Джанин Фрост – Най-ярките пламъци – Книга 3 ЧАСТ 8

ГЛАВА 7

Ейдриън ме целуна отново. Можех да остана така до края на нощта, но Коста прочисти гърлото си по начин, който трябваше да привлече вниманието ни.
Когато и двамата с Ейдриън го игнорирахме, той ни потупа по ръцете. Силно.
– Хора – каза Коста през зъби. – Охраната е тук и изглежда вбесена.
Погледнах нагоре и видях трима униформени, които ни гледаха. След това се огледаха невярващо по дупките в стената, тъмните петна по мокрия килим, счупеното огледало по-надолу в коридора и накрая – кръвта, която все още бе изцапала дрехите на Ейдриън.
– Какво, по дяволите, се е случило тук? – Попита един от охранителите на силно акцентиран английски.
По думите на другите хора, които надничаха от хотелските си стаи, не бяха единствените, които искаха да знаят това. Ейдриън се изправи, кървавите капки съпровождаха всяко негово движение, и бръкна в джоба на панталона си.
– Не се притеснявай – ще платя за всичко – каза той и извади кредитна карта със смешно висок лимит за зареждане.
Това беше един от начините за излизане от ситуацията. Служителите на охраната вече не изглеждаха така, сякаш се готвят да се справят с нас, но все още бяха явно ядосани.
– Ще си платиш на излизане – изръмжа един от тях, след което отново огледа с отвращение наоколо. – Това наводнение ще отнеме дни, за да се почисти!
– Хей, това е от пръскачките ви – поправих го аз.
– Какви пръскачки? – Изсумтя охранителят.
Посочих към тавана, но думата „Тези!“ загина на устните ми. В коридора имаше няколко аларми за дим, но, което беше невероятно, не видях спринклерни глави. Сега, когато се замислих, водата сякаш идваше отстрани, а не само от тавана, и все още нямах обяснение откъде идваше странният, силен вятър.
– Не казвай нищо друго – промърмори Ейдриън и хвана ръката ми.
Погледнах надолу към стиснатите ни ръце. Не бях забелязала, че прашката се е вляла обратно в плътта ми, но сега тя отново приличаше на татуировка, а не на древното свръхестествено оръжие, което беше. Това ужасно изгаряне
по дясната половина на тялото ми също беше спряло, така че жезъла вече не реагираше на присъствието на демон.
Почакайте малко. Жезълът…
– О, по дяволите – прошепнах аз.
Сестра ми Жасмин отметна мократа си руса коса назад, преди да ми се усмихне подкрепящо, макар и малко съжалително.
– Предполагам, че вече знаем какво може да направи другата ти татуировка.
Предполагам, че е така. От друга страна, жезълът на Мойсей е бил известен със свръхестествени метеорологични явления, откъдето идват и всички тези язви срещу египтяните, довели до изхода на израилтяните преди няколко хиляди години. Наред с това, малко дъжд и вятър на закрито са доста невзрачни.
– Вземете останалите ни неща – каза Ейдриън на Коста и Жасмин. – Ще се срещнем долу. – На охраната той каза: – Чувствайте се свободни да ни придружите до рецепцията, ако се притеснявате, че ще пропуснем сметката.
За отговора си той получава нападка на арменски език. Радвах се, че не знам езика, защото бях сигурна, че нямаше да ми хареса това, което беше казано. Единият от охранителите остана с Коста и Жасмин, докато другите двама приеха предизвикателството на Ейдриън и ни придружиха чак до рецепцията.
След като пристигнахме, изчакахме управителя да провери петия етаж и се върна, за да ни съобщи на много добър английски. Когато всичко приключи, Ейдриън плати на хотела сума, с която можеше да се купи и чудесна кола втора употреба.
– Още веднъж съжалявам за бъркотията – каза той на мениджъра. – Съпругата ми и аз просто обичаме да си играем със Супер Сокърс.
– И пейнтбол пистолети – добавих аз, тъй като ризата на Ейдриън все още беше изцапана с червено.
– Забравихте да разбивате огледала и да правите дупки по стените – каза кисело управителят.
Ейдриън му се усмихна. За човек, който преди по-малко от час е бил на сантиметри от смъртта, сега той изглеждаше като обичайния си самоуверен образ.
– Какво да кажа? Това е нашият меден месец.
Мениджърът го погледна крайно неприязнено.
– Поздравления. А сега излизайте.
