Глава 31
Разговорът ни беше прекъснат, защото се появиха полицаите. Някой от съседите на Мари сигурно се е обадил в полицията заради целия шум. Не е изненада, че полицаите, които дойдоха да разследват, бяха гули. Това, че адресът и е бил сигнализиран за безредици, щеше да обезпокои не само обикновените власти.
Мари изрита отрязания си крайник под най-близкия стол и скри растящата му замяна под едно одеяло, преди да отиде до вратата. Разбира се, Боунс я беше заплашил, че ще я убие, ако не се държи хладнокръвно, но мисля, че тя го направи по друга причина. Да подаде сигнал за помощ или да покаже как е била ранена, щеше да е равносилно на това да признае, че двама вампири са я нападнали в собствения и дом – нещо, което кралицата на гулите никога нямаше да признае. Въпреки това Боунс продължаваше да държи силата си около врата и, докато тя говореше на полицаите. След няколко минути ги отпрати, след което покри входа с разбитата врата.
– Какво искате от мен? – Поиска тя, когато отново се изправи пред нас.
Боунс свъси вежди.
– Преди да отговоря, има ли още някой тук?
Погледът, който тя му хвърли, беше изпълнен с враждебност. – Не. Когато съм си вкъщи, ценя личното си пространство.
Не бяхме очаквали, че тя ще бъде милостив неудачник, затова не коментирах погледа. Нито пък отровния и тон.
– Искаме да оставите детето на мира – казах аз, разтреперана от новата си връзка с гроба. Смъртта беше студена и, както показаха Остатъците, винаги гладна.
– Това означава да не изпращате духове, призраци или слуги да я търсят. И, разбира се, обещанието ти никога да не я убиваш. Същото важи и за нас.
Мари започна да се смее – нисък, подигравателен звук, който все пак успяваше да съдържа нюанси на истинско забавление.
– Ако това е искането ти, значи си дошъл напразно. Вече съм дала заповедта. Моите хора я търсят в момента, в който говорим.
– Нека да изясним едно нещо, Величество.
Боунс се приближи до нея, а аурата му се пукаше от едва контролирана ярост.
– Когато за първи път ми насъска призрачните си малки дяволчета, исках да ти откъсна главата. Ако го направиш отново тази вечер, наистина ще го направя, но да бъда принуден да гледам как се разкъсва жена ми?
Той протегна ръка и погали врата и с измамно нежно докосване.
– Това ме кара да искам да те убия толкова много, че едва ли мога да мисля за нещо друго – завърши той с убийствен шепот.
След това ръката му се сключи около гърлото и, стягайки се, докато в стаята не се чуха само пукащи звуци. Лешниковите очи на Мари започнаха да се пълнят с червено, а Остатъците започнаха да се местят неспокойно.
– Боунс – казах рязко аз. – Недей.
Ако искахме да спасим Кейти, ни трябваше Мари. Ако я убиехме, ускорявахме потенциална война с гулите и макар че можехме да успеем да избегнем Пазителите на закона, с мрежата от призраци на Мари всеки, когото тя искаше да намери, щеше да го направи, и то по-скоро рано, отколкото късно.
– Дойдохме, за да ти направим предложение – продължих аз. – Такова, което ще бъде от взаимна полза.
С юмрука на Боунс, стиснат толкова силно, че пръстите му се докоснаха, тя не можеше да се засмее, но устата и се разтегна в болезнена усмивка.
– Тя не може да говори, ако не я пуснеш – казах с по-строг глас.
Той я пусна с явно нежелание, макар че силата му остана навита около врата и. Не плътно, а свободно, като змия, която решава дали е гладна, или не.
Мари изчака, докато вратът и заздравее до нормалната си форма, преди да проговори.
– Какво предлагаш?
