрещя, пусна ме и се затича към пича. От врата му бликаше кръв и тя крещеше: „Човек долу, човек долу!“, но като че ли и аз кървях? И на никого не му пукаше. Вместо това всички тичаха към него.
– Представи си това – подигра се Родни.
Сарказмът прелетя над главата на Дани.
– Да? Никой дори не ме провери, докато Катрин и някои от другите момчета не избягаха. В крайна сметка имах нужда от операция, но те така или иначе продължаваха да ме местят от място на място. Копелета.
Описанието на Дани съвпадаше с кръвните доказателства, а сега знаеше и най-важната подробност: Кат живееше във Вирджиния.
– Това е всичко, свързано с Катрин? – Попита го Боунс.
Дани кимна.
– Да. Някакви глупости, нали?
Родни изпусна кратък смях.
– Боже, гладен съм.
– Аз също съм гладен – каза Дани, без да обръща внимание на подтекста.
Родни обикновено се хранеше с това, което той наричаше вегетарианска версия за гули, което означаваше храни, идващи от ферма или градина, вместо от човек. Но от време на време гулите се нуждаеха от друга храна, а от начина, по който Родни гледаше Дани, се виждаше, че джуджето е на път да се превърне в измамната храна на Родни.
Боунс срещна очите на Родни.
– Бързо и безболезнено, а не мога да остана да гледам. В края на краищата обещах.
Родни му кимна само с едно движение.
– Разбирам.
Боунс стисна рамото на Родни и си тръгна.
– Хей! – Чу да казва Дани, когато Боунс затвори вратата след себе си. – Няма ли да ме върне обратно в болницата?
– Не. – Гласът на Родни беше, много по-суров от нормалните му тонове. – И аз разбрах какво ми каза, но не се съгласих с това.
Боунс направи пауза, усмивка дръпна устата му. Не се беше съгласил, нали?
– Какво трябва да означава това? – Попита Дани. – Ей, какво става с челюстта ти? Става наистина огромна и… аррггх!
Викът на Дани затихна, докато Боунс продължаваше да върви. Той не беше наранил Дани и не беше стоял и гледал.
Обещанието е спазено.
Назад към част 4 Напред към част 6