Срещнахме се с Коста и Жасмин на входа на хотела. Бяха донесли багажа ни и се опитваха да извикат такси, но гледката на тези по-малки седани ме накара да си спомня, че не всички сме тук.
– Брут – казах аз с изтръпване. – Оставих го на покрива!
– Помислих си, че е така, затова отидох там, когато взимах чантите, и му казах да стои в готовност – каза Коста.
– Но ти се страхуваш от него – изригнах, а после можех да се изритам. Никой човек не обичаше да му напомнят за страховете му, особено пред не толкова тайната му приятелка.
По устните на Коста се появи твърда усмивка.
– Ако беше попаднала в капана на демоничното царство с Брут като негов летящ пазач, също щеше да бъдеш. Но тези няколко месеца ми показаха, че Брут не е зъл. Той просто е бил направляван от зли хора.
Ейдриън погледна встрани и сега Коста беше този, който изглеждаше така, сякаш се самоизяждаше психически. Може би не искаше да повдига въпроса за това, че Ейдриън управляваше царството, в което Коста беше попаднал, но сега той витаеше във въздуха като серен облак. Коста продължаваше да се движи неудобно, докато Жасмин прочисти гърлото си и намери нещо очарователно, което да гледа.
Стиснах ръката на Ейдриън. Той рядко говореше за вината, която изпитваше за всичко, което беше направил, когато демоните му бяха промили мозъка, за да повярва, че те са добри, а хората – чудовища, но знаех, че тя все още реже дълбоко.
– Брут не беше единственият, когото насочваха зли хора – казах аз, за да се справя с неизказаното напрежение. – Всички ние имаме своите причини да участваме в тази битка.
– Честно казано – каза Коста бързо.
На устните на Ейдриън заигра безгрижна усмивка.
– Никога не се чувствай зле, че си спомняш за миналото, Коста. Не си единственият, който не е в състояние да го забрави.
– Да, но никой от нас няма да позволи това да ни определя повече – казах аз, след което се опитах да сменя темата. – Не успях да го кажа преди, но толкова се радвам, че ти и Жасмин сте добре. Изплаших се, когато чух тези писъци.
– О, това бях аз – каза Жасмин и хвърли бърз поглед към Ейдриън. – Не знам как този демон ни намери, но нахлу в хотелската ми стая и се насочи право към мен. Сигурно си е помислила, че съм ти, защото продължаваше да ме нарича Айви. Ако Ейдриън не се беше врязал в нея, преди да успее да ме достигне, може би нямаше да съм тук.
Погледнах Ейдриън с благодарност и си спомних как Обсидиана ме попита: „Това ти ли си?
– Другите пъти, когато ме е виждала, съм била маскирана с блясък. Ето защо тя си е помислила, че ти може би си аз.
– Да, ама се радвам, че кучката е мъртва – каза Жасмин кратко. – Беше ме страх да видя отново демон. Мислех, че те вече не могат да стигнат до нашия свят.
Аз също си мислех това и възнамерявах да разбера повече за последиците от прокълнатата земя, която позволява на някои да останат в нашия свят, веднага щом останех сама с Ейдриън.
– Очевидно има вратичка – казах аз. – Така или иначе, тук вече не е безопасно за нас. Не ни нападнаха само в хотела. Слугите се опитаха да ни убият и в музея.
– О, не! – Жасмин прокара ръце по раменете ми, сякаш със закъснение ме проверяваше за наранявания. – Това е…
– Защо трябва да тръгваме сега – прекъсна я Ейдриън и излезе насред пътя. Таксито, което се готвеше да мине покрай нас, беше принудено да набие спирачки или да го удари. Шофьорът избра да натисне спирачките.
– Благодаря – каза му Ейдриън, без да обръща внимание на ядосаните викове на шофьора, докато отваряше пътническата врата. Коста се усмихна криво на Ейдриън и взе багажа ни.
– Трябва да се обадиш на Брут, за да му кажеш да ни последва по въздуха. В противен случай може да стане неспокоен и да пробие дупка в покрива, за да те търси.
Ейдриън се ухили.
– Той яде само месо.
– Това ми напомня! – Казах, като се ударих по главата. – Където и да отваме, първо трябва да спрем в магазин за хранителни стоки.
Ейдриън свъси вежди.
– За какво?
– Пържоли – казах кратко. – Дължа на Брут седем от тях.

Назад към част 7                                                      Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!