Глава 7
Боунс беше твърде зает, за да мисли за предстоящата сватба на Ранди, докато четири дни преди сватбата отново не се срещна с него на по питие. Този път Ранди беше този, който закъсня, вероятно защото беше прекарал деня в пренасяне на вещите си в къщата на Денис. Боунс беше предложил да му помогне, но Ранди каза, че годеницата му има достатъчно хора, които да му помогнат.
– Искаш ли още едно уиски, любов моя? – Изръмжа русата барманка, като се наведе през бара, докато горнището ѝ с дълбоко деколте се потопи още по-ниско.
– Не сега – каза Боунс, като погледна очите ѝ, вместо наградата, която предлагаше. – Но ще взема една „Синя луна“.
Последното предпочитание на Ранди към напитките. За разнообразие Боунс щеше да вземе напитка, която да го чака.
– Просто обичам акцента ти – каза барманката с преувеличена тръпка. – Всичко, което казваш, е толкова вкусно.
Ласкателството ѝ се оказа напразно за него. Той и без това даваше добри бакшиши, а тя не получаваше нищо друго, въпреки че му разказваше кога се прибира от работа и колко самотна е напоследък.
Мобилният телефон на Боунс иззвъня с непознат номер. Не беше необичайно. Хората му често сменяха телефоните си, а няколко от тях работеха по откриването на тайната оперативна база на Дон. Може би вече знаеше кой е този човек, но не го беше открил. Все още.
– Трябва да взема това – каза Боунс в учтиво отклонение, като пренебрегна продължителната усмивка, която барманката му подари. – Ало?
– Криспин. – Горчият тон на Чарлз успя да предаде планинска тежест на разочарованието в единствената дума. Аристократичните му предци щяха да се гордеят. – Сега поне знам, че си още жив. Жалко, че трябваше да те измамя, като ти звънна от друг номер, за да придобия това знание.
– Не драматизирай – каза Боунс. – Минаха само няколко месеца от последния ни разговор.
– Година – отвърна мигновено Чарлз.
Боунс въздъхна. Вероятно е вярно.
– Извинявай, но мълчанието служи по-добре на приятелството ни, отколкото караницата, към която несъмнено се е насочил този разговор. Освен това съм сигурен, че Анет ти е дала пълен отчет за мен, след като я изпрати при мен през април.
Чарлз не си направи труда да отрича. Единственото, което каза, беше:
– Сега съм в Щатите. Пристигнах преди три дни.
– Наслаждавай се на посещението си – хладно каза Боунс.
Чарлз издаде раздразнен звук.
– Наистина ли възнамеряваш да не ме видиш?
Той не играеше тази игра.
– Ако държиш да ме укоряваш като дете за избора ми, не, не възнамерявам да те видя.
Чарлз изпъшка.
– Едва ли смятам, че изразяването на законните ми опасения…
– И ето го – прекъсна го Боунс. – Довиждане, приятелю.
– Криспин, ти се държиш неразумно…
Темпераментът на Боунс избухна.
– Търсенето ми струваше само четири години, когато ти превърна убийците на годеницата си във вампири, за да можеш да ги измъчваш през последния век и половина!
Гласът му беше по-силен, отколкото трябваше. Главата на барманката се завъртя. По дяволите, сега щеше да трябва да я хипнотизира, за да забрави, че е чула това.
Чарлз си пое звучно дъх, а нямаше нужда да диша. Съжаление прониза Боунс. Чарлз може и да се държеше като задник, но все пак не трябваше да повдига въпроса за убийството на Жизелда.
– Съжалявам – каза Боунс. – Това беше неуместно. Затова и мълчанието между нас сега е по-добро. Аз съм прекалено суров, а ти си прекалено убеден, че си прав, така че в крайна сметка само се нараняваме взаимно. Когато нещата се променят, ще се радвам да те видя отново.
Пауза, а после Чарлз каза с тих тон:
– Ами ако не се променят? Ами ако никога не я намериш, Криспин?
– Ще го направя – каза Боунс, като забеляза Ранди, когато влезе в бара. – Сега трябва да тръгвам. Моят приятел току-що пристигна.
– Радвам се да чуя, че все още имаш такива – каза Чарлз, когато познатият аромат на мед и сметана внезапно опари сетивата на Боунс. Господи, това беше ароматът на Кат! Гъст, опияняващ и идващ право към него.
– Хей, Крис – каза Ранди, приближавайки този аромат още повече.
По дяволите, Ранди беше покрит с него!
Боунс полетя към него, без да се интересува, че Ранди се отдръпна в шок. После Боунс го сграбчи и вдиша, поемайки още повече от опияняващия аромат, идващ от дрехите на Ранди.
– Къде е тя? – Поиска Боунс.
– Къде е кой? – Ранди изпсува. – И, уау, това боли!
Беше забравил да провери силата си. Боунс пусна Ранди, а той изпусна крачка и се спъна назад.
Боунс го хвана, удряйки лед върху кипящите му емоции. Или Ранди знаеше много повече за Кат, отколкото даваше да се разбере, или беше толкова невеж, колкото показваше изражението му. И в двата случая Боунс трябваше да действа внимателно. Ранди не можеше да бъде хипнотизиран.
Той се засмя, въпреки че вътрешно крещеше.
– Извинявай, приятелю. Дойдох тук рано и изпих повече от справедливия си дял уиски, опасявам се. Дори ме накара да си помисля, че усещам по теб стар приятел, но сега осъзнавам, че съм грешал.
– О. – Ранди изглеждаше успокоен, но се превиваше, докато разтриваше ръцете си. – Не знаех, че ти, хм, можеш да се напиеш.
Той не можеше на нищо, което се сервира в човешки бар, но незнанието на Ранди за вампирите сега беше в полза на Боунс.
Боунс хвърли стодоларова банкнота на бара и си придаде невинно изражение.
– Да, достатъчно уиски ще направи мръсно дори на такива като мен. Всъщност защо не отидем у вас, вместо да останем тук? Не мисля, че трябва да пия повече.
– Разбира се – отвърна Ранди, без да се колебае. – Денис ще вечеря с приятелка след пренасянето ми, така че ще имаме къща за себе си. Знам едно чудесно място, което доставя и храна.
– Разбиващо – каза Боунс, преди да добави: – Коя е този приятелка?
– Кристин – отвърна Ранди. – Тя е шаферка на Денис. Тя ми помогна да пренеса нещата в къщата днес и уау, силна е! Предполагам, че трябва да е такава заради работата си.
– Каква работа е това? – Каза Боунс, докато мислеше за Кристин. Местна в Ричмънд. Най-добра приятелка на Денис. По дяволите, тази вечер щеше да има адреса на Кат с такава щедрост от факти!
– ФБР – отвърна Ранди. – Готино, нали?
– Много – успя да каже Боунс, без да може да сдържи дрезгавината в гласа си. Това трябваше да е Кат! Всяко парче си пасваше.
– Най-добре ще е да шофираш ти – каза Боунс и поведе Ранди към вратата. – Само че първо трябва да взема нещо от моето возило.
– Разбира се – каза Ранди, без да обръща внимание.
Жалко, че Боунс трябваше да му дозира, но Ранди трябваше бързо да заспи и да забрави този разговор. Една щипка от химикалите, които Боунс имаше в кутията за ръкавици, трябваше да постигне и двете.
– Готов ли си? – Попита Ранди, след като Боунс го посрещна до колатаму.
– Повече от готов – отвърна Боунс. Само че не за храна за вкъщи и мъжко сближаване, което Ранди смяташе, че ще се случи.
Скоро, котенце. Много скоро.
Назад към част 7 Напред към част 9