– Ще ти дадем хората, отговорни за създаването на междувидово дете: Ричард Трейв и Джейсън Мадиган. Можеш да ги екзекутираш, за да затвърдиш позицията си на кралица на гулите. В замяна искаме да се закълнеш в кръвта си, че ще отзовеш хората си и ще изпълниш всички наши предишни искания за малкото момиче и за нас самите.
Част от враждебността се изцеди от изражението и.
– Знам, че тя е твое дете, Жътварке, но трябва да разбереш, че нищо друго освен нейната смърт няма да спре войната между нашите раси.
Думите не бяха изненада; емоциите, които предизвикаха, бяха. Отдръпналите се кътници изскочиха, докато се борех със силното желание да разкъсам гърлото и за това, че се осмели да каже такова нещо.
– Ето защо ще кажеш на всички, че вече си я убила – отвърнах с глас, далеч по-спокоен, отколкото се чувствах.
Недоверието набразди гладката и кожа в цвят кафе лате.
– Ако истината бъде разкрита, моите хора ще ме разкъсат на парчета!
Усмивката на Боунс беше смесица от лед и стомана.
– Оттук и мотивацията ти да удържиш на думата си, ако честта ти се окаже уязвима.
Мари го погледна за миг. После въздъхна дълбоко.
– Дори и да исках, това, което искаш, е невъзможно.
Вратът и се вдлъбна, когато силата на Боунс се огъна в мигновена примка.
– Ако това е вярно, тогава ти не си ни от полза.
Хванах го за ръката, като го подканях да не засилва този наказателен захват. В този момент забелязах колко топъл е той. Сигурно се е нахранил точно преди да се блъсне в прозореца и.
– Дай и още един шанс – казах аз, толкова ниско, че тя нямаше да може да ме чуе. След това се вгледах в Мари.
– Твоят народ е прекарал стотици години в плен заради расата си. Дори и след толкова време споменът за това трябва да продължава да гори.
Главата на Мари се размърда, когато Боунс я освободи, за да отговори. Връзката, която сега споделяхме, ми позволи да усетя гнева и, който пулсираше във въздуха.
– Недей – избухна тя. – Нямаш право, бяло момиче.
– Аз нямам, но Кейти има. Докато не избяга, пленничеството беше всичко, което познаваше и тя, а сега е белязана за смърт заради расата си. – Гласът ми загрубя. – Или вярваш, че това не е правилно, или не вярваш.
Мари продължи да ме гледа, но не каза нищо.
Изведнъж имах чувството, че температурата е спаднала с шестдесет градуса. В същото време гладът се надигна с болка, която ми напомни за събуждането ми като съвсем нов вампир. Остатъците започнаха да се поклащат, сякаш слушаха музика, която никой друг не можеше да чуе. Бяха се активирали отново.
– Престанете – казах рязко. – Ако още веднъж се опиташ да ги използваш срещу нас, Боунс ще ти отреже главата.
Мари ме погледна раздразнено.
– Не съм аз тази, която ги насочва. Това си ти.
– Котенце. – Гласът на Боунс беше мек, но настоятелен. – Погледни ме.
Той ме хвана за раменете и аз почти се отдръпнах. Пръстите му сякаш ме опариха. Едва когато хватката му се затегна, държейки ме стабилно, осъзнах, че съм се люшкала като Остатъците.
Мари беше права. Въпреки че нямах същата безумна реакция като първия път, когато пих кръвта и, бях повлечена в ледената, хищна прегръдка на гроба. Принудих се да се върна обратно, опитвайки се да забравя колко добре започваше да ми действа студът. После разтърсих глава, за да прочистя шепота, който не идваше от мислите на близките съседи. Ако се изгубех в това, можеше да ми трябват дни, за да се възстановя, а ние не разполагахме с толкова време.
Отърси се от това! Наредих си. Съсредоточи се върху Боунс. Той е това, което е истинско, а не тази студена, гладна сила, и…
– Защо си тук? – Избухнах изведнъж. – Уговорихме се, че ще дойдеш само след като ти се обадя и ти дам разрешение. По този начин, ако нещата тръгнат на зле, ти ще си все още жив, за да помогнеш на Кейти.
