ГЛАВА 9
Той се вгледа в мен и аз осъзнах, че емоциите, които сънят ми беше предизвикал, бяха изострили тона ми, докато въпросът ми беше по-скоро обвинение, отколкото питане. Излъгах, че кашлям, за да намаля напрежението.
– Разбира се, това би трябвало да ми хрумне, защото срещнах демона, когото ти държеше в плен на прокълнатата земя под църквата, но по някаква причина не го направих. Трябваше да забележиш това, но така и не ме поправи за него. Защо?
Той въздъхна, стана и извади един от куфарите ни от малкия кош над главата. Не го бях видяла да ги слага там, но по преобличането и прясно изкъпаната му влажна коса личеше, че е бил буден и е вършил нещо, докато аз съм дремела.
– Не мислех, че това ще е проблем – каза той и постави куфара на края на футона. Беше мой и да, скоро щеше да ми трябва, за да мога да се преоблека, но не отлагах повече този разговор. Ейдриън имаше много обезпокоителна склонност да не ми казва важни неща, ако смяташе, че не мога да се справя с тях, и това трябваше да спре. Сега.
– Как може да не си го помислиш? – Демоните в нашия свят винаги са били проблем, а цялата човешка история е била моето доказателство за това.
Той отново въздъхна.
– Само много силни демони биха имали достъп до реликви, достатъчно силни, за да прокълнат големи участъци от земята, а какви са шансовете много от тях да са били от тази страна на царствата, когато порталите са се затворили? Да, знаех, че може да има няколко, но си мислех, че ще са заклещени на някое малко място, няма да могат да се движат или да представляват заплаха, като Блинки, когато го хванах в капан. Със сигурност не очаквах, че Обсидиана ще събере слуги, за да те нападнат, или че ще използва огледала, за да те преследва сама.
Огледалата може и да не са същите като затворените вече портали на демоничните царства, тъй като не служат като мост от едно царство към друго, но при наличието на демони в нашия свят те са опасни. Нищо чудно, че Ейдриън все още разбиваше огледалата в хотелските ни стаи. Мислех, че го прави единствено по навик.
– Не очаквах това – казах аз. – А ти трябваше да ми кажеш, че е възможно.
– Съжалявам – каза той тихо и скъси разстоянието между нас. – Ако бях помислил и за секунда, че ще те нараня…
– Нараниха те – прекъснах го аз, а споменът за това, че той едва не изкървави до смърт, втвърди гласа ми. – И Жасмин и Коста едва не пострадаха. Винаги е ставало по-лошо, когато държиш нещата за себе си. Знаеш това, така че защо го направи отново?
Той погледна настрани с очевидна вина.
– Не че нападенията са били по твоя вина – добавих набързо. – Независимо дали ми беше казал, или не, ние пак щяхме да тръгнем да търсим острието на копието. Просто ми е неприятно, че все още пазиш тайни. Може и да ми беше трудно да се справя с нещата, когато се запознахме за първи път, но вече не съм същото момиче.
Мускулът в челюстта му потрепна и минаха няколко секунди, преди да срещне отново очите ми. Когато го стори, челюстта му беше гранитна, но по изражението му преминаха проблясъци на болка.
– Добре. Тогава има още нещо, което трябва да знаеш, и то няма да ти хареса.
– Кажи ми – издишах, а дъхът ми секваше. Това трябваше да е неизказаният проблем, който усещах между нас. Това не беше просто параноя – той беше скрил нещо!
Ейдриън ме гледаше, а юмруците му се свиваха и разпускаха, сякаш водеше ужасна вътрешна битка.
– Истината е, че… – Той спря, пое си дълбоко дъх и изрече следващата част набързо. – Не можеш да победиш демоните, Айви, независимо от всичко. Засега си затворила царствата им, но демоните не остаряват и не умират от естествена смърт, така че те просто ще чакат, докато стените на царствата най-после отслабнат и порталите се отворят отново. Когато това се случи, те ще се върнат към поробването на хората и създаването на още слуги, така че дори да откриеш и овладееш върха на копието, те пак ще спечелят.
Взирах се в него, а челюстта ми сякаш беше паднала в гърдите.
– Не можеш да вярваш в това.
Погледът му се втвърди, докато очите му заприличаха на сребърни сапфири.
– Живях с демони повече от сто години. Да, някои искат да те убият, защото си убила стотици от техния вид, но повечето демони не са сантиментални. Ловът на теб ги излага на риск, тъй като имаш оръжие, което може да ги убие. Но да те оставят на мира им коства само сегашните им роби, ако успееш да се справиш с върха на копието, а никой от тях не смята, че ще го направиш.
Той не го каза, но аз чух, И аз също, в тишината, която последва. Винаги съм знаела, че шансовете ми не са големи, но не съм загубила надежда, че някак си ще успея да спася тези хора в капана. Дали само съм се заблуждавала, като съм тренирала, за да увелича силата си? Дали всичко това беше загуба на време, защото никога нямах шанс? И дали беше безсмислено, защото, независимо от всичко, демоните щяха да победят накрая?
– Благодаря, че ми каза това – казах с много спокоен тон. – Сега ще се облека и ще проверя как е Брут. – Така или иначе възнамерявах да го направя, а след тези разкрития имах нужда да бъда сама.
Ръцете на Ейдриън се сключиха върху раменете ми.
– Айви, почакай…
– Всичко е наред – казах аз и го отблъснах. – Ти ми каза истината и аз се радвам. Просто ми трябва малко време, за да го възприема. Хайде, ние сме във влака, така че знаеш, че няма да отида никъде. Освен това не си единственият, на когото е позволено да избухне, за да бъде замислен и мрачен.
Той не се усмихна на половинчатия ми опит за хумор.
– Добре – каза той и се премести така, че вече не блокираше малката врата. – Вземи колкото време ти е необходимо.
Назад към част 9 Напред към част 11
