Глава 6
Един месец по-късно Ранди Макгрегър се усмихна, когато Боунс се приближи.
– Здравей, Крис. Ти се справи!
Крис беше името, което Боунс беше дал на Ранди, тъй като не искаше собственото му име да се разчува в неподходящи кръгове. Дани беше научил по трудния начин, че понякога вампирите слушат, когато говориш, дори и да не говориш с някой от тях.
Боунс изхърка, докато заемаше мястото срещу Ранди на високата маса в бара.
– Хайде сега, аз не отменям всеки път.
– Петдесет на петдесет – каза Ранди, но все още се усмихваше.
Приятният характер на Ранди беше причината Боунс да завърже приятелство с човека след първата им случайна среща. Е, и това, че Ранди не знаеше нищо за Кат, за търсенето на Боунс или за други болезнени теми. За Ранди Боунс беше просто приятелски настроен вампир и това му беше достатъчно поради признатото му увлечение по „необичайното“.
За Боунс питиетата и раздвижването на брадичката с някой напълно несвързан с реалния му живот бяха… релаксиращи. Освен това Ранди напомняше на Боунс за по-младата версия на неговия приятел Тед, с това как и двамата бяха компютърни чудотворци. Единствената разлика беше, че Ранди си изкарваше прехраната легално като софтуерен програмист и дизайнер, а хакерските умения на Тед бяха малко по-малко легални. Сега Боунс и Ранди бяха и съседи, в известен смисъл. Ранди живееше в Ричмънд, а Боунс се беше преместил в Ричмънд миналия месец. Кат беше някъде във Вирджиния. Ако трябваше да обикаля от врата на врата, щеше да я намери.
Не че Боунс щеше да се нуждае от такива драстични мерки. Тайният шеф на Кат вече не беше толкова таен. Содата можеше да е изчистила интернет от всякаква информация за него, но ничии следи не можеха да бъдат напълно заличени. Ето защо Боунс изпрати десетки членове на рода си в библиотеките из Охайо и Вирджиния. Седмици наред те преглеждаха стари вестници на микрофилми в търсене на всичко, което биха могли да намерят за Макс. Вчера тези усилия се отплатиха. Човешката самоличност на Макс беше открита и тя беше свързана със същия човек, който беше отвлякъл Кат преди повече от четири години.
– Предлагам тост – каза Боунс, когато Ранди плъзна чаша с уиски по масата. Ранди беше поръчал едно за него, въпреки че не беше сигурен дали Боунс ще се появи, тъй като преследването на следи го беше карало да отменя неведнъж.
Веждите на Ранди се вдигнаха, но той каза:
– Разбира се. За кого вдигаме тост?
Боунс вдигна чашата си.
– За Дон Уилямс.
Основател и ръководител на таен клон на „Вътрешна сигурност“, който ловуваше разбойническите немъртви, използвайки заловен полувампир за свой водещ боец. Идеята беше толкова нелепа, че никой нямаше да повярва, дори и да изтечеше информация, но това не се случи. Операцията на Дон се финансираше от един от многобройните военни фондове за тъмни пари, а те нямаха публична отчетност.
– Дон Уилямс – каза Ранди, преди да допре чашата си до тази на Боунс. След това Ранди се усмихна широко. – Щом вдигаме тост, аз също имам един. Този е за Денис.
Боунс стисна чашите с усмивка.
– Предполагам, че Денис е собственикът на парфюма, с който си покрит сега?
Ранди се засмя.
– Забравих как можеш да усетиш миризмата на такива неща. Да. Тя е невероятна. Запознахме се преди две седмици, а снощи, аз… няма значение. Ще кажеш, че съм луд, както всички останали.
– Дали? – Каза Боунс, а повдигнатите му вежди добавиха: – Опитай ме.
Ранди свали очилата си и ги почисти, въпреки че по лещите нямаше нито едно петно.
– Знам, че е твърде бързо – каза той, сякаш се насочваше към аргументи, които Боунс още не беше изказал. – Две седмици едва ли са достатъчни, за да опознаеш някого, камо ли да се обвържеш с него, няма защо да бързаш, и двамата сме млади, целият ни живот е пред нас, бла, бла, бла. – Погледът му стана предизвикателен. – Не ме интересува. Снощи помолих Денис да се омъжи за мен и тя каза „да“.
Най-малката усмивка докосна устата на Боунс. Колко добре си спомняше, че е изпитвал същата дива, безразсъдна радост, която кипеше под предизвикателното изражение на Ранди.
– Поздравления – каза Боунс, като допря чашата си до тази на Ранди.
Ранди се вгледа в него.
– Не мога да разбера дали ми се подиграваш, или говориш сериозно.
– Съвсем сериозно – каза Боунс и отново стисна чашата си.
Ранди все още го гледаше подозрително, макар че не можеше да спре усмивката, която се разля по устните му.
– Тогава ти си буквално единственият човек, който ни е поздравил досега. Семействата и на двама ни са ужасени заради краткия срок, да не говорим как аз съм католик, а Денис е еврейка, но предполагам, че нищо не шокира някой като теб, а?
Боунс се наведе напред.
– Не, нищо не може, но ако има нещо, на което дългият ми живот ме е научил, то е, че не всичко е свързано с продължителността на времето. Така че, приятелю, не се притеснявай от колко време познаваш това момиче, ако го обичаш. Времето няма власт над любовта. – Тонът му се сгъсти, когато го връхлетяха спомените. – Любовта е единственото нещо, което надхвърля времето.
Ранди примигна бързо, преди да отвърне поглед, сякаш Боунс вече не беше доловил новия блясък в очите на Ранди. Да, понякога за човек означаваше цял свят просто да не се налага някой да потъпква чувствата ти, само защото не е съгласен с тях.
После Ранди сложи очилата си и слезе от баровия си стол.
– Подготви се, големецо. Ще те прегърна.
Боунс слезе и отвърна на прегръдката, като отново каза „Поздравления“, защото Ранди очевидно имаше нужда да го чуе.
Когато Ранди се отдръпна, той се усмихна плахо, но доволно.
– Знам, че и ние не се познаваме толкова отдавна, но тъй като ти вероятно си единственият човек, който няма да се изправи и да размаха ръце, когато мировият съдия попита дали някой възразява срещу този съюз… искаш ли да дойдеш на сватбата следващия месец?
Боунс потупа Ранди по рамото.
– С удоволствие.
Ранди се засмя, а след това по чертите му се появи лукаво изражение.
– Добре, защото двамата ми братовчеди отказват да дойдат, аз имам само един брат, а най-добрият ми приятел запълва другото място до младоженеца, но Денис има три шаферки и искаше същия брой шафери, така че… имаш ли смокинг?
Боунс се засмя.
– Наистина имам и за мен ще бъде чест да бъда един от твоите шафери.
Ранди го прегърна отново, преди да заеме мястото си и да даде знак на бармана.
– Тогава, Крис, този рунд определено е за мен.
Назад към част 6 Напред към част 8