Подигравателна усмивка изкриви устните му.
– Усетих страха ти, когато Веритас попита дали искаме да променим изявленията си. Ти никога не се страхуваш за себе си, затова знаех, че това е страх за мен.
След това ме приближи, устните му докоснаха челото ми, а ръцете му се спуснаха по гърба ми по начин, който беше едновременно успокояващ и обсебващ.
– Ето защо не се придържах към споразумението ни, Котенце. Ако не можеше да победиш Мари, за да се спасиш, знаех, че няма да ме оставиш да умра.
Колко безразсъдно, арогантно предположение и колко унизително, че е бил прав. Това, което той не знаеше, беше другата причина, поради която се борех по-упорито, отколкото знаех, че мога, за да живея.
Кейти. Не можех да я оставя и тя да умре.
Мисълта за нея, там, съвсем сама, ми даваше сили да задуша сиренния зов на гроба. Готова или не, сега бях майка и дъщеря ми имаше нужда от мен. Не можех да я разочаровам. Твърде много други хора вече го бяха направили. Нямаше да добавя името си към този списък.
Окуражена от това знание, хванах ръцете на Боунс, доволна, че вече нямах чувството, че ме изгарят. Гласовете също бяха изчезнали и макар че все още бях гладна, бездънната дупка в мен се беше отпушила. Удовлетворена, че няма да го загубя, насочих вниманието си към Мари.
– Ако не искаш да го направиш по правилните причини, направи го по егоистичните. Трябва да имаш същия дял в това като нас, така че или ще отзовеш хората си и ще кажеш на всички, че си убила Кейти, или ние ще те убием.
Тя изпусна въздишка, в която сякаш се съдържаше умората на света, а когато тъмният и поглед срещна моя, беше с примирение.
– Спомням си пленничеството на моя народ, Жътварке, ето защо, ако беше толкова просто, колкото да кажа, че детето е мъртво, щях да го направя. Не само за да спася собствения си живот, но и защото съм по-добра от онези, които някога поробиха расата ми.
После гласът и стана крехък от горчивина.
– Но ако няма публична екзекуция, те ще продължат да я издирват. Дори да се закълна, че съм я убила, те няма да са доволни и расите ни в крайна сметка ще воюват. Не мога да позволя това, така че направете каквото трябва.
В този момент очаквах Боунс да и откъсне главата. Голяма част от мен искаше да го направи. Това, което тя очерта, беше бъдеще с нищо друго освен смърт за Кейти, а аз не можех да приема това.
От мрачното изражение на лицето на Мари личеше, че тя е очаквала, че Боунс ще я убие. Ето защо и двете бяхме шокирани, когато той само потупа замислено брадичката си.
– Публична екзекуция, а? Ако ти обещаем това, ще се съгласиш ли с останалите ни условия?
– Нима си се побъркал? – Попитах ужасено.
– Ще се съгласиш или не? – Натисна той, без да обръща внимание на това.
Подозрението събра веждите на Мари в една тъмна линия.
– Дойдохте тук, за да се пазарите за живота на детето. Сега си готов да я екзекутираш?
Зъбите на Боунс проблеснаха в дива усмивка.
– Публично.
– По дяволите, не – изръмжах и го ударих достатъчно силно, за да го разклатя назад.
Силата му избликна, обгръщайки ме в еквивалент на свръхестествена усмирителна риза.
– Коте – каза той много тихо. – Повярвай ми.
Мари ни гледаше със същата степен на предпазливост, но любопитството оцвети и нейния поглед.
– Съгласна съм – каза тя. След това прие ножа, който Боунс и протегна, и с един твърд разрез разряза ръката си. – Кълна се в кръвта си.
Невидимата му хватка падна от врата и.
– Тогава отзови хората си – заяви Боунс, като леко стисна ръката ми. – Ние ще свършим останалото.
Назад към част 32 Напред към част 34
